Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. София, 19.09.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Б въззивен състав,
в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия
Анастасова ч.гр.дело № 10859 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 50574/17.07.2019 г. на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – З.“ АД – длъжник срещу Разпореждане от 03.07.2019 г.
по изпълнително дело № 20198510401110 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851, с което
е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както и на определената такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на
обжалвания акт. Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и
следва да бъде намалено до минимален размер от 200 лева, съгласно по чл. 10, т.
1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага
оплаквания, че такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не следва да бъде изчислявана върху размера
на дълга и адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, а единствено
върху присъденото вземане в изпълнителния лист.
Взискателят ЗД „Б.И.“ АД не изразява становище по
жалбата.
По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител Петков, с които се заявява становище за
неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд,
след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира
следното:
Изпълнително дело № 20198510401110 по описа на ЧСИ М.П.с
рег. № 851 е образувано по молба на ЗД „Б.И.“ АД въз основа на изпълнителен
лист от 27.03.2019 г. за сумата от 1 197,55 лв., представляваща непогасена
част от регресно вземане, ведно със законната лихва върху главницата от
04.04.2018 г. до окончателното заплащане и сумата от 475,86 лв., разноски в
настоящото производство. Поискано е налагане на запор върху банковите сметки и
проучване на имуществото на длъжника. С молбата за образуване е претендирано
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., като е представен договор за
правна защита и съдействие.
На 26.06.2019 г. на длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение. Същата е получена от жалбоподателят на 02.07.2019 г. В
нея е посочено, че жалбоподателят следва да заплати сумите по изпълнителния
лист и сумата от 420 лв., разноски по изпълнителното дело и сумата от 323,71
лв. такси към ТТРЗЧСИ.
На 03.07.2019 г. е подадено възражение срещу
претендираното адвокатско възнаграждение и определената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С разпореждане от 03.07.2019 г. ЧСИ Петков е разпоредил
отказ да намали адвокатското възнаграждение, тъй като същото било определено в
минимален размер с вкл. ДДС.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана
в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за
основателна. Съображения:
Отговорността
за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК,
глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
(ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.
Съобразно
чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни
действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на
разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите
по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра,
подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на
задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия,
изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират
в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно
чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато
разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Съгласно чл.78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Систематичното място на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК в общите правила на ГПК
обосновава приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес-в този
смисъл е определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V
г. о.
Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема
и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените
процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа
сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на
изпълнителното производство освен първоначалната молба за образуване на
изпълнителното дело, с която е сезиран частният съдебен изпълнител,
процесуалният представител на взискателя е поискал и предприемането на
изпълнително действие, а именно запор върху вземанията на длъжника.
При тази хипотеза съдът приема, че взискателят има право на адвокатско възнаграждение
единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 200 лева и за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. С оглед материалния интерес общият размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 378,79 лв. – по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лв. и чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
178,79 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2 а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото
възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално дължимото
според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 %
ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското
дружество. По изпълнителното дело не са представени доказателства, чрез които
да се установи, че процесуалният представител е регистриран по Закона за данъка
върху добавената стойност. С оглед на горното следва да бъде присъдено
възнаграждение без включен данък върху добавената стойност. Освен това с молбата за
образуване взискателят е поискал да му бъде присъдено заплатено от него
адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв., като съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК /приложим в изпълнителния процес/ съдебният изпълнител не може да събира
суми в по-голям размер от поисканото.
Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗЧСИ пропорционалните
такси се събират в процент според материалния интерес, а адвокатското
възнаграждение не се включва при определянето на материалния интерес.
Адвокатското възнаграждение е цена за образуване, водене и получаване на
резултат по изпълнително производство. Изпълнителното производство е предназначено
за удовлетворяване на вземания. Като предпоставка за образуване на изпълнително
дело е предоставянето на изпълнителен лист, в който са обективирани тези
неудовлетворени вземания. Следователно т. 26 ТТРЗЧСИ се изчислява върху присъдените
суми в изпълнителния лист, но не и върху адвокатското възнаграждение в
изпълнителното производство. Съдебният изпълнител е определил такси по ТТРЗЧСИ
в размер на 323,71 лв. – по т. 1 от Тарифата за образуване на изпълнителното
дело в размер на 24 лв., по т. 5 за връчване поканата в размер на 24 лв. и по
т. 9 за налагане на запор върху банкова сметка ***. и пропорционалната такса в
размер на оставаща част от 257,71 лв. Съгласно
т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, като материалният интерес е в размер на 1 822,44 лв., като размерът
ѝ е 165,79 лв. Следователно
неоснователно съдебният изпълнител е завишил размерът на пропорционалната такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ, като следва да бъде намалена до горепосочената сума.
По разноските
Налице е акт по смисъла на чл.81 ГПК, с който приключва
делото в настоящата инстанция, с който жалбата срещу действия на ЧСИ е уважена.
Следователно, в полза на жалбоподателя следва да бъде
присъдена сумата 25.00 лв.-разноски за заплатена държавна такса и за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лв. с ДДС съобразно изхода на
спора на основание чл.78, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба вх.№ 50574/17.07.2019 г. на длъжника ЗАД ОЗК З.
АД, ЕИК ******по изпълнително дело № 20198510401110 по описа на ЧСИ М.П.с
рег. № 851 на КЧСИ Разпореждане от 03.07.2019 г. на ЧСИ М.П.с рег. № 851 на
КЧСИ, с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал. 5 ГПК и таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
дължимата сума за такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ по изп.д. № 20198510401110 по
описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ от определената 257,71
лв. на сумата 165,79 лв.
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на взискателя ЗД „Б.И.“ АД по изпълнително дело №
20198510401110 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 от сумата 420.00 лв. на сумата
от 350.00 лв.
ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД,
ЕИК ******да заплати на ЗАД ОЗК З. АД, ЕИК ******, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 25.00 лв.-разноски за заплатена държавна такса
и сумата 360.00 лв. с ДДС за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.