Р Е Ш Е Н И Е № ..........
гр. Враца, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на шести
юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 3435 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. чл. 49, ал. 1 СК.
Образувано е по
искова молба от И.Ц.И., ЕГН **********, против Е.С.И., ЕГН **********, за
допускане на развод по реда на чл. 49 СК поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на сключения между страните брак, без да се иска произнасяне по
въпроса за вината.
Ищецът твърди, че с
ответницата И. са сключили граждански брак на 28.12.1991 г., като от брака си
имат две дъщери, които са навършили пълнолетие. Поддържа, че от месец декември
2014 г. съпрузите живеят разделени, че отношенията им са влошени, а
отчуждаването помежду им е доста задълбочено и фактически е невъзможно да
поддържат нормални брачни отношения. Сочи, че в момента не поддържат никакви
лични отношения, а общуването им се изчерпва с кратки разговори, свързани с
децата им. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и съществува
само формално, а брачната връзка е опразнена от съдържание и без възможност за
укрепване. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения помежду
им с ответницата граждански брак, поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство, без да се произнася по въпроса за вината на страните и да
постанови след развода ответницата да носи предбрачното си фамилно име - К.,
като не претендира заплащане на издръжка от ответницата.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е.С.И. е депозирала отговор на исковата молба /л. 32/ , в който
сочи, че не възразява срещу искането на ищеца за прекратяването на гражданския им брак. Не оспорва
обстоятелството, че от 2014 г. с ищеца живеят разделени, като тя живее в гр. София,
където работи, а ищецът живее в гр. Враца, като счита, че вината за раздялата
им е на ищеца, който е причинил дълбокото разстройство на брака им. Посочва, че
още когато двете им деца били съвсем малки, ищецът нееднократно е заявявал пред
нея, децата и родителите й, че чака само да пораснат децата, за да се разведе с
нея, което и направил сега. Изтъква, че по време на брака им ищецът
непрекъснато я унижавал. Когато му искала пари за храна, той ги хвърлял в
тоалетната и я карал да ги взима оттам. Многократно я биел без повод, а през
2019 г. в квартирата им в гр. Нови Искър жестоко я пребил с юмруци и ритници,
като я заплюл в лицето 10-15 пъти. Ответницата счита, че този побой предразположил
тежко нейно онкологично заболяване и спешна операция с продължително лечение,
за което имало образувано НЧХД пред СРС. Сочи, че ищецът никога не е полагал
грижи за отглеждането на децата им, никога не ги е водил на училище. Заявява
изрично искане съдът да се произнесе по въпроса за вината, като постанови, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брачните отношения има изключително ищецът. Моли съда да осъди ищеца да й заплаща
издръжка по болест, тъй като поради описания тормоз и побоища над нея е получила
трайно заболяване. Желае след развода да носи предбрачното си фамилно име К..
В срока за отговор
е депозиран и насрещен иск за издръжка. В насрещната искова молба от 24.02.2021 г. /л. 28/, допълнена с молби
от 26.02.2021 г. /л. 41/ и 13.04.2021 г. /л. 97/, ответницата твърди, че
претендира издръжка от съпруга си в размер 500 лв. месечно, като няма претенции
за издръжка спрямо пълнолетните си дъщери Цветелина И. Цекова и Християна И.
Цекова и родителите си С.Х.К. и Х.Г.К.. Поддържа, че от началото на месец
декември 2020 г. е в отпуск по болест, поради тежко здравословно състояние -
имала е злокачествено новообразувание на яйчниците и е претърпяла тежка и
сложна операция във ВМА, гр. София. Посочва, че се възстановява много трудно,
поради тежката й операция и живее при родителите си. Изтъква, че за лечението й
са необходими много пари и финансови средства. Твърди също, че съпругът й има
възможност да й изплаща претендираната сума за издръжка, тъй като работи в
охранителна фирма, пенсионер е, бивш военен, който при пенсионирането си е
получил 20 брутни работни заплати.
