Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 2239/2018 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл. 42 б. „б“ от ЗН и чл. 124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба
на Н.Т.Д. и И.Т.Д. се твърди, че са наследници по закон
на Р.Д.Д., починал на 27.01.2017 г. Заявени са
твърдения, че приживе техният наследодател е притежавал на основание завещателно разпореждане на Н.Д.Д.
недвижими имоти, представляващи жилище, апартамент, в парцел – 5, площ по
документи 57,44 кв.м., находящо се в гр. София,
местност „Еврейски гробища“, ул. „Владайска“ /стара ул. „Димо Хаджидимов“/ с таванско помещение и мазе с адрес: гр.
София, ул. „*******, идентификатор 68134.202.37.1.13 и идеални части от 17
поземлени имота, находящи се в област Сливен. Твърди
се, че през януари 2018 г., при справка се установило, че на 20.07.2017 г. в
кантората на нотариус Н. *** действие – СРС е обявено саморъчно завещание, съставено
на 01.03.2015 г., съгласно което наследодателят на ищците завещал цялото си
движимо и недвижимо имущество на Й.А.А.. Твърди се в
исковата молба, че саморъчното завещание не отговаря на изискванията на чл. 25
ал.1 от ЗН, поради което е нищожно. Твърди се, че впоследствие Й.А. се е
разпоредил с част от имотите, включени в наследствената маса на наследодателя
на ищците в полза на „С.“ АД. Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване
на исковете и са сезирали съдът с искове срещу двамата ответници
за прогласяване нищожността на саморъчното завещание и се признае за установено
по отношение на ответника физическо лице, че ищците са собственици на
недвижимия имот – ап. 12, находящ се в гр. София, ул.
„*******. Претендират се и сторените съдебни разноски.
Ответникът Й.А.А. оспорва исковете в писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Претендира разноски.
Ответникът „С.“ АД оспорва исковете. Сочи съображения, заявени в срока по
чл. 131 от ГПК. Претендират се разноски.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
Я..
Възраженията на ответника - физическо лице се поддържат от адв. Н., а възраженията на ответника – юридическо лице от адв. Ш..
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.
235 ал.2 и ал.3 от
ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено удостоверение за наследници изх. №
УГО1-964/09.02.2017 г. на СО – район „Красно село“, от което се установява, че Р.Д.Д.
е починал на 27.01.2017 г. и за свои наследници по закон е оставил Н.Т.Д. и И.Т.Д.,
низходящи от първа степен на починалия му брат ТД.Д..
По делото е представено саморъчно завещание от 01.03.2015 г., обявено на
14.08.2017 г. и вписано под рег. № 2089 на нотариус Н. *** действие – СРС. От
съдържанието на същото е видно, че Р.Д.Д. е завещал
на Й.А.А. цялото си движимо имущество, цялото си
недвижимо имущество и всичко, което притежава към момента на смъртта си.
По делото е представено и саморъчно завещание от 22.06.1991 г. на Н.Д.Д., с което същата е завещала цялото си недвижимо и движимо
имущество „на малкия си син Р.Д.Д.“. Завещанието е обявено
с протокол от 21.07.2009 г.
Представено е удостоверение за наследници изх. № 3/02.07.2013 г. на СО –
район „Красно село“, от което се установява, че Н.Д.Д.
е починала на 27.07.2007 г. и е оставила
за наследници по закон низходящи от първа степен – ТД.Д. и Р.Д.Д..
Представен е договор за продажба на държавен жилищен имот, съгласно
НПЖДЖФПНС/ отм./, сключен на 02.03.1964 г., съгласно който Д.Т.Д. и Н.Д.Д. ***, съставляващ парцел V-5, кв. 298, местност „Еврейски
гробища“, представляващ едностаен апартамент, находящ
се на третия етаж, състоящ се от стая, хол, кухня, клозет, баня, черно антре
със 4,30% идеални части от дворното място, заедно с мазе и таванско помещение.
По делото е изслушана съдебно графическа експертиза, изготвена от вещото
лице Д.В.. В заключението си вещото лице е посочило, че ръкописният текст,
съдържащ се в саморъчно завещание от 01.03.2015 г., с което Р.Д.Д. прави завещателни
разпореждания не е изпълнен от Р.Д.Д.. Обективиран е и извод, че подписът, положен в същото
завещание от името на Р.Д.Д. не е положен от него.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Не
се спори по делото, а това се установява и от ангажираните по делото писмени
доказателства, че ищците са наследници по закон на Р.Д.Д..
Не
е част от предмета на спора, че приживе техният наследодател е притежавал на
основание завещателно разпореждане на неговата майка недвижимо
имущество, съставляващо апартамент и идеални части от поземлени имоти, описани
подробно в исковата молба. Това обстоятелство се потвърждава и от ангажираните
от страните писмени доказателства.
Не
е спорно и обстоятелството, че е съставено завещателно
разпореждане на 01.03.2015 г., съгласно което наследодателят на ищците се е
разпоредил с притежаваното от него имущество в полза на ответника – физическо лице.
По отношение на същото е заявено оспорване от страна на ищцовата
страна с твърдения за неговата нищожност. За да породи действие такова завещателно разпореждане следва да бъдат спазени
изискванията на чл. 25 ал.1 от ЗН т.е. трябва да бъде изцяло написано ръкописно
от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е
подписано от него. Завещание, което не е съобразено с някое от тези три
задължителни изисквания, е нищожно по арг. на чл. 42,
б. „б“ ЗН. С оглед
приетата по делото съдебно графическа експертиза и изводите на вещото лице,
което категорично заявява, че ръкописният текст и подписа в завещанието не са
положени от лицето, сочено за негов автор, настоящият съдебен състав намира, че
завещателното разпореждане, предмет на настоящия спор
е нищожно, доколкото не покрива кумулативните изисквания на разпоредбата на чл.
25 ал.1 от ЗН.
Предвид
което искът за прогласяване нищожността на завещателното
разпореждане като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Установителният иск за
собственост предполага даване на разрешение по един спор, при който всяка от
страните предявява правата си върху имота с оглед определяне на това кой е
неговият собственик. Ищците твърдят, че са собственици на процесния
имот на основание наследствено правоприемство.
Твърдяното от тях годно придобивно основание е
установено с оглед ангажираните по делото писмени доказателства. Недвижимият
имот е бил в патримониума на техния наследодател към
момента на откриване на наследството респ. същият е бил собственик на имота на
основание завещание респ. разпоредителна сделка – договор за покупко-продажба, летимиращ неговия праводател /завещателката Д./ като собственик на имота.
При
проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил твърдение, че е собственик
на имота на основание завещателно разпореждане, което
по съображенията, изложени вече в съдебното решение е нищожно, доколкото не е
написано и подписано от лицето, сочено за завещател.
При
липсата на други ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав
намира, че и този иск като основателен и доказан следва да бъде уважен.
При
този изход на спора на ищците се следват разноски на основание чл. 78 ал.1 от ГПК за ДТ, депозит за съдебна експертиза и за адвокатско възнаграждение. По
иска за нищожност на завещателното разпореждане се
следва сумата от 2 102, 60 лв. – ДТ, сумата 350 лв. – депозит за
експертиза. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение /стр. 34 в делото/ е
в размер на 3200 лв. Сумата е посочена глобално, а не за всеки иск по отделно,
поради което настоящият съдебен състав намира, че за тези искове се следва
половината от посочената глобална сума т.е. 1600 лв. Общият размер на
разноските по тези искове е 4052, 60 лв., които са платими по равно от двамата ответници /по 2026, 30 лв./. По установителния
иск за собственост се следва сумата от 697, 91 лв. – ДТ и припадащата се част
от адвокатското възнаграждение, съобразно приетия за разглеждане иск, а именно
сумата от 88, 89 лв. /1600 лв.: 18 /процесните по
делото имоти респ. подлежащия на разглеждане в рамките на настоящото
производство един имот/ т.е. разноски в размер на 786, 80 лв., платими от
ответника – физическо лице.
Водим от горното
Софийски градски съд, I – 19 състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на саморъчно завещание на Р.Д.Д., съставено на 01.03.2015
г. в гр. София, в полза на Й.А.А., ЕГН **********,
обявено от нотариус с рег. № 329 – Н. Д.и вписано в Служба по вписванията – гр.
София под № 53175/14.08.2017 г. по исковете на Н.Т.Д., ЕГН ********** и И.Т.Д.,
ЕГН **********, и двамата на съдебен адрес: *** – адв.
В.В. срещу Й.А.А., ЕГН **********,
с адрес: *** и „С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 42 б.“б“ от ЗН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК на Н.Т.Д., ЕГН ********** и И.Т.Д., ЕГН **********,
и двамата на съдебен адрес: *** – адв. В.В. срещу Й.А.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, че Н.Т.Д. и И.Т.Д. са собственици на недвижим имот - апартамент,
в парцел – 5, площ по документи 57,44 кв.м., находящо
се в гр. София, местност „Еврейски гробища“, ул. „Владайска“ /стара ул. „Димо Хаджидимов“/ с таванско помещение и мазе с адрес: гр.
София, ул. „*******, идентификатор 68134.202.37.1.13 на основание наследствено правоприемство.
ОСЪЖДА Й.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на Н.Т.Д.,
ЕГН ********** и И.Т.Д., ЕГН **********, и двамата на съдебен адрес: *** – адв. В.В. сумата от 2 813, 10 лв. – разноски.
ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК на Н.Т.Д.,
ЕГН ********** и И.Т.Д., ЕГН **********, и двамата на съдебен адрес: *** – адв. В.В. сумата от 2026, 30 лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: