РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Златоград, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20225420100105 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба от Г. М. Л., ЕГН **********, адрес: обл. С,
гр. Н., ул. „И.В.“ № *, чрез адв. Е. В., служебен адрес: гр. Н., ул. „А. С.“
№*срещу С. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Ц.Ц.“ № *; Б. С. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №*; Р. И. К., ЕГН **********, с
адрес: с. С., ул. „Е.“ № *; М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Ц.Ц.“
№ 3; М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „И.“ №*; З. И. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н., ул. „Д.Ч.“ № *; М. З. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ул. „Г. Т.“ № *, ет. *, ап. *; М. З. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„А. С.“ № *, вх.*, ет. *, ап. *и гр. П., ул. „И.Г.“ № *, чрез работодател: Д. г.
„М.“, старши учител; С. З. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.“ №
*; Е. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №*; Н. Б. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н., ул. „Ш. А.“ №* .
В исковата си молба ищецът, чрез адв. Е. В. твърди, че е собственик на
част от имот с идентификатор 51319.19.53, с площ от два декара в землището
на гр. Н. в местността „Х.“ с обща площ 8040 кв. м., стар № 002404 по
КККР одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г.
на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседни имоти с
идентификатори: 51319.19.37; 51319.19.52; 51319.19.51; 51319.12.165;
1
51319.19.62.
Твърди, че е придобил същата тази реална част с площ два декара от
имот с идентификатор 51319.19.53, в землището на гр. Н. по давност, като я
владее от 2006 г. до настоящия момент включително явно и необезпокояван
от никого, като своя.
Процесната реална част с площ два декара от имот с идентификатор
51319.19.53 е оградена с масивна ограда още от 2006 г. и е приобщена към
имота му, който е съседен от към северната страна и е с идентификатор
51319.19.37 по КККР .
Твърди, че от 2006 г. до сега ежегодно обработва процесните два
декара, като през годините е засаждал различни селскостопански култури,
заедно със семейството си.
При направена справка ищецът установил, че целият имот
включително и неговата реална част от имот с идентификатор 51319.19.53 е
възстановен с решение на ПК – Н.на ответниците по спора в качеството им на
наследници на С. А. К., бивш жител на гр. Н., починал на 08.11.1982 г.
Възстановяването на горния имот е с план за земеразделяне и
възстановеният имот е индивидуализиран с идентификатор по плана и
граници.
От влизане в сила на решението на ПК - Неделино имота предмет на
настоящия спор е станал съгласно горното решение за реституция
собственост на ответниците по спора.
За период по-дълъг от десет години е упражнявал фактическата власт
по отношение на процесния имот без противопоставяне от страна на титуляра
на правото на собственост, както и от който и да било другиго.
От ответниците – всички редовно призовани, се явява Б. С. К., който
твърди, повдигната в жълто на скицата към СТЕ, е на ищеца Г. и те всички
ответници не възразяват, той да е собственик. Не е говорил с другите
ответници, но мисли, че няма да спорят и те. Съсед е на Г. и не възразява да
си вземе тази част в жълто. Г. закупил това място от други хора, но по
документи се е водило на бащата на Б. К., но последният няма против да си го
отцепи.
В съдебно заседание на 20.10.2022 г., съдът е допуснал изменение на
предявения иск, като същият се счита предявен за имот с площ 1076 кв.м., а
не 2 дка, както е по исковата молба.
За тази площ ищеца, чрез адв. В. поддържа предявения иск.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 167, том I, рег.
1841, дело 168/2006 на нотариус с рег. № 184 М.Д. на Нотариалната камара с
район на действие - района на районен съд З., О. Р. Х. е дарил на Г. М. Л.
собствената си идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на
2
гр. Н., ЕКАТТ 51319, а именно: ½ идеална част от нива, цялата с площ 1,354
дка, девета категория, в местността „И.“, съставляваща имот № 004953 по
картата на землището, при граници: ливада на М. Г., нива на М. Г., полски път
на община Н., на н-ци на С. К..
По делото е приложена Скица № Ф03462/27.02.2017 г. За имот №
0004953, землище на гр. Н.но с ЕКАТТЕ 51319, общ. Неделино, за имот в
местността „И.“ при граници: № 002406 - ливада на М.М.Г.; № 002416 – нива
на М.М.Г.; № 004948 – полски път на община Н. и № 007404 – нива на насл.
на С.А. К.. Скицата е издадена от ПК – Н.
От Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Смолян е
представена Скица № 15-632794/10.06.2022 г. на поземлен имот с
идентификатор 51319.19.53, в м. „Х.“ с обща площ 8040 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на ползване: Нива,
девета категория, по предходен план с № 002404. Посочени са съседи:
51319.19.49; 51319.19.54; 51319.19.70; 51319.19.62; 51319.17.300; 51319.19.37;
51319.19.52; 51319.19.38 и 51319.19.51. Посочено е, че собственик на площ от
8,039 кв.м. от правото на собственост по данни от КРНИ е С.А. К.
(наследодател на ответниците), съгласно Протокол на ПК по чл. 14, ал.1, т.1
ЗПСЗЗ (чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на собственост в
стари реални граници № 81/26.03.1992 г., издаден от ПК - Н.
В скицата е посочено, че няма данни за сгради, които да попадат върху
имота. Имотът е повдигнат с черен удебелен щрих.
По делото е представено за процесния имот Удостоверение за данъчна
оценка по чл. 264, ал.1 ДОПК, изх. № **********/08.06.2022 г. и
Удостоверение за наследници на С. А. К., изх. № 94-00-666/09.06.2022 г. -
ответниците по делото.Като свидетели по делото са разпитани Л. М. Б. и В.
В. В.
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
противоречие помежду си, а и с останалите събрани по делото доказателства.
От същите съдът приема за установено, че имотът е в местността „Х.“.
Площта му е декар и малко. Имотът го обработва и владее ищецът Г. Л.,
никой не му пречи, ограден е с циментени колове, мрежа и стар дувар. В
момента имотът е ливада, в която има сграда и оранжерия. Не са чували за
спорове с други свои близки и с други хора от Неделино. Никой друг освен
ищецът не е виждан от свидетелите в имота.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от
вещото лице инж. Д. К.. Съдът приема заключението на вещото лице като
обективно и компетентно изпълнено. От същото, съдът приема за установено,
че процесният имот, представляващ имот с идентификатор 51319.19.37 по
КККР на гр. Н., одобрена със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на ИД на
АГКК гр. С. в местността „Х.“ и частта от имот с идентификатор
51319.19.53, с площ 1076 кв.м., присъединена към него, съгласно
материализираните на място граници, представляващи ограда, като включва
имот с идентификатор 51319.19.37, една част от имот с идентификатор
3
51319.19.53 и една част от имот с идентификатор 51319.19.52.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и заяви, че
скицата, която е приложено по делото, издадена от АГКК е коректно
изготвена и може да бъде част от решението. В момента имота представлява
двор и е пригоден за отдих, защото има вилички. Повдигната част в жълто е
оградена с циментена ограда, така че няма спор за граници.
При самия оглед присъствал Б. К. и дъщеря му, и нямали претенции.
Малка част от оградата върви през имот кратък № 52.
Повдигнатото в жълто е част само от имот с кратък № 53.
Отношенията със собственика на имот с кратък № 52 могат да се уредят в
бъдеще. На скицата границата между имоти с кратки номера 53 и 52 е
коректно поставена, т.е. повдигнатото в жълто не отнема от имот с кратък №
52.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен до изменения му размер от 1076 кв.м.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сдЕ., по
давност или по други начини определени в закона. Това правило е залегнало в
чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена.
В настоящия случай съдът намира, че ищецът е придобил
собствеността върху имота в м. „Храставица“ с площ 1076 кв.м. с
непрекъснато владение, продължило над 10 години, а именно с начало 1980 г.
Изпълнено е изискването, посочено в съдебната практика - Решение №
68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г. на ВКС и др., а именно, че
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително. От гласните доказателства се установява, че нито близки на
ищеца, нито други жители на Неделино са установявали владение върху
процесната частта, така че да прекъснат владението на Г. Л..
Владението на ищеца е било явно – той е обработвал имота, като е
демонстрирал намерението си открито пред всички. Владението му е било
спокойно, без да са правени опити то да бъде прекъсвано. Практически
владението му обаче започва от възстановяването на процесната част след
постановяване на решение на ПК – Н. през 2006 г. Но 10-годишната давност е
налице.
4
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът като владелец е държал вещта като своя, защото няма доказателства,
че я е държал за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
В практиката на ВКС се приема, че ако владението е предадено от
собственика или владелеца и лицето, на което е предадено извършва
действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например:
облагородяване и подобряване на имота и тези действия се възприемат от
собственика, който не се противопоставя и не защитава фактическото си
състояние в продължение на 10 години, то е налице промяна на намерението
и в случая е налице владение. Тази постановка е актуална и в случая, тъй
като ответниците практически се явяват съсобственици въз основа на
решението на ПК-Н. по чл.18ж ППЗСПЗЗ и тъй като, като съсобственици са
били в състояние да възприемат действията на ищеца по своене на имота, но
не са се противопоставяли. Дори вторият ответник, който има съседен имот
на процесния, лично негова собственост, практически признава иска, като
заявява, че е съгласен, частта повдигната в жълто на скицата „да бъде
отцепена от ищеца“.
