№ 101
гр. Бургас, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120204006 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на В. В. П., ЕГН ********** чрез адв.
И. И. от АК *** против наказателно постановление № 23-0346-000045/27.02.2023г.,
издадено от Началник РУ в ОД МВР Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение на чл. 21, ал.
2 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 5 ЗДвП на В. В. П. е наложена „глоба“ в
размер на 400 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, не било извършено нарушение от жалбоподателя, оспорва фактическите
констатации, АТСС не било изправно, липсвал протокол, оспорва се нарушението да е в
периода на действие на АТСС и мястото на разположение не съвпадало с мястото на
извършване на нарушението, служителят на РУ Созопол не бил обучен за работа с АТСС.
Моли за отмяна на НП и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редово призован не се явява. За него явява адв.
И., който поддържа жалбата, моли за отмяна на НП и за присъждане на разноски.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
На 23.05.2022г. патрулен автомобил с рег. № *** на път II-99 км 11+200 с включено
АТСС TFR1-M 621/13 в 16,59 ч. засякъл В. В. П. да управлява на път II-99 км 11+200 до
бензиностанция Лукойл Атия в посока от к-ще Атия към гр. Черноморец собствения си лек
автомобил ***, рег. № *** със скорост 126 км/ч, при разрешена скорост за извън населено
място 80 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Нарушението е установено и заснето под клип №
10838 от АТСС TFR1-M с отчетен толеранс на измерената скорост от -3% и се установило
наказуема скорост 42 км/ч.
Като собственик на МПС бил установен В. В. П. и била изпратена за връчване
1
декларация по чл. 188 ЗДвП и покана за явяване за съставяне на АУАН. На 12.12.2022г. В.
П. попълнил декларация, с която декларирал, че МПС е било управлявано от самия него на
посочената дата и час, както и е получил покана да се яви за съставяне на АУАН, но тъй
като няма данни да се е явил на посочената дата, на 12.01.2023г. бил съставен АУАН от св.
П. Х. на В. П. за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, който му бил връчен на 16.02.2023г. и е
посочил, че няма възражения.
На 27.02.2023г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което
наказващият орган приел, че е налице виновно нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, поради
което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 5 ЗДвП наложил на В. П. глоба в размер на 400
лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
За използваното техническо средство е представено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835. Представя се протокол № 6-4-22 за извършена
последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол.
Представен е и протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като е посочено разположението на уреда, ограничение чрез въведен пътен
знак на мястото на разположение, ограничението на скоростта от 80 км/ч, извън населено
място, посока на движение – приближаващ се автомобил, началото и край на работата на
АТСС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Те са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. Показанията на актосъставителя Х. са последователни,
безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното
производство и за съставянето на НП, тъй като нарушителят е установен след попълване на
декларация по чл. 188 ЗДвП на 12.12.2022г. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. В случая към датата на съставяне на АУАН на
12.01.2023г. не е изтекла една година от нарушението, нито са изминали три месеца от
открИ.е на нарушителя. НП е издадено в законоустановения шестмесечен срок от съставяне
на АУАН. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в предвидените по закон
правомощия.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя, като изключение от този принцип е въведен с нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
която изисква нарушителят да е неизвестен, да не може да се намери или след покана да не
се яви. В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, който е бил поканен, но не се
е явил, като по мнение на съдебния състав това не е ограничило правото на защита на
санкционираното лице. Поканата за съставяне на АУАН била изпратена заедно с
декларацията по чл. 188 ЗДвП и се е върнала попълнена декларация от лицето, ползвател на
автомобила, на жалбоподателя е била връчена и поканата да се яви за съставяне на АУАН,
но той не се е явил.
В чл. 188 ЗДвП законодателят предвижда, че собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В
случая собственикът е декларирал, че е управлявал автомобила.
2
Ясно е посочено нарушението, обстоятелствата при които е извършено - ясно е
посочено мястото на нарушението и кога е извършено, посочена е и посоката на движение,
видим е номерът на автомобила. Скоростта е установена с АТСС, за което е съставен
съответния протокол по Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. В протокола е посочено
конкретно АТСС, мястото на поставяне, посока на задействане, ограниченията в участъка.
Техническото средство е от одобрен тип и е преминало проверка, което го прави годно да
установи нарушението. Същото е от одобрен тип средство за измерване съгласно
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и е преминало проверка.
Посочено е в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. въведеното
ограничение на скоростта като същият е официален документ, чиято доказателствена сила
не е оборена. Липсват доказателства, които да поставят под съмнение компетентността на
служителя, който е работил с АТСС. Протоколът като официален удостоверителен документ
обвързва съда и в тази част. Видно е, че стриктно са спазени инструкциите за работа с
техническото средство, изготвена е ясна снимка на нарушението, от преминало техническа
проверка АТСС като нито в ЗДвП, нито в друг нормативен акт има изискване в него да се
отразява дали и кога служителят, боравил с техническото средство, е преминал през
обучение за работа с него. В протокола за използване на АТСС се отразява само име и
подпис на служителя, чиято функция е да удостовери, че техническото средство е
разположено и настроено, че наличните пътни знаци са проверени и след измерването и че
АТСС е преминало метрологична проверка. Всички тези обстоятелства се установяват и от
останалите събрани доказателства. Няма изискване за удостоверяване на преминатия курс
на обучение на служителя и за съда няма и основание да се съмнява в компетентността на
всеки служител на ОД МВР, извършвал съответни действия по преписката без да са налице
индиции в тази насока (така и в Решение от 27.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 100 / 2022 г. на
Административен съд – Габрово; Решение № 1995 от 27.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1530 /
2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 415 от 10.11.2021 г.