В отговора на насрещната исковата молба /л. 131/
ищецът И.Ц.И. оспорва предявения насрещен иск за издръжка с твърдения за недопустимост
и неоснователност.
Съдът, след като обсъди направените доводи и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
От Удостоверение за
сключен граждански брак № ***** от **.**.** г., издадено от Община Враца въз основа на акт за граждански
брак № **/**.**.*** г., се установява, че на същата дата И.Ц.И. и Е.С.К. са сключили
граждански брак в гр. Михайловград, като след брака съпругата е приела да носи фамилното
име И..
За доходите на ищеца са
събрани следните писмени доказателства:
Видно от Удостоверение изх. №
1023-06-153/10.08.2021 г., издадено от НОИ – ТП – Враца /л. 189/, за периода от
м. 09.2020 г. до м. 07.2021 г. ищецът е получил доход от пенсия в общ размер на
9 924,58 лева.
Видно от Удостоверение изх. №
68/19.08.2021 г., издадено от „Сити“ ЕООД /л. 198/, ищецът И. работи в
дружеството на трудов договор № 180/19.05.2017 г. като „Охранител“ и за периода
от м. 08.2020 г. до м. 07.2021 г. ищецът е получил нетен доход в общ размер на 7 374,92
лева.
Видно от Удостоверение изх. №
3-427/15.12.2021 г., издадено от Военно формирование 54 990 /л. 301/, се
установява, че ищецът е освободен от служба през 2015 г. и на 12.06.2015 г. му
е изплатено обезщетение при пенсиониране в размер на 22 537 лева.
От приложените към писмо вх. №
261481/31.05.2022 г. на НАП – ТП – гр. Враца /л. 363-366/ справки е видно, че
ищецът И. работи по трудов договор при „Сити“ ЕООД с основна заплата 460 лева,
а за периода от м. 08.2021 г. до м. 04.2022 г. е получил брутно трудово
възнаграждение в общ размер на 7 676,24 лева.
От Удостоверение №
1013-06-307/30.05.2022 г., издадено от НОИ – ТП – гр. Враца /л. 371/ е видно,
че за периода от м. 08.2021 г. до м. 04.2022 г. ищецът е получил общо доход от
пенсия и добавки в размер на 9 132,14 лева.
За доходите на ответницата са
събрани следните писмени доказателства:
Видно от Удостоверение рег. №
И-1293/17.02.2021 г., ответницата работи във ВМА – Отделение за неинвазивна
диагностика на Клиника „Кардиология“ като медицинска сестра, считано от
03.07.2017 г.
От Удостоверение изх. №
2766/07.04.2021 г., издадено от ВМА, е видно, че за периода м. 01.2021 г. до м.
03.2021 г. ответницата е получила нетен доход в размер на 392,06 лева.
От Удостоверение изх. № 11-5457/13.07.2021
г., издадено от ВМА /л. 333/, е видно, че за периода м. 01.2021 г. до м.
06.2021 г. ответницата е получила брутен доход в размер на 725,26 лева.
От приложените към писмо вх. №
261480/31.05.2022 г. на НАП – ТП – гр. Враца /л. 367-369/ справки е видно, че
ответницата И. работи по трудов договор с основна заплата 514 лева, а за
периода от м. 08.2021 г. до м. 04.2022 г. е получила брутно трудово
възнаграждение в общ размер на
11 349,67 лева.
От Удостоверение №
1013-06-306/30.05.2022 г., издадено от НОИ – ТП – гр. Враца /л. 374/ е видно,
че за периода от м. 08.2021 г. до м. 04.2022 г. ответницата е получила общо
доход от пенсия и добавки в размер на 2 350,50 лева.
С Разпореждане № ********** от
28.04.2022 г. на ръководител „ПО“ на НОИ – ТП – гр. Враца, с което е изменена
пенсията на ответницата поради общо заболяване и е определена в месечен размер
на 425,50 лева.
