Решение по дело №106/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 285
Дата: 7 февруари 2018 г.
Съдия: Диляна Господинова Господинова
Дело: 20151100900106
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 януари 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 07.02.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                       

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при секретаря Десислава Костадинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 106 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят - „С.к.“ ЕООД, твърди, че е кредитор на ответника - „Н.б.” ООД, тъй като има вземания към него, които са възникнали по силата на тъговска сделка. Посочва, че на 15.06.2011 г. между „С.” ЕООД, чийто правоприемник е молителя, и ответника е сключен договор за изработка, по силата на който на първото дружество е възложено да извърши срещу заплащане на възнаграждение работа по проектиране, доставка, изработка и монтаж на системи и инсталации за отопление, климтизация, вентилация, контрол и мониторинг на изградените системи за обект „Бизнес сграда – Б.”, находяща се в гр. София, община Витоша, УПИ IV-757, кв. 9, местност „******** – запад”. Страните по тази сделка са постигнали съгласие, че работата трябва да се изпълни съобразно проектната документация, представляваща приложение № 1 от договора, и представената оферта под формата на количествено-стойностна сметка, представляваща приложение № 2 от договора, в срок до 14.11.2011 г. В договора е предвидено, че възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение за извършената работа в размер на 1 115 400, 68 лв. с начислен ДДС. Съгласно чл. 4.3. от договора 10 % от така уговореното възнаграждение е трябвало да бъде заплатено от ответника на изпълнителя „С.” ЕООД авансово в срок до 5 дни от представяне от последния на следните документи: на банкова гаранция на стойност равна на авансово платимото възнаграждение, която е предоставена от предварително съгласувана с възложителя банка; на застраховка професионална отговорност; на строителен график, подписан, одобрен и съгласуван с главния изпълнител. Молителят сочи, че изпълнителят представил застраховка и строителен график, но за него било невъзможно да представи уговорената банкова гаранция, защото не е получил необходимото съдействие за това от възложителя, който е трябвало да посочи кредитната институция, която да издаде банковата гаранция, което не е направил. Счита, че възложителят не може да черпи права от своето незаконосъобразно поведение и трябва да се счете, че в негова тежест е възникнало задължение да заплати уговорения аванс в размер на 86 704, 76 лв., както и че то е станало изискуемо считано от момента, в който обектът е въведен в експлоатация, което е станало на 15.05.2012 г. Посочва, че ответникът не е изпълнил това свое задължение и е изпаднал в забава, поради което дължи да заплати на възложителя и обезщетение за забава върху тази сума в размер на законната лихва, която за периода от 15.05.2012 г. до 15.01.2015 г. възлиза на 23 638, 40 лв.

Молителят твърди, че с чл. 4.3.2. от сключения договор страните по него са се съгласили, че изпълнителят „С.” ЕООД е поел задължение в срок до 25-то число на текущия месец да представи на ответника за одобрение протокол за извършени дейности, който предварително е съгласуван с инвеститора на обекта „Б.К.” ООД, а възложителят се задължава в срок до 5-то число на следващия месец да даде писмено становище по протокола, в което да посочи кои строително-монтажни работи приема за изпълнени. Страните са уговорили, че възложителят заплаща ан изпълнителя възнаграждение за извършените работи до 10-то число на следващия месец при положение, че е налице четиристранно подписан протокол за приемане на извършени работи между инвеститора „Б.К.” ООД, проектовия ръководител „Н.К.” ЕООД, възложителя „Н.Б.” ООД и изпълнителя „С.” ЕООД. „С.” ЕООД е изпълнил задължението си за извършване на уговорените строително-монтажни работи, за което са съставени Протокол за извършени дейности № 7В от 30.11.2011 г. и Протокол за извършени дейности № 8Б от 29.02.2012 г.

Молителят сочи, че строително-монтажните работи, описани в Протокол № 7В от 30.11.2011 г., са приети от възложителя, който е подписал този документ. Посоченият протокол е подписан и от представители на инвеститора, на проектовия ръководител и на изпълнителя. С оглед на това ответникът дължи да заплати на „С.” ЕООД възнаграждение за така изпълнените и приети работи, което е в размер на 115 142, 08 лв. „Н.Б.” ООД не е изпълнил така възникналото в негова тежест задължение на падежа, поради което дължи да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода от 10.12.2011 г. до 15.01.2015 г. възлиза на сумата от 36 502, 13 лв.

Молителят заявява, че инвеститорът, проектовият ръководител и възложителят не са подписали Протокола за извършени дейности № 8Б от 29.02.2012 г. Въпреки липсата на подписи от тези лица на посочения документ, счита, че доколкото от нито едно от тях не е направено възражение, че описаните в този документ строително-монтажни работи страдат от недостатъци, то за „Н.Б.” ООД е възникнало задължение да му заплати възнаграждение за тяхното изпълнение, което е в размер на 34 303, 87 лв. Ответникът не е изпълнил това свое задължение след като е бил поканен от изпълнителя, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода от 05.07.2012 г. до 15.01.2015 г. възлиза на сумата от 8 859, 46 лв.

Молителят посочва, че на основание чл. 9.3. от договора за изработка в тежест на ответника са възникнали и задължения да заплати на „С.” ЕООД неустойка за неизпълнение в срок на задълженията за заплащане на авансово дължимото възнаграждение и на възнаграждението за извършени строителни работи по Протокол № 7В от 30.11.2011 г. и Протокол № 8Б от 29.02.2012 г., която неустойка е в размер на 86 703, 57 лв. за неизпълнение на задължението за заплащане на аванса от 86 704, 76 лв., в размер на 86 703, 57 лв. за неизпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение от 115 142, 08 лв., в размер на 86 703, 57 лв. за неизпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение от 34 303, 87 лв.

Молителят твърди, че по силата на договора при изплащане на възнаграждението на изпълнителя за извършена работа ответникът е удържал сумата от 25 913, 49 лв. като гаранция за добро изпълнение, която следва да бъде възстановена в срок от една година от издаване на разрешение за ползване на обекта, което е станало на 15.05.2012 г. „Н.Б.” ООД не е изпълнило това свое задължение нито на падежа, нито към настоящия момент.

На 19.10.2012 г. между „С.” ЕООД, като цедент, и молителят „С. К.” ООД, като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания, с който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си към „Н.Б.” ООД, които произтичат от договора за изработка, сключен на 15.06.2011 г. Цесията е съобщена на ответника на 19.11.2012 г.

Молителят заявява, че „Н.Б.” ООД не притежава активи, с които да може да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите, като затрудненията му не са временни, а представляват трайно състояние. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Н.Б.” ООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Съдът е сезиран и с втора молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Н.Б.” ООД, която е подадена от „К.” ООД и която е присъединена за разглеждане в едно производство с молбата, подадена от „С.к.” ЕООД. Молителят „К.” ООД твърди, че в негова полза на основание четири договора за изработка, сключени на 19.02.2010 г., на 24.02.2010 г., на 14.01.2013 г. и на 20.11.2013 г., са възникнали вземания към ответника за получаване на възнаграждение за извършената работа в общ размер от 544 598, 18 лв. Посочва, че тези вземания са станали изискуеми, както и че не са изпълнени от „Н.Б.” ООД нито на падежа, нито към настоящия момент. Счита, че след като ответникът е спрял да погасява задълженията си, то той е неплатежоспособен търговец. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Н.Б.” ООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него. В случай, че съдът счете, че „Н.Б.” ООД не е неплатежоспособен търговец, молителят иска съдът да обяви, че това дружество е свръхзадължено по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът по молбите по чл. 625 ТЗ - „Н.Б.” ООД, ги оспорва. Твърди, че молителят „С.к.” ЕООД няма качеството на кредитор по търговска сделка, тъй като изпълнението на сключения между това дружество и ответника договор за изработка от 15.06.2011 г. не е приключило към момента, тъй като не е налице предаване на извършените СМР от страна на изпълнителя „С.” ЕООД и приемането им от страна на възложителя „Н.Б.” ООД , както и от инвеститора „Б.К.” ООД. Заявява, че изпълнителят изобщо не е извършил строително-монтажните работи, описани в Протокол № 7В от 30.11.2011 г. и Протокол № 8Б от 29.02.2012 г., поради което не му се следва възнаграждение за това. Посочва, че изцяло е заплатил на „С.” ЕООД възнаграждение за тези работи, които са били реално изпълнени, по които не са констатирани дефекти и отклонения и които са приет от възложителя. Твърди, че една част от извършените от изпълнителя работи не отговарят на уговореното в договора - на обекта са доставени и монтирани К.тици, които не съответстват на тези, които страните са се съгласили, че следва да бъдат поставени. Твърди, че са констатирани и други недостатъци на извършените от „С.” ЕООД работи, поради което на това дружество е даден срок за тяхното отстраняване, което той не е извършил. Този факт е принудил инвеститорът да възложи работата по отстраняване на дефектите и по доокомплектоване на недоставеното К.тично оборудване на трето лице.

„Н.Б.” ООД твърди, че молителят „К.” ООД също няма качеството на негов кредитор по търговска сделка, тъй като изпълнението на договорите за изработка, на които това дружество се позовава в подадената молба по чл. 625 ТЗ, не е приключило към момента. Поради изложеното моли подадените две молби за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ, следва да бъде доказано на първо място, че лицето, което е сезирало съда има качеството на негов кредитор по търговска сделка. Наред с това следва да бъде установено и настъпване на едно от двете установени в закона основания за откриване на производство по несъстоятелност, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

С оглед на изложеното на първо място следва да се отговори на въпроса дали „С.к.“ ЕООД, който правен субект е сезирал съда с молба по чл. 625 ТЗ от по-ранна дата, има качеството на кредитор на „Н.Б.” ООД по търговска сделка, както и дали в тежест на последното дружество са възникнали парични задължения по тази търговска сделка, които да са изискуеми. При съобразяване на това и на фактите, посочени от молителя, на които той основава активната си легитимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност, се налага изводът, че в случая съдът трябва да се произнесе по това дали в тежест на ответника по силата на сключен договор за изработка са възникнали задължения да заплати на дружеството „С.” ЕООД възнаграждение за извършени от него строително-монтажни работи, да върне на „С.” ЕООД предоставена от него парична сума като гаранция за добро изпълнение, както и да заплати на „С.” ЕООД неустойка за забавено изпълнение на задълженията за заплащане на възнаграждение за извършени строителни работи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забавено плащане на същите задължения. В случай, че съдът установи, че такива вземания са възникнали срещу ответника, трябва да се произнесе и по това дали те съществуват към момента, дали са прехвърлени в патримониума на молителя „С.к.” ЕООД по силата на сключен договор за цесия, както и дали те биха могли да бъдат основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Н.Б.” ООД, т.е. дали са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1 ТЗ.

