№ 1016
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100512856 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12856/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Г.П.-М“ АД
гр.София ЕИК ******* срещу решение №13204 от 27.07.2023 г постановено по гр.д.
№11038/23 г на СРС , 56 състав , в частта , с която е признато за установено , че въззивникът
дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.59 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ******* гр.София сумата от 913,82 лева – пазарна стойност на потребена топлинна
енергия , с която се е обогатил без правно основание за периода м.05.2019 г – м.04.2021 г ; за
апартамент №11 в гр.София ул.******* , ведно със законната лихва от 13.05.2022 г до
окончателното заплащане на посочената главница ; и сумата от 32,07 лева за дялово
разпределение за периода 01.05.2019 г – 30.10.2020 г , , ведно със законната лихва от
13.05.2022 г до окончателното заплащане на посочената главница ; за която суми /частично/
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №16945 от 20.06.2022 г по ч.гр.д.
№24994/22 г на СРС , 56 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излагат доводи за неправилност на решението на СРС . Не е налице
неоснователно обогатяване с топлинна енергия , защото последната няма материално
изражение , а и ищецът не е обеднял . Не е доказано извършване на дялово разпределение от
третото лице . СРС не е допуснал поставени от въззивника въпроси към ССЕ и СТЕ като
същите не установяват обективната истина . Представените документи за собственост не
доказват , че процесният имот е все още собственост на въззивника . На въззивника не са
1
били издадени данъчни фактури . Не е ясно как е отчетена и начислена топлинната енергия .
Не е съобразено направеното възражение за погасителна давност .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по въззивната жалба
.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 16.08.2023 г
и е обжалвано в срок на 29.08.2023 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд е длъжен служебно да даде
законосъобразната правна квалификация на предявените искове .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че ищецът и ответникът не са били в
търговски отношения с писмен договор по чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ , като ответникът е собственик
на процесния имот. Отношенията между страните се регулират по правилата на
неоснователното обогатяване , защото ответникът си е спестил разходи . За процесния обект
за небитови нужди е ползвана топлинна енергия . СТЕ следва да се кредитира като същата е
констатирала , че топлинната енергия е измервана с общ топломер , както и е извършвано
дялово разпределение от третото лице . Неоснователно е възражението за погасителна
давност , защото в случая е приложима общата 5-годишна давност .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част, като мотивите му се споделят
напълно и от настоящия съд . За процесния обект не е подписан индивидуален писмен
договор за доставка между ищеца и ответника по чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ , а доколкото ответникът
е търговец се предполага , че имотът се ползва за стопански нужди . При безспорната липса
на такъв писмен договор отношенията между страните се уреждат по правилата на
неоснователното обогатяване . Фактическият състав на неоснователното обогатяване на
разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните елементи:
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или
обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването
може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да
извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.
Ищецът е представил доказателства , че ответникът е собственик на процесния имот , а
2
последният не е доказал възражението си , че се е разпоредил със същия в полза на трето
лице . В дадената хипотеза липсата на договор за продажба обуславя липса на основание за
получаването на топлинна енергия по чл.142 ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това,
такава всъщност е ползвана. Като не е заплатил нейната стойност и с оглед наличието на
колективна услуга по чл.153 ЗЕ ответникът е спестил разходи, които така или иначе би
направил . Топлинната енергия има парична стойност и точно такава е претендирана по
делото , а ищецът е обеднял , защото тази стойност не му е заплатена и не може да се
претендира от друго лице .
Без значение дали процесният имот е бил реално ползван от ответника . В мотивите на
Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г е посочено, че:
"Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да
защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация
е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната
собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ".
Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия,
защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са
съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да
поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този
смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на
топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите
части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също
е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната
енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация,
поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия.
Индивидуален и пълен отказ от потребление на топлинна енергия в присъединена към
топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е невъзможен и недопустим,
тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Възможен е само колективен
отказ от доставка на топлинна енергия , а дали ищецът е можел да прекрати
топлоподаването на цялата сграда е без значение – това е негово право , а не задължение .
Ответникът би следвало да сключи писмен договор с ищеца , но дори както в случая да не
сключи такъв , той се обогатява като спестява неизбежни разходи за отопление , а също и
за експлоатацията на общите части и на общата сградната инсталация .
По основание и размер искът е доказан с представените писмени доказателства и СТЕ . СТЕ
, както и ССЕ , доказват , че в сградата е доставена топлинна енергия , която е била
законосъобразно отчетена и измерена. Пред настоящия съд не е претендирано изслушване
на нови или допълнителни експертизи и делото следва да се реши при наличните
доказателства . За процесния имот е извършвано и дялово разпределение , което е било
3
първоначално заплатено от ищеца , но стойността му трябва да бъде възстановена от
ответника .
Без значение е дали на въззивника са били издадени фактури , още повече , че въззивникът
необосновано е отказал да подпише договор за доставка на топлинна енергия .
Правилно СРС е отхвърлил възражението за погасителна давност на въззивника . За
претенциите с правно основание неоснователно обогатяване е приложима общата 5-годишна
погасителна давност , която в случая не е изтекла предвид подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 13.05.2022 г
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна пред
СГС в размер на 100 лева /юрисконсултско възнаграждение / . По изложените
съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №13204 от 27.07.2023 г постановено по гр.д.№11038/23 г на
СРС , 56 състав , в частта , с която е признато за установено , че „Г.П.-М“ АД гр.София ЕИК
******* дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.59 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от 913,82 лева – пазарна стойност на потребена
топлинна енергия , с която се е обогатил без правно основание за периода м.05.2019 г –
м.04.2021 г ; за апартамент №11 в гр.София ул.******* , ведно със законната лихва от
13.05.2022 г до окончателното заплащане на посочената главница ; и сумата от 32,07 лева за
дялово разпределение за периода 01.05.2019 г – 30.10.2020 г , , ведно със законната лихва от
13.05.2022 г до окончателното заплащане на посочената главница ; за която суми /частично/
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №16945 от 20.06.2022 г по ч.гр.д.
№24994/22 г на СРС , 56 състав ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА „Г.П.-М“ АД гр.София ЕИК ******* да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ******* гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София като трето
лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5