Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4023 23.11.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7717 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 432 ал. 1, вр. чл. 386 ал. 2 от Кодекса за застраховането КЗ).
Ищецът К.К.А., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. М.М., е предявил против Застрахователно дружество „Бул инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от ** ** С.С.П.и К.Д.К., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 892, 21 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени щети в размер на необходимите парични средства за пълното възстановяване на лек автомобил „АУДИ А8”, с рег. № ****, ведно със законната лихва върху сумата от датата на застрахователното събитие- 12.01.2018 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че на 12.01.2018 г. Д.С.Л.- водач на лек автомобил „ФИАТ“ с рег. № ***, се движела в гр. *** по бул. „***“ в посока север- юг, като на кръстовището с бул. „***“ неправилно предприел ляв завой и отнел предимството на насрещно движещия се лек автомобил „АУДИ А8”, с рег. № ****, в резултат на което настъпило ПТП и на второто МПС били причинени значителни имуществени вреди. Във връзка с настъпилото събитие, собственикът на увредения автомобил предявил претенция спрямо ответника за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № ***. По случая била образувана преписка по щета № ***, като били извършени два огледа на пострадалия автомобил и се установили причините за настъпване на ПТП- то. На 12.02.2018 г. застрахователят уведомил ищеца, че се касаело за „тотална“ щета, поради което от собственика се изискало да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила в КАТ. Ищецът подал възражение по случая, като посочил, че щетата не била „тотална“ и, че имало възможност за пълното възстановяване на автомобила, като приложил и оферта от автосервиз в тази връзка. След подаденото възражение, не постъпил отговор от застрахователя, нито пък било изплатено обезщетение. В исковата молба подробно се описва стойността на средствата, необходими за пълното възстановяване, включващи подмяна на части, детайли, агрегати, както и труда за ремонта, като общата стойност възлизала на сумата от 10 892, 21 лева с ДДС. В тази връзка се претендира осъждане на ответника да заплати съответната сума като дължимо обезщетение за причинените имуществени вреди по автомобила, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Моли и за разноските по делото. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Признава се наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „ГО“. Твърди се обаче, че не били налице доказателства за механизма на настъпване на ПТП, а оттук- не можело да се направи извод за противоправност в поведението на някой от водачите. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП, както и истинността на протокола за ПТП в частта относно причините за настъпилото произшествие. При условията на евентуалност се посочва, че в хода на образуваната преписка по щета се изготвило заключение по щетата, което ищецът приел без забележки и то определяло действителната стойност на претърпените вреди- 8 453, 54 лева. Пострадалият не бил представил писмени доказателства за отремонтиране на автомобила, поради което обезщетението в този случай следва да бъде определено по методиката на Наредба № 24/ 08.03.2006 г. Няма данни автомобилът да бил в гаранционен срок на употреба, за да се налагало той да бъде отремонтиран в официален сервиз на АУДИ, при значително завишени цени на услугите, в сравнение със средните на пазара. Оспорва се и размера на иска, като прекомерно завишен, с оглед възрастта на автомобила (над 15 г.) и неотговаряш на действителната стойност на щетата. Счита, че неправилно било да се претендира обезщетение за оригинални части, защото липсвала договорна клауза за определяне на обезщетението по различен от предвидения от закона начин- чл. 386 ал. 2 от КЗ. Освен това в случай имало и „тотална“ щета, защото стойността за възстановяване на вещта надвишавала действителната й стойност. В тази хипотеза пък увреденото МСП следвало да се снеме от отчет, което не било направено. Моли за отхвърляне на иска, а евентуално- за намаляване на претенцията до действителния размер на вредата. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмено становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***/ 12.01.2018 г. се установява, че на съответната дата 12.01.2018 г. около 12 часа в гр. *** на кръстовището на бул. „***“ с бул. „***“, Д.С.Л.- водач на лек автомобил „ФИАТ“ с рег. № ***, при маневра завой на ляво отнела предимството на насрещно движещия се лек автомобил „АУДИ А8”, с рег. № ****, с водач ищеца, в резултат на което настъпило ПТП и на второто МПС били причинени значителни имуществени вреди. В протокола е посочено още, че на виновния водач е бил съставен АУАН.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от образуваната пред застрахователя преписка, съдържаща уведомление за настъпване на събитието и искане на оценка, опис заключение по щетата, описи на щетата, калкулации на щетата, данни за водача и за пострадалия автомобил, както и писмена кореспонденция между страните по повод отказа на застрахователя за изплащане на обезщетение.
