Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на осми юни две хиляди и двадесета година
в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 11 612 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 226
ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 100 000 лв., заявен като частичен, при
пълен заявен размер от 200 000 лв.
В исковата молба на К.В.Г. се твърди, че
на 12.09.2014 г., на второкласен път SFO2171 с посока от гара Саранци към първокласен път 6, водачът на лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. № *******, достигайки до регулирано с пътни знаци
Т-образно кръстовище, нарушил правилата за движение по пътищата и не спрял на
„стоп –линията“ като не пропуснал движещия се по пътя с предимство мотоциклет
„Сузуки GSX R 600“ с рег. № *******и по
непредпазливост причинил смъртта на В.В.Г.. Вината на водача била установена с
влязла в сила присъда на наказателния съд. Твърди се, че ищецът е брат на
починалия в пътния инцидент. Твърди се, че между ищецът и неговия брат
съществували изключително дълбоки отношения – обща среда, приятели, ежедневие.
Били непрекъснато заедно, подкрепяли се. Между тях съществували близка
привързаност и дълбока емоционална връзка.
Предвид тези фактически твърдения ищецът
е мотивирал правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО”
на лек автомобил „Опел Корса”, да му заплати сумата от 100 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на В.Г.,
частична претенция, при пълен заявен размер от 200 000 лв. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък
по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба респ.
в срока за допълнителен отговор такъв е заявен.
По делото като трето лице помагач на
страната на ответника е конституиран А.Г.Л., редовно уведомен, не заявява
становище по иска.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Г..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Вучева.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата
на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото,
прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представена присъда № 24/19.10.2016 г. на СОС, НО, 7 състав,
постановена по нохд 606/2016 г., влязла в сила на 10.10.2017 г. От съдържанието
на същата се установява, че А.Г.Л. е признат за виновен в това, че на 12.09.2014
г., около 10.30 часа, на регулирано с пътни значи „Т“образно кръстовище,
образувано между първокласен път № 6, в зоната на км 155+125 м, землището на с.
Саранци, община Горна Малина, обл. Софийска и общински път втора категория с № SFO2171, при управление на МПС –
лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *******, собственост наЛ.Г.Л., е нарушил
правилата за движение, визирани в ЗДвП и ППЗДвП, а именно: чл. 50 ал.1 от ЗДвП,
чл. 46 ал.2 от ППЗДвП, не е спрял на „стоп линията“ и не е пропуснал пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство, а именно- мотоциклет
„Сузуки GSX R 600“ с рег. №*******, като
деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 1,2
промила/ и по непредпазливост причинил смъртта на В.В.Г..
По делото е представено удостоверение за раждане
№ 110081 на Коларовски РНС, от което се установява, че В.В.Г. е роден от майка И.М.М.и
баща В.Й. Г..
По делото е представено удостоверение за раждане от *** г. на СО – район
„Триадица“, от което се установява, че К.В.Г. е роден от майка М.М.-Г.-Г. и
баща В.Й. Г..
По делото е изслушана комплексна СМАТЕ, изготвена от вещите лица инж. В.К.Д.
и д-р К.А.С.. В заключението си, вещите лица са посочили, че няма технически
причини за настъпване на произшествието, а същите са от субективните действия
на водачите. Посочено е, че водачът на лекия автомобил е имал техническата
възможност да възприеме мотоциклета и да спре преди извършване на маневрата за
завиване наляво, а водачът на мотоциклет „Сузуки“ е имал техническата
възможност да управлява с максимално разрешената скорост за движение за
конкретния участък на пътя и да управлява в лентата за движение към гр. Пирдоп.
Посочено е, че разкъсванията на почти всички гръдни и коремни органи, тежката
черепно-мозъчна травма с липсващи части от черепа и мозъка, както и откъсване
на дясната мишница се получават при много високо енергийни травми, когато от
силата на удара превишава механичната якост на всички тъкани на човешкото тяло.
В съдебно заседание на 17.02.2020 г. са събрани и гласни доказателства,
чрез разпит на свидетеля А.-М.Д.Н..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата
на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на
деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не спорят относно факта, че към датата на ПТП по
отношение на лек автомобил „Опел Корса” с ДКН ******* е налична валидна застраховка, покриваща риска
«гражданска отговорност», сключена при ответното дружество.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя, противоправността на деянието респ. причинно-следствената
връзка между деянието и настъпилите вреди – факта на смъртта на В.Г. са
установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна
за настоящия съдебен състав с оглед императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК.
Ищецът е брат на починалия в ПТП, което се установява от представените по
делото удостоверения за раждане, сочещи общи родители на двамата. Съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания. Разширеният кръг на материално легитимираните лица
се допуска по изключение, при наличие на установена връзка на привързаност
между лицата /в случая между братя/, която поради конкретни житейски обстоятелства е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, които надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Казано по друг начин в тези случаи за получаването на обезщетение не е
достатъчен факта на самата родствена връзка. Наред с
това следва да се установят морални
болки и страдания, надхвърлящи присъщите такива за съответната
връзка, разгледана в контекста на традиционните за българския бит и традиции взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост.
От ангажираните по делото гласни
доказателства, настоящият съдебен състав не може да обоснове извод в насока, че
между ищецът и починалия в ПТП негов брат е съществувала изключителна като
интензитет връзка, надхвърляща коментираните по-горе традиционните такива за
българския бит и традиция. Разпитаната свидетелка по делото посочва, че
отношенията между двамата братя били „най-нормални братски отношения“, често
общували „поне два пъти седмично“, чували се по телефона, „случвало се да
излизат заедно“, ходили на море заедно, събирали се на празници, В.помогнал с
ремонт на апартамента и колата на свидетелката, тогавашна приятелка на ищеца,
обаждал се на брат си за готварски рецепти, двамата братя живеели заедно в
период за около 3 години. Описаните от свидетелката отношения между ищецът и починалия му брат са естествени и общоприети за
този вид родствена връзка, и отговарящи в пълна степен на българската
народопсихология. В тях не се установява нещо изключително, необичайно и надхвърлящо традиционното за
този вид родство, от което да бъде направен извод, че е създадена дълбока,
трайна и особено близка емоционална връзка, която е довела до търпени от ищеца морални болки и страдания от
смъртта на брат му, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.
Предвид което настоящият съдебен
състав намира заявеният иск за неоснователен и като такъв същият подлежи на
отхвърляне.
При този изход на спора на ответника се следва сумата от 750 лв., сторени
разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за САТЕ, съобразно
депозирания списък по чл. 80 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. С.Ч.
иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на сумата от 100 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществено на 12.09.2014 г.,
при което е починал В.В.Г., частична претенция, при пълен заявен размер от
200 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА К.В.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. С.Ч. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Л.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 750 лв. – съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника –
А.Г.Л., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: