Протокол по дело №116/2025 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 98
Дата: 28 февруари 2025 г. (в сила от 28 февруари 2025 г.)
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20252200200116
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 98
гр. Сливен, 28.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
и прокурора И. К. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Частно
наказателно дело № 20252200200116 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява
прокурор И..
Обвиняемият С. К. С., редовно призован, се явява лично и с адв. М. М.
от АК – Сливен, редовно упълномощена.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Обв. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
САМОЛИЧНОСТ на обвиняемия снета по данните от досъдебното
производство:
С. К. С. роден на ****** г. в гр. Н. З., живущ в гр. Н. З., ул. „Т.“ № **,
български гражданин от турски произход, с основно образование, женен, не
работи, неосъждан, ЕГН **********
Съдът разясни на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата. Моля да
бъдат приети тези от досъдебното производство.
Адв. М.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
Обв. С.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
На основание чл. 276, ал. 1 от НПК Председателят на съдебния състав
ДОКЛАДВА основанията за образуване на съдебното производство, а именно:
Внесено в съда искане от ОП - Сливен с правно основание чл. 64 ал.1 от НПК
за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на
С. К. С. - обвиняем по досъдебно производство № 100/25 г. по описа на РУ на
МВР - Н. З., вх. № 391/25 г., пор.№ 36/25 г. на ОП - Сливен, водено за
престъпление по чл.116, ал.1, т.6а, вр. чл.115, вр. чл.18 ал.1 от НК.
На основание чл.276, ал.2 от НПК, Председателят на съдебния състав
ПРЕДОСТАВИ възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, във
връзка с искането.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, касае се за извършено
преди три дни деяние в гр. Н. З., опит за убийство чрез наръгване с нож на
съпругата на обвиняемия. Поддържам искането на прокуратурата. Подробни
съображения ще изложа в хода по същество.
Обв. С. беше ЗАПИТАН дали разбира обвинението срещу него и
внесеното искане.
Обв. С.: Разбирам български език. Разбирам за какво е обвинението
срещу мен, разбрах и за какво е искането на прокуратурата, а именно да бъда
задържан под стража във връзка с това обвинение. На 31.01. тази година се
върнах от Франция, където работех. На 5-6 февруари започнах да чувам
звукове в ушите ми, жена ми с четири мъже от махалата бяха, даже не им знам
имената, говорят в една група и аз ги чувам и те ме чуват. Майка ми с жена ми
ме заведоха на психиатър. Там обаче аз точно не му разказах, че чувам
гласове, за това, което чувах че жена ми говори с мъжете: „Ще те направя луд
и ще те заведа в лудницата“. Това ми казваха, тия звуци в ушите. И когато
отидох на психиатър излъгах психиатъра, че не чувам гласове.

Съдът следва да приобщи към доказателствения материал по делото
материалите, съдържащи се в досъдебното производство, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
всички материали по досъдебно производство № 100/25 г. по описа на РУ на
МВР - Н. З., вх.№ 391/25 г., пор.№ 36/25 г. на ОП – Сливен.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
Адв. М.: Няма да соча нови доказателства.
Обв. С.: Нямам искания за нови доказателства.
С оглед изявленията на страните, че нямат искания за събиране на други
2
доказателства, съдът

О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на

С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, поддържам искането на
Окръжна прокуратура - Сливен за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия С. К. С., тъй като
смятам, че са изпълнени визираните в чл. 63 от НПК предпоставки за
определянето й. На първо смятам, че няма съмнение относно авторството на
извършеното деяние. Макар и на ранен етап от разследването е изяснено, че
именно обвиняемият е извършил опит за убийство на съпругата си наръгвайки
я два пъти в с нож в жизнено важни области, като лявата половина на гръдния
кош, където е сърдечната област и в темпоралната област на главата.
Извършено е деяние отличаващо се с висока степен на обществена опасност, с
оглед на настъпилия тежък резултат. Налице е и втората предпоставка, а
именно опасност от укрИ.е или извършване на друго престъпление. Налице са
доказателства, че в продължение на години обвиняемият е работил в чужбина
по строежи, където несъмнено е установил контакт с други лица, които биха
му помогнали да се укрие в чужбина с оглед избягване на тежкото наказание.
Отделно, ако същият е на свобода, би могъл да извърши и друго
престъпление. Видно е, че доста от свидетелите са от близкия му роднински
кръг и са в положение на зависимост от него. Така, че извън ареста, дори и
при домашен арест, същият би могъл да използва всякакви методи да
подбужда роднините си към лъжесвидетелстване с оглед избягване или поне
смекчаване на собствената си отговорност. Извън всичко посочено опасността
от укрИ.е или извършване на друго престъпление се предполага по силата на
т. 3 на чл. 63 от НПК, а до момента няма събрани доказателства, които да
оборват тази презумпция. Предвид изложеното, мисля, че исканата мярка е
единствената адекватна към момента.
Адв. М.: Уважаема госпожо Председател, моля да оставите без уважение
искането на ОП за вземане на мярка за неотклонение Задържане под стража по
отношение на подзащитния ми С. и да му определите по-лека мярка, а именно
Домашен арест. Мярката Домашен арест по своята същност е сходна с най-
тежката мярка Задържане под стража и с нея също би могло да се постигне
баланс между обществения интерес от една страна и правата на обвиняемия
от друга страна, респективно да се даде възможност от една страна
наказателното производство да се развие и приключи нормално, а от друга да
не се допуска прекомерно засягане личността на обвиняемия, когато това не е
непосредствено необходимо с оглед целите на чл.57 от НПК. Считам, че не се
3
налага Задържане под стража и целите на чл.57 от НПК могат да се постигнат
и с Домашен арест. Безспорно обвинението срещу подзащитния ми е за тежко
умишлено престъпление. От доказателствата събрани до момента на
досъдебното производство, а и с оглед поведението на самия обвиняем,
визирам личното му явяване пред сградата на РУ в Н. З. след деянието и
признание на извършеното, може да се направи обосновано предположение,
че той е наръгал съпругата си Х. К.. Без значение е за настоящото
производство дали извършеното от него намира правната си квалификация в
чл.116 от НК или в друг текст от НК при по - обстойно обследване на
деянието, но наличието само на тази първа законова предпоставка за
определяне на най-тежката мярка за неотклонение на обвиняемия, съгласно
разпоредбата на чл. 63 от НПК не е достатъчна за уважаване искането на
прокуратурата. Считам, че не съществува реална опасност обвиняемият да се
укрие или да извърши друго престъпление. Трябва да се отчете, че той лично
се е явил в РУ. Имал е възможност при желание да предприеме действия по
укрИ.е веднага след извършване на деянието, но не е сторил това. Няма
основание да се счита, че сега би предприел подобни действия. Още повече, че
при определяне на мярка за неотклонение Домашен арест, може категорично
да се твърди, че лицето няма никаква възможност да напуска дома си. Още
по-малко би могъл да напусне страната, при положение, че прокуратурата
ползва и другата мярка за принуда, а именно Забрана за напускане пределите
на Република България. Освен това подзащитният ми има постоянен адрес,
визиран в обвинението. На ул. „Т.“ № ** в Н. З., има дом, родители, две
малолетни и едно непълнолетно дете. Трите деца към момента са лишени от
родителски грижи. Подзащитният ми сам се е предал в полицията след
деянието. Съдебното му минало е чисто, няма висящи други наказателни
производства. С добри характеристични данни е, видно от постъпилата
справка от РУ. Не поддържа връзки с лица от криминалния контингент. Не
ползва наркотични вещества. Следователно опасността да извърши друго
престъпление е сведена до минимум, тъй като до сега не е показвал подобна
склонност. Преди деянието не е проявявал агресия към околните, към
близките си, не е извършвал актове на домашно насилие. Изискани са справки
от РП, РУ – Н. З., но не се е върнала информация, защото няма такава за
извършени други актове на домашно насилие по отношение на съпругата му
или на други близки от приближения на семейството му кръг. Считам, че
липсват доказателства, които да установят завишена обществена опасност на
обвиняемия и се оборва презумпцията по чл. 63 ал.2 от НПК за наличието на
опасностите, които визира НПК и които следва да бъдат налични, за да се
счете искането на прокуратурата за основателно за налагане на най- тежка
мярка Задържане под стража. Освен горното, може би с най-голяма тежест в
настоящото производство следва да се отбележи обстоятелството, че са
налице безпротиворечиви данни от гласните доказателства на всички
разпитани свидетели до момента, включително и близки на пострадалата, че
психичното състояние на обвиняемия непосредствено преди деянието е било
4
силно влошено. По сведение на разпитаните свидетели, включително майката
на пострадалата, състоянието му е било толкова тежко и е възприемано от
всички негови близки, че се е наложило посещение на психиатър с оплаквания
каквито е изложил и в разпита на досъдебното производство, че халюцинира,
чува гласове, има натрапчиви мисли, че жена му Х. системно му изневерява.
Вижда мъже, които прескачат оградата, осъществяват срещи със съпругата му.
Цялото това влошено психично състояние е констатирано не само от
психиатъра, за което допълнително ще представя писмени доказателства, но и
от заключението на други лекари, които са прегледали и него и съпругата му,
за да установят, че нямат двамата чипове в главата и че поздащитният ми не е
системно тровен от съпругата му с цел да бъде приспИ., елиминиран, така че
тя да има възможност да бъде с други мъже спокойно. Тези факти, мога да
кажа подкрепени не само към момента от обясненията на подзащитния ми, но
и с гласните доказателства на всички разпитани свидетели, поставят под
сериозно съмнение дали обвиняемият изобщо е наказателно отговорен за
настоящото деяние. Без значение е под каква правна квалификация ще се
подведе това деяние. Преди да се изследва психичната болест на обвиняемия
и обстоятелството дали е наказателно отговорен, считам че цялото
наказателно производство срещу него е под въпрос, а искането за
постановяване на най-тежката мярка за неотклонение Задържане под стража е
неоснователно. Моля съда да го остави без уважение. При евентуално
наложена мярка Домашен арест целите, които се преследват от НПК при
налагането на една такава мярка за неотклонение биха се постигнали в пълен
обем. Ще се даде възможност на подзащитния ми и да приема изписаните му
лекарства от психиатъра и евентуално по-лесно би могъл, разбира се след
съответното надлежно разрешение от прокуратурата, да проведе необходими
прегледи. Аз апелирам към прокуратурата възможно най-бързо да бъде
подложен и на психологична експертиза, може би и комплексна такава, която
да даде по-бърз отговор на въпроса дали е наказателно отговорен,
респективно за основателността на целия наказателен процес срещу него и
нуждата евентуално от принудително медицинско лечение.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обв. С. К. С..
Обв. С.: През целия си живот съм работил само за семейството и за
децата си. Нито съм се карал с жена си, нито нищо. Много добре се
разбирахме. Бяхме постоянно в чужбина. Аз бях постоянно на работа, тя беше
домашна жена. Тя не работеше постоянно, беше си в къщи. Искам да съм при
децата си, това най-голямото ми искане.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на обв. С. К. С..
Обв. С.: Искам мярка за неотклонение „Домашен арест“.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание, съдът ОБЯВИ на страните определението си и
РАЗЯСНИ правото им на жалба и/или протест.
5
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на Началника на Ареста при
Затвора - Сливен.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11.35 часа.


Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
6