Решение по дело №2031/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260268
Дата: 28 септември 2020 г. (в сила от 8 февруари 2021 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20205330202031
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260268

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

28.09.2020 г.                                                                                  гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                 VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

АНД № 2031 по описа за 2020 година

                                    

Р      Е      Ш      И :

 

       ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 3349508, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на М.Р.Д., с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

                         

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

М    О    Т    И    В    И:

 

                Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.      

          Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 3349508, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на М.Р.Д., с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева.

Жалбоподателят М.Р.Д., в жалбата навежда доводи за допуснати процесуални нарушения при издаване на процесния електронен фиш. Прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв.П. прави същото искане, който навежда съображения за това. Претендира присъждане на направените по делото разноски за осъществена адвокатска защита.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя М.Д. е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 28.01.2020г. в 09:54ч. в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург” срещу №73, посока бул.“Освобождение“,, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са, за превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч. при управление на МПС – лек автомобил „БМВ 530 ХД“ с рег.№ ***. Моторното превозно средство, собственост на Д., се движело със 76 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта от 76 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 79 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.

За така установеното нарушение жалбоподателят бил санкциониран с налагане на адиминистративно наказание – глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

По правилността на електронния фиш настоящият съдебен състав приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. От обективна страна на 28.01.2020 г. в 09:54 часа в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ срещу № 73, посока бул.“Освобождение“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ 530 ХД“ с рег.№ ***, като се е движил със скорост от 76 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,  мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. Не се споделя от съда изложеното в жалбата възражение в тази връзка, касаещо липса на посочено населено място или община, в чийто териториален обхват било извършено нарушението, доколкото ясно и конкретно в атакувания ЕФ е посочено, че установеното нарушение за скорост е извършено в гр.Пловдив, бул.“Санкт Петербург“ срещу № 73, посока бул.“Освобождение“.

В случая е налице административно нарушение, установено с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1” № 11743са. Техническото средство е одобрен тип за измерване, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г., както и Приложение към него, заедно със снимков материал за разположението на автоматизираното техническо средство и  за заснетия в нарушение лек автомобил.

Използваното за установяване на нарушението автоматизирано техническо средство тип ARH CAM S1 № 11743са представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.нар. „триножник”, преносима поставка с три крака.  Посоченото изключва същото да е трайно „прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по своя характер.  Предвид на това в съответствие с изискванията на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е съставен Протокол за използване на АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи. В разглеждания случай надлежно са попълнени всички реквизити на протокола, включително и начално и край на работа с АТСС, контролиран участък,  индивидуализиращи данни на използвано АТСС, а именно ARH CAM S1 № 11743СА, посока на движение на контролираните МПС, общо ограничение на скоростта /50 км/, брой на установени нарушения, брой на свалени статистични изображения. Положен е и подпис на длъжностното лице, което е удостоверило настройването на АТСС съобразно нормативните и техническите изисквания. Положен е подпис и печат и на длъжностното лице, което е извършило проверка за верността на данните, посочени в Протокола.  По този начин в пълнота е гарантирано, че АТСС е законосъобразно използвано. В тази връзка изцяло неоснователно е възражението, че попълването в Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.  на номерата на първото и на последното статично изображение, които се различават от този в заснетия фотоклип, е довело до необоснован и недоказан ЕФ. Действително налице е съдебна практика, в която е приемано, че непопълването или некоректното попълване на тези номера е процесуално нарушение, доколкото без тях не може да се установи дали приложеният по делото Протокол по чл.10 от Наредбата е съставен именно за процесното използване на АТСС. Тази практика, обаче към момента е изоставена като неправилна, доколкото се намира в противоречие с последващата константа практика на касационната инстанция, в която се приема, че Протоколът по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. може да изпълни удостоверителните си функции, дори и в него да не са посочени номера на първо и последно статично изображения, стига в него надлежно да са попълнени останалите съществени реквизити. В случая връзката между представения по делото Протокол по чл. 10 от Наредбата и конкретното използване на АТСС се установява от надлежно посочените в протокола номер на техническо средство, а именно ARH CAM S1 № 11743СА, дата, час и място на използване, които изцяло съвпадат с тези от статично изображение № 0265054 и тези отразени в ЕФ.

 Съдът не споделя и доводът на жалбоподателя за липса на обозначителни знаци на мястото на контрол при заснемане на нарушението, доколкото с промяна на ЗДвП, обнародвана в ДВ бр.54/05.07.2017 г., в сила от 08.07.2017 г. – т. е. преди датата на извършване на процесното административно нарушение, е премахнато задължителното изискване за обозначаване с пътен знак на техническите средства, контролиращи скоростта на движение по пътищата. Законодателният подход за премахване изискването за наличие на поставен пътен знак „Е24” за място на контрол е продължен и с промяна на горепосочената Наредба с изм. и доп. в ДВ бр.6/16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г., при която промяна е отменен чл.7 от същата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Ето защо съдът счита възражението за неоснователно.

Изцяло неоснователно е и възражението, че извършването на нарушението именно от жалбоподателя  не било установено по несъмнен начин поради това, че в представената фотоснимка освен  лекия автомобил, собственост на санкционираното лице, имало заснет пред него и друг лек автомобил, чийто регистрационен номер не бил видим, което според процесуалния представител на жалбоподателя будело съмнение дали засечената скорост не е от другия автомобил, движещ се пред този на жалбоподателя. В представеното по делото приложение към  Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 изрично е посочено, че процесната АТСС оперира с лазерен скоростомер, като е снабдена с вградена система за разпознаване в реално време на номера на МПС, движещи се с превишена скорост. След заснемане на нарушението,  данните за същото и за МПС, с което е допуснато превишението на скоростта се съхраняват в паметта на техническото средство и въз основа на тях се издава ЕФ. Въз основа на гореизложеното настоящият състав приема, че е налице несъмнена установеност, че с ЕФ е наказан именно водача, който реално е извършил нарушението.

Наложеното наказание съответства на предвиденото в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, където административното наказание „глоба“ е определено в абсолютно установен размер от 100 лв., което препятства възможността за ревизирането му.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложените съображения Електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен.

Предвид изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                  

 

Вярно с оригинала!

МГ