За здравословното състояние на
ответницата са приети Амбулаторен лист № 659/18.01.2019 г., Епикриза от 2019 от
Клиника Коремна хирургия – Сектор 2 – ВМА София, Болничен лист № Е20210665205
от 19.03.2021 г., Решение на обща клинична онкологична комисия при ВМА №
46/06.01.2021 г. за начално лечение, Епикриза, издадена от ВМА Клиника по
медицинска онкология /л. 202/ Етапна епикриза, издадена от ВМА Клиника по
медицинска онкология /л. 203/, Експертно решение № 3098 от 221/14.12.2021 г. на
ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Христо Ботев“ АД – гр. Враца. От представените
документи е видно, че ответницата е с поставена диагноза „Злокачествено
новообразувание на яйчника“ и окончателна диагноза „Синхронни карциноми на
яйчника и карцином на ендометриума“. Извършени са нужните хирургични
интервенции и са проведени 6 курса следоперативна химиотерапия. Изписана е в
добро общо състояние и при липса на данни за активно заболяване. С Решение на
ТЕЛК й е определена е 100% т. н. р. без чужда помощ за срок до 01.12.2023 г.
За установяване на релевантните
по делото факти и обстоятелства са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетелите Е. Х. М., М. Ц.И., Цветелина И.
Ц., С.Х.К. /след изрично оттегляне на пълномощията му от ответницата по делото/
и Е.С.К..
Свид. Марков заявява, че е
приятел и бивш колега на ищеца, като се познават от 30 години, през което време
са служили заедно и са живели като съквартиранти близо година и половина.
Твърди, че ищецът му е споделял, че съпругата му е конфликтна личност и не може
да живее с нея и че тя непрекъснато го тормози. Свидетелят не е бил пряк
очевидец на поведението на ответницата, но като пример посочва, че когато тя му
звъняла по телефона, той ставал и излизал да разговаря, дори по време на
оперативно събиране в службата. Конфликтите между двамата били за това, че тя
непрекъснато искала пари от ищеца и го притеснявала. Свидетелят заявява, че
обикновено се виждали с ищеца двамата навън, но когато се е случвало да
присъства и съпругата му, той се държал нормално с нея, не правел нищо нередно
спрямо нея. Свидетелят знае, че много време ответницата била безработна, като
ищецът изцяло се грижел финансово за семейството и за децата, плащал
квартирата. Ищецът отдавна казвал на свидетеля, че е невъзможно да живее с
ответницата. Според свидетеля, ищецът не е способен на физическо насилие и не е
упражнявал такова над съпругата си.
С. И. – брат на ищеца, сочи,
че в началото на брака отношенията между страните били добри, но след това
започнали скандали. Заявява, че брат му му е споделял, че двамата със съпругата
му се карат и нещата не вървят. Влошаването на отношенията им започнало преди
повече от 10 години, поводите за скандалите били дребни неща, като двамата
взаимно се обиждали. Свидетелят не бил присъствал по време на скандалите, но
ищецът му споделял, че често се карат. Заявява, че 20 години само ищецът
работел, а освен това гледал и децата, бил отговорен баща и „мъж на място“ за
семейството си. Същият не бил конфликтен по характер. Свидетелят знае, че към
момента ищецът и ответницата не поддържат никакви контакти. Не е виждал ищеца с
друга жена и не знае да има връзка. Виждал е децата на страните като малки, а
от дълги години не ги е виждал и не знае какви са отношенията им със страните.
С. Цекова – дъщеря на
страните, заявява, че родителите й никога не са се разбирали, винаги са били „в
скандали, неразбирателства, караници“. Двамата не се разбирали от години, а
били разделени от пет – шест години. Поводите за скандалите били битови,
финансови и междуличностни – двамата били несъвместими да живеят заедно, а
всеки от тях бил „провокираща личност“ към другия. Докато живеели заедно,
свидетелката е чувала родителите й взаимно да се обиждат, както и се случвало
майка й да посяга физически на баща й, а той да й отвръща със същото.
