Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, … юни 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на двадесет
и осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
РАДЕВА
при
участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева
т.д. № 1349 по описа за 2016 г. на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.226 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД и в условието на евентуалност
иск с правно основание чл. 74 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Б.“ ЕООД, с ЕИК *******,
срещу ЗД „Е.“ АД с ЕИК ********, в която се твърди, че в изпълнение тяхна
заявка за осъществяване и организиране на превоз на стоки, подадена от „К.“ АД
на 03.07.2014г., „Б.“ ЕООД от свое име е сключило с „Ф.“ ЕООД договор за
международен автомобилен превоз на стоки, обективиран
в заявка- договор за международни автомобилен превоз, изх.№121701/0907.2014г. Твърди,
че по силата на този договор е възложило извършване на превоза на 30 броя европалети бира- вид сайдер,
марка „Карлинг Сайдер
Чери“, по посочения маршрут от гр.Острава, Чехия до гр.Хасково, със срок на
договора- 13.07.2014., но не по-късно от 08,00часа на 14.07.2014г, с товарен
камион рег.№ ********и с водач на МПС Р.Д.. Собственик и получател на това е „К.“
АД, посочен като получател в товарителница CMR, издадена от чешката пивоварна. Поради
това, че превозът е организиран от ищеца, който от свое име е възложил извършване
на превоза на „Ф.“ ЕООД, последното е
издало фактура№**********/15.07.2014г. При предаване на товара в „К.“ АД, е
установено, че товарът е повреден и поради това негоден за употреба и продажба
и получателят е отказал да приеме стоката. Поради този отказ е предявил към
ищеца претенции за заплащане на обезщетение в размер на пазарната стойност на
превозвания товар, позовавайки се на договора за превоз, който го обвързва с
ищеца.На 27.08.2014г. между ищеца и получателя на товара е сключено
споразумение, за прихващане,у по силата на което „К.“ АД е прихванала със
своето вземане за обезщетение от 46 477,74лв. свое задължение към ищеца в
размер на 96 570,22лв. В резултат но това споразумение, получателят на това е
бил обезщетение от ищеца. Впоследствие ищецът е установил, че дружеството,
извършило превоза, има сключена застраховка „ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА“, обективирана в застрахователна полица
№00800100002378/14.11.2013г., по който застраховател е ответникът. По нея
застрахователят покрива отговорността на превозвача и при настъпване на З.събитие
е задължен да плати З.обезщетение. Ищецът е претендирал заплащане на съдебно
заявената сума от своя съдоговорител „*****- 2“ ЕООД
и от ответника ЗД“Е.“ АД, чрез отправени покани за плащане, но такова не е
извършено. Ответникът и направил отказ да плати, въпреки установената тотална
щета на товара.Твърди, че има вземане срещу застрахователя на своя съдоговорител и разполага с пряк иск срещу задълженото
лице-ответник в настоящето производство. Моли съда да уважи предявения иск.
В срока за отговор ответникът „ЗД Е.“ АД, ЕИК оспорва
допустимост на предявения иск, твърдейки, че не е страна в договорна връзка с
ищеца, като последният е трето лице по З.правоотношение и в този смисъл не е
пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. При условие на евентуалност
оспорва основателността на предявения иск. Възразява, че ищецът няма право да
получи претендираното обезщетение, тъй като не е
собственик на товара. Твърди, че заплатеното на товарополучателя
обезщетение е извършено от страна на застрахования по договора за застраховка. Твърди,
че няма доказателства, че ищецът е заплатил обезщетението. Счита, че заплатеното
обезщетение от страна на ищеца има своето основание - договор между него и
получателя на товара. Твърди, че ищецът носи отговорност за товара - чл.5 от Конвенция
CMR. Твърди, че не е налице увреда на товара в претендирания размер. Оспорва твърдяната равностойност на
товара. Прави и възражения, свързани с развитието на процеса по обезпечаване на
доказателствата.Твърди, че е налице хипотеза на изключен риск. Оспорва
претенцията за обезщетение. Моли съда да отхвърли претенциите.
