Решение по дело №10859/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6573
Дата: 19 септември 2019 г. (в сила от 19 септември 2019 г.)
Съдия: Калина Кръстева Анастасова
Дело: 20191100510859
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                        №…………..

 

                                               гр. София, 19.09.2019 г.

 

              В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Б въззивен състав, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                          

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                               МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Анастасова ч.гр.дело № 10859 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 50574/17.07.2019 г. на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД – длъжник срещу Разпореждане от 03.07.2019 г. по изпълнително дело № 20198510401110 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851, с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както и на определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален размер от 200 лева, съгласно по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на  адвокатските възнаграждения. Излага оплаквания, че такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не следва да бъде изчислявана върху размера на дълга и адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, а единствено върху присъденото вземане в изпълнителния лист.

Взискателят ЗД „Б.И.“ АД не изразява становище по жалбата.

По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител Петков, с които се заявява становище за неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20198510401110 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 е образувано по молба на ЗД „Б.И.“ АД въз основа на изпълнителен лист от 27.03.2019 г. за сумата от 1 197,55 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане, ведно със законната лихва върху главницата от 04.04.2018 г. до окончателното заплащане и сумата от 475,86 лв., разноски в настоящото производство. Поискано е налагане на запор върху банковите сметки и проучване на имуществото на длъжника. С молбата за образуване е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., като е представен договор за правна защита и съдействие.

На 26.06.2019 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение. Същата е получена от жалбоподателят на 02.07.2019 г. В нея е посочено, че жалбоподателят следва да заплати сумите по изпълнителния лист и сумата от 420 лв., разноски по изпълнителното дело и сумата от 323,71 лв. такси към ТТРЗЧСИ.

На 03.07.2019 г. е подадено възражение срещу претендираното адвокатско възнаграждение и определената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

С разпореждане от 03.07.2019 г. ЧСИ Петков е разпоредил отказ да намали адвокатското възнаграждение, тъй като същото било определено в минимален размер с вкл. ДДС.

Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна. Съображения:

Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

Съгласно чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Съгласно чл.78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Систематичното място на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК в общите правила на ГПК обосновава приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес-в този смисъл е определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г. о.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя е поискал и предприемането на изпълнително действие, а именно запор върху вземанията на длъжника.

При тази хипотеза съдът приема, че  взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед материалния интерес общият размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 378,79 лв. – по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лв. и чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 178,79 лв.

Съгласно разпоредбата на § 2 а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското дружество. По изпълнителното дело не са представени доказателства, чрез които да се установи, че процесуалният представител е регистриран по Закона за данъка върху добавената стойност. С оглед на горното следва да бъде присъдено възнаграждение без включен данък върху добавената стойност. Освен това с молбата за образуване взискателят е поискал да му бъде присъдено заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв., като съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК /приложим в изпълнителния процес/ съдебният изпълнител не може да събира суми в по-голям размер от поисканото.

Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗЧСИ пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, а адвокатското възнаграждение не се включва при определянето на материалния интерес. Адвокатското възнаграждение е цена за образуване, водене и получаване на резултат по изпълнително производство. Изпълнителното производство е предназначено за удовлетворяване на вземания. Като предпоставка за образуване на изпълнително дело е предоставянето на изпълнителен лист, в който са обективирани тези неудовлетворени вземания. Следователно т. 26 ТТРЗЧСИ се изчислява върху присъдените суми в изпълнителния лист, но не и върху адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство. Съдебният изпълнител е определил такси по ТТРЗЧСИ в размер на 323,71 лв. – по т. 1 от Тарифата за образуване на изпълнителното дело в размер на 24 лв., по т. 5 за връчване поканата в размер на 24 лв. и по т. 9 за налагане на запор върху банкова сметка ***. и пропорционалната такса в размер на  оставаща част от 257,71 лв. Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като материалният интерес е в размер на 1 822,44 лв., като размерът ѝ е 165,79 лв. Следователно неоснователно съдебният изпълнител е завишил размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като следва да бъде намалена до горепосочената сума.

По разноските

Налице е акт по смисъла на чл.81 ГПК, с който приключва делото в настоящата инстанция, с който жалбата срещу действия на ЧСИ е уважена.

Следователно, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата 25.00 лв.-разноски за заплатена държавна такса и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лв. с ДДС съобразно изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба вх.№ 50574/17.07.2019 г. на длъжника ЗАД ОЗК З. АД, ЕИК ******по изпълнително дело № 20198510401110 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ Разпореждане от 03.07.2019 г. на ЧСИ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ, с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал. 5 ГПК и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА дължимата сума за такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ по изп.д. № 20198510401110 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ от определената 257,71 лв. на сумата 165,79 лв.

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на взискателя ЗД „Б.И.“ АД по изпълнително дело № 20198510401110 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 от сумата 420.00 лв. на сумата от 350.00 лв.

ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК ******да заплати на ЗАД ОЗК З. АД, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 25.00 лв.-разноски за заплатена държавна такса и сумата 360.00 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.