По делото не е спорно, че между „Н.Б.” ООД, като възложител, и „С.“ ЕООД, като изпълнител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за изработка. Това е видно и от приетия като доказателство в производството писмен договор от 15.06.2011 г., който е подписан от двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му и за съдържанието на всички съществени елементи на сделката за изработка, а именно за вида на работа, която изпълнителят „С.“ ЕООД се задължава да извърши, както и за размера на възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати за извършената работа.

По силата на този договор в тежест на молителя е възникнало задължение да изпълни проектни и строително-монтажни работи /СМР/ по проектиране, доставка, изработка и монтаж на системи и инсталации за отопление, К.тизация, вентилация, контрол и мониторинг на изградените системи за обект „Бизнес сграда – Б.”, находяща се в гр. София, община Витоша, УПИ IV-757, кв. 9, местност „******** – запад”. При тълкуване във връзката им една с друга на клаузите на чл. 1.12., чл. 1.13, чл. 2.1., чл. 2.2., чл. 2.3., чл. 2.4. и чл. 4.1. от сключения договор се установява, че видът на отделните работи, които изпълнителят се е задължил да извърши, както и техния обем, са описани в офертата, изготвена от „С.“ ЕООД под формата на количествено–стойностна сметка, която представлява приложение към договора, подписана е от двете страни по него и следователно е част от неговото съдържание и от нея се определят конкретните параметри на основното задължение на изпълнителя по процесната сделка. С подписване на количествено-стойностната сметка, представляваща приложение към процесния договор за изработка, страните са постигнали съгласие и по отношение на съдържанието на основното задължение на възложителя, което е това за заплащане на възнаграждение, като са определили конкретния му размер поотделно за всички дейности, които следва да бъдат извършени, за да бъде изпълнена в цялост възложената работа.

За да възникне задължението на възложителя „Н.Б.” ООД да заплати договореното възнаграждение освен постигане на съгласие по основните елементи на договора за изработка, следва да бъде установено и това, че изпълнителят по сделката е извършил уговорената работа, както и че тя е приета от възложителя.

За доказване на факта, че „С.” ЕООД е изпълнило една част от уговорените с договора дейности, за които претендира, че му се дължи възнаграждение в размер на 115 142, 08 лв. и 36 502, 13 лв., по делото са представени два броя констативни протоколи за установяване завършването и заплащането на видове строително-монтажни и приложенията км тях, съдържащи опис на тези работи, а именно констативен протокол № 7В от 30.11.2011 г. и приложение към него и констативен протокол № 8Б от 29.02.2012 г. и приложение към него.

В съдържанието на констативния протокол № 7В от 30.11.2011 г. и приложението към него, са посочени строително-монтажните работи, които след извършена проверка е установено, че са изпълнени през месец ноември 2011 г. /до 30.11.2011 г./ от изпълнителя „С.” ЕООД на обекта, представляващ „Бизнес сграда”, находяща се в УПИ IV-757, кв. 9, местност „********”, гр. София, като те са индивидуализирани по вид и обем, и е посочена стойността на възнаграждението, което следва да бъде изплатено за тях. Предвид това, че посоченият документ удостоверява настъпването на конкретни обстоятелства в обективната действителност, трябва да се заключи, че той представлява частен свидетелстващ документ. Фактите, за които свидетелства констативният протокол, а именно, че описаните в него СМР са изпълнени, са неизгодни за ответното дружество „Н.Б.” ООД, поради което и доколкото той е подписан от представител на последното, следва да се приеме, че се ползва с материална доказателствена сила, която съдът е длъжен да зачете и да приеме за установено от неговото съдържание, че описаните в него дейности по изграждане на инсталациите за отопление, К.тизация и вентилация в строящата се сграда, които са възложени с процесния договор за изработка, са изпълнени от „С.” ЕООД

В констативния протокол № 7В от 30.11.2011 г. е обективирано и друго изявление на възложителя „Н.Б.” ООД, което е относимо към възникване на правото на изпълнителя да получи възнаграждение за извършената работа, а именно, че всички строително-монтажни работи, които са описани като изпълнени, подлежат на заплащане. Съгласно чл. 266 ЗЗД приемането на извършената работа е предпоставка за възникване на задължението на възложителя да заплати възнаграждение за това на изпълнителя. Ето защо съдът приема, че след като възложителят е направил изявление, че дължи възнаграждение за изпълнената работа, то в него се съдържа и изявление за това, че тя е приета без възражения, тъй като само при приемане на изработеното възниква задължение за заплащане на възнаграждение за това.

Това, че ответникът е направил изявления за приемане на извършените строително-монтажни работи, описани в констативен протокол № 7В от 30.11.2011 г. и приложение към него, не се опровергава от изразената от това лице воля в представеното в производството споразумение от 05.12.2012 г., намиращо се на л. 182 и л. 183 от делото на СГС, том II. От съдържанието на това споразумение е видно, че то изобщо не съдържа изявления на „Н.Б.” ООД, които да се отнасят до изпълнението на процесния договор за изработка. С него са уредени отношенията между страните по съвсем различна сделка от тази, от която молителят извежда активната си материалноправна легитимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество, която сделка представлява договор за изработка, който е сключен на 12.04.2011 г. между „Б.К.” ООД и „Н.Б.” ООД. Ето защо и това, че страните по този договор, които не са страни по процесната сделка за изработка, са се съгласили, че ще приемат, че са налице недостатъци в работата, извършена от ответника, който в тези облигационни отношения има качеството на изпълнител, както и че възнаграждението за изпълнението на тези работи няма да се дължи от възложителя до отстраняване на констатираните недостатъци, не може по никакъв начин да бъде противопоставено на „С.” ЕООД, който е изпълнител по друг договор, сключен на 15.06.2011 г. От името на „С.” ЕООД не е направено изявление за съгласие с факта, че по извършената работа има недостатъци, тъй като споразумението от 05.12.2012 г. не е подписано от негов представител, като не се установява воля в тази насока да е изразена от това дружество и чрез подписване на друг документ, или това да е станало устно или пък да са извършени конклудентни действия, които да са израз на съгласие с това, че са налице недостатъци на извършените строителни работи.

Освен изложеното, трябва да се вземе предвид и това, че споразумението, в съдържанието на което е обективирано изявление на „Н.Б.” ООД, че са налице недостатъци по извършени на обекта строителни работи, е съставено повече от година след момента, в който от същия този субект е констатирано, че СМР-тата, описани в констативен протокол № 7В от 30.11.2011 г., са завършени, което е станало в момента на съставяне на този документ, който е 30.11.2011 г. Ето защо и дори да се счете, че с него е направено възражение за неправилно изпълнение на възложената работа, което може да се противопостави на „С.” ЕООД, въпреки, че това лице не е страна по него, то трябва да се приеме, че то не е извършено в срока, предвиден в чл. 264, ал. 2 ЗЗД, в която норма е посочено, че възложителят е длъжен при приемане на извършената работа да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появяват по-късно. В случая не се твърди констатираните недостатъци по извършените от „С.” ЕООД строителни работи да са такива, които не е било възможно да се открият при оглед на извършеното или такива, които са се появили по-късно, поради което възраженията за тях е следвало да бъдат направени от „Н.Б.” ООД в момента на приемането им, което е станало на 30.11.2011 г. След кат ответникът не е направил това, то работата се счита приета на основание чл. 264, ал. 3 ЗЗД  и позоваването от възложителя впоследствие и то повече от година след приемането на извършените СМР на явни недостатъци изобщо не може да ангажира отговорността на изпълнителя.

С оглед на изложеното, се налага крайният извод, че с подписването на констативния протокол № 7В от 30.11.2011 г. и приложението към него ответникът е направил изрично изявление за това, че строително-монтажните работи, описани в този документ, са изпълнени от „С.” ЕООД, че отговарят на поръчаното, както и че по тях не са констатирани явни недостатъци, което означава, че той е приел така изпълнената работа съгласно чл. 264 ЗЗД. С приемане на работата за него е възникнало задължение да заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение, което възлиза на сумата от 175 691, 52 лв., както е посочено в съставения констативен протокол, който документ е подписан от представители и на двете страни по сделката и следователно доказва съгласието им по отношение на размера на дължимото възнаграждение за извършване на описаните в него СМР. От този размер на възнаграждението следва да се приспадне сума в размер на 5 %, която страните са уговорили, че ще се задържа от възложителя като гаранция за плащане с чл. 4.3.5. от договора. Следователно размерът на възнаграждението, което ответникът трябва да заплати на „С.” ЕООД за извършените СМР, за които е издаден констативния протокол № 7В от 30.11.2011 г., възлиза на сумата от 166 906, 94 лв.

В производството от „Н.Б.” ООД е направено възражение, че „С.” ЕООД не е изпълнил точно задължението си за извършване на строителните работи, които са му възложени с договора за изработка от 15.06.2011 г., като твърди че той е изпаднал в забава изпълнението на задължението за изграждане на системи и инсталации за отопление, К.тизация, вентилация, контрол и мониторинг на изградените системи за обект „Бизнес сграда – Б.”, както и че са констатирани недостатъци по изпълнените в сградата СМР, включително и по тези, за които е издаден констативния протокол № 7В от 30.11.2011 г. и приложението към него. Дори и да се приеме, че е налице твърдяното неточно във времево и в качествено отношение изпълнение на възложената работа от „С.” ЕООД, то това не би могло да промени извода нa съда, че в тежест на възложителя е възникнало задължение за заплащане на изпълнителя на уговореното възнаграждение за установените като извършени и приети СМР. След като се доказа, че дружеството-изпълнител е извършило уговорената работа, то и в негова полза е възникнало вземането за получаване на възнаграждение за това. Ако изпълнената работа има недостатъци, това е основание единствено за ангажиране на договорната отговорност на изпълнителя за неточно изпълнение в качествено отношение, включително за възникване в полза на възложителя на правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, а именно да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката, или пък да иска съответно намаление на възнаграждението. В случай, че възложените работи са извършени от изпълнителя след изтичане на уговорения между страните срок за това, то за насрещната страна по договора за изработка възниква и правото да ангажира договорната отговорност на изпълнителя за вреди от забавено изпълнение като отправи претенция за заплащане на неустойка за забава или на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. В настоящия процес, обаче, ответникът „Н.Б.” ООД не се е позовал на възникнали в негова полза права по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, нито пък на такива за получаване на неустойка за забава или на обезщетение за забава, поради което и въпросите за това дали е налице неточно изпълнение е неотносим и няма да бъде разглеждан.

