№ 1032
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000503157 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 5068 от 21.08.2020г., постановено по гр.дело №
400/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 28-и състав, е осъдено дружеството
ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД да заплати на А. Ш., гражданин на
Република Латвия, сумата от 20000 лв., на основание чл.432, ал. 1 от КЗ вр.
с чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 28.09.2018г., ведно със законната лихва, считано
от 20.05.2019г. до окончателното изплащане, като иска за разликата до
пълния предявен размер от 40 000 лв., е отхвърлен като неоснователен,
поради прието съпричиняване.
Постъпила е въззивна жалба от А. Ш., с която се обжалва съдебно
решение № 5068 от 21.08.2020г., постановено по гр.дело № 400/2020г. по
описа на СГС, І-во ГО, 28-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният
иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
ПТП, за разликата над уважения размер от 20000 лв. до пълния предявен
1
размер от 40 000 лв. Изложени са съображения, че съдебното решение в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие на материалния закон и константната съдебна практика.
Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец в размер на 50%, поради
което е и намален общия размер на обезщетението. Поддържа се, че
справедливият размер на обезщетение съответства на сумата от 40 000 лв.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени съдебно решение № 5068 от 21.08.2020г., постановено по
гр.дело № 400/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 28-и състав, в обжалваната
част и да уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди ведно със следващата се законова лихва.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна – ЗАД „ ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД депозира
писмен отговор по подадената от А. Ш. въззивна жалба. Оспорва жалбата.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК.
В конкретния случай по делото, предвид представеното решение,
постановено по НАХД № 8472/2019г. по описа на СРС, влязло в сила на
03.10.2019г. и приетото заключение на САТЕ, неоспорено от страните по
делото се установяват обстоятелствата, относими към механизма на
процесното ПТП: на 28.09.2018г. в гр.София, е настъпило ПТП между
автобус, собственост на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, марка „Мерцедес„
с ДК № С 5210 НТ и товарен автомобил марка “Ситроен Берлинго“ с ДК
№***, причинено виновно от водача на товарния автомобил, К. Е. К., който
нарушил чл.25 ал.1 от ЗДвП, при което ПТП е пострадала А. Ш., пътник в
автобуса, като й са причинени следните увреди, съставляващи средна
телесна повреда:закрито счупване на лявата раменна кост в областта на
анатомичната шийка и на тиберкулите.
2
Безспорно е още, а това се доказва и от справка от ИЦ на ГФ, че към
датата на процесното ПТП ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е
застраховател по задължителната застраховка Гражданска отговорност на
водачите на МПС на товарен автомобил „Ситроен Берлинго”, с ДК № ***.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателката досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на А. Ш. е
ОСНОВАТЕЛНА.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да
предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна
застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за
чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ
срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
3
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той
търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се
предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да
докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което в случая е сторено. От посочените по-горе доказателства се
установява вината на К. К., за причиняване по непредпазливост на посочените
увреди на въззивника-ищец А. Ш. при извършеното от него ПТП и
виновното му и противоправно поведение, вследствие на нарушаване на
правилата на ЗДвП и ППДвП.
Влязлото в сила решение по НАХД е задължително на гражданския съд
съгл. разп. на чл.300 от ГПК и съгл. мотивите на т.15 от ТР №6/2013г. на
ОСГТК на ВКС и доказва настъпването на твърдения деликт и вината на
застрахования водач за причиняване на средната телесна повреда на
ищцата.
При първоинстанционото разглеждане на делото СА допуснати и
изслушани САТЕ и СМЕ, чиито заключения са приети без оспорване от
страните и които настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира.
От заключението на СМЕ се установяват по категоричен начин
причинените на ищцата травматични увреждания, получени от нея в резултат
на процесното ПТП.
При първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни
доказателства - разпитани са двама свидетели за обстоятелства относно
механизма на ПТП и относно търпените от ищеца болки и страдания и
протичане на възстановителния период. Съдът изцяло кредитира показанията
и на двамата свидетели.
Първоинстанционният съд е приел, че сумата от 40 000лв. съставлява
справедливо обезщетение на претърпените от ищцата болки и страдания.
Този размер не се оспорва от страните.
4
Първоинстанционинят съд е приел, че ищцата е допринесла с
поведението си за настъпване на вредоносния резултат в равна степен с
виновния водач, предизвикал процесното ПТП, т.к. е пътувала в автобуса
без да се е държала за предназначените за това дръжки и вертикални опори и
е намалил размера на приетото за справедливо обезщетение наполовина до
сумата от 20 000 лв.
Оплакванията във въззивната жалба на А. Ш. са досежно приетото
съпричиняване на вредоносния резултат.
Спор между страните досежно приетия общ размер от 40 000 лв. на
обезщетението няма, поради което настоящата съдебна инстанция не може да
преразглежда този размер.
По наведените във въззивната жалба на А. Ш. оплаквания във връзка с
приетото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата: Настоящата съдебна инстанция намира тези оплаквания за
основателни.