По делото в закритото съдебно заседание на 16.06.2016
г. е конститиурано трето лице-помагач „К.“ АД с ЕИК *******.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 20.05.2009 г. третото лице-помагач и
ищецът са сключили договор, по силата на който „К.“ АД възлага на
„Б.“ ЕООД да
извърши транспорт на продукция при предварителен план-дистрибуция. Превозвачът
разтоварва товара и отчита възложеното по-късно през деня, следващ деня за
изпълнение. Заплащането на уговорената цена става 60 дни от издаване на фактура. При установяване на липси и
несъответствия на доставения на третото лице амбалаж превозвачът дължи
заплащането им в 10-дневен срок.
Между страните по делото е безспорно, че на 14.11.2013
г. третото лице „Ф.“ ЕООД е сключило договор с ответника, във формата на застрахователна полица №
00800100002378, по силата на който застрахователят покрива отговорността на
превозвача за цялостна или частична липса или повреда на стока за България и
чужбина срещу заплащането на застрахователна премия в размер на 398,99 лв. Застрахованото МПС
представлява влекач VOLVO FH с рег. № *******,
който ще се движи с различни видове собствени и взети под наем ремаркета.
Застраховката е валидна за срок от 00:00 ч на
15.11.2013 г. до 24:00 ч на 14.11.2014 г.
По делото са представени и Общи условия, приложими към
сключения застрахователен договор, съгласно които при настъпване на
застрахователно събитие застрахованият следва да представи на застрахователя
всички доказателства и документи, които има във връзка със събитието. Уговорено
е, че застрахователното обезщетение е до размера, определен в чл. 71, ал.3 ЗАП
и чл. 23, т.3 и т.4 Конвенция ЧМР.
По делото е представена международна товарителница, от
която се установява, че на 10.04.2014 г. Pivovary Staropramen е предало
на превозвача „Ф.“ ЕООД стока „Carling Cid
Cherry“ 1620 кг,
която е получена на 15.07.2014 г. от „К.“ АД. Получателят е отбелязал, че
„цялото количество е с нарушена цялост и негодно за продажба“.
На 03.07.2014 г. със заявка „К.“ АД е възложило
организирането и осъществяването на международен транспорт на стоки, представляващи
30 палета (1620 кашона) бира „Сайдер Карлинг“ от Острава – Чехия до Каменица Хасково, пивоварна „Астика“, като датата на товарене е не по-късно от 14:30 на
10.07.2014 г. Не е посочено към кого е адресирана заявката.
Със заявка от 09.07.2014 г. ищецът и „Ф.“ ЕООД са
сключили договор, по силата на който първият е възложил на втория извършването
на международен превоз на стоки – 30 европалета бира
по маршрут Острава-Хасково дата на товарене 10.07.2014 г. и дата на доставка
13.07.2014 г., но не по-късно от 14.07.2014 г.
По делото е представена фактура в превод, издадена на
10.07.2014 г. от FCA Острава на „К.“
АД, за продадени стоки – „Карлинг Чери“ на обща
стойност 14 547,60 евро.
„К.“ АД е издало фактура на ищеца на 15.07.2014 г. за
организиране и осъществяване на
международен транспорт по дестинация Чехия-България на стойност 4140 лв. с ДДС.
От констативен протокол от 15.07.2014 г., съставен от
„К.“ АД, се установява, че след направен оглед на състоянието на 30 палета бира
„Сайдер Карлинг“, получени
след пътен инцидент с камиона по време на транспорт, няма незасегнати палета,
поради което същите са негодни за продажба. Има нарушени опаковки, течове от
кашоните, поради силно рязко и механично въздействие при претърпян инцидент и
при ръчни манипулации след това.
Видно от представените товарителници от куриерска
агенция на 18.07.2014 г. ответникът и „Ф.“ ЕООД са получили покана от ищеца, с
която същия ги кани да му заплатят сумата от 38 731,45 лв. обезщетение за
доставените му от превозвача стоки, които в следствие на претърпян инцидент са
негодни за употреба. „Б.“ ЕООД претендира ангажирането на отговорността на „Ф.“
ЕООД на основание сключения между тях договор за превоз, а на застрахователя
- на основание застрахователния договор
„Отговорност на превозвача“.
По делото е представен авариен протокол, съставен от „Б.“
по заявка на ищеца, в който след извършен оглед на аварийния комисар по време
на разтоварване на стока, е установено, че 1587 от кашоните с процесната бира са напълно здрави, 17 са деформирани и 16
са с нарушена цялост. Щетата е оценена на 143,68 евро.
