№ 18864
гр. София, 19.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110150004 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от И. Б. М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. С, представлявана от адв. Д. П. от САК, със съдебен адрес: гр. С,
партер, чрез адв. Д. П. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, ул.“Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6-, представлявано
заедно и поотделно от управителите ........
Твърди се, че на 18.06.2013 г. е бил сключен договор за предоставяне на потребителски
кредит с обезпечение между Обединена българска банка /ОББ/ АД, в качеството й на
кредитор, от една страна, ....., в качеството й на кредитополучател, от друга страна и И. Б.
М. в качеството й на поръчител на кредитополучателя.
Сочи се, че на 26.06.2015 г. във връзка с вземането на банката по договора за
предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 18.03.2013 г. по гр. д. № 325-
12/2015 г. по описа на 34 с-в на СРС е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
като с нея се постановява длъжникът СД и длъжникът И. М. да заплатят на ОББ сумата от 18
167, 166 лева, ведно със законната лихва от 09.06.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 539, 81 лева за периода от 19.03.2014 г. до
08.06.2015 г., наказателна лихва в размер на 2 246, 79 лева за периода от 19.03.2014 г. до
08.06.2015 г. и 1 498, 27 лева - разноски по делото.
Твърди се, че от същата дата /26.06.2015 г./ е бил издаден и изпълнителен лист. Твърди,
че на 05.11.2015 г., по силата на издадените заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, е било образувано изпълнително дело № 201558600400705 но описа на
ЧСИ ...... с рег. № 586 и район на действие - СГС със страни: взискател - ОББ и длъжници
СД и И. М.. Посочва, че на 10.06.2016 г. по отношение на И. М. е било предприето
последното изпълнително действие - изпратено е запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД.
Твърди се, че на 31.01.2018 г. е бил сключен договор за цесия между ОББ и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, по силата на който вземането на ОББ по изпълнителното дело №
1
201558600400705 по описа на ЧСИ ...... се прехвърля на ответното дружество. На 15.05.2018
г. като взискател по изп. д. № 201558600400705 по описа на ЧСИ ...... бил конституиран
дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД, а на 02.05.2022 г. И. М. превела на „ЕОС Матрикс“
ЕООД сумата в размер на 7 620, 00 лева, която сума е била преведена без правно основание.
Ищцата оспорва материално правната легитимация на „ЕОС Матрикс“, тъй като
дружеството ответник не било придобило вземането на ОББ срещу СД и И. М., а
длъжниците не били уведомявани за цесията.
Моли съда да постанови решение, с което с което да осъди „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с
ЕИК *********, представлявано от управителя си РИМТ, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1715, район „Витоша“, ж-к „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков -
Казанджията“ № 4-6, да заплати /върне/ на И. Б. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С, сумата в размер на 7 620, 00 лева - получена без основание.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор от ответника, с който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че длъжниците по изпълнителното дело били надлежно уведомени
от съдебния изпълнител за извършената цесия. Твърди, че сумата е била доброволно платена
от ищцата, тъй като е била наясно с извършената цесия. Твърди, че плащането не е
извършено за плащане по сметката на съдебния изпълнител, а за доброволно плащане от
страна на ищцата. Твърди, че е притежавал материална легитимация за полученото плащане.
Твърди, че ищцата е била уведомена за извършената цесия. Посочва, че освен това след
извършената цесия регулярно за постъпвали плащания. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, от чийто анализ
поотделно и в съвкупност и по смисъла на чл.12 от ГПК съдът е мотивиран да стори
следните фактически констатации и правни изводи:
В настоящето производство е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55,
ал.1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Ответникът не е оспорил, че е получил от ищцата сумата в размер на 7620 лв., което и
се установява от приетото като писмено доказателство платежно нареждане и справка от
„ОББ“ АД. Доказва се, че плащането е извършено на 02.6.2022 година, когато и сумата е
постъпила по сметка на ответника.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, че е платил процесната сума, а в тежест на ответника - че е било налице
основанието за плащането й.
От събраните по делото доказателства се доказва по несъмнен начин, че на 18.06.2013
г. е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение между
Обединена българска банка /ОББ/ АД, в качеството й на кредитор, от една страна, ....., в
качеството й на кредитополучател, от друга страна и И. Б. М. в качеството й на поръчител
на кредитополучателя.
Доказва се от фактическа страна, че на 26.06.2015 г. във връзка с вземането на банката
по договора за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 18.03.2013 г. по гр.
д. № 32542/2015 г. по описа на 34 с-в на СРС е била издадена заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК, като с нея се постановява длъжникът СД и длъжникът И. М. да заплатят на „ОББ“
АД сумата от 18 167, 166 лева, ведно със законната лихва от 09.06.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 539, 81 лева за периода от 19.03.2014
г. до 08.06.2015 г., наказателна лихва в размер на 2 246, 79 лева за периода от 19.03.2014 г. до
08.06.2015 г. и 1 498, 27 лева - разноски по делото.
Доказва се, че на 26.06.2015 година е бил издаден и изпълнителен лист.
Установява се, че по молба на „ОББ“ АД на 05.11.2015 г., по силата на издадените
2
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, е било образувано
изпълнително дело № 201558600400705 по описа на ЧСИ ...... с рег. № 586 и район на
действие - СГС със страни: взискател – „ОББ“ АД и длъжници СД и И. М..
Доказва се, че на 31.01.2018 година е бил сключен договор за цесия между ОББ и
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който вземането на „ОББ“ АД се прехвърлят в полза на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД вземания на банката срещу кредитополучатели, съгласно
Приложение № 1 към договора за прехвърляне на парични вземания от 31.1.2018 година.