Ответникът навежда с отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване, което основавана обстоятелството, че ищцата при качването
си в автобуса не е осигурила собствената си безопасност като заеме място или
се разположи така,че до може да противостои на естествените инерционни
сили при движение на превозното средство.
С отговора на въззивната жалба, ответникът въвежда и нови
обстоятелства, на които основава възражението за съпричиняване, но същите
като преклудирани не могат да бъдат разглеждани в настоящото
производство.
Твърденият принос на пострадалата за настъпване на последиците от
ПТП следва да бъде доказан по категоричен начин, при условията на пълно и
главно доказване от страната, която го е въвела, т.е. от въззиваемия-ответник,
в този см. е задължителната съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК-
Решение №92/25.07.2013г. по т.д.№ 540/2012г., Второ т.о. , ТК, ВКС.
Следва да бъде доказана и пряка причинно-следствена връзка между
5
поведението на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат - в този см. е
задължителната съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК- напрм.
Решение № 54/22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. Т.К. ІІ т.о. на ВКС.
Настоящият съдебен състав като съобразява събраните гласни
доказателства (показания на свид. З. В.) и механизма на ПТП, установен
както от решението по НАХД, така и от заключението на САТЕ, намира че,
предявеното възражение за съпричиняване е неоснователно и недоказано.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал настъпването на
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване (в този см. решение № 98/24.06.2013г. на ТК, Второ т.о. на ВКС),
което в случая не е сторено.
Не е доказано по реда на пълното и главно доказване от страна на
ответника, направил възражението за съпричиняване, че ищцата към момента
на ПТП е пътувала в автобуса без да осигури собствената си безопасност,
като не се е държала достатъчно здраво и надеждно за дръжка, седалка или
друга опора за захващане.
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключението на САТЕ,
като компетентно и безпристрастно дадено, но намира че същото не доказва
по категоричен начин поведение, осъществено от ищцата, което да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Заключението на САТЕ е
изготвено не по лични впечатления на експерта и извършени от същия
технически замервания към момента на ПТП, а на база на хипотетични
параметри и преположения, основани на теоритични обосновки.
Настоящата съдебна инстанция, кредитирайки изцяло показанията на
свид. В., намира, че пострадалата не е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат като е пътувала в автобуса без да осигури собствената
си безопасност, доколкото това е било във възможностите й, с оглед
обстановката във автобуса.
Гореизложеното обуславя отмяната на първоинстанционното решение в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявения иск да
6
бъде уважен до размера на 40 000 лв. ведно със следаваща се законова лихва
върху тази сума от 28.09.2018г., така както се поддържа от жалбоподателката
пред настоящата инстанция.
По разноските: Предвид изхода на делото ответникът по жалбата следва
да заплати на жалбодателката разноски за първата инстанция, съобразно
отменената част на решението, но такива не се претендират изрично.
Разноски за настоящата инстанция на жалбоподателката, следва да бъдат
присъдени, но доказателства за сторени такива, не са представени.
Адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА на адв. Я. А. не
следва да бъде присъждано, т.к. не е представен договор по реда на чл. 38 от
ЗА, сключен между адвоката и жалбоподателката за настоящата инстанция.
Разпоредбата на чл.38 ЗА е приложима само при наличието на двустранно
подписан договор между страна в производството и нейния процесуален
представител-адвокат, с конкретно посочване на основанието по чл.38, ал.1
ЗА за оказаната безплатна помощ по този ред (в този смисъл е
задължителната съдебната практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК -
Решение № 97/06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г. на ВКС, II ТО; Решение №
111/01.07.2011 г. по т.д.№ 676/2010 г. на ВКС, II ТО; Решение №
159/24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на ВКС, II ТО.).
На ответното дружество разноски не следва да бъдат присъждани,
предвид изхода на делото. Дружеството следва бъде осъдено да заплати
държавна такса по сметка на САС в размер на 400 лв., от заплащането, на
която жалбоподателката е била освободена.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 5068 от 21.08.2020г., постановено по
гр.дело № 400/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 28-и състав, в частта, с която
предявения от А. Ш. иск с правно осн. 432 ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД е
отхвърлен за разликата над сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) до
сумата от 20 000 ( двадесет хиляди лева) и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
7
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК ********* да заплати на
А. Ш., гражданин на Република Латвия, с личен № *** и с адрес гр.***, ж.к.
„***“ , бл.18, ет.8, ап.24 на основание чл. 432 ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД
допълнително сумата от 20 000 лв. ( двадесет хиляди лева), над присъдената
със същото решение сума от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателката от
ПТП, настъпило на 28.09.2018г. в гр.София, ведно със законната лихва
върху тази сума от 20.05.2019год. до окончателното й изплащане.
В ОСТАНАЛАТА му необжалвана частта съдебно решение № 5068 от
21.08.2020г., постановено по гр.дело № 400/2020г. по описа на СГС, І-во ГО,
28-и състав Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК ********* да заплати по
сметка на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД сумата от 400 лв. (четиристотин
лева), съставляваща държавна такса по въззивната жалба, на осн. чл.78 ал.6 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8