Свидетелката сочи, че не е присъствала на случай, в който баща й пръв да
посегне на майка й, а винаги бил провокиран от нея. Често се случвало дребен
конфликт да прерасне в голям скандал. Свидетелката разказва, че когато със
сестра й били малки, баща й работел, а майка й си била вкъщи, не работела. Била
добра домакиня, грижела се физически за нея и сестра й, а баща й изкарвал
парите. Свидетелката сочи, че баща й е помагал в домакинството, доколкото е
можел с оглед нощните смени и честите дежурства, които е давал. Посочва, че
баща й също се е грижел за нея и сестра й, не я е тормозил, но се е случвало
понякога, когато е виновна, да й плесне шамар или да я оскубе. Случвало се и свидетелката
без нищо да прави, майка й да я напада с думи и физическо насилие.
Разказва за конкретен случай
на физическо насилие на 19.07.2019 г. в дома им в Нови Искър, като тя била с
гръб към родителите си, правела си закуска и не видяла началото на конфликта, а
когато се обърнала, майка й била на земята. Не видяла кой пръв е ударил другия,
майка й не е губила съзнание и не имала външни наранявания. За този случай баща
й бил осъден и изтърпял присъдата. През 2019 – 2020 г. имало и издадена срещу
него заповед за защита по ЗЗДН.
Свидетелката не поддържа
връзка с майка си от две години, като последната не отговаряла на телефонните й
обаждания, сменила ключалката в жилището и не пускала дъщеря си. Свидетелката
подозира, че майка й има връзка с друг мъж. Знае, че и баща й има връзка с
друга жена, която започнала доста по-късно след издаването на ограничителната заповед.
Свид. К. – баща на ответницата, заявява, че
отношенията между дъщеря му и зет му не потръгнали още от самото начало на
брака им, защото той бил изключително нервен и отличен манипулатор. Заявява, че
дъщеря му гледала децата превъзходно, а ищецът с нищо не й помагал в домакинството,
прибирал се от работа и лягал да спи. Свидетелят сочи, че 15 години той им
казвал на двамата, че бракът им трябва да продължи и че в тяхното семейство
няма разведени, за него било „срам и позор“ двамата да са разведени. Не знае от
коя година двамата са разделени, като заявява, че той никога не е искал те да
се разделят. Никога не бил казвал на дъщеря си, че трябва да „опита с друг
мъж“. Счита, че ищецът ненавиждал съпругата си от самото начало. Свидетелят
заявява, че ищецът пребил ответницата през 2019 г. Когато била в болницата
заради онкологичното си заболяване, ищецът нито веднъж не я посетил, а когато
при пенсионирането си получил 27 заплати, не й купил нищо. Сочи, че дъщеря му
има нужда от допълнителни средства в размер на около 500-600 лева на месец.
Сама си плащала квартирата и сметките, купувала си непрекъснато лекарства.
С. К. заявява, че през 2021 г. е имала интимна
връзка с ищеца, която продължила по – малко от една календарна година и която
към настоящия момент е прекратена и двамата не поддържат никакви
взаимоотношения. Свидетелката сочи, че когато започнала връзката им, ищецът я
уведомил, че по документи е женен, но от 2015 г. не живее със съпругата си и са
разделени, защото са имали разногласия. Ищецът живеел в гр. Враца, а съпругата
му – в гр. София. Когато свидетелката и ищецът се запознали, ищецът и
ответницата отдавна били разделени. Споделил й причината за раздялата им –
основно битови скандали и защото ответницата искала да опита с друг мъж, тъй
като цял живот била само с ищеца. Свидетелката знае, че през 2019 г.
ответницата завела дело за защита от домашно насилие срещу ищеца, което се
отразило негативно на неговото психическо и емоционално състояние.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М, И.,
Ц и К., както и частично показанията на свид. К..
Като цяло, показанията на свидетелите М и И.
не допринасят съществено за изясняване на фактическите обстоятелства по делото,
доколкото не са преки очевидци на брачните взаимоотношения между страните.