Доколкото договорът за изработка от 15.06.2011 г. е сключен между търговци и е свързан с упражняваното от тях занятие, то той следва да се определи като търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, и да се приеме, че задължението, възникнало въз основа на него в тежест на молителя за заплащане на възнаграждение за извършената работа в размер на 166 906, 94 лв., е от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, които могат да легитимират кредиторът по тях да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.

Задължението на „Н.Б.” ООД да заплати на „С.” ЕООД възнаграждение за извършените СМР, за които е издаден констативния протокол № 7В от 30.11.2011 г., е срочно, тъй като в чл. 4.3.2.3 от съдържанието на сключения договор за изработка, страните са уговорили изрично момента, в който то следва да бъде изпълнено – до 10-то число на месеца на получаване на писмено становище от представител на възложителя по представения от изпълнителя за одобрение протокол за извършени работи. Съдът намира, че с подписването на констативен протокол № 7В от 30.11.2011 г. и приложението към него възложителят „Н.Б.” ООД е изразил писмено своето становище по него, като е приел за завършени и за подлежащи на заплащане описаните в него строителни работи. Този факт е осъществен на 30.11.2011 г., като следва да се приеме, че на същата дата и изпълнителят се е запознал с изразеното становище, защото също е участвал в подписването на протокола. С оглед на това, съдът счита, че падежът на задължението за заплащане на възнаграждението в размер на 166 906, 94 лв. е 10.12.2011 г., от който момент то е изискуемо.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 19.10.2012 г. между титуляра на вземането за получаване на възнаграждение за извършена работа в размер на 166 906, 94 лв. и молителя „С.к.” ЕООД е сключен договор за цесия. С чл. II.1., ал. 1 от съдържанието на тази сделка страните са постигнали съгласие, че „С.” ЕООД, в качеството му на цедент, прехвърля на „С.к.” ЕООД, в качеството му на цесионер, всички притежавани от него вземания към „Н.Б.” ООД, които са възникнали по процесния договор за изработка от 15.06.2011 г., като част от тях, които са възникнали към момента на сключване на този договор и не са погасени са изрично изброени и сред тях фигурира и вземането на цедента към ответника за получаване на възнаграждение за извършените СМР, за които е издаден констативния протокол № 7В от 30.11.2011 г. Доколкото в производството се установи, че вземането за получаване на възнаграждение за посочените в този констативен протокол работи е възникнало в патримониума на прехвърлителя „С.” ЕООД, то и последният може да се разпореди с него и да го прехвърли по силата на договор за цесия в патримониума на друг правен субект, както е направено в случая.

 Договорът за цесия е съобщен на длъжника по прехвърлените вземания - „Н.Б.” ООД, от цедента, който е представляван при извършване на това действие от цесионера по силата на упълномощаването, направено с чл. II. 5. от съдържанието на договора. Изявлението за уведомяване на длъжника за извършената цесия е обективирано в съдържанието на  нотариална покана с рег. № 11038 от 13.11.2012 г. на нотариус Валентина Г., която е връчена на „Н.Б.” ООД на 19.11.2012 г., който факт се установява със задължителна сила от направеното нотариално удостоверяване. Считано от 19.11.2012 г. на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането за получаване на възнаграждение за извършените СМР, за които е издаден констативния протокол № 7В от 30.11.2011 г., което се установи, че възлиза на сумата от 166 906, 94 лв., е породило действие освен между страните по договора за цесия и спрямо длъжника „Н.Б.” ООД и от този момент това дружество дължи изпълнение на посоченото парично задължение на новия кредитор - молителят „С.к.” ЕООД. Обстоятелството, че описаното вземане е предмет на договор за цесия не се отразява на неговия характер. То продължава да има характер на вземане, което е възникнало по търговската сделка за изработка, сключена на 15.06.2011 г., която е правопораждащият го факт. Договорът за цесия, с който то се прехвърля, няма отошение към неговото възникване, поради което и видът на тази сделка не определя характера на вземането – дали то е такова по търговска сделка или не. Този договор има за последица само промяна на субекта, който е негов носител.

След като в производството се доказа, че в тежест на „Н.Б.” ООД е възникнало парично задължение към молителя за заплащане на сума в размер на 166 906, 94 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършена работа, което е възникнало от търговска сделка – договор за изработка, изискуемо е към момента и не се установява да е погасено, то следва да се приеме, че „С.к.” ЕООД е легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ, както и че е налице първата от необходимите предпоставки, за да се заключи, че ответникът е неплатежоспособен търговец съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Доколкото се установи, че първоначалният молител е от лицата, които могат да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Н.Б.” ООД, тъй като качеството му кредитор, произтича от съществуване в неговия патримониум на вземане за получаване на възнаграждение за извършена работа в размер на 166 906, 94 лв. по договор за изработка от 15.06.2011 г., то не е необходимо съдът да се произнася по въпроса дали „С.к.” ЕООД има такова качество и с оглед възникването на останалите описани в молбата по чл. 625 ТЗ вземания за получаване на взънаграждение за други строително-монтажни работи, на неустойка за забава, на обезщетение за забава, на платена като гаранция за добро изпълнение сума, нито по въпроса дали такова качество има и другият молител по присъединеното към настоящото второ дело – „К.” ООД, т.е. дали това юридическо лице е кредитор на ответника по сключени договори за изработка. Въпросите дали в тежест на „Н.Б.” ООД са възникнали определени задължения към тези лица, както се твърди в производството, ще бъде разгледан при установяване на финансово-икономическото състояние на дружеството.

На следващо място, съдът трябва да се произнесе дали търговецът „Н.Б.” ООД е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което основание е заявено от двамата молители /молителят „С.к.” ЕООД основава своето искане за откриване на производство по несъстоятелност само на наличието на неплатежоспособност, а молителят „К.” ООД сочи неплатежоспособността като главно основание за откриване на производство по несъстоятелност/.

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както възникналото в негова тежест парично задължение по търговската сделка за изработка от 15.06.2011 г., сключена с праводателя на молителя, а също така и всички други свои краткосрочни, съответно текущи задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъде съобразена, от една страна, презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ в редакцията на разпоредбата към приключване на устните състезания пред настоящата инстанция и към момента, а от друга страна - събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото счетоводни документи, сред които и годишните финансови отчети на ответника, както и заключенията на изготвената основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи и на изготвената съдебно-оценитена експертиза, които съдът кредитира изцяло като компетентно дадени и съдържащи пълен анализ на проверената счетоводна документация.

В тази връзка съдът съобразява първо уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция, на приложението на която се позовава както молителят „С.к.” ЕООД, така и молителят „К.” ООД. В посочената норма е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен тогава, когато е спрял плащанията. При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с тази на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се заключи, че под спиране на плащанията трябва да се разбира не спиране на изпълнението от длъжника на всякакви негови парични задължения, а само на тези негови задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в  чл. 608, ал. 1 ТЗ.

След като по делото се доказа, че длъжникът „Н.Б.” ООД не е изпълнил на падежа парично задължение, което е възникнало в негова тежест към молителя „С.к.” ЕООД по силата на търговска сделка – договор за изработка от 15.06.2011 г. и договор за цесия от 19.10.2012 г., т.е. има характер на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, то трябва да се приеме, че в случая е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ от този субект, като това състояние съществува от момента, в който е настъпила изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение за извършени СМР в размер на 166 906, 94 лв., т.е. от 10.12.2011 г. и продължава до настоящия момент /по делото не се твърди и няма представени доказателства ответникът да е заплатил някаква част от така възникналото в негова тежест задължение или то да е погасено чрез друг способ за това/. Ето защо в случая е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз основа на нея се налага изводът, че „Н.Б.” ООД е неплатежоспособен търговец.

            Оборването на въведената с чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност, която е приложима в настоящия случай, е поставено в доказателствена тежест на ответника, който трябва да установи, че неговото финансово-икономическо състояние, определено на база икономически и финансови показатели, сред които основен е коефициентът за обща ликвидност, е такова, което му дава обективна възможност да погасява своите краткосрочни задължения към кредиторите с наличните краткотрайни активи.

            За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника „Н.Б.” ООД и за определяне на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите краткосрочни задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи по делото са приети заключенията на допуснатите основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи /СИЕ/.

            В заключението на изготвената основна СИЕ е посочено, че към 31.12.2011 г., към която година при прилагане на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ се установява, че ответникът е неплатежоспособен търговец, балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които той притежава, е 5 028 000 лв. Те представляват материални запаси на стойност от 1 103 000 лв., краткосрочни вземания в размер на 3 177 000 лв., както и парични средства в размер на 748 000 лв. По делото не са събрани доказателства, от които да може да се направи извод, че някаква част от притежаваните от дружеството краткотрайни активи към 31.12.2011 г., които са осчетоводени, не са реално реализуеми, т.е. че краткосрочните вземания и материалните запаси не могат да бъдат преобразувани в парични средства чрез събиране на вземанията от длъжника и чрез продажба на стоките и продукцията на трети лица /доказателства за обезценка и съответно за несъбираемост на притежавани от ответника краткосрочни вземания са събрани само по отношение на вземания, които се установява да са възникнали в следващите отчетни периоди, но не и през счетоводната 2011 г./. Ето защо и няма основание съдът да извършва корекция на балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които ответникът притежава съгласно записванията във финансовите му отчети и точно тази стойност трябва да бъде съобразена при изследване на финансовото му състояние и на способността му да погасява своите краткосрочни съответно текущи задължения към 31.12.2011 г.

            Вещото лице, изготвило основната СИЕ, е констатирало, че съгласно записванията в годишния финансов отчет на „Н.Б.” ООД към 31.12.2011 г., това дружество е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения към тази дата в размер на 3 541 000 лв. За да се направи преценка за това дали при анализа на възможността на ответника към 31.12.2011 г. да посреща своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, стойността на задълженията трябва да се определи при съобразяване на записванията в годишния финансов отчет на дружеството или тази стойност трябва да се коригира от съда, е необходимо да се отговори на въпроса какви краткосрочни задължения се установява, че са възникнали в тежест на ответника към посочената дата въз основа на събраните в производството доказателства и дали те са осчетоводени като такива от това дружество.

