О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 10.12.2019 година
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ въззивен състав, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря
А. и в присъствието на прокурора от СОП Л., след като разгледа докладваното от
съдия Игнатова ВЧНД № 514 по описа за
2019 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 318, вр. чл. 436, ал. 2 от НПК.
Постъпила
е жалба от осъдения С.И.Д. против определение от 26.06.2019 г., постановено по
НЧД № 269/19 г. по описа на РС И., с което е отхвърлена молбата на осъдения за
съдебна реабилитация по осъждането по НОХД № 378/14 г. по описа на РС И..
Изтъква се, че съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 87 от НК неправилно. В допълнение към жалбата се изтъква неправилната преценка от страна на първостепенния съд на значението на изпитателния срок по чл. 66 от НК, тъй като неговата единствена функция е посочена в чл. 68 от НК и той няма никакво отношение към евентуалната реабилитация. Сочи се, че приемането на срока по чл. 87, ал. 1 от НК за такъв, следващ изтичането на изпитателния срок представлява разширително тълкуване на наказателния закон, каквото не е предвидено в ЗНА и се счита, че началният момент по чл. 87, ал. 1 от НК е датата на влизане в сила на присъдата.
Иска се отмяна на атакуваното определение и постановяване на реабилитация по съдебен ред на осъдения.
Пред въззивната инстанция депозираната жалба се поддържа от защитника адв. Й. с доводите, изложени в нея.
Осъденото лице Д. не се явява, редовно призовано.
Представителят
на държавното обвинение – прокурор Л. от СОП, заема становища за основателност
на въззивната жалба. Сочи се, че тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 от НК
следва да започне да тече не от момента на изтичане на изпитателния срок на
наложената присъда, а от момента на изтичане срока на наложеното наказание, в
случая три месеца лишаване от свобода. Твърди се, че е налице и предпоставката
„добро поведение“, тъй като пред въззивния съд е представено доказателство, че
по отношение на Д. е постановена, макар е невлязла в сила, оправдателна присъда
по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление на 05.12.2018 г.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
От представеното свидетелство за съдимост се установява, че молителят Д. е осъждан, както следва:
1. С присъда по НОХД № 57/05.07.1978 г., постановена по НОХД № 52/78 г. по описа на РС И., в сила от 12.07.1978 г., с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години;
2. Със споразумение за решаване на делото, одобрено на 23.07.2014 г. по НОХД № 378/14 г. по описа на РС - И., с което за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години.
По отношение на първото осъждане е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл. 86 от НК на 12.07.1981 г.
Налице е правен интерес за молителя от търсената съдебна реабилитация по чл. 87, ал. 1 НК за второто осъждане, тъй като по отношение на него липсват предпоставките за настъпване на реабилитация по право по смисъла на чл. 86 от НК и реабилитация по реда на чл. 88а от НК.
За да бъде постановена съдебна реабилитация е необходимо да са изпълнени условията по чл. 87, ал. 1 от НК, а именно:
1. да са изтекли три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание;
2. в този срок осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание;
3. осъденият да е имал добро поведение след осъждането;
4. да е възстановил причинените вреди в случаите на умишлено престъпление или да са налице уважителни причини за невъзстановяването им;
5. когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 или пробация, да е изтекъл срока на това наказание, а ако е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.
Наличието на посочените материалноправни предпоставки е основание за реабилитация на осъдения.
По отношение на второто посочено по-горе осъждане настоящият съдебен състав намира следното:
Вярно е, че разпоредбата на чл. 87 от НК не предвижда по какъв начин се изчислява тригодишният срок от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание при условно осъждане, за разлика от разпоредбата на чл. 88а, ал. 3 от НК за пълната реабилитация по право – когато изрично е посочено, че той тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок. Вярно е също така, че в съдебната практика е налице и такава, според която чл. 87 от НК не разграничава лицата, изтърпели наказанието лишаване от свобода ефективно и тези, по отношение на които изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК и следователно за съдебната реабилитация е от значение срокът на наложеното наказание, след изтичането на който и след изтичането на още три години след това, осъденото лице добива правото да иска съдебна реабилитация (в посочения смисъл Решение № 555 от 26.01.2009 г. на ВКС по н.д.№ 556/2008 г., ІІІ н.о., докладчик съдията Р.).
Настоящият състав на въззивния съд се солидаризира със становището, изразено в преобладаващата практика на ВКС, че при условното осъждане срокът по чл. 87, ал. 1 от НК за съдебна реабилитация на осъденото лице започва да тече след изтичане на определения изпитателен срок,от който момент отложеното наказание става неизпълнимо. В този смисъл са Решение № 491/19.11.2013 г. на ВКС по н.д. № 1756/2013 г., II н.о., докладчик съдията С., Решение № 119/06.04.2011 г. на ВКС по н.д. № 22/2011 г., I н.о., докладчик съдията В., Решение № 216/04.06.2015 г. на ВКС по н.д. № 647/15 г., II н.о., докладчик съдията И.. Аргументи в същия смисъл са изложени и в ТР № 2/28.02.2018 г. на ВКС по т.д. № 2/2017 г. ОСНК, докладчик съдията Ш., а именно, че при неизпълнено наказание началният момент е този, от който наказанието става неизпълнимо и от този момент текат сроковете по чл. 86 – 88а от НК.
В конкретния случай на молителя Д. е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години. Срокът на наложеното наказание лишаване от свобода е изтекъл с изтичането на определения изпитателен срок - на 23.07.2017 г., от който момент текат предвидените в разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от НК три години. Следователно, към момента не е налице предвиденото в чл. 87, ал. 1 от НК условие да са изтекли три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода, а осъденото лице би могло да бъде реабилитирано по съдебен ред едва след 23.07.2020 г.
По тези съображения е безпредметно да се обсъжда наличието на останалите предпоставки по чл. 87, ал. 1 от НК.
Предвид изложеното молбата на С.Д. за съдебна реабилитация се явява неоснователна и законосъобразно е оставена без уважение от първоинстанционния съд, като контролираното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 436 от НПК, вр.чл. 87, ал. 1 от НК СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.06.2019 г., постановено по
НЧД № 269/19 г. по описа на РС И., с което е оставена без уважение молбата на
осъдения С.И.Д. за съдебна реабилитация по осъждането по НОХД № 378/14 г. по
описа на РС И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.