Двамата свидетели пресъздават пред съда единствено думи, споделени им от ищеца
– че съпругата му е конфликтна личност, че е невъзможно да живее с нея, че
двамата не се разбират и непрекъснато се карат и обиждат. В тази им част
показанията все пак следва да се възприемат като достоверни, тъй като двамата
са близки до ищеца, последният им е споделял подробности за брака си, а
показанията на двамата свидетели са еднопосочни и непротиворечиви в тази им
части. Същевременно и двамата не познават добре ответницата, поради което
показанията им удостоверяват само гледната точка на ищеца. С. И., въпреки че е
брат на ищеца, е стоял настрана от семейството му, както сам посочва. Не е бил
близък нито с ответницата, нито с децата на страните. Не е бил пряк свидетел на
отношенията им, а единствено излага пред съда споделеното му от брат му. Същото
се отнася и до свид. М, който е бил
близък само с ищеца.
Показанията на свид. Ц., която е дъщеря на
страните, допринасят в най – голяма степен за изясняване на взаимоотношенията
на съпрузите по време на брачното им съжителство. Макар и силно притеснена по
време на разпита, поради което част от показанията й са доста хаотични,
свидетелката съумя да предаде пред съда както отношенията им един към друг, така
и отношението им към децата им – свидетелката и нейната сестра. Установи се, че
през целия им брачен живот отношенията между съпрузите са били конфликтни,
съпроводени с чести скандали, обиди и физическо насилие между двамата.
Показанията на свид. К. съдът кредитира
частично, а именно, че отношенията между двамата не потръгнали и двамата не се
разбирали. В останалата част съдът не кредитира с доверие показанията на
свидетеля, тъй като същите не се подкрепят от нито едно друго доказателствено
средство, а освен това съдът намира, че част от тях са плод на фантазията на
свидетеля, по – конкретно, че ищецът е „внедрено лице от полицията в
семейството му, за да го разбие“, ищецът два пъти „се колил“, а ответницата го
спасявала, че ищецът предлагал на свидетеля и на сина му друга жена – точно
тази, с която в момента самият ищец имал връзка.
От показанията на свид. К. се изяснява
обстоятелството, че ищецът действително е имал извънбрачна връзка, но същата е
започнала много след настъпването на фактическата раздяла между страните, като
не свидетелката е причина за раздялата на страните.
Други относими доказателства по делото не са
ангажирани.
С оглед
така възприетото от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
От И.Ц.И. против Е.С.И. е предявен иск по чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на
брака между съпрузите с развод поради неговото дълбоко и непоправимо
разстройство. Като основания за разстройството на
брака се навеждат влошените отношения между съпрузите и продължителната им
фактическа раздяла, считано от 2014 г. От ответницата е заявено искане за
произнасяне по въпроса за вината, като счита, че такава има изключително
ищецът. От Е.С.И. против И.Ц.И. са предявени иск по чл. 53 СК за възстановяване на
фамилното на съпругата преди брака – К. и иск за заплащането на издръжка на
бивш съпруг по чл. 145, ал. 1 СК.
По
иска по чл. 49, ал. 1 СК:
Дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е обективно състояние на брачната връзка, което я
характеризира с пълно отсъствие на нормални физически, социални и емоционални
контакти между съпрузите, като това състояние следва да е непреодолимо,
необратимо и окончателно.
Съгласно
указанията, дадени в Постановление № 10 от 03.11.1971 г. на
Пленума на ВС, развод се допуска само при дълбоко и непоправимо разстройство в
брака. Абсолютните бракоразводни основания са отречени, а във всеки отделен случай съдът трябва да установи, че
брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът
е опразнен от съдържание. Съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни
причини, посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в
съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Съдът трябва да прекрати брака само
когато констатира, че разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че
запазването му не създава нормални условия на живот на съпрузите /и за отглеждане на децата им/. Дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсват взаимност, уважение, доверие и другарски
отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма
такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е
разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални
отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между
съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да
се преодолее.