            По делото са събрани доказателства за възникване на задължения в тежест на „Н.Б.” ООД към „С.” ЕООД по силата на сключен договор за изработка от 15.06.2011 г. Както вече беше посочено в настоящото решение, в производството се установи, че в тежест на ответника по силата на тази сделка е възникнало задължение към изпълнителя да заплати възнаграждение за извършени СМР, за които е издаден констативния протокол № 7В от 30.11.2011 г., което възлиза на сумата от 166 906, 94 лв. Това задължение е възникнало на 30.11.2011 г., когато извършените строителни работи са приети от възложителя „Н.Б.” ООД, и е станало изискуемо, считано от 10.12.2011 г., поради което и то има характера на краткосрочно задължение и следва да бъде осчетоводено като такова в счетоводството на ответника към 31.12.2011 г. От изводите на вещото лице, изготвило заключението на основната СИЕ, се доказва, че това задължение не е осчетоводено от „Н.Б.” ООД и следователно липсва в стойността на краткосрочните задължения, посочени в баланса на дружеството към 31.12.2011 г. /л. 365 от делото на СГС, том III – отговор на задача трета от поставените на основната експертиза задачи/. Ето защо към стойността на краткосрочните задължения на ответника към 31.12.2011 г., която трябва да бъде съобразена при анализа на способността да погасява своите задължения, трябва да бъдат включени задълженията на това дружество за заплащане на възнаграждение по договора за изработка от 15.06.2011 г., сключен със „С.” ЕООД в размер на 166 906, 94 лв., които не фигурират в съставения годишен финансов отчет.

            По делото не се установява към 31.12.2011 г. в тежест на ответника да са възникнали и да са станали изискуеми други задължения към негови кредитори, които да бъдат определени като краткосрочни и да не са надлежно отразени в неговото счетоводство.

            Съдът счита, че трябва изрично да отбележи, че приема, че всички парични вземания, които молителят „К.” ООД твърди, че има към ответника в подадената от него молба по чл. 625 ТЗ, които представляват вземания по сключени между тях договори за изработка, са възникнали в периода от 29.06.2010 г. до 30.04.2014 г. Това е така, тъй като от изводите на вещото лице, направени в заключението на основната СИЕ се установява, че „Н.Б.” ООД е осчетоводило всички издадени от „К.” ООД фактури за посочения период, които са на обща стойност от 672 347, 74 лв. Действията на длъжника по осчетоводяване на задължения в този размер по своята същност представлява признание, изразено от това дружество чрез конклудентни действия, на посочения неизгоден за него факт, поради което и то се ползва с доказателствена сила в процеса. Съдът следва да вземе предвид това извънсъдебно признание, направено от ответника, и да приеме за доказано от него, че в тежест на това дружество по силата на четири договора за изработка са възникнали задължения да заплати на изпълнителя „К.” ООД суми в общ размер на 672 347, 74 лв., както и че към момента непогасената на падежа част от тях възлиза на сумата от 543 200, 96 лв. Освен това съдът съобразява, че ответникът надлежно е осчетоводил към датата на тяхното възникване тези свои задължения, както и че ги е отразил като краткосрочни такива, поради което и те са включени в балансовата стойност на краткосрочните задължения на „Н.Б.” ООД както към 31.12.2011 г., така и към следващите отчетни периоди и във връзка с тях не следва да се извършват каквито и да е корекции.

            С оглед на всичко изложено, следва да се заключи, че стойността на краткосрочните задължения на ответника към 31.12.2011 г. е 3 707 906 лв., а не както е посочено неправилно в счетоводния баланс на дружеството към тази дата в размер от 3 541 000 лв., и именно тази стойност следва да се вземе предвид, за да се направи извод дали дружеството е в състояние на неплатежоспособност или не. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните от ответника към тази дата краткотрайни активи, която е 5 028 000 лв., е видно, че последната е в по-висок размер, което означава, че към 31.12.2011 г. ответникът е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения към всички кредитори, което намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, който е над референтната такава, а именно възлиза на 1, 3560. Това означава, че презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ се счита оборена за така изследвания период от време и следва да се приеме, че към 31.12.2011 г. „Н.Б.” ООД не е бил в състояние на неплатежоспособност.

            Балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които ответникът притежава към края на следващата счетоводна година, т.е. към 31.12.2012 г., е 5 010 000 лв., като те представляват само краткосрочни вземания и парични средства /в този отчетен период търговецът вече не разполага с материални запаси, какъвто вид бързо ликвидни активи е имал към 31.12.2011 г./. При анализ на всички събрани по делото доказателства и по-конкретно от изводите направени от вещите лица, изготвили основната СИЕ и съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/, не може да се направи извод, че някаква част от притежаваните от „Н.Б.” ООД краткосрочни вземания, които формират основна част от краткотрайните му активи, са несъбираеми към 31.12.2012 г. и не могат да бъдат преобразувани в парични средства чрез изпълнението им от третите лица–длъжници. Това е така, тъй като от заключенията на тези експертизи се установява, че голяма част от вземанията, по които ответникът е титуляр, са възникнали през 2012 г. и след това – през 2013 г. и 2014 г., както и че падежът, на който длъжниците са се задължили да престират уговорените по размер парични средства настъпва през отчетната 2012 г. и през следващите счетоводни години. Ето защо дори и някои от вземанията, които са възникнали през 2012 г., да не са платени на падежа и да е налице забава на задължените по тях лица, то тя все още не е толкова продължителна, за да може от нейното настъпване да се заключи, че е невъзможно ответникът да получи дължимото в кратък период от време. Следователно липсва основание да бъде извършена корекция на стойността на притежаваните от „Н.Б.” ООД краткотрайни активи и те трябва да бъдат взети с балансовата си стойност при извършването на преценка за финансовото състояние на този търговец към 31.12.2012 г.

Стойността на краткосрочните задължения на „Н.Б.” ООД към 31.12.2012 г. съдът определя като към осчетоводената балансова стойност на която те възлизат от 2 901 000 лв. се прибави стойността на задължението към „С.” ЕООД за заплащане на възнаграждение за извършени СМР, за които е издаден констативния протокол № 7В от 30.11.2011 г., което възлиза на сумата от 166 906, 94 лв. и което се установи, че е възникнало и е станало изискуемо към 31.12.2011 г., но не е осчетоводено и което не се доказва да е платено до края на 2012 г.

Към стойността на краткосрочните задължения на ответника към 31.12.2012 г. трябва да се прибави и възникналото в негова тежест на основание същия договор за изработка задължение за заплащане на неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение за работата, приета с констативен протокол № 7В от 30.11.2011 г.

От съдържанието на договора за изработка от 15.06.2011 г. се установява, че между страните по него е постигната уговорка, че изпълнението в срок на задължението на възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената работа по чл. 4 от договора е обезпечено с неустойка, чиято дължимост и размер са определени по тяхна обща воля с клаузата на чл. 9.3. от договора – в размер на 0, 5 % от дължимата стойност за всеки просрочен ден след изтичането на седем дни от падежа за плащане, но не повече от 10 % от стойността на договора.

Както беше посочено задължението за заплащане на възнаграждение е срочно, поради което и възложителят, който е длъжник по него, изпада в забава с настъпването на  падежа, което е станало на 10.12.2011 г., и непрестиране на дължимия резултат на него. Между страните по делото не е спорно, че ответникът не е изпълнил нито на падежа, нито към момента, каквато и да е част от задължението към „С.” ЕООД за заплащане на възнаграждение за извършени СМР, за които е издаден констативния протокол № 7В от 30.11.2011 г., което е в размер на 166 906, 94 лв., поради което следва да се заключи, че е налице неточно във времеви аспект изпълнение на ответника на задължението му, възникнало по силата на чл. 4.3. от договора от 15.06.2011 г. Ответното дружество е в забава от деня, следващ падежа на задължението, т.е. от 11.12.2011 г. и дължи да заплати неустойка по чл. 9.3. от договора на „С.” ЕООД. Установява се, че забавата е продължила до предявяване на първата молба по чл. 625 ТЗ, за разглеждане на която е образувано настоящото дело, поради което неустойката се дължи за  времето от 18.12.2011 г. - датата, следваща изтичането на седемдневния срок, в който неустойка не се следва съгласно уговореното между страните, до 15.01.2015 г. – датата на сезиране на съда. Размерът на неустойката за този период възлиза на 938 851, 54 лв., който съдът изчислява върху неплатената в срок главница от 166 906, 94 лв. Максималният размер на неустойката, уговорена в чл. 9.3. от договора за изработка е 86 703, 57 лв. /10 % от общата стойност на СМР-тата, които е предвидено да бъдат извършени в хода на първи етап на изпълнение на работата – чл. 9.3. вр. чл. чл. 2.5., изр. 5 от договора/, който е по-малък от този, който се дължи за целия период на забавата, поради което и това е размерът, на който по съгласие на страните по сделката ще възлиза вземането на „С.” ЕООД по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, което е прехвърлено в патримониума на молителя „С.к.” ЕООД с договора за цесия от 19.10.2012 г. В договора за изработка страните не са определили деня, до който задължението за неустойка следва да бъде изпълнено от ответника, поради което трябва да се приеме, че то е безсрочно и като такова става изискуемо веднага след неговото възникване, а то възниква от момента на допускане на забавено изпълнение на главния дълг. Ето защо и задължението на „Н.Б.” ООД за заплащане на „С.к.” ЕООД на сумата от 86 703, 57 лв., представляваща дължима неустойка за забавено плащане на главницата от 166 906, 94 лв. е възникнало и е станало изискуемо през отчетната 2012 г. и следователно има характера на краткосрочно  задължение към 31.12.2012 г. и е трябвало да бъде включено в стойността на този вид задължения в годишния финансов отчет на търговеца за тази счетоводна година. Това, обаче, не е направено, поради което и стойността на това задължение трябва да бъде прибавено към балансовата стойност на краткосрочните задължения на ответника към 31.12.2012 г., за да бъде взето предвид при изследване на неговата възможност да погасява този вид свои задължения с притежаваните краткотрайни активи.