От приетото като писмено доказателство – Приложение № 1, оспорено от ищеца по
реда на чл.193 от ГПК, за което е открито производство по оспорване на истинността на
подписа на цедента – съдът не може да приеме за доказано, че спрямо ищцата И. М. е било
надлежно извършено прехвърляне на вземанията по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена на 26.6.2015 година и издадения въз основа
на нея изпълнителен лист от 26.6.2015 година.
От правна страна, с оглед основателността на заявеното оспорване по реда на чл.193 от
ГПК не се установи и доказа Приложение № 1 да носи подпис на лице, упълномощено по
надлежния ред, законен или упълномощен представител на „ОББ“ АД. В този смисъл не се
доказа истинността на това Приложение № 1, поради което и същото следва да се изключи
от доказателствения материал.
В хода на съдебното дирене, ответникът не е представил други доказателства, от които
да се направи извода, че именно вземането по изпълнителния лист от 26.6.2015 година му е
прехвърлено с договора за прехвърляне на вземания от 31.1.2018 година.
Доказва се от фактическа страна, че ищцата е била лично уведомена за извършената
цесия. Това е видно от подписаната лично от същата уведомление за цесията, като се
потвърждава и от извършеното плащане именно в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
По смисъла на чл.99, ал.4 от Закона за задълженията и договорите - прехвърлянето на
вземането по процесния договор има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Съдебната практика
последователно приема, че уведомяването на длъжника може да бъде извършено и от
приобретателя на вземането по упълномощаване от първоначалния кредитор, както и
уведомяването за цесията може да се извърши и с връчването на исковата молба. Съгласно
константната съдебна практика, включително на върховната съдебна инстанция
/Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 156/30.11.2015 г.
на ВКС по т.д. № 2639/2014 г., II т.о., решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. №
5759/2014 г., III г.о./, за да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника,
следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за
прехвърляне на вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно която
предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането.
Приема се от съдебната практика, че предишният кредитор /цедентът/ може да
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД /така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.;
решение № 96/17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г.о., решение №
114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.о./. Като факт, настъпил в хода на процеса
и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Такъв
е и процесния случай, доколкото по делото е представено изрично пълномощно от цедента
за уведомяване на длъжника от цесионера.
3
Въпреки надлежното уведомяване за цесията съдът приема за основателно
възражението на ищцата, че ответникът не е носител на материалното право и платената на
него сума е такава платена без основание. С уговореното между страните по цесията – така
§2 от същия сочи, че всяка партида от вземания ще се индивидуализира в ново Приложение
№ 1, което за процесното вземане е сторено в Приложение № 1, прието от съда да
неподписано от цедента. Вярно е от правна страна, че длъжникът не е легитимиран да
оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане - в този смисъл
и Решение № 60256 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията ВЙ. Тази забрана не касае настоящия казус, доколкото ищцата не оспорва
валидността на договора относно неговата действителност, а твърди и доказва, че
оспореното вземане, платеното от нея по сметка и в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД в
размер на процесната сума от 7620,00 лева не е било включено в прехвърлените вземания от
„ОББ“ АД като цедент в полза на ответника.
С договора за цесия кредиторът прехвърля своето вземане по отношение на длъжника
на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато
съгласие между кредитора и третото лице. Сключването на договора за цесия води до
промяна на страна в материалното правоотношение съществуващо до този момент между
първоначалните страни. За да произведе действието си спрямо длъжника, договорът за цесия
следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
ЗЗД или по упълномощаване от новия кредитор. Уведомяването на длъжника е предвидено с
цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия
кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение
на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В същото време, когато
длъжникът се крие, не съобщава нов адрес и начин за връчване на кореспонденция, не може
да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Без съмнение нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е императивна правна норма, която
предвижда, че за да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е
достигнало до длъжника. Законодателят не е предвидил уведомяването на длъжника да става
по конкретен, специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно
извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба.
Съгласно постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 142-
7/11.11.1954 г. ВС, ОСГК, и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, ІІ т. о., и Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д.
№ 5759/2014 г. на ВКС, III г. о., за да произведе цесията действие спрямо длъжника на
основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането. При липсата на такова уведомяване цесионерът не
може спрямо длъжника за реализира успешно правото на иск.
Цесионерът не може да получи и надлежно плащане, когато не докаже, че именно
платеното му от длъжника по договора за банков кредит вземане му е било прехвърлено с
договора за прехвърляне на вземания – както е и в настоящия казус.
С оглед на горното и доколкото в хода на процеса, ответникът, чиято беше
доказателствената тежест не установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на
чл.154 от ГПК основанието, на което е получил процесната сума от ищцата се следва, че
исковата претенция по смисъла а чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задължения и договорите на
платено без основание е основателна и следва да се уважи в цялост.
По разноските
При този изход на спора право на разноски по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК има
ищцата, като на ответникът разноски не се дължат. Ищцата не доказва и не претендира
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в нейна полза за присъждането на
4
такива.
Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса, поради което и на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, съгласно който - когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски, които суми се присъждат в полза на съда – се следва
ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД да бъде осъдено да заплати дължимата се държавна
такса, съобразно цената на иска в размер на 304,80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и
договорите, и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, ул.“Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6-, представлявано заедно и
поотделно от управителите ........да върне, като плати на И. Б. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С, сумата от 7620,00 лева, платена без основание, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба – 14.9.2022 година до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, ул.“Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6-, представлявано заедно и
поотделно от управителите ........да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от
304,80 лева, представляваща дължимата се държавна такса за образуване на производството
по гр.дело № 50004/2022 година по описа на Софийски районен съд, от чието заплащане е
била освободена ищцата И. Б. М., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5