Страните по делото не спорят, а и
с оглед установените в процеса факти, съдът намира, че е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на
неговото съществуване. От доказателствата по делото се установи, че страните са
женени от 30 години, като през последните пет – шест години са във фактическа
раздяла, ищецът живее и работи в гр. Враца, а ответницата – в гр. София, като
двамата не поддържат никакви контакти помежду си, отчуждени са един от друг и
всеки е продължил живота си независимо от другия. Предвид дългата
продължителност на брака, съдът е в невъзможност да изследва подробно в
хронология целия брачен живот на страните, но след съвкупен анализ на гласните
доказателства се установява, че през цялото им съжителство двамата не са се
разбирали, карали са се непрекъснато, често дребни конфликти прераствали в големи
скандали, съпроводени с обиди един към друг, включително в присъствието на
децата им. Случвало се ответницата да посяга физически на ищеца, а последният й
отвръщал със същото. Скандалите, напрежението и обидите между двамата били
ежедневие. Непосредствено преди и след настъпването на фактическата раздяла
отношенията им са се влошили до степен, че между двамата съществува
непоносимост един към друг. Двамата не поддържат никакъв контакт, помежду им са
изчезнали взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и семейство,
като и у двамата липсва желание за полагане на общи грижи за семейството. Съдът
основава изводите си в тази насока на събраните в хода на делото гласни
доказателства. По категоричен и убедителен начин последните установяват, че от
повече от пет-шест години страните не живеят заедно като съпрузи, че помежду им
са възникнали множество конфликти, както и че макар да не са ангажирани нарочни
доказателства, извън гласните такива, ищецът не отрича, че през 2019 г. е
посегнал физически на своята съпруга, за което е понесъл наказателна
отговорност и в полза на ответницата е имало издадена заповед за защита по
ЗЗДН.
Към датата на устните състезания те
не полагат общи грижи за семейството, нямат общо домакинство и семеен бюджет.
Между тях няма комуникация, нито взаимно уважение и разбирателство, тъй като
липсват доверие, хармония, взаимна привързаност, внимание и грижа един към
друг. Подобни отношения не могат да се квалифицират като съпружески, тъй като
сочат на липса на всякакво уважение един към друг. Видно е, че между съпрузите не съществуват никакви
семейни, духовни и физически връзки, а от друга страна и двамата не са положили
своевременно усилия за преодоляване на конфликтите и изглаждане на отношенията
им. Това е довело до прекъсване на всякакви отношения между тях, а разгледано
заедно с продължителната фактическа раздяла между двамата, е дало непоправимо
отражение върху брачната им връзка.
С оглед на това съдът намира, че
брачната връзка на страните е изпразнена от предписаното й от закона и добрите
нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Това фактическо
състояние в отношенията между съпрузите е несъвместимо с целите и функциите на
брака, визирани в СК. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.
Запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които
не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност.
По въпроса за вината:
С оглед направеното от ответницата
искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брачната
връзка, на основание чл. 49, ал. 3 СК съдът дължи разглеждането и на този
въпрос. Съгласно т. 4 от ППВС №
10 от 1971 г. на Пленума на ВС, причина за разстройството на брака може да бъде
допуснато брачно нарушение. Брачното нарушение е противоправно поведение на
съпруга. При наличието му може да се постави въпроса за вината. Брачната вина
представлява субективното психично отношение и фактическо поведение на съпруга
към брачните задължения, което има за резултат дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Константната съдебна практика е възприела разрешението
да се извършва преценка само на фактическото поведение, обективирано в
конкретни действия на всеки от съпрузите. Всички прояви на индивидуалния
характер и личност на съпрузите са специфични за всеки отделен случай и те не
могат да се приведат под общ знаменател. Това, което съдът обсъжда и преценява,
е само дали и доколко те нарушават хармонията в семейството и влияят негативно
на отношенията вътре в него. Тоест – едно и също поведение в някои случаи може
да доведе до разстройство на брачните отношения, а в други – не – според
характера, възпитанието, мирогледа на лицата, тяхната толерантност и въобще -
нагласата и вижданията им за същността на брака. В тази светлина задълженията
на съда се свеждат до това да изолира конкретни постъпки и да ги съпостави с отношението, първо - на всеки от съпрузите, и после
– на обществото, към съдържанието на брака, а след като констатира разминаване,
да прецени по въздействието, което са оказали, дали това води, и в каква
степен, до разстройство на брачните отношения, както и кой е носителят на
брачната вина.
От анализа на събраните по делото
по инициатива и на двете страни доказателства съдът приема за установено, че и
двамата брачни партньори с поведението си са причинили дълбокото и непоправимо
разстройство на брачната връзка, доколкото нито един от тях не е положил усилия
нито за да потръгнат изначално техните брачни взаимоотношения, нито по-късно да
бъдат заздравени и за преодоляване на напрежението и неразбирателствата между
двамата. Напротив, всеки от двамата е провокирал напрежение, често прерастващо
в скандал, всеки от двамата многократно е обиждал другия и му е посягал
физически.
В Постановление № 10 от 03.11.1971 г. на
Пленума на ВС, е
указано, че искането на единия съпруг за произнасяне по вината задължава съда
да се произнесе по вината и за двете страни. В същия смисъл са и разясненията, дадени
в Решение № 160 от 14.05.2014 г. по гр. д. № 5764/2013 г., ВКС, IV г. о., относно
съдържанието на правомощието на съда да се произнесе по вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, когато само един от съпрузите е поискал това,
като е посочено, че когато някой от съпрузите е поискал съдът да се произнесе
по въпроса за вината, това не го ограничава да преценява само противобрачното
поведение на другия съпруг. Напротив, когато е сезиран с искане за произнасяне
по вината, съдът е длъжен да прецени поведението и на двамата съпрузи и може да
приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат двамата или дори
съпругът, който е поискал произнасяне по вината.
Съобразно установените и приети за доказани
брачни провинения следва да се приеме, че разривът в отношенията им е
провокиран както от поведението на ищеца, така и поведението на ответницата.
Всеки един е обвинявал другия за конфликтите в отношенията им, всеки счита, че се
е грижил за семейството повече от другия, ищецът обвинява ответницата, че през
целия им брачен живот не е работила, а тя го обвинява, че не й е помагал в
отглеждането на децата и грижите за домакинството. Нито един от съпрузите не е
предприел необходимите мерки, нито е положил усилия за възстановяване на нормалните
съпружески взаимоотношения, като в същото време с поведението си е провокирал
тяхното изостряне. Двамата са предизвиквали конфликти и скандали помежду си,
двамата взаимно са се обиждали. Случвало се ответницата да посяга физически на
ищеца, а последният да й отвръща по същия начин. Този начин на общуване станал
ежедневие и довел до постепенно охладняване на чувствата между съпрузите и
тяхното отдалечаване един от друг. Това пък довело до тяхната фактическа
раздяла, като ищецът се прибрал в гр. Враца, а ответницата останала в
квартирата им в гр. София. Дори и след като вече са били разделени, конфликтите
между тях продължили. Ищецът не отрича, че ограничил достъпа на ответницата до
жилището им в гр. Враца, като не й позволил да вземе личните си вещи /дрехи и
бижута/. По неизяснени причини през 2019 г. се достигнало отново до физически
сблъсък между двамата, при който ищецът нанесъл удари на ответницата, за което
понесъл наказателна отговорност и отговорност по ЗЗДН.
В бракоразводния процес поведението на единия съпруг не
следва да бъде разглеждано изолирано от поведението на другия съпруг, поради
което и в съответствие със събраните по делото доказателства, се установяват
брачни нарушения и от страна на двамата съпрузи. Проявите и на двамата са били със
съзнание, че поведението им руши брака и основите му и съдът прави извод, че
отчуждението и липсата на уважение, обич и привързаност между тях са настъпили
вследствие брачни провинения и на двамата, поради което следва да се приеме, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат именно и двамата
съпрузи. Тъй като основа за оценката е установеното в
процеса поведение на всеки от съпрузите, следва да бъдат доказани конкретни
обстоятелства от брачния живот на страните, разкриващи несъвместимост с
утвърдените принципи на съпружески отношения, поради което и изключителната
вина на единия предполага безукорно поведение на другия съпруг. В настоящия
случай такова безукорно поведение от страна на ответницата не се установи.