Видно от справка от системата, автомобилът, управляван от виновния водач, към датата на ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № ***, сключена с ответника.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 18.09.2018 г.). Св. Д.С.Л. признава, че с маневрата си завой на ляво отнела предимството на ищеца и последвал удар между двата автомобила, които били увредени. Няма възражения по съставения й АУАН, не била изплащала обезщетение на пострадалия и имала действаща застраховка „ГО“.
По делото са приети две съдебно- автотехнически експертизи, по първата от които е определен механизмът на ПТП, стойността на необходимите ремонтни операции за възстановяване на автомобила, както и средната му пазарна стойност към датата на ПТП. В допълнителното заключение след извършен оглед на автомобила, който е бил отремонтиран, е прието, че в случая не се касаело за тотална щета, защото стойността на ремонта не надвишавала пазарната стойност на возилото със 70 %.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл. 432 ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, който текст гласи, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Няма спор по делото, че е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ за лек автомобил „ФИАТ“ с рег. № ***, с валидност към датата на настъпване на ПТП- то. При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение за покрития риск, което следва да бъде в размер на вредата към датата на събитието. В отговора се признава от ответника, че застрахователят е бил уведомен за инцидента и след представяне на съответните документи е образувал преписка по щета, по която след извършен оглед на увреденото МПС и извършена експертна оценка е преценено, че се касае за тотална щета и в тази връзка е отказано изплащане на застрахователно обезщетение до представяне на документи, удостоверяващи прекратяване на регистрацията на автомобила. Именно в това се състои и основният въпрос по делото- на каква стойност са възлизали щетите по автомобила на ищеца, средствата, необходими за възстановяването и пазарната цена на МПС- то.
На първо място, във връзка с оспорванията в отговора относно механизма на ПТП- то, следва да се отбележи, че от събраните по делото данни безспорно се установява, че на автомобила с водач ищецът е било отнето предимството от друг лек автомобил, извършващ маневра на ляво, който го е ударил. От една страна, това е описано в констативния протокол за ПТП на полицейския служител, който го е изготвил, а от втора- същото се установява от виновния водач, който в разпита си пред съда признава за извършеното нарушение, за което е бил санкциониран по административен ред с АУАН. От трета страна, вещото лице по САТЕ е категоричен в заключението си, че посочените в описа на претенцията пред застрахователя вреди се намират в причинно- следствена връзка с механизма на ПТП- то, които се дължат на отнетото предимство на автомобила на кръстовището. Експертизата не е оспорена от ответника, а и същият не ангажира от своя страна други доказателства, чрез които да се установи различен начин на настъпване на инцидента, нито пък виновно поведение на ищеца като водач, което да е допринесло за вредоносния резултат или пък настъпили други по вид вреди, за да приеме нещо противно на установеното от вещото лице.
На следващо място, съгласно чл. 386 ал. 1 и 2 от КЗ, във връзка с чл. 346 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 1 и 2 от КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество; за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. От горното следва, че при претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието застрахователната сума не може да надвишава действителната (при пълна обезвреда) или възстановителната (при частична обезвреда) стойност на имуществото.