Ищецът е издал на „Ф.“ ЕООД фактура на 18.08.2014 г.
на стойност 2900 лв. за извършване на транспортна услуга по заявка от
09.07.2014 г.
По делото са представени доказателства, че на
25.07.2014 г. А. Д.Б., в качеството си на представител на „Ф.“ ЕООД е
информирал ответника за настъпило застрахователно събитие по полица №
00800100002378, което се изразява в увреждане на товар с крайна дестинация гр.
Хасково. Констатираните щети са описани като нарушена опаковка на кашоните.
Огледът на увреденото имущество е извършено от аварийния комисар „Б.“.
Видно от представените писмени обяснения на Р.И.Д.,
водач на тежкотоварно МПС във „Ф.“ ЕООД, на 11.07.2014 г. управлявайки камион VOLVO с рег. № ******* и ремарке с рег. № А23-01ЕК на пътя за гр. Кремница – Словакия е бил засечен от други две МПС, поради
което е предприел спасителна маневра. Впоследствие е констатирал теч в товарния
отсег на ремаркето и след като е получил разрешение
от „К.“ АД е проверил товара и е констатирал, че част от него е увреден. Той е
направил размествания с цел да укрепи кашоните и да продължи превоза. Твърди,
че е отбелязал в товарителницата, че не е съгласен с възраженията на получателя,
и е участвал при разтоварването на стоката в присъствието на представител на „Б.“.
На 06.08.2014 г. служители на „К.“ АД са съставили
протокол за бракуване на доставената им 1620 опаковки бира „Carling british cider cherry“.
„К.“ АД са
издали на ищеца фактура на 06.08.2014 г. за обезщетение за повреден товар на
стойност 38 731,45 лв., като е пояснено, че става въпрос за процесните
1620 кашона бира „Carling british
cider“.
Ответникът е представил по делото извлечение от движението
по банковата му сметка в „Уникредит булбанк“, от което се установява, че с платежно нареждане
на 21.08.2014 г. е направил превод на сумата от 281,01 лв. към „К.“ АД с
основание „изплащане на щета **********“.
На 27.08.2014 г. ищецът и „К.“ АД са сключили
споразумение за прихващане на задълженията на първия в размер на 46 477,74
лв. по фактура от 06.08.2014 г. със задълженията на втория по фактура от
31.07.2014 г. в размер на 96 570,22 лв., вследствие на което „К.“ АД дължи
на „Б.сумата от 50 092,48 лв.
По делото е представено становище на Българската
агенция по безопасност на храните от 06.11.2014 г., изготвено по подадена молба
на ищеца, съгласно което при извършен оглед в склад на „К.“ АД в гр. Хасково на
30 броя европалета бира „Карлинг
сайдер чери“, превозени по
маршрут Острава-Хасково, е констатирано, че целият товар е бил подложен на
силно и рязко механично въздействие, както при претърпения инцидент така и при
ръчните манипулации при пренареждането след това. 14 броя палети са с нарушена
опаковка и деформирани със счупени бутилки. В останалите 16 палети кашоните са
наклонени, но опаковката не е нарушена. Според комисията, извършила огледа,
цялото количество европалети не отговарят на
изискванията за безопасност на храните, като съществува потенциален риск за
здравето и живота на потребителите, поради видимото повреждане на част от
товара.
За извършения оглед и направените констатации от
Българската агенция по безопасност на храните ищецът е уведомил писмено
ответника на 12.11.2014 г. и е отправил искане за преразглеждане на размера на
заплатеното застрахователно обезщетение, видно от представената обратна
разписка с отбелязване за получаването на уведомлението на същата дата.
С уведомление от 28.11.2014 г. ответникът е уведомил
ищеца, че отказва да преразгледа решението си, тъй като размерът на
определеното обезщетение е формиран съгласно заключение на изготвен авариен
протокол.
По делото е представен снимков материал от аварийния
комисар „Б.“ относно състоянието на процесния товар
при пристигането и разтоварването му в гр. Хасково.
От заключението на вещото лице С.М. по
допуснатата съдебно-оценителска експертиза, което
съдът приема и не е оспорено от страните, се установява, че обичайна стойност
на бира от вида и качеството на „Карлинг Сайдер Чери” в Република Чехия към 10.07.2014 г. е 2,45
евро за литър, или 0,735 евро за бутилка от 300 cl.
