Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,07.10.2020 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на петнадесети септември двехиляди и двадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ц. ВЪЛЧЕВА
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2799
по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК. Подадена е искова
молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника Ц.П. – юрисконсулт, със съдебен адрес
***, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4 против Б.Н.М., с ЕГН **********,***,
в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 1.01.2019г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране
на вземания“ ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
произтичащо от договор за паричен заем №3279597/23.07.2018г. е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии
и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди, че договорът
за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********. Твърди,
че длъжникът е уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на
вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, изпратено
с известие за доставяне.
Сочи, че Приложение
1 от 01.01.2019г. за цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. е представено само с данните на
ответника, тъй като данните на останалите длъжници са защитени, съгласно Закона
за защита на личните данни /чл.2, ал.2, т.2, 3, 5, във връзка с чл.23 ал.1, 2,
3, във връзка с чл.26 ал.2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представят само
на съда.
Твърди, че
„Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия.
Твърди, че по реда
на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“
АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с
Изх.№УПЦ-П-ИАМ/3279597 от 07.01.2019г. за станалата продажба, чрез Български
пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес.
Твърди, че писмото се върнало в цялост. На 20.06.2019г. до длъжника е изпратено
повторно уведомително писмо с Изх.№УПЦ-С-ИАМ/3279597 за извършената цесия чрез
куриер. Писмото отново се върнало в цялост.
Към исковата молба ищецът
представя и моли да бъде прието копие от уведомлението за извършената цесия от
страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
изх.№УПЦ-С-ИАМ/3279597/20.06.2019г., което да връчи на ответника, ведно с
исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на
основание чл.290 и чл.291 от ГПК Решение №3/16.04.2014г. по т. д. №1711/2013г.
на І т.о. и Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г. на ІІ т.о., съгласно
които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл.99 ал.3, пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право.
В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47 ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл.99 ал.4 ЗЗД
е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на
едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е
от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се
установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.
Сочи, че в тази насока са Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр. дело
№867/2011г., ІV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело №788/2013г.,
ТК.
Твърди, че на
23.07.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/ и Б.Н.М. /заемател/ е
сключен Договор за паричен заем
с №3279597, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и
на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя
и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за паричен заем, направено от заемателя. С подписването на договора заемодателят
се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 700,00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждат от договора
и общите условия към него. Съгласно клаузите на договора, страните са
постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от
което заемната сума по договора е била предоставена от заемодателя на заемателя
при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на
датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на
посочената в договора сума от заемодателя на заемателя съставлява изпълнение на
задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на заемателя
да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора.
Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя като лихвеният процент е
фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 760,83 лв. Така договорната
лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 60,83 лв. Съгласно
разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е задължил да върне
кредита в срок до 18.12.2018г. на 21 равни седмични погасителни вноски, в
размер на 36,23 лева всяка като падежът на първата погасителна вноска е
31.07.2018г., а падежът на последната погасителна вноска е 18.12.2018г.
Сочи, че с
подписването на договора за заем заемателят удостоверява, че заемодателят го е
уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и че
желае договорът да бъде сключен.
Твърди, че на
основание сключения договор за паричен заем, в случай че заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането
на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява
за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати
заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
Твърди, че на
основание цитираните по-горе разпоредби, на длъжника е начислена такса разходи
за събиране на вземането в размер на 36,00 лв.
Сочи, че съгласно
чл.4
ал.1 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Редовен" като поръчителите подписват договор за поръчителство или
банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя
нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4
ал.2 от договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на
345,24 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 21
равни вноски, всяка в размер на 16,44 лева, платими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с
конкретно определен размер в договора за заем като не е изчислена в процентно
съотношение. Така погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят е в
общ размер на 52,67 лева.
Посочва, че на
основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 15.08.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 23,66 лева, който е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Твърди, че длъжникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 165,70 лв., с която са погасени както
следва: неустойка за неизпълнение: 49,32 лв., такса разходи: 18,00 лв.,
договорна лихва: 15,45 лв. и главница: 82,93 лв. Твърди, че срокът на договора
е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 18.12.2018г. и не
е обявяван за предсрочно изискуем.
Сочи, че в тази
връзка за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възникнал правен интерес от
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията на ищеца за сумите от: главница 617,07 лв.,
договорна лихва 45,38 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на
входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението, неустойка за неизпълнение 295,92 лв., обезщетение за забава в
размер на 23,66 лв. и такса разходи в размер на 18,00 лв. или обща сума в
размер на 1000,03 лв. и по образуваното ч. гр. д. №1387/2019г., 3 състав по
описа на Районен съд - Пазарджик е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не
е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което от своя страна
обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да
постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на
длъжника Б.Н.М., с ЕГН **********, че същият дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД сумите както
следва: 617,07 лв., представляващи главница по договор за паричен заем; 45,38
лв., представляващи договорна лихва за
периода от 14.08.2018г. до
18.12.2018г. (падеж на последна погасителна вноска); 18,00 лв., представляващи такса разходи за
събиране на просрочени вземания; 295,92 лв., представляващи
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.08.2018г. до
18.12.2018г.; 23,66 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от
15.08.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата
от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Моли да им бъдат
присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство, на
основание чл.78 ал.8 от ГПК.