Напротив, установиха се и допуснати от нея брачни провинения през брачното им
съжителство, в това число конфликтно поведение от нейна страна, обиди и
физическо посягане над съпруга-ищец. Несъмнено такова поведение от страна на
единия съпруг има влияние върху брачната връзка и върху чувствата, емоциите и
достойнството на другия съпруг.
Същевременно не се установиха брачните
провинения, посочени от ответницата в писмения отговор – че я унижавал, когато
му искала пари за храна, че не й помагал в домакинството и за децата, че
непрекъснато я биел без причина. Напротив, от показанията на разпитаните
свидетели и най-вече от показанията на свид. Цекова се установи, че ищецът е
помагал в домакинството и се е грижел за нея и сестра й според възможностите му
с оглед нощните смени и много дежурства, които поемал с цел издръжка на
семейството. Не се установи ищецът да е унижавал или да е биел без причина
ответницата, а се установи, че честите им скандали били провокирани от
поведението и отношението и на двамата съпрузи, както и се изразявали във
взаимни обиди и нанасяне на взаимни удари между двамата. Всичко това е довело
до прекъсване на брачната връзка и до нейното необратимо разстройство.
Съгласно разясненията дадени в
т.7, Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС, което не е загубило
значението си, бракът създава определени задължения за всеки от съпрузите и
докато той не е прекратен, те не могат да се считат освободени от тях.
Нарушението на брачните задължения от единия от съпрузите не освобождава другия
от брачните му задължения. Ако и той ги наруши, бракът може да бъде прекратен
по вина на двамата, ако има искане за вина. Ето защо и с оглед всичко гореизложено,
следва да се постанови, че вина за настъпването на дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
Според чл. 322, ал. 2, изр. второ ГПК, с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Страните нямат непълнолетни деца и не
претендират ползване
на семейно жилище.
По иска по чл. 53 СК:
На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с
решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск
за фамилното име на съпрузите. Ответницата е заявила желание след прекратяване
на брака да носи предбрачното си фамилно име К.. От представените удостоверение
за сключен граждански брак и удостоверение за раждане се установи, че именно
това е предбрачното й фамилно име, като искането за неговото възстановяване
следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК.
По иска за издръжка на бивш съпруг по чл. 145, ал. 1 СК:
Според законовата разпоредба, право на
издръжка има само невиновният за развода съпруг и доколкото съдът достигна до
извода, че виновни за дълбокото и непоправимо разстройство на брака са и
двамата съпрузи, то ответницата няма право да претендира издръжка от ищеца след
развода. С оглед на това е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки
за основателността на този иск. Искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
Съдът стигна до извод, че вина за
разстройството на брака имат двамата съпрузи, поради което и на основание чл.
329, ал. 1 ГПК съдебните разноски остават в тежест на всеки от тях, както са ги
направили.
На
основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът
определя държавна такса в размер на 50 лева за решаване на делото, вносими по равно от двете страни по сметка
на РС – гр. Враца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между И.Ц.И., ЕГН **********, и Е.С.И.,
ЕГН **********,
сключили граждански брак на 28.12.1991 г., за което е
съставен акт за граждански брак № ***/**.**.*** г. на община Враца, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
ОБЯВЯВА, че вина за настъпването на дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат и
двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака
съпругата Е.С.И., ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име – К..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е.С.И., ЕГН **********, против И.Ц.И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 145,
ал. 1 СК за заплащане на издръжка на бивш съпруг в размер на 500 лева месечно.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал.
1 ГПК И.Ц.И.,
ЕГН **********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Враца, сума в размер на 25
лева /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса при решаване на
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал.
1 ГПК Е.С.И.,
ЕГН **********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Враца, сума в размер на 25
лева /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса при решаване на
делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: …………………………….