За установяване на горните обстоятелство по делото са изслушани и приети две САТЕ, като разликата в тях е в това, че в първото заключение, че вещото лице е определило средната пазарна стойност на автомобила и стойността на средства, необходими за възстановяването му, използвайки за калкулацията цените на оригинални части от официален вносител и в тази връзка е приел, че случаят касае икономически тотална щета, при която е нецелесъобразно възстановяването на автомобила, което иначе е технически възможно. При втората експертиза вече вещото лице е извършило оглед на конкретния автомобил, при който е установил, че той е напълно отремонтиран с части втора употреба, като ремонтът бил извършен доста добре и въобще не си личало, че не били вложени оригинални части. В тази връзка допълнителното заключение вече е коригирано, като е прието, че стойността на щетата е 10 911 лева, а пазарната стойност на автомобила е 11 038 лева, поради което възстановяването било както технически възможно, така и икономически целесъобразно, а случаят не касаел хипотезата на „тотална щета“, защото цената на ремонта не надвишава 70 % от пазарната стойност. Съдът намира, че следва да се кредитира именно това второ заключение, доколкото същото отчита спецификите на конкретния лек автомобил, който е бил обект на изследване. В този смисъл допълнителното заключение отразява много по- точно размера на вредите, като чрез него се установява действителната стойност, на която е възлизал ремонтът на увредения автомобил. След като ремонтът не е бил извършен с оригинални нови части, доставяни от официален вносител или оторизиран сервиз на марката представител за страната, а са използвани части втора употреба, които обаче са били много добре вложени и изпълнението е качествено, като вещото лице подробно ги е описало по вид, количество и цена, не може да се обоснове приемане на по- високата стойност за възстановяване на щетите. Както вече се посочи, именно при съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, то следва да бъде изчислено според действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, както е предвидено в КЗ, защото в противен случай несправедливо и необективно би се определил размерът на щетите. Затова в случая неправилно е било прието от застрахователя, че се касае за тотална щета и приложение на нормата на чл. 390 от КЗ, изискваща представянето на документи за прекратяване на регистрацията на автомобила преди изплащане на обезщетение. Возилото е било отремонтирано на стойност на ремонта, включващ части, труд и консумативи, която не надхвърля тази преди повреждането му, поради което в случая е било дължимо изплащане на застрахователно обезщетение. Макар че стойността на ремонта, определена от експерта в допълнителната експертиза (10 911 лева) да надвишава минимално размерът на иска (10 892, 21 лева), доколкото не е налице изменение на претенцията, тя следва да се уважи изцяло. Следва да отбележи, че сумата е дължима, ведно със законната лихва от датата на събитието- 12.01.2018 г., доколкото се касае за деликтна отговорност, при която не се изисква изпращане на покана за изпадане в забава, като лихвата е дължима до окончателното плащане, защото тя се явява законна последица от крайния резултат от спора.
В заключение трябва да се обобщи, че по делото е доказано настъпване на застрахователно събитие, за което застрахователят е бил уведомен, същият е образувал при себе си преписка по щета, но не е изпълнил задължението си да определи правилно размера на щетата. След като са били налице предпоставките, задължаващи ответника да заплати застрахователно обезщетение до размера на действително причинените вреди, с решението това му действие следва да бъде коригирано и в този смисъл страната трябва да се осъди да заплати сумата, претендирана по исковата молба.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
настоящото производство, за които е представен изискуемият списък по чл. 80 от ГПК и които са били действително направени с оглед наличните по делото писмени
доказателства за това- държавна такса в размер от 436 лева (лист 2), депозити
за вещо лице по двете САТЕ в общ размер на 200 лева (л. 71 и 106) и за разпит
на свидетел в размер на 20 лева (л. 71), както и адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лева (л. 6). Още с отговора е направено възражение
за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ищеца, но също се
явява неоснователно без въобще то да се разглежда по същество, доколкото
платеният хонорар е в размери, по- ниски от минимално определените такива за
подобна цена на иска според нормата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба 1/
09.07.2004 г. Направените пък от ответника разноски за заплатени депозит за
вещо лице и адвокатско възнаграждение на пълномощника му си остават за негова
сметка, без да се възлагат в тежест на другата страна.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от ** ** С.С.П.и К.Д.К., да заплати на К.К.А., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 10 892, 21 (десет хиляди осемстотин деветдесет и два лева и двадесет и една стотинки) лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по щета № *** във връзка със застраховка „Гражданска отговорност“ за причинени в резултат на настъпило пътно- транспортно произшествие от 12.01.2018 г. имуществени щети в размер на необходимите парични средства за пълното възстановяване на лек автомобил „АУДИ А8”, с рег. № ****, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на застрахователното събитие- 12.01.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер”
№ 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., чрез
пълномощника му адв. М.Г., да
заплати на К.К.А.,
ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. М.М., направените по делото разноски, както следва: държавна
такса в размер на 436 (четиристотин тридесет и шест) лева, депозити за вещо лице
в общ размер на 200 (двеста) лева и за разпит на свидетел в размер на 20
(двадесет) лева и адвокатско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
: /п/
Вярно
с оригинала.
АД