При това положение стойността на целия товар от 38 800 бутилки (30 евро палета,
състоящи се от 1 620 кашона, по 24 бутилки в кашон), при цена от 0,735
евро/бутилка, е 28 518 евро или 55 776,36 лв.
При разпита на свидетеля Р.И.Д., шофьор
превозил процесния товар от Острава до Хасково, се
установява, че е натоварил от Чехия, Острава, бира и по пътя минал през
Словакия. Между Мартен и Кремница изскочила лека кола
от пресечка и той, за да предотврати ПТП, рязко натиснал спирачките. Бил е в
населено място и карал с 60 км., при разрешени 70 км. Колата отминала и свидетелят
спрял на първия възможен паркинг да обиколи камиона и видял, че има теч на
бира. Обадил се на диспечера във „***** 2“, където работел, а последният се
обадил в „К.“ АД и получил разрешение да отвори пломбата и да отдели счупеното
от стоката, за да няма други поражения. Имало 3 шишенца счупени и 5-6 намокрени
кашони. Карал е 30 европалета в кашони по 12-16
бутилки. Той лично възстановил тези 3 бутилки, след което стигнал до „К.“ АД,
където останал 3 дни. Когато пристигнали от „Б.“ разтоварили бирата и открили още
6 бутилки счупени, а 17 кашона ги завели с нарушена цялост, от които телчетата на самия кашон били начупени, а вътре бирата била
здрава. Останалата бира по палетите ѝ нямало нищо. От „К.“ АД му
отбелязали в товарителницата, че бирата
е негодна за употреба, вследствие на рязкото набиване на спирачки, а той
написал, че възразява. В самите кашони шишетата от бира стояли едно до друго.
Пренаредил от дясната страна общо 7 палета и двете страни от стоката също.
Бирата в европалета не била плътно наредена, а имало 4 пръста разстояние между тях. Преглеждането
на палетата е било заснето от „Б.“, а здравите палети са били отделени и наредени
в склада. Било е установено, че 17 кашона и 9 бутилки са били повредени. Всички
останали бутилки с кашоните не са били с нарушена цялост. Нямало е излято
съдържание. Направило му е впечатление, че бирата не е пакетирана по стандарт,
не е била добре увита в европалетата. Свидетелят е
казал това при товаренето. Били са увити само кашоните да не се мърдат, а не е
било плътно навито върху самия европалет. Според него
течовете от бирата са в следствие на набити спирачки, вследствие на което
скоростта на камиона е намалена от 60 км. на 20 км. След 5 км. спрял и видял
накапано от самата бира. Бирата се оттичала по брезента. При рязкото набиване
на спирачки и поради разстоянието между палетата, бирите са се ударили една в
друга. Където е имало разстояние между самите бутилки – са се сблъскали, имало е и пречупване на
кашоните. При пренареждане установил, че долните 5-6 реда кашончета
са пречупени от тежестта. Кашоните са се били придвижили напред на 20-30 см. и
са били сбити.
В производството по обезпечаване на
доказателствата по ч.гр.д. № 2650/2014 г. на РС – гр. Хасково, ГО, 9 с-в, е
прието с определение от о.с.з. на 23.02.2015 заключението на вещото лице Г.Б.по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, съгласно което от
Протокол за бракуване на пиво № 9/06.08.2014 г., е описано, че цялото
количество хранителни стоки, а именно 30 броя евро палета /1620 кашона по 24
стъклени бутилки в кашон/ бира - вид сайдер, марка „Карлинг сайдер чери” - поради щета, следва да бъде бракувано.
Съгласно заключението комисия от ОДБХ
Хасково е издала становище с изх. № 1-1345/06.11.2014 г., че описаната в
процеса бира - „Карлинг сайдер
чери”, cL *********, произведена в гр. Острава,
Република Чехия - не отговаря на изискванията за безопасност на храните.
Вещото лице се е позовало на становището
на аварийния комисар, според което във връзка с претърпения инцидент и
механично въздействие, част от кашоните бира са с нарушена цялост и има счупени
бутилки с изтекло съдържание, за което съставя Авариен протокол №
086832/15.07.2014 г . Това обаче не доказва неоснователно да се счита, че
останалата част от партидата или пратката не е безопасна, както е изискването
на чл. 20 (2) на Закона за храните и чл. 14 т. 6 от Регламент ЕС 178/2002.