Моли да им бъдат
присъдени разноските, направени в хода на настоящето производство и заплатената
от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350,00 лева на основание чл.78 ал.8 от ГПК.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответника, с който е взето становище, че лицето Б.Н.М.
не признава сумите от: 617,07 лева - претендирана главница по
Договор за паричен заем; 45,38 лева
- претендирана договорна лихва за периода от 14.08.2018г. до 18.12.2018г.; 18,00 лева - претендирани такси
разходи за събиране на просрочени вземания; 295,92 лева - претендирана неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 21.08.2018г. до 18.12.2018г.; 23,66 лева - обезщетение за забава за периода от 15.08.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда, като дължими от него нито по основание, нито по размер.
Сочи, че задължението
на Б.Н.М. е възникнало от Договора за паричен заем №3279597 от 23.07.2018г.,
сключен между същия и „Изи Асет Мениджмънт" АД като кредитор. Сочи, че в
исковата молба като ищец в настоящото производство се легитимира „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, която представя и Рамков договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) от 16.11.2010г., ведно с приложение за извършена цесия на
основание чл.99 от ЗЗД.
Твърди, че съгласно чл.99 ал.3 предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне, а съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Твърди, че в
настоящия случай прехвърлянето (цесията) на вземането от Договора за паричен
заем №3279597 от 23.07.2018г. не
е било съобщено на Б.Н.М. нито от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, нито от
Агенция за събиране на вземания ЕАД. Същият не е бил надлежно уведомен за
извършената цесия, съответно подадената искова молба.
Сочи, че константната
съдебна практика дава възможност на длъжника, който не е страна по договора за
цесия, да прави всички възражения спрямо цесионера по реда на чл.103 от ЗЗД,
включително и за липса на уведомление за предсрочна изискуемост на
задължението, какъвто е настоящият случай.
Твърди, че ответникът
в настоящото производство не е получил и не е била изпращана, нито от „Изи Асет
Мениджмънт"АД, нито от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, покана за доброволно изпълнение на претендираната
сума, което е в пълно противоречие с чл.87
ал.1 от ЗЗД.
Сочи, че когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си, поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора като даде
на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на
срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е направен в писмена форма
Оспорва и подписите на Б.Н.М. като положени от него в Договора за паричен заем №3279597 от
23.07.2018г., както и в Предложение за сключване на договор за паричен заем,
представени от кредитора. Прави искане за допускане на съдебно-графологична
експертиза, с поставени задачи към същата.
Алтернативно оспорва
размера на претендираната сума, в размер на 1000,03 лв. Възразява, че освен, че
горецитираната сума е недължима, от една страна поради липса на валидно сключен
договор между Б.Н.М. и „Изи Асет Мениджмънт“АД, то същата е в необосновано
висок размер.
Сочи, че съгласно
константната съдебната практика, след момента на предсрочната изискуемост се
погасява задължението на потребителя по договора за потребителски кредит да
заплаща уговорените възнаградителна лихва и такси, а се поражда задължение да
заплати законната лихва за забава върху главното парично задължение. Този извод
следва от тълкуването на разпоредбата на чл.32 ал.1 ЗПК, който е приложимият
закон, която разпоредба е аналогична на чл.70 ал.3 ЗЗД, според която ако
дължимите лихви са били включени в главницата, неизтеклите лихви се приспадат,
както и на разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗПК, която указва последиците при забава
на потребителя - в този случай кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като размерът на обезщетението
за забава е лимитиран до законната лихва- чл.33 ал.2 ЗПК.
Възразява, че в настоящия случай следва да отпадне и
претендираната законна лихва за забава, тъй като лицето не е било
уведомено за предсрочната изискуемост на задължението си.
Твърди, че Договорът
за паричен заем №3279597 от 23.07.2018г. е сключен в противоречие с чл.10 от ЗПК. Сочи,
че съгласно чл.10 от ЗПК всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12.
Счита, че и
начислените такси от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в размер на 18 лв. са недължими.
Това е така, тъй като съгласно чл.10а
ал.2 от ЗПК кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Твърди, че
договорът за стоков кредит съдържа множество неравноправни клаузи, съгласно
Закона за защита на потребителя. Цитира разпоредбата на чл.143 от Закона за
защита на потребителя.
Счита, че в
Договора за паричен заем №3279597 от 23.07.2018г. съществуват така изброените
неравноправни клаузи на т.5, 9 и 18 на чл.143 от ЗЗП. Твърди, че потребителят
не е имал възможност да се запознае с клаузите на договора преди неговото
сключване, както и не е имал възможност да прецени неговите икономически
последици.
Сочи, че съгласно
чл.146 ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. В конкретния случай не можем да приемем,
че са уговорени индивидуално, тъй като Б.Н.М. не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им и същите са сключени при наличието на общи условия. Ако
ищецът, твърди обратното, то дружеството следва да докаже тези свои твърдения, съгласно чл.146 ал.4 от ЗЗП.
Посочва, че съгласно чл.147а от ЗЗП върху ищеца
лежи тежестта да докаже, че Б.Н.М. е приел общите условия на договора, тъй като
те биха обвързали същия само ако са му били предоставени и той се е съгласил с
тях. В чл.147а ал.5 от ЗЗП е
предвидено, че деклариране на
получаването им от потребителя, включително в индивидуалните договори не е
доказателство за действителното приемане на Общите условия и получаване на
екземпляр от тях. Тъй като такива доказателства не са представени
от ищеