Решение по дело №14132/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 413
Дата: 16 януари 2020 г. (в сила от 16 януари 2020 г.)
Съдия: Татяна Ставри Димитрова
Дело: 20191100514132
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                                   Р Е Ш Е Н И Е

                                                     

                                        град София, 14.01.2020 год.

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на  четвърти декември  през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ.СЪДИЯ КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

като разгледа докладвано от съдия Димитрова  гр. д. № 14132 по описа на СГС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 02.07.2019 г., постановено по гр.д. № 30594/2018 г. СРС е признал за установено по предявения от „БНП П.П.Ф.С.А., Париж, Франция“ чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“ - клон България, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление и съдебен адрес ***, Бизнес Парк София, сгр.14, в качеството на универсален правоприемник на БНП П.П.Ф.“ ЕАД срещу Г.Г. П.(с предишно фамилно име А.), ЕГН:**********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 100, установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 вр.чл.240, ал.1 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК, че Г.Г. П.дължи на „БНП П.П.Ф.С.А., Париж, Франция“ чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“ - клон България сумата от 277,12 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем № PLUS-11331138/25.06.2015 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК - 24.11.2017 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 04.12.2017 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 83071/2017 г. по описа на СРС, 41 състав като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 277,12 лева главница до пълния предявен размер от 693,84 лева. Отхвърлил е предявените от „БНП П.П.Ф.С.А., Париж, Франция“ чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“ - клон България, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление и съдебен адрес ***, Бизнес Парк София, сгр.14, в качеството на универсален правоприемник на БНП П.П.Ф.“ ЕАД срещу Г.Г. П.(с предишно фамилно име А.), ЕГН:**********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 100, искове с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 вр.чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.124,ал.1 във вр. с чл.422 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 за сумата от 65 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.04.2016 г. до 20.01.2017 г. по договор за потребителски заем № PLUS-11331138/25.06.2015 г. и за мораторна лихва в размер на 34,25 лева за периода от 20.05.2016 г. до 11.11.2017 г., като неоснователни.

Недоволен от съдебното решение, в частта, с която е отхвърлен искът за част от главницата по договора за кредит и в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на възнаградителна и за мораторна лихва в размер на 34,25 лева за периода от 20.05.2016 г. до 11.11.2017 г  е останал ищецът „БНП П.П.Ф.С.А., Париж, Франция“ чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“ - клон България, ЕИК *******, който е подал настоящата въззивна жалба. Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесният договор за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 в приложимата редакция към датата на сключване на договора - ДВ бр. 14 от 20.02.2015 г.), поради което кредитополучателят само връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното съдебно решение в неговата отхвърлителна част и да уважи предявените от него искове в пълния им размер.

  Въззиваемата страна Г.Г. П.(с предишно фамилно име А.), ЕГН:**********, чрез назначения й особен представител, излага становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, за което представя становище. Моли съдът да потвърди съдебното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Софийски   градски   съд,   като   обсъди   събраните   по   делото  доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му    в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалвана част, а по отношение на правилността на последната съдът намира следното:

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че  на 24.11.2017 г. от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е допизрало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г.Г. П.(с предишно фамилно име А.). Съдът е уважил изцяло искането и е издал заповед за изпълнение от 04.12.2017 г., постановена по ч.гр.д. № 83071/2017 г. по описа на  СРС за сумата от 693,84 лева главница по договор за потребителски заем № PLUS-11331138/25.06.2015 г., ведно със законна лихва от 24.11.2017 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 65 лв. за периода от 20.04.2016 г. до 20.01.2017 г., мораторна лихва в размер на 34,25 лева за периода от 20.05.2016 г. до 11.11.2017 г. и 75 лева разноски по делото.

Издадената заповед е редовно връчена на Г.Г. П.по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и с разпореждане от 02.04.2018 г., на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на ищеца е указана възможността в месечен срок от уведомяването да депозира искове за установяване на претендираното вземане. Настоящите искове са подадени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК за установяване на вземане по връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК заповед по чл.410 ГПК.

Страните не спорят, че на 25.06.2015 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, в качеството на кредитор, и Г.Г.А. (понастоящем с фамилно име П.видно от изготвената в заповедното производство справка по реда на Наредба № 14/2009 г.), в качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-11331138 за сумата от 1 000 лева и 108 лева покупка на застраховка „защита на плащанията“ в размер на 108 лева, който следва да се върне на 18 броя месечни погасителни вноски в размер на по 79,86 лева всяка с последна падежна дата 20.01.2017 г. при  годишен процент на разходите 42,35 % и фиксиран годишен лихвен процент от 31.70 %.

