Р Е Ш Е Н И Е
№ 579
гр. Пловдив,03.04.2017 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – XXIV наказателен състав в публично заседание на тридесет и
първи март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря: Виолина
Шивачева,
като разгледа АНД №1421/2017 г. по описа на
ПРС, XXIV наказателен състав и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К
№ 0734427, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който е посочено, че се налага глоба
от 150 лева
за нарушение на чл. 21, ал.2
от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4,
вр. с чл. 182,
ал.2, т.4 от ЗДвП на И.Ц.П..
С жалбата се прави искане за отмяна на електронния фиш
като незаконосъобразно и необосновано, като се сочи че обжалвания електронен
фиш е незаконосъобразен и неправилен, сочи се, че в издадения електронен фиш
липсва, нарушението е погасено по давност.
Жалбоподателката И.Ц.П. редовно уведомена не се явява в
съдебно заседание, не се представлява.
Въззиваемата
страна – ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” не изпраща представител.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Обжалваният
електронен фиш е издаден за установено нарушение със стационарна система „Multa Radar SD 580”
с № 00209D32ACE1
за това че, на 19.09.2013 г. в 10.21 часа на път II-86 (Пловдив-Асеновград)
км 19+200 в посока гр.Асеновград, при въведено ограничение от 60 км/ч лек
автомобил „Опел Вектра”, регистрационен номер ** се движел се с установена
стойност на скоростта 93 км/час и превишена стойност на скоростта 33 км/час, с
което извършвал нарушение за движение с превишена скорост. Отразено е в
електронния фиш, че собственик, на когото е регистрирано МПС, е И.Ц.П. и че с
това е извършено нарушение на чл. 21, ал.2
от ЗДвП.
На
базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено,
че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек
автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било
установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото
и валидно към датата на нарушението.
Мястото
и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в
електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се
санкционира.
От приложения снимков материал се вижда, че е
отчетена по-висока скорост на движение, а именно 96 км/ч.
Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков
материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и
изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че
съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване
на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост при
стационарна система от 3 процента. В тази връзка и видно и от отразеното върху
приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача
наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената
скорост е намалена.
Обжалваният
електронен фиш е издаден по отношение И.П., която е собственик на вписаното в
него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва. Освен
това, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал.5
от ЗДвП и по чл. 189, ал.6
от ЗДвП.
Жалбата
се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това.
Разгледана по същество,
жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Именно с цел гарантиране правата на гражданите
и с оглед установяване на обективната истина при евентуално съдебно обжалване
на електронните фишове се изисква към административната преписка, която се
изпраща в съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се
предоставя и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и
координатите, действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на
движение на автомобила, схемата на разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид, датата на последната метрологична проверка. Всички посочени данни са приобщени по делото, като
са изпратени в придружителното писмо на наказващия орган, поради което съдът
счита че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.
Съгласно § 1 от ДР на
ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи.
Цитираните правни норми съотнесени
към конкретиката на настоящия административноправен спор, налагат извод за
законосъобразност на процесния електронен фиш. Същият правилно е издаден по
отношение на жалбоподателя, като управител на
дружеството собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява
последният да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал.
5 от ЗДвП. В случая с оглед нормата на чл. 189, ал.5
от ЗДвП, при неподаване на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението в 14 - дневен срок от получаване на електронния фиш от
собственика на МПС, то именно собственика се смята за извършител на
нарушението, санкционирано с електронния фиш. Тази законова презумпция е
оборима, но в настоящото производство не са ангажирани доказателства, че
собственикът не е управлявал МПС.
Електронния фиш съдържа предвидените от закона
реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната
правна квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното
постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално
нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е
специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното
постановление, поради което и съдът приема за неоснователно възражението на
жалбоподателя за липса на издател на електронния фиш.
В случая е налице нарушение, установено със
стационарна радарна система, като в
електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е
безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство,
като в случая скоростта е била ограничена до 60 км/ч, а същата е била превишена
от водача, обстоятелство, което е безспорно установено.
Недоказано се намира възражението, че на
жалбоподателят не е предоставен за запознаване снимков материал за издадения
електронен фиш.
По отношение на определената санкция съдът счита, че
размерът на същата е правилно определена от административно-наказващия орган,
като самата санкция е определена в твърд размер.
Следва обаче да се има предвид, че от датата на
нарушението – 19.09.2013 г. до датата на връчване на електронния фиш – 06.02.2017
г. е изминал период от близо 3 години и пет месеца, като за допуснатото
нарушение относителната преследвателна погасителна давност е три години. По
делото не са ангажирани доказателства от въззиваемата страна, че в този период
са извършвани действия с които да се прекъсва изтичането на тази давност, т.е.
липсва основание на което да се приеме, че давността е прекъсната и губи
правното си значение. Действително в конкретния случай не е изтекла абсолютната
погасителна давност, която е 4 години и 6 месеца, но за да бъде прилаган този
давностен срок следва да е доказано прекъсването на относителната давност.
Връчването на електронния фиш след изтичането на погасителната давност се явява
незаконосъобразно и води на извод, че същият следва да бъде отменен от съда.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен
фиш за налагане на глоба серия К №
0734427, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който е посочено, че се налага глоба
от 150 лева
за нарушение на чл. 21, ал.2
от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4,
вр. с чл. 182,
ал.2, т.4 от ЗДвП на И.Ц.П..
Решението не е
окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив от
страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
В.Ш.