по к. адм. н. д. № 380 / 2021 г. на I състав на Административен съд - Стара Загора и пр.).
Видно е, че актосъставителят е проверил наличната информация, ясно е направена
снимка на автомобила, отчетена е скоростта на движение, надлежно е съставен протокол
съгласно Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г., изготвена е докладна записка л. 13 и няма
основание да се приеме, че служителят не е изпълнил точно и последователно задълженията
си.
Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Правилно
нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като
нарушението е ясно и точно описано. Както става ясно от така цитираните по-горе
материални норми, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като
е бил поставен знак В26, а направената правна връзка с ал.1 е за да обуслови, че в случая
скоростта до 80 км/ч е въведена с пътен знак В26 („Забранено е движение със скорост, по-
висока от означената“). В самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е
извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба.
В случая ясно е посочено в какво се изразява нарушението и че е била въведена забрана
да се движи със скорост повече от 80км/ч. извън населено място, видно и от представената
схема на АПИ. Въпреки въведеното ограничение жалбоподателят се е движил с превишение
от 42 км/ч.
Безспорно е установено в хода на административнонаказателното производство, че на
инкриминираните място, дата и час именно П. е управлявал процесния автомобил. Това е
доказано по надлежния ред и чрез попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП.
От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността
на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, който е управлявал жалбоподателят е
3
заснет при движение с наказуема скорост от 42 км/ч.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 41 до 50 km/h - с
глоба 400 лв.
Съгласно ал. 182, ал. 5 ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3,
т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.
Съгласно § 6, т. 62 ДР на ЗДвП, „системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти
в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на
първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. В случая в наказателното постановление наказващият орган не е посочил с кои
наказателни постановления или електронни фишове твърди наличието на признака
системност. Не е посочено нито НП, нито ЕФ или дата на влизане в сила нито за какво
нарушение е издаден (за да се прецени дали е за същото по вид нарушение), нито дори
структурата, която го е издала. Това по своята същност представлява процесуално
нарушение, доколкото жалбоподателят няма как да се защити, ако не знае кои факти
обуславят тази квалификация, а съдът е лишен от възможност да провери дали този извод е
верен или не. Недопустимо е съдът да тълкува волята на АНО и да запълва неговите
задължения, регламентирани в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, свързани с точно описание на
нарушението и всички негови съставомерни признаци от фактическа страна. Нещо повече и
административното наказание глоба не е наложено в двоен размер съгласно посочената
санкционна норма. Според съдебния състав този порок не води до пълна отмяна на НП, тъй
като нарушителят е запознат с фактите на конкретното нарушение – касае се за управление
на МПС с превишена скорост и това обстоятелство налага преквалификация на нарушението
(така Решение № 375/02.03.2018 г. по к. н. а. х. д. № 13/2018 г. на АдмС-Бургас, Решение №
186/06.02.2020г. по КНАХД 3104/2019 на БАС). Изрично Тълкувателно решение №
8/2021г. по т.д. 1/2020г. на ВАС приема, че при липса на съществено изменение на
съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК
във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление.
Поради гореизложеното този състав счита, че деянието следва се преквалифицира от
такова извършено в условията на „системност“ – чл. 182, ал. 5 ЗДвП – в такова по основния
състав - чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП, регламентиращ наказание при превишаване на максимална
скорост в извън населено място за превишаване от 41 до 50 km/h - с глоба 400 лв.
Съдът дължи произнасяне по разноските. В случая разноски претендира
жалбоподателят. Предвид изменението на наказателното постановление, е уважена частично
претенцията на жалбоподателя, като в същото време е прието, че е налице и основание за
ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност. Изменението на НП е
такова, че не води до намаляване размера на санкцията, поради което и разноските следва да
останат в тежест на жалбоподателя, както и да му се възложат разноските за свидетел в
размер на 10,10 лева за пътни разходи.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-0346-000045/27.02.2023г., издадено от
4
Началник РУ в ОД МВР Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на
основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 5 ЗДвП на В. В. П., ЕГН ********** е наложена
„глоба“ в размер на 400 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца
като ПРЕКФАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 5
ЗДвП в чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП и му налага административно наказание „глоба“ в
размер на 400 лева като отменя наказателното постановление в частта, в която е
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС Бургас сумата в размер на 10,10 лв. (десет лева и десет стотинки),
представляваща пътни разноски за свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5