Молителят „С.к.” ЕООД претендира, че в тежест на „Н.Б.” ООД към „С.” ЕООД е възникнало освен задължението за заплащане на неустойка за забава и друго акцесорно задължение, което също има за цел да обезщети кредитора от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение в размер на 166 906, 94 лв., дължимо за извършените СМР, описани в констативен протокол № 7В от 30.11.2011 г., и това е задължение за престиране на законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неплатената в срок главница, която е начислена за периода от 10.12.2011 г. до 15.01.2015 г. и е в размер на 36 502, 13 лв. Неустойката по чл. 9.3. от договора за изработка, сключен на 15.06.2011 г., както и обезщетението за забава в размер на законната лихва, така както са претендирани от молителя,  се дължат при едно и също по вид неточно изпълнение и за един и същи период на забава, поради което те  обезщетяват едни и същи вреди на кредитора, което, обаче, е недопустимо. Не е допустимо едно и също неизпълнение да се санкционира два пъти. С оглед на това и доколкото вредите на изпълнителя от забавеното изпълнение на задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение за извършената работа в размер на 166 906, 94 лв., са обезщетени с неустойката, която е уговорена с чл. 9.3. от договора, то в полза на кредитора не следва да се присъжда и второ обезщетение, което има за цел да обезщети същите тези вреди, което е това по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Над размера на неустойката по чл. 9.3. от договора на основание чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД кредиторът може да претендира само обезщетение за действително претърпените вреди, които я надвишават по размер, но трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване настъпването на конкретни по вид вреди и техния размер /такова не е обезщетението за забава в размер на законната лихва, тъй като то е в по-нисък размер от това на неустойката/.

Молителят „С.к.” ЕООД твърди, че през 2012 г. в тежест на „Н.Б.” ООД по сключения със „С.” ЕООД договор за изработка е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за извършени СМР, за които е издаден констативния протокол № 8Б от 29.02.2012 г., което възлиза на сумата от 34 303, 87 лв.

За да се направи извод, че ответникът, в качеството му на възложител, дължи на изпълнителя „С.” ЕООД възнаграждение в посочения размер, по делото трябва да бъде доказано, че последното дружество е извършило всички строителни работи, описани по вид и количество в приложението към издадения констативен протокол № 8Б от 29.02.2012 г., както и че те са приети от възложителя. По делото, обаче, от молителя „С.к.” ЕООД, който е страната, носеща тежестта да докаже посочените факти, няма представени абсолютно никакви доказателства, от които да се установява, че те са настъпили. Извършването на строителните работи, описани в констативен протокол № 8Б от 29.02.2012 г., не се установява от съдържанието на този документ, защото той не е подписан от представител на възложителя „Н.Б.” ООД и следователно не обективира изявление на този правен субект за признаване на посочените в неговото съдържание обстоятелства, а именно, че описаните в него по вид и количество дейности са изпълнени от „С.” ЕООД. От заключението на изготвената основна СИЕ се установява, че задължение за заплащане на възнаграждение в полза на „С.” ЕООД за извършване на строителните работи, описани в констативен протокол № 8Б от 29.02.2012 г., не е осчетоводено в счетоводство на ответника, което обстоятелство би имало значение на признаване от последния на факта, че изпълнителят е извършил тази работа. Извършването на описаните в констативен протокол № 8Б от 29.02.2012 г. СМР не се установява и от заключението на приетата по делото основна съдебно-техническа експертиза, в която вещите лица не са имали за задача да установят дали точно описаните в този документ дейности по доставка и монтаж на определени машини и части по изграждане на системата за отопление, К.тизация и вентилация на обект „Бизнес сграда – Б.”, находяща се в гр. София, са изпълнени, както и дали това е станало в посочения в този документ обем. В заключението вещите лица са направили единствено констатация, че цялостната работа по изграждане на системите за К.тизация е завършена, както и за това какъв е вида на монтираните К.тични тела /външни и вътрешни тела/, но не и колко от тях са поставени и къде. Други доказателства, от които да се установява, че „С.” ЕООД е извършил работите, описани в констативен протокол № 8Б от 29.02.2012 г., няма представени по делото.

Ето защо и при прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът следва да приеме, че фактът на извършване от „С.” ЕООД на работата, възложена с договора за изработка от 15.06.2011 г., изразяваща се в извършване на СМР, описани в констативен протокол № 8Б от 29.02.2012 г., за който не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта за това, не е осъществен. След като не е налице извършване на договорената работа от изпълнителя, то и за възложителя не е възникнало задължение да приеме предложеното му изпълнение и за последния не могат да възникнат неблагоприятни последици от това, че не е подписал констативния протокол за приемане на завършените СМР, както се твърди от молителя. Това означава, че нормата на чл. 95 ЗЗД е неприложима в случая. Дори и да се приеме, че е налице забава на кредитора да приеме предложеното му изпълнение, то това не би имало отношение към възникване на насрещното задължение на кредитора за заплащане на възнаграждение за извършената работа, а само би било основание или за отпадане на последиците от забавата на самия изпълнител, ако е налице такава съгласно чл. 96 ЗЗД или за възникване на правото на изпълнителя да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора съгласно чл. 98 ЗЗД, които права, обаче, не се твърди да са упражнени от него и да са предмет на разглеждане в настоящия процес.

Доколкото не се установи „С.” ЕООД да е изпълнил строителните работи по монтаж на К.тичните системи в „Бизнес сграда – Б.”, описани в констативен протокол № 8Б от 29.02.2012 г., то за възложителя „Н.Б.” ООД не е възникнало насрещното задължение за заплащане на уговореното възнаграждение, което се твърди да е в размер на 34 303, 87 лв. Това, че главното задължение за заплащане на възнаграждение не е възникнало, означава, че в тежест на ответника не са възникнали и акцесорните задълженията за заплащане на неустойка за забава в размер на 86 703, 57 лв. и на лихва за забава в размер на 8 859, 46 лв., които се сочат в молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от „С.к.” ЕООД. Следователно липсва основание тези задължения да се включват към краткосрочните такива, които „Н.Б.” ООД е имал към 31.12.2012 г. както и към всеки един от следващите отчетни периоди.

По делото не се доказа в тежест на ответника да са възникнали други задължения към „С.” ЕООД по договора за изработка от 15.06.2011 г., които да не са осчетоводени. От констатациите на вещото лице, изготвило основната СИЕ се установява, че „Н.Б.” ООД е осчетоводило следните свои задължения към изпълнителя по описаната сделка, които не са платени към 31.12.2012 г.: - задължение за заплащане на сума в размер на 26 058, 90 лв., представляваща дължимо възнаграждение за изпълнена и приета от него работа по договора от 15.06.2011 г., както и – задължение за заплащане на сума в размер на 25 913, 49 лв., представляваща сума, която е задържана като гаранция за добро изпълнение, която подлежи на връщане. Съдът приема, че възникването и изискуемостта на тези задължения не са спорни между страните по облигационното отношение по процесната сделка за изработка, тъй като тези факти се признават от всяка от тях извънсъдебно. Те са осчетоводени от ответника, поради което не се налага да се извършва корекция на стойността на краткосрочните задължения с тяхната стойност. Молителят „С.к.” ЕООД не е представил доказателства от които да се установява, че в тежест на „Н.Б.” ООД  е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение по договора за изработка от 15.06.2011 г. в размер по-висок от осчетоводения от дружеството-длъжник – в размера от 86 704, 76 лв., който се сочи в молбата по чл. 625 ТЗ и който размер се твърди, че се е дължал авансово. Това е така, тъй като по делото не е установено извършването на конкретни строително-монтажни дейности, различни от тези, за които ответникът е осчетоводил задължение за заплащане на възнаграждение, както и тяхното приемане от последния, в качеството му на възложител. Ето защо и към съществуващите краткосрочни задължения на ответника не трябва да се прибавят тези, посочени в молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от „С.к.” ЕООД за заплащане на авансово дължимо възнаграждение от 86 704, 76 лв. и за заплащане на неустойка и обезщетение за забавеното плащане на това възнаграждение.

Към стойността на краткосрочните задължения на „Н.Б.” ООД към 31.12.2012 г. трябва да се прибавят възникнали в негова тежест публичноправни задължения към държавата, установени с Ревизионен акт № *********/ 25.11.2011 г., които се установява, че не са осчетоводени в счетоводството на дружеството към края на счетоводната 2012 г., а и в следващите няколко счетоводни години до 2015 г., тъй като все още са били висящи съдебните процедури по обжалване на акта от страна на задълженото лице. В тази насока са изводите на вещото лице Д., направени в основното заключение на изготвената СИЕ, които съдът кредитира /л. 370 от том III от делото на СГС/. Задълженията на длъжника, които са установени с описания ревизионен акт са в общ размер  от 800 249, 45 лв., от които задълженията за главница са в размер на 659 774, 11 лв., а тези за лихва са в размер на 140 475, 34 лв.  Настоящият съдебен състав счита, че тези задължения са изискуеми към 31.12.2012 г., тъй като към този момент е настъпил техният падеж, който в случая е определен в закона с нормата на чл. 127, ал. 1 ДОПК, в която е предвидено, че установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. Фактът на обжалване на издадения в случая ревизионен акт, както по административен ред, така и пред съда, не променя посочения извод за момента, от който настъпва изискуемостта на установените с него публични задължения, тъй като в закона е предвидено, че обжалването на издадения акт пред горестоящия административен орган и пред съда не спира неговото изпълнение /чл. 153, ал. 1 ДОПК и чл. 157, ал. 1 ДОПК/. По делото не са представени доказателства за датата, на която Ревизионният акт № *********/ 25.11.2011 г. е връчен на „Н.Б.” ООД, но съдът приема, че това е станало още през 2012 г. и то преди 20.02.2012 г., когато е приключило производството по обжалването му пред горестоящия административен орган с постановено решение, което е образувано по жалба на длъжника – това е видно от диспозитива на решение № 2253/ 29.02.2016 г., постановено по адм.д. № 14606/ 2014 г. по описа на ВАС. Следователно публичните задължения на ответника за данъци и лихви върху тях, установени с ревизионния акт, са станали изискуеми още през 2012 г., тъй като след настъпване на падежа държавата, като кредитор, вече може да претендира изпълнението им, включително чрез предприемане на действия по принудително им събиране. Това означава, че от 2012 г. тези задължения имат характер на краткосрочни и е трябвало да бъдат осчетоводени като такива от ответника, което не е сторено. Ето защо съдът трябва да ги прибави към балансовата стойност на краткосрочните задължения към 31.12.2012 г. при формиране на извод относно финансовото състояние на ответното дружество.

От изложеното се налага крайният извод, че стойността на краткосрочните задължения на „Н.Б.” ООД, която трябва да бъде съобразена при определяне на финансово-икономическото състояние на това дружество към 31.12.2012 г., е 3 954 859, 96 лв. / 2 901 000 лв. – балансова стойност на краткосрочните задължения, 166 906, 94 лв. – размерът на изискуемото и неосчетоводено задължение по процесния договор за изработка, което се доказа, че ответникът има към молителя „С.к.” ЕООД, 86 703, 57 лв. – размерът на неустойката за забавено плащане на задължението в размер на 166 906, 94 лв., което се доказа, че ответникът има към молителя „С.к.” ЕООД, 800 249, 45 лв. – размерът на възникналите и изискуеми публичноправни задължения на „Н.Б.” ООД, установени с Ревизионен акт № *********/ 25.11.2011 г., които се доказа, че не са осчетоводени/. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните от „Н.Б.” ООД към тази дата краткотрайни активи, която е 5 010 000 лв., е видно, че първата е в по-нисък размер, което означава, че и към този момент ответното търговско дружество е притежавало достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения. Презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ се считат оборена и за този период от време. Ответникът не е бил в състояние на неплатежоспособност и към 31.12.2012 г.