Пред въззивната инстанция не е спорно, че кредитът е усвоен на 26.06.2015 г. чрез посочената в договора банкова сметка ***5 лв.( Договорената главница е в размер на 1000 лв., от който преди превеждането на сумата по сметка на кредитополучателя кредитодателят удържа сумата от 35 лв., представляваща такса ангажимент, съобразно чл. 1 от  договора за кредит.). Не се спори, че към датата на депозиране на заявлението е настъпил падежа на вземането за последна вноска по погасителния план.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което настоящата съдебна инстанция също кредитира като обективно и компетентно изготвено, кредитополучателят е спрял плащанията на вноските по кредита на 20.04.2016 г., до която дата по договора е заплатена сумата от 722,88 лева. От постъпилата сума 414,16 лева са послужили за погасяване на задължения по главница, 224,72 лева за лихва и 84 лева за  разноски. Непогасено е останало задължение в размер на 793,09 лева, от които главница по договора в размер на 693,84 лева, 65 лева възнаградителна лихва и 34,25 лева мораторна лихва.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства първоинстанционният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като същият не съдържа подробен погасителен план съобразно изискването на чл. 11, т.11 и т.12 от ЗПК – липсва разбивка на дължимата вноска по видове задължения, които се включват в нея( каква част от вноската е за главница, каква за лихва и други разходи). Съответно е признал съществуването на вземането на ищеца само в параметрите, очертани от правилото на чл. 23 от ЗПК.

Спорен пред настоящият съд е въпросът за правилността на изводите на първоинстанционния съд за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК (ДВ бр. 14 от 20.02.2015 г.), съответно за това следва ли кредитополучателят да заплати на кредитодателя само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита.

Като прецени събраните по делото доказателства и в частност разпоредбите на процесния договор за кредит и погасителния план към нето, въззивният съд намира следното:

  Съгласно чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК. Нормата установява изискване, договорът за потребителски кредит да съдържа подробно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая погасителният план към процесния  договор, в съответствие с чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изискване за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, която касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този само случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка е и разпоредбата на  чл.11 ал.3 от ЗПК, според която когато се прилага чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. От това следва, че хипотезата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК не следва да се смесва с тази, предвидена в т.11, която е приложимата в настоящия случай и съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържание изискване към погасителния план.( Решение № 7728 от 14.11.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 11496/2019 г., Решение № 3407 от 13.05.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 14688/2018 г.).

С оглед на горното въззивната инстанция намира изводите на първоинстанционният съд за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.11 и т. 12 от ЗПК и съответно за приложимостта на чл. 23 от ЗПК за неправилни. Между страните е налице валидно договорно отношение, по силата  на което към момента въззиваемия дължи съобразно и заключението на кредитираната по делото експертиза, следните суми: главница по договора в размер на 693,84 лева, 65 лева възнаградителна лихва и 34,25 лева мораторна лихва.

По разноските:

При този изход на спора разноските в заповедното производство не следва да се променят.

За първоинстанционното производство на ищеца се следват деловодни разноски на основание  чл. 78, ал.1 от ГПК в размер на  725 лв.

За въззивното производство на въззивника се следват разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в размер на 475 лв.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                       Р  Е  Ш И  :

 

ОТМЕНЯ съдебно решение от 02.07.2019 г., постановено по гр.д. № 30594/2018 г. по описа на СРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от „БНП П.П.Ф.С.А., Париж, Франция“ чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“ - клон България, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление и съдебен адрес ***, Бизнес Парк София, сгр.14, в качеството на универсален правоприемник на БНП П.П.Ф.“ ЕАД срещу Г.Г. П.(с предишно фамилно име А.), ЕГН:**********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 100, установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 вр.чл.240, ал.1 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК, че Г.Г. П.дължи на „БНП П.П.Ф.С.А., Париж, Франция“ чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“ - клон България за разликата над сумата от 277,12 лева главница до пълния предявен размер от 693,84 лева, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от „БНП П.П.Ф.С.А., Париж, Франция“ чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“ - клон България, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление и съдебен адрес ***, Бизнес Парк София, сгр.14, в качеството на универсален правоприемник на БНП П.П.Ф.“ ЕАД срещу Г.Г. П.(с предишно фамилно име А.), ЕГН:**********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 100, искове с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 вр.чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.124,ал.1 във вр. с чл.422 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 за сумата от 65 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.04.2016 г. до 20.01.2017 г. по договор за потребителски заем № PLUS-11331138/25.06.2015 г. и за мораторна лихва в размер на 34,25 лева за периода от 20.05.2016 г. до 11.11.2017 г. и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „БНП П.П.Ф.С.А., Париж, Франция“ чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“ - клон България, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление и съдебен адрес ***, Бизнес Парк София, сгр.14, в качеството на универсален правоприемник на БНП П.П.Ф.“ ЕАД срещу Г.Г. П.(с предишно фамилно име А.), ЕГН:**********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 100, установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 вр.чл.240, ал.1 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК, че Г.Г. П.дължи на „БНП П.П.Ф.С.А., Париж, Франция“ чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“ - клон България и сумата над 277,12 лева до пълния предявен размер от 693,84 лева, представляваща остатъка от присъдената с първоинстанционното съдебно решение главница по договор за потребителски заем № PLUS-11331138/25.06.2015 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК - 24.11.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 65 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.04.2016 г. до 20.01.2017 г. по договор за потребителски заем № PLUS-11331138/25.06.2015 г. и за мораторна лихва в размер на 34,25 лева за периода от 20.05.2016 г. до 11.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 04.12.2017 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 83071/2017 г. по описа на СРС, 41 състав.

ОСЪЖДА Г.Г. П.(с предишно фамилно име А.), ЕГН:********** да заплати на „БНП П.П.Ф.С.А., Париж, Франция“ чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“ - клон България, ЕИК ******* сумата от 725 лв. разноски за първоинстанционното производство и сумата от 475 лв. разноски за въззивното производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

 

Решението не подлежи обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                            ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                     2.