Според вещото лице българското
законодателство и Европейското законодателство забраняват на производствено
предприятие „К.” АД, гр. Хасково, да пусне на пазара описаните в процеса 30
броя евро палета /1620 кашона по 24 стъклени бутилки в кашон/ бира - вид сайдер, марка „Карлинг сайдер чери”, cL *********,
произведена в гр. Острава/, Република Чехия, годна до 19.02.2015 г.,
съхранявана в производствено предприятие „К.” АД гр. Хасково - защото не е
безопасна за консумация от потребителите.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/ отм./.
Съобразно цитираната разпоредба увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя.
Тезата на ищеца е, че има качество на
увредено лице и това е така, тъй като по силата на превозното правоотношение с
помагача „К.“ АД е заплатило на последния паричната равностойност на увреденото
превозвано от трето лице имущество, в размер на сумата от 46 477,74лв.
Ето
защо има пряк иск срещу застрахователя на трето лице за процеса лице, с което е
сключило от свое име договор за превоз на процесната
пратка бира, която и била увредена по време на превоза от Чехия до България.
При преценка относно материалната
легитимация на ищеца съдът намира, че следва да отграничи
договорните връзка в тези отношения.
От една страна е налице договор за
превоз между ищец и помагача му, за който иде реч в представеното от ищеца
протестно писмо, отправено му от „К.“ АД, сключен на 20.05.2009 година, ,
представен по делото с исковата молба, въз основа на който помагачът е подал
заявка за превоз на процесните европалети,
пред 2014 година.
От друга страна е налице договор за
превоз между ищеца и „***** -2“ЕООД, по силата на който последният е извърши
превоз на процесното количество бира от гр.Острава,
Чехия до гр.Хасково, България.
Налице е и договор за имуществена
застраховка, сключен между ответника и „*****
-2“ЕООД, обективиран в полица № 00800100002378.
Увредено лице по смисъла на закона е
помагачът по делото „К.“ АД и този факт не се променя от твърдението на ищеца,
че е извърши плащане на това лице на сума, представляваща парична равностойност
на товара.Това плащане, обаче има своето договорно основание, съгласно чл. 67 от Закона
за автомобилните превози, съгласно който превозвачът отговаря за
пълната или частичната липса или повреда на
товара от момента на приемането
му за превоз
до получаването му, както и за
забава при доставянето му. Заплащането на обезщетение, ако такова е
извършено, за причинени на получателя на това вреди, на договорна основание, не
води до възникване на предпоставки за суброгиране в
правата му срещу застрахователя на други лице, с което е в договорна връзка,
явяващо се пряк причинител на вредата.Следва да се посочи изрично, че КЗ / отм.
/, както и ТЗ не съдържа нарочна регламентация в подобни случаи да съществува
възможност за суброгиране в правата на увреденото
лице, каквото безспорно се явява не настоящия ищец, а „К.“ АД.
Освен това следва изрично да бъде
посочено, че представеното споразумение за прихващане от 27.08.2014г, между
ищец и помагач, сочи, че прихващането се отнася за посочените документи, които
установяват само размер на задължението и номерата на фактурите / ********** от
06.08.2014г. и ********** от 31.07.2014г./ но не и основанието на което са
възникнали тези задължения и за самото облигационна правоотношение, в
изпълнение на които ищецът дължи платената сума.Ето защо този документ не
установява настъпил правопогасителен ефект касателно дължимото от ищеца на помагача обезщетение.
При така изложеното съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Изводът за неоснователност на главното
вземане води по необходимост до извод за липса на основание на акцесорната претенция с правно основание чл.86 ЗЗД.
По евентуално предявения иск с правно
основание чл.74 ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба този, който е изпълнил
едно чуждо задължение, като е имал правен интерес
да стори това, встъпва в правата на кредитора. Според правната теория суброгацията е институт по силата на
който удовлетвореното от третото лице
вземане на кредитора продължава да съществува в полза на третото
лице и преминава върху него заедно
с всичките му принадлежности. Суброгацията е способ за преминаване
на вземания, а не за погасяване
на задължения. Суброгацията се определя като преминаване
на правото на кредитора върху
трето лице, което го е удовлетворило.Суброгацията може да се определи като преминаване на
правото на кредитора върху трето лице, което го е удовлетворило.