Относно момента на установяване на владението е налице практика и
на ОС - С. - Решение № 5/11.01.2021 г., по В.гр.д. 462/2020 г., по описа на ОС
- С., с което решение се приема, че при неформално дарение е налице
индиция за начало на давностно владение и от тогава започва да тече 10-
годишният период на непрекъснато владение. В случая обаче владението е
започнало след възстановяване имота с решението на ПК – Н., което е влязло
в сила на 2006 г. и няма как преди възстановяване на собствеността от ПК, да
се придобива по давност. В този смисъл е практиката на ВКС – Решение №
60108/22.011.2021 г., по гр.д.3534/2020 г., II-ро г.о. В това решение се приема,
че след завършване на реституцията на процесен имот може да тече давност.
По делото обаче от свидетелските показания не се установява имотът да е
дарен на ищеца от негов наследодател или другиго, а се установява, че го е
закупил от друго лице, но преди възстановяване от ПК – Н.
В друго свое Решение, а именно, № 16/17.04.2015 г., по гр.д. 5652/2014
г., на ВКС, Първо г.о. ВКС е третирал въпроса с признанието, чрез
декларации от останалите наследници по отношение на един, а именно, че те
нямат претенции и този един наследник е собственик на даден имот. ВКС
приема, че от момента на подписване на тези декларации, държането на
идеалните части на тези наследници (декларатори) се превръща във владение.
Затова не е необходимо, владеещият наследник да демонстрира по друг начин
на наследниците-декларатори, че владее техните части с намерение за своене
и да отблъсква тяхното владение. В настоящия случай няма подадени
декларации, но в съдебно заседание ответникът Б. К. – прави признание
подобно на декларация.
За земеделските земи липсва забрана за придобиване на части от
5
такива земи. В този смисъл е Решение № 219/10.12.2015 г. на ВКС по гр.д.
1716/2015 г., I-во г.о. Следва също да се отбележи, че в случая не е налице и
забраната на чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН, относно размерите на площта на
земеделските земи. Това ограничение не се отнася за придобиване на
земеделски земи или на части от тях по давност, а се отнася само за
придобиването им, чрез разпоредителни сделки, делба и оземляване. В този
смисъл е Решение № 36/09.09.2020 г. на ВКС по гр.д. 3117/2019 г., I-во г.о.
По горните съображения предявеният иск, ще следва да бъде уважен.
Изготвената скица по делото от вещото лице Д. К. С., преподписана
от съдия-докладчика, следва да се счита като неразделна част от решението
по делото.
По делото не е направено искане за присъждане на разноски и такива
не се следват.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77
от ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на С. С. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Н., ул. „Ц. Ц.“ № 1; Б. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №
*; Р. И. К., ЕГН **********, с адрес: с. С., ул. „Е.“ № *; М. И. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н., ул. „Ц.Ц.“ № *; М. И. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Н., ул. „И.“ №*; З. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.“
№ *; М. З. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г. Т.“ № *, ет. *, ап. *; М.
З. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „А. С.“ № *, вх. *, ет. *, ап. * и гр.
П., ул. „И.Г.“ №*, чрез работодател: Д. г. „М.“, старши учител; С. З. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.“ № *; Е. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес:
гр. Н., ул. „А. С.“ № *; Н. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Ш.А.“ №
*, че Г. М. Л., ЕГН ********** от гр. Н., обл. С., ул. „И. В.“ № * е собственик
на част от имот с идентификатор 51319.19.53, с площ 1076 кв. м., която
площ е повдигната в жълт цвят на приложената по делото скица от вещото
лице Д. С., в землището на гр. Н. в местността „Х.“ (с обща площ 8040 кв.
м.), стар № 002404 по КККР одобрени със Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и
съседни имоти с идентификатори: 51319.19.37; 51319.19.52; 51319.19.51;
51319.12.165; 51319.19.62.
Изготвената по делото скица от вещото лице Д. К. С., на която
процесният имот е повдигнат в жълто, преподписана от съдия-докладчика,
следва да се счита за неразделна част от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ______Д.Х._________________
6