При изследване на възможността на „Н.Б.” ООД да посреща възникналите в негова тежест и изискуеми задължения към всички кредитори за следващата отчетна година, която е тази, приключваща на 31.12.2013 г., по същите мотиви като тези, изложени по отношение на предходната финансова година, съдът взема предвид балансовата стойност на притежаваните от него краткотрайни активи, която е посочена в годишния финансов отчет за 2013 г. и е в размер на 6 387 000 лв., като не изважда от нея стойността на притежавани от дружеството вземания, защото от събраните доказателства не може да се направи извод, че към 31.12.2013 г. някои от тях са несъбираеми.

Стойността на краткосрочните задължения на „Н.Б.” ООД към 31.12.2013 г. съдът определя като към осчетоводената балансова стойност, на която те възлизат, от 3 431 000 лв. се прибави стойността на следните задължения: 1) задължението към „С.к.” ЕООД за заплащане на възнаграждение в размер на 166 906, 94 лв., дължимо по договор за изработка, сключен на 15.06.2011 г. между „С.” ЕООД и „Н.Б.” ООД, за извършени СМР, за които е издаден констативния протокол № 7В от 30.11.2011 г., което се установи, че е възникнало и е станало изискуемо към 31.12.2011 г., но не е осчетоводено и което не се доказва да е платено и до края на 2013 г.; 2) задължението към „С.к.” ЕООД за заплащане на неустойка за забава в размер на 86 703, 57 лв., дължима съгласно чл. 9.3. от договор за изработка, сключен на 15.06.2011 г. между „С.” ЕООД и „Н.Б.” ООД, което се установи, че е възникнало и е станало изискуемо към 31.12.2012 г., но не е осчетоводено и което също не се доказва да е платено до края на 2013 г.; 3) публичноправните задължения на „Н.Б.” ООД, установени с Ревизионен акт № *********/ 25.11.2011 г. в размер на 800 249, 45 лв., които не са платени към 31.12.2013 г. С оглед на това стойността на краткосрочните задължения на ответника към 31.12.2013 г.  възлиза на сумата от 4 484 859, 96 лв. Тя е по-малка от стойността на притежаваните от „Н.Б.” ООД към този момент краткотрайни активи, което означава, че и към 31.12.2013 г. това търговско дружество има възможност да погасява краткосрочните си задължения към всички свои кредитори и не е в състояние на неплатежоспособност.

От заключението на изготвената основна съдебно-икономическа експертиза, се установява, че в края на следващия отчетен период – 31.12.2014 г., балансовата стойност на притежаваните от „Н.Б.” ООД краткотрайни активи е 5 847 000 лв., като от тях паричните средства са само 14 000 лв. или 0, 2 % от ликвидните активи на търговеца, а краткосрочните вземания са на стойност 5 833 000 лв., което е 99, 6 % от всички краткотрайни активи. С оглед на това, че краткосрочните вземания формират основната част от активите на ответника, с които се приема, че той може да погасява възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, и във връзка с изричните възражения на молителя „С.к.” ЕООД за това, че част от тях са несъбираеми, съдът е длъжен да извърши подробен анализ на притежаваните от „Н.Б.” ООД краткотрайни активи, да прецени тяхната реална реализуемост и въз основа на това да отговори на въпроса дали е налице състоянието на неспособност на ответника да погасява своите задължения към 31.12.2014 г. или такова не се доказва да съществува и за този отчетен период.

В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, не е недостатъчно, за да се направи извод дали един търговец е платежоспособен или не. От значение е да се извърши преценка и за това дали посредством притежаваните краткотрайни активи, състоящи се от материални запаси, краткосрочни вземания и парични средства, дружеството-длъжник може да формира достатъчни по размер парични суми, с които да погаси краткосрочните си задължения. Това означава, че съдът е длъжен да изследва дали краткотрайните активи, представляващи материални запаси и вземания, могат реално да бъдат преобразувани в парични средства, т.е. да се прецени тяхната реализуемост – дали материалните запаси са продаваеми на пазара и съответно дали краткосрочните вземания са събираеми. В този смисъл са Решение № 164 от 30.11.2016 г., постановено по т. дело № 284/ 2016 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение № 32 от 17.06.2013 г., постановено по т. дело № 685/ 2012 г. по описа на ВКС, II т.о. Ето защо и в случая трябва да се отговори на въпроса дали притежаваните от „Н.Б.” ООД вземания са реално събираеми към 31.12.2014 г. или не и при отчитане на съотношението актив към пасив, което е от значение за извода дали търговецът е платежоспособен, да се вземат предвид само тези от тях, които могат да се квалифицират като събираеми в кратък период от време.

От заключенията както на основната СИЕ, така и на изготвената СОЕ, се установява, че основната част от вземанията, на които ответникът е титуляр и които са възникнали през 2012 г., 2013 г. и 2014 г., са такива, които той има към дружеството „С.С.Н.” ООД / стр. 20 от СОЕ /л. 635 от том IV от делото на СГС/ и приложение № 2 от основното заключение на СИЕ /л. 397 – л. 410 от том III от делото на СГС//. Една част от тези вземания са възникнали на основание сключени сделки, обективирани във фактури, издавани в периода м. 07.2012 г. – м. 12.2014 г., които са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества, които са страни по така възникналите материални правоотношения. По делото не са представени доказателства, от които да може да се направи извод какво представляват тези вземания, кога са възникнали и кога стават изискуеми, но въпреки това съдът съобразява факта на осчетоводяване на фактурите, в които са описани тези вземания, в счетоводствата както на „С.С.Н.” ООД, така и на кредитора „Н.Б.” ООД и приема, че тези правни субекти не спорят, че между тях са възникнали такива материални правоотношения, от които в полза на ответника са възникнали парични вземания в размерите, посочени в издадените за това фактури. За целите на изследването за дата на възникване на всяко вземане съдът ще счита датата на издаване на съответната фактура, която го обективира. Предвид липсата на доказателства за наличие на уговорка за момента, в който длъжникът по тези вземания е бил длъжен да изпълни, съдът приема, че вземанията, възникнали до 28.02.2013 г. са станали изискуеми от момента на възникването си, тъй като са безсрочни, а вземанията, възникнали след тази дата, са станали изискуеми след изтичане на 14-дневен срок от датата на издаване на фактурата съгласно правилото, предвидено в чл. 303а, ал. 3 ТЗ. Именно с оглед на този момент на изискуемост на вземанията ще се извърши преценка за това дали те са събрани от длъжника на падежа „С.С.Н.” ООД и ако не са изпълнени на падежа, ще се анализира какъв е периода на забавата по тях и може ли от неговата продължителност да се заключи дали те могат да бъдат събрани в краткосрочен план.

От заключенията на изготвените основна СИЕ и СОЕ /стр. 17 от СОЕ/ се установява, че вземанията, които са възникнали в полза на „Н.Б.” ООД към „С.С.Н.” ООД през 2012 г. съгласно издадените за това и осчетоводени фактури са в размер на 2 089 618, 40 лв. Значителна част от тези вземания, а именно вземания в размер на 1 994 226, 74 лв. не са погасени на падежа, който е настъпил през 2012 г., като те са останали непогасени и към 31.12.2013 г. и към 31.12.2014 г. /това е видно най-ясно от таблицата, представляваща приложение № 2 от основното заключение на СИЕ /л. 397 – л. 410 от том III от делото на СГС//. В производство няма представени доказателства между кредитора и длъжника по тези вземания да е постигнато съгласие за определяне на нов падеж, на който те да бъдат изпълнени, като такива документи не са представени и на вещите лица Д. и К. /съгласие за уговаряне на нов падеж за изпълнение се установява, че е постигнато само по отношение на друга част от вземанията на „Н.Б.” ООД към „С.С.Н.” ООД, които са възникнали по силата на договор за заем, в каквато насока е посоченото от вещото лице К. в разпита й пред съда в открито съдебно заседание, проведено на 13.12.2017 г., като това е видно от таблица, представляваща приложение № 1 от допълнението към заключението по допуснатата основна СИЕ/. С оглед на това се налага изводът, че длъжникът „С.С.Н.” ООД е изпаднал в забава да погаси възникналите в негова тежест парични задължения към ответника в размер на 1 994 226, 74 лв., считано от датата следваща падежа, която за всички тях е настъпила през 2012 г. Към 31.12.2014 г. забавата на длъжника е продължила повече от една година, като към този момент по-голямата част от посочените задължения не са изпълнени в продължение на повече от две години от момента, в който са станали изискуеми. След като забавата на „С.С.Н.” ООД да изпълни задълженията си към „Н.Б.” ООД, които са възникнали през 2012 г. съгласно осчетоводените фактури, продължава дълъг период от време, то вземанията на ответното дружество за получаване на тези суми, които участват в структурата на краткотрайните му активи, следва да се определят като несъбираеми в краткосрочен план както към 31.12.2014 г., така и през следващите отчетни периоди – към 31.12.2015 г., към 31.08.2016 г., към 31.12.2016 г. и към 30.06.2017 г. След като вземанията не могат да бъдат събрани на падежа или най-късно за времето до една година от настъпване на падежа, то този актив губи характеристиката си на бързо ликвиден, т.е. на такъв, който може за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Предвид липсата на ликвидност на вземанията на молителя към „С.С.Н.” ООД, възникнали по сделки, обективирани във фактури, издадени през 2012 г., те следва да се изключат от краткотрайните активи при изчисляване на показателите за ликвидност към 31.12.2014 г. и съответно при извършване на преценка дали „Н.Б.” ООД притежава достатъчно такива, с които да погасява своите краткосрочни съответно текущи задължения към кредитори към посочената дата. Съдът ще извади от общо осчетоводените краткосрочни вземания към 31.12.2014 г. вземания към „С.С.Н.” ООД в размер на 1 938 734, 80 лв., на която сума възлизат вземанията по фактури, издадени през 2012 г. и останали непогасени както до края на 31.12.2014 г., така и в следващите години – към 31.12.2015 г., през 2016 г., а и до момента, когато по отношение на тях вече е изтекъл и общия петгодишен давностен срок / в тази връзка съдът съобразява, че през 2015 г. длъжникът е погасил част от тези вземания в размер на 55 491, 94 лв., в каквато насока са констатациите на вещото лице З.Д. в таблицата, представляваща приложение № 2 от основното заключение на СИЕ /л. 397 – л. 410 от том III от делото на СГС//.

По същите съображения като несъбираеми към 31.12.2014 г. следва да се определят и вземанията, които „Н.Б.” ООД има към „Н.Т.” ООД в размер на 356 154, 50 лв., които се установява, че са възникнали въз основа на сключени между дружествата през 2012 г. търговски сделки и за които са издадени фактури, осчетоводени от двете страни по тези облигационни правоотношения. Извод за несъбираемостта на вземанията срещу длъжника „Н.Т.” ООД се прави и при съобразяване на неговото финансово-икономическо състояние, което е анализирано от вещото лице К. в заключението на изготвената СОЕ. От констатациите на експерта е видно, че към края на всяка една счетоводна година, приключваща на 31.12.2012 г., на 31.12.2013 г., на 31.12.2014 г., на 31.12.2015 г. и на 31.12.2016 г. търговецът „Н.Т.” ООД няма достатъчно краткотрайни активи, с които да погасява възникналите в негова тежест краткосрочни задължения и показателите за обща ликвидност към всяка една от посочените дати са на стойност много по-ниска от референтната такава, която е 1. Това означава, че дружеството, което е длъжник по вземанията на „Н.Б.” ООД, е в състояние на неплатежоспособност и тези вземания не могат да бъдат реално събрани в кратък период от време и съответно трансформирани в парични средства, с които да бъдат погасени задълженията към кредиторите /те биха могли да бъдат събрани евентуално в по-дългосрочен план – в хода на образувано производство по несъстоятелност/. Доколкото тези вземания в размер на 356 154, 50 лв. не могат да бъдат събрано в краткосрочен план, то те не са реално ликвидни, губят характеристиката си на краткотраен актив и трябва да бъдат изключени от общата стойност на краткотрайните активи на ответника към 31.12.2014 г. при изчисляване на показателите за ликвидност.

От заключението на изготвената в производството СОЕ се установява, че ответникът има вземания, които са възникнали и към друго дружество - към „Н.К.ООД. След извършване на проверка на счетоводните записвания при двете юридически лица вещото лице К. е установило, че те са възникнали от сключени договори за заем. По делото не са представени доказателства, от които да може да се направи извод за момента, в който всяко отделно вземане по сключен договор за заем е възникнало, както и за това кога е настъпил неговия падеж, поради което и няма как да се извърши преценка за това дали те могат да бъдат събрани от длъжника в кратък период от време въз основа на данни за продължителността на допуснатата забава. В производството, обаче, са събрани доказателства за възможността на заемополучателя „Н.К.ООД да погаси възникналите в негова тежест задължения към молителя с притежаваното от него имущество, които трябва да бъдат анализирани.

От заключението на приетата СОЕ се установява, че към всяка една от счетоводните години, приключваща на 31.12.2012 г., на 31.12.2013 г., на 31.12.2014 г., на 31.12.2015 г. и на 31.12.2016 г. търговецът „Н.К.ООД притежава краткотрайните активи, които служат за погасяване на задълженията към кредиторите, на стойност много по-ниска от стойността на възникналите към същите тези дати в негова тежест краткосрочни задължения. Това означава, че към нито един от посочените моменти това дружество не е имало достатъчно ликвидно имущество, с което да погаси карткосрочните си задължения към всички кредитори, към които се включват и тези към „Н.Б.” ООД, с оглед на което и показателите за обща ликвидност са много под референтната стойност от 1 – към 31.12.2012 г. е 0, 33, към 31.12.2013 г. е 0, 72, и към 31.12.2014 г. е 0, 38, като в следващите години този показател също не достига препоръчителните стойности. Това означава, че към 31.12.2014 г. „Н.К.ООД е в тежко финансово състояние, което не му позволява да обслужва редовно на падежа възникналите в негова тежест краткосрочни съответно текущи задължения. С оглед на това се налага изводът, че вземанията на ответника към този търговец по сключени договори за заем не могат да бъдат реално събрани в кратък период от време и съответно трансформирани в парични средства, с които да бъдат погасени задълженията към кредиторите и следователно не са ликвидни, поради което и нямат характера на краткотрайни активи за ответника и тяхната стойност, която към 31.12.2014 г. възлиза на  102 418, 29 лв. също следва да бъде приспадната от стойността на този актив към анализирания отчетен период - 31.12.2014 г.

По делото няма представени доказателства, от които да може да се направи извод, че паричните вземания, които „Н.Б.” ООД има към „С.С.Н.” ООД по сключени между тези дружества договори за заем, могат да се квалифицират като несъбираеми към 31.12.2014 г. Това е така, тъй като вещите лица, изготвили СИЕ и СОЕ, са констатирали, че съществуват документи, от които е видно, че страните по заемните сделки са постигнали уговорки за промяна на първоначално уговорения падеж на задълженията на заемателя „С.С.Н.” ООД да върне предоставените му за ползване парични средства, както и че към 31.12.2014 г. това дружество все още не е изпаднало в забава и няма основание да се счете, че паричните вземания на ответника към него не могат да бъдат събрани на падежа или в краткосрочен план след него от една година.

С оглед на изложеното, следва да се обобщи, че общата стойност на краткосрочните вземания на „Н.Б.” ООД към 31.12.2014 г. възлиза на сумата от 3 435 692, 53 лв. /сумата е получена като от балансовата стойност на краткосрочните вземания са извадени вземанията към „С.С.Н.” ООД в размер на 1 938 734, 80 лв., вземанията към „Н.Т.” ООД в размер на 356 154, 38 лв., както и вземанията към „Н.К.ООД в размер на 102 418, 29 лв., които се доказа, че не са реално ликвидни/. При съобразяване на това общата стойност на краткотрайните активи на „Н.Б.” ООД към 31.12.2014 г. следва да се приеме, че възлиза на 3 449 692, 53 лв.

Стойността на краткосрочните задължения на „Н.Б.” ООД към 31.12.2014 г. съдът определя като към осчетоводената балансова стойност на която те възлизат от 2 887 000 лв. се прибави стойността на следните задължения: 1) задължението към „С.к.” ЕООД за заплащане на възнаграждение за извършени СМР, за които е издаден констативния протокол № 7В от 30.11.2011 г., което възлиза на сумата от 166 906, 94 лв. и което не се доказва да е платено до края на 2014 г., 2) задължението към „С.к.” ЕООД  за заплащане на неустойка за забавено плащане на задължението в размер на 166 906, 94 лв., което е в размер на 86 703, 57 лв. и също не се установява да е погасено към 31.12.2014 г. и 3) публичноправните задължения на „Н.Б.” ООД, установени с Ревизионен акт № *********/ 25.11.2011 г. в размер на 625 822, 98 лв., на каквато сума възлиза неплатената част от тях към 31.12.2014 г. при съобразяване на извършеното през 2014 г. плащане на сума в размер на 174 426, 47 лв. Общата стойността на краткосрочните задължения на ответника към 31.12.2014 г. е 3 766 433, 50 лв. и именно тази стойност следва да се вземе предвид, за да се направи извод дали дружеството е в състояние на неплатежоспособност или не. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните от ответника към тази дата краткотрайни активи, която е 3 449 692, 53 лв., е видно, че последната е в по-нисък размер. С оглед на тези факти, се налага изводът, че към 31.12.2014 г. ответното дружество не е притежавало достатъчно ликвидни активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойностите на показателите за ликвидност и особено на основния такъв за извършване на преценка за неплатежоспособност, а именно този на обща ликвидност, който е на стойност от 0, 9159, която е под минималните референтни такива, което показва влошеното финансово - икономическо състояние на търговеца към този момент.

При анализ на финансовото състояние на „Н.Б.” ООД към 31.12.2015 г. се установява, че то не се подобрява и дори се влошава, тъй като стойността на притежаваните от него краткотрайни активи към края на тази счетоводна година, които са реално реализуеми е по-ниска от тази към 31.12.2014 г.

От изводите на вещото лице Д. в основното заключение на изготвената СИЕ е видно, че към 31.12.2015 г. балансовата стойност на притежаваните от ответника краткотрайни активи е по-ниска от тази към 31.12.2014 г. Те възлизат на 5 399 000 лв., от които само 2 000 лв. са наличните парични средства, а останалата част на стойност 5 397 000 лв. са парични вземания, на които той е титуляр. От тази стойност на вземанията, обаче, по изложените вече съображения при анализа на състоянието на ответника за 2014 г., трябва да се приспадне стойността на вземанията, които се установява, че са възникнали към дружествата „С.С.Н.” ООД и „Н.Т.” ООД, и че към 31.12.2015 г. са просрочени за период по-дълъг от година и половина, поради което вече нямат характера на бързо ликвиден актив, който дружеството – кредитор по вземанията, да може да обърне в парични средства в краткосрочен план, който е една година от падежа. Това са вземания, които са възникнали в полза на ответника към „С.С.Н.” ООД и „Н.Т.” ООД през 2012 г. и 2013 г., по които страните не са уговорили нови падежи, на които следва да бъдат изпълнени, и които не са платени до 31.12.2015 г. Те са в следните размери: краткосрочни вземания към „С.С.Н.” ООД в размер на 2 473 687, 67 лв. /тази сума включва неплатени вземания по фактури, възникнали през 2012 г. в размер на 1 938 734, 80 лв. и неплатени вземания по фактури, възникнали през 2013 г. в размер на 534 952, 87 лв./, и краткосрочните вземания към „Н.Т.” ООД в размер на 356 154, 38 лв.  От стойността на краткосрочните вземания на ответника трябва да се извади и стойността на вземанията към „Н.К.ООД, които са в размер на 102 418, 29 лв. и се установява, че не са ликвиден актив предвид събраните в производството данни за това, че длъжникът по тях е във влошено финансово състояние – не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погасява възникналите в негова тежест краткосрочни и текущи задължения към своите кредитори, включително и към „Н.Б.” ООД. При съобразяване на това общата стойност на краткотрайните активи на ответника към 31.12.2015 г. следва да се приеме, че възлиза на 2 466 739, 66 лв.

Стойността на краткосрочните задължения на „Н.Б.” ООД към 31.12.2015 г. съдът определя като към осчетоводената балансова стойност на която те възлизат от 2 357 000 лв. се прибави стойността на следните задължения: 1) задължението към „С.к.” ЕООД за заплащане на възнаграждение за извършени СМР, за които е издаден констативния протокол № 7В от 30.11.2011 г., което възлиза на сумата от 166 906, 94 лв. и което не се доказва да е платено до края на 2015 г., 2) задължението към „С.к.” ЕООД  за заплащане на неустойка за забавено плащане на задължението в размер на 166 906, 94 лв., което е в размер на 86 703, 57 лв. и също не се установява да е погасено към 31.12.2015 г. и 3) неплатени публичноправните задължения на „Н.Б.” ООД, установени с Ревизионен акт № *********/ 25.11.2011 г. в размер на 625 822, 98 лв., които не са погасени към 31.12.2015 г. Общата стойността на краткосрочните задължения на ответника към 31.12.2015 г. е 3 236 433, 49 лв.

При съпоставяне на посочените две стойности на краткотрайните активи и на краткосрочните задължения, се налага изводът, че към 31.12.2015 г. длъжникът също не е притежавал достатъчно краткотрайни активи, за да може да погаси всички свои изискуеми парични задължения, поради което и показателят за обща ликвидност е много по-нисък от референтната стойност от 1 – възлиза на 0, 7621.

Краткотрайните активи на „Н.Б.” ООД към края на следващата отчетна година - 31.12.2016 г., които са реално реализуеми за период от една година, са на стойност 1 948 801, 10 лв. Тази сума е получена като от балансовата стойност на краткотрайните активи към 31.12.2016 г., която съгласно изводите на вещото лице, изготвило СОЕ, възлиза на 5 099 000 лв., се извадят стойността на следните вземания, които съдът счита за реално неликвидни, а именно: 1) краткосрочни вземания към „С.С.Н.” ООД в общ размер на 2 696 131, 31 лв., които са възникнали през 2012 г., 2013 г. и 2014 г. по търговски сделки, обективирани във фактури и не са заплатени нито на падежа, нито към 31.12.2016 г., към който момент забавата в изпълнението на всички тях е най-малко две години; 2) краткосрочните вземания към „Н.Т.” ООД в размер на 356 154, 38 лв., които са възникнали през 2012 г. по търговски сделки, обективирани във фактури и не са заплатени нито на падежа, нито към 31.12.2016 г., към който момент забавата в изпълнението на всички тях е от четири години; 3) осчетоводени краткосрочни вземания към „Н.К.ООД, които са в размер на 97 913, 21 лв. и се установява, че не са ликвиден актив предвид събраните в производството данни за това, че длъжникът по тях е неплатежоспособен.

Краткосрочните задължения на „Н.Б.” ООД към 31.12.2016 г. са на стойност от 3 077 306, 09 лв., която сума се получава след като към осчетоводената балансова стойност на която те възлизат от 2 805 000 лв. се прибави стойността на следните задължения: 1) задължението към „С.к.” ЕООД за заплащане на възнаграждение за извършени СМР, за които е издаден констативния протокол № 7В от 30.11.2011 г., което възлиза на сумата от 166 906, 94 лв. и което не се доказва да е платено до края на 2016 г., 2) задължението към „С.к.” ЕООД  за заплащане на неустойка за забавено плащане на задължението в размер на 166 906, 94 лв., което е в размер на 86 703, 57 лв. и също не се установява да е погасено към 31.12.2016 г. и 3) неплатените и просрочени задължения, които са възникнали в тежест на „Н.Б.” ООД към „Р.Б.” ЕАД по договори за кредит от 27.12.2012 г. и от 03.09.2009 г., в качеството му на солидарен длъжник и които не са осчетоводени; те са в размер на 9 558, 90 евро с левова равностойност от 18 695, 58 лв., който съдът определя при съобразяване на констатациите за размера на неплатените задължения по договори за кредит към 31.12.2016 г., дадени в допълнителното заключение на изготвената СИЕ, прието в открито съдебно заседание, проведено на 01.03.2017 г./. Съдът не прибавя към размер на краткосрочните задължения, посочени в баланса на дружеството към 31.12.2016 г. неплатените публичноправните задължения, установени с Ревизионен акт № *********/ 25.11.2011 г., тъй като през тази счетоводна година те са надлежно осчетоводени, което е видно от заключението на СОЕ, в която е посочено, че осчетоводените данъчни задължения на ответника към 31.12.2016 г. са в размер на 889 000 лв.

При съпоставяне на стойността на притежаваните от ответника краткотрайни активи, за които съществува реална възможност да бъдат преобърнати в парични средства за период от една отчетна година, със стойността на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, е видно, че втората е по-висока, което означава, че към 31.12.2016 г. длъжникът също не е притежавал достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погаси всички свои изискуеми парични задължения. Показателят за обща ликвидност към тази дата вече е на стойност, която е много по-ниска от референтната стойност от 1 – възлиза на 0, 6332, което означава, че финансовото състояние на търговеца продължава да се влошава. То се запазва такова и към 30.06.2017 г., към която дата краткотрайните активи на „Н.Б.” ООД, които са реално ликвидни са на стойност от 1 949 801, 10 лв., която сума е получена като от балансовата стойност на активите, посочена в заключението на СОЕ, са извадени същите активи като тези, които съдът изважда към 31.12.2016 г., а краткосрочните задължения са 3 087 306, 09 лв., която сума се получава като към балансовата стойност на тези задължения се прибави размера на тези задължения, които съдът прибавя и през 31.12.2016 г. Показателят за обща ликвидност към 30.06.2017 г. е 0, 6315.

След като в нито един момент в периода от 31.12.2014 г. до 30.06.2017 г. „Н.Б.” ООД не е притежавало достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината дружеството да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към молителите „С.к.” ЕООД и „ К.” ООД, тъй като е очевидно, че дори и да е имало воля да ги погаси, обективно не е притежавало средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на ответника да изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.

Доколкото състоянието на неспособност на ответника да изпълни своите краткосрочни задължения продължава повече от три последователни години, като с всяка следваща то се задълбочава, и в производството липсват данни, от които да се направи извод, че същото може да се преодолее, следва да се приеме, че то е и трайно. С оглед на това, съдът намира, че по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „Н.Б.” ООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание, което е заявено като главно.

Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по молбата, следва да бъде определена и началната й дата.

В тази връзка, на първо място, съдът съобразява, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „Н.Б.” ООД, следва да се установи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.

Както се посочи, по делото се установи, че към 31.12.2014 г. „Н.Б.” ООД вече не е притежавало достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички своите текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към тази дата е на стойност под референтната такава и през следващите изследвани периоди не бележи тенденция към завишаване и достигане на необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни стойности, а дори напротив – понижава се. В производството не са представени доказателства, от които да се определи по - ранен момент, в който ответникът не е притежавал достатъчно краткотрайни активи за заплащане на изискуемите си парични задължения към молителя и другите свои кредитори, тъй като през всички предходни счетоводни години, които са тези, приключени на 31.12.2011 г., 31.12.2012 г. и 31.12.2013 г., показателите за ликвидност са над референтните стойности.

По делото се установи, че към 31.12.2014 г., когато ответникът е във влошено финансово състояние, той вече е имал и изискуеми задължения по търговска сдека, които са тези, които има към молителя „С.к.” ЕООД за заплащане на възнаграждение за извършени СМР, за които е издаден констативния протокол № 7В от 30.11.2011 г., което възлиза на сумата от 166 906, 94 лв. и за заплащане на неустойка за забавено плащане на това задължение, която е в размер на 86 703, 57 лв. Тези задължения са на значителна стойност, поради което възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща своите краткосрочни задължения към всички кредитори.

Ето защо следва да се направи извод, че 31.12.2014 г. е най-ранният момент, към който по делото се установява, че „Н.Б.” ООД има изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, и същевременно е във влошено финансово състояние, като не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, поради което и тази дата трябва да бъде определена като начална такава на неплатежоспособността на това дружество.

Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание, което е заявено от молителя като главно. Решението, което съдът ще постанови трябва да има съдържанието, определено в чл. 630, ал. 1 ТЗ, а именно да бъде обявена неплатежоспособността на „Н.Б.” ООД, да се определи началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност по отношение на това дружество, да се назначи временен синдик, както и да се определи датата на първото събрание на кредиторите.

Доколкото в процеса се установи, че е осъществено главното основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, то съдът не дължи произнасяне по евентуално заявеното такова от молителя „К.” ООД, а именно дали това дружество е свръхзадължен търговец по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на молителите е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, то такива им се следват.

По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на делото от „С.к.” ЕООД в общ размер от 20 607, 90 лв., от които 250 лв. – държавна такса за подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, 91, 90 лв. – държавни такси за издаване на съдебни удостоверения и преписи, 5 266 лв. – депозити за възнаграждение на вещи лица по допуснатите експертизи, както и 15 000 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което като размер отговаря на фактическата и правна сложност на делото, в което са събирани много доказателства и са поставени много процесуалноправни и материалноправни проблеми.

Молителят „К.” ООД е направил разходи за водене на делото в размер на 9 590, 59 лв., от които 250 лв. – държавна такса за подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, 700 лв. – депозити за възнаграждение на вещи лица по допуснатите експертизи, както и 8 640, 59 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е записано, че е платено.

Така мотивиран Софийски градски съд

Р     Е     Ш     И     :

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Н.Б.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, м. „СПЗ – М.П.– ********.

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2014 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Н.Б.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, м. „СПЗ – М.П.– ********.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Н.Б.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, м. „СПЗ – М.П.– ********, Е.Г.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като определя месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева.

ОПРЕДЕЛЯ дата за встъпване на синдика в длъжност – в едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който срок синдикът следва да представи и писмена декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 656, ал. 2 вр. чл. 655 ТЗ и писмено съгласие съгласно чл. 666 ТЗ.

СВИКВА първо събрание на кредиторите на „Н.Б.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, м. „СПЗ – М.П.– ********, което ще се проведе на 07.03.2018 г. от 09:30 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. София, бул. „******, в залата за провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско отделение, VІ- 17 състав, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ, а именно: 1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и предлагане на съда назначаването му; 3. Избор на комитет на кредиторите.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 621 ТЗ „Н.Б.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, м. „СПЗ – М.П.– ********, ДА ЗАПЛАТИ на „С.к.” ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 20 607, 90 лв. /двадесет хиляди шестстотин и седем лева и деветдесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото, които ще се съберат от масата на несъстоятелността, както и на „К.” ООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 9 590, 59 лв. /девет хиляди петстотин и деветдесет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща направени разноски по делото, които ще се съберат от масата на несъстоятелността.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.

            Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на  вписването му на основание чл. 622 ТЗ.

Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.

 

 СЪДИЯ:

Съобщи за изтекли лични данни