Третото лице е изпълнило чуждо задължение, удовлетворило е кредитора, но
изпълнението има само относителен погасителен ефект — то е удовлетворило
конкретния кредитор, който повече няма право срещу длъжника, но задължението
на длъжника остава. То се превръща от задължение на длъжника към кредитора в
задължение на длъжника към третото лице. За да стане това обаче третото лице
трябва да е имало правен интерес да изпълни чуждо задължение. Именно заради
правния му интерес законът му предоставя правото да встъпи в правата на
удовлетворения кредитор, за да могат да се гарантират и неговите права. Суброгацията или встъпването в правата на удовлетворения
кредитор всъщност не е нищо друго, освен смяна на кредиторите — третото лице
замества кредитора. Затова тази правна фигура се означава като легална цесия.
Предпоставките за суброгация
са: наличие на дълг между кредитор и
длъжник, престиране от страна на трето лице, чуждо за
това правоотношение, имащо погасетелен ефект по отношение
на вземането на кредитора, при наличие на правен интерес у третото лице да
изпълни чуждо задължение.
Правен интерес е налице за третото лице
е налице тогава, когато облигационното отношение между кредитора и длъжника
засяга конкретни имуществени нрава на това трето лице.
С оглед изложеното от съда по иска с
правно основание чл.226 ЗЗД, извършеното от настоящия ищец, по негови твърдения
плащане, чрез прихващане, е в изпълнение на негово договорна задължение, а не
изпълнение на чуждо задължение, поради което правната фигура на суброгацията не може да намери приложение.За да възникне за
ищеца вземане, същият следва да има суброгационно
право, а такова не е възникнало поради това, че, дори и да се приеме, че е
налице постигнат погасителен ефект с прихващането / а настоящият състав не е
достигнал до този извод/, то този погасителен ефект касае вземане на увреденото
лице, произтичащо от договорната му връзка с ищеца, а не вземане, което би имал
срещу ответника, като застраховател на прекия причинител на вредата.
Ето защо съдът приема, че и предявеният
при условие на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.74 ЗЗД се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
Същите следва да бъдат определени на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът е представил списък за
разноските, които претендира, включващ 100лв депозит за вещо лице, 5 лв за съдебно удостоверение и юрисконсултско
възнаграждение, съгласно нормата на чл.78, ал.8 ГПК, в минимален
размер.Последното следва да бъде определено в размер на сумата от 300лв.Общият
размер на дължимите от ищеца на ответника суми са в размер на 405лв.
При изложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***1, чрез адв.Н.Я.и адвокат А.Г., срещу „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, искове, кумулативно съединени, с правно
основание чл.226 КЗ/ отм./ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 46 196,73 лева, представляваща
остатък до пълен размер застрахователно обезщетение, съгласно застрахователен
договор „Отговорност на превозвача“, обективиран в
застрахователна полица № 00800100002378 от 14.11.2013г., сключен между
ответника застраховател и „***** -2“
ЕООД, ЕИК ********, гр.Карнобат, за причинени от последното имуществени вреди
при неизпълнение на договор за превоз, възложен със заявка- договор за
международен превоз на товари, изх.№121701/09.07.2014г., изразяващи се в пълна
повреда на превозваните стоки, както и обезщетение за забавеното му плащане за
периода от 01.08.2014г. до 29.03.2015г. в размер на 3 099,63лв, поради
неоснователността им.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***1, чрез адв.Н.Я.и адвокат А.Г., срещу „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, иск, при условие на евентуалност, с
правно основание чл.74 ЗЗД за сумата от 46 196,73 лева, представляваща
остатък до пълен размер застрахователно обезщетение, съгласно застрахователен
договор „Отговорност на превозвача“, обективиран в
застрахователна полица № 00800100002378 от 14.11.2013г., сключен между
ответника застраховател и „***** -2“
ЕООД, ЕИК ********, гр.Карнобат, за причинени от последното имуществени вреди
при неизпълнение на договор за превоз, възложен със заявка- договор за
международен превоз на товари, изх.№121701/09.07.2014г., изразяващи се в пълна
повреда на превозваните стоки, поради неоснователността му.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Б.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***1,
чрез адв.Н.Я.и адвокат А.Г., да заплати на „З.Д.Е.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по водене на
делото в общ размер на 405лв.
Решението е постановено при участието на
„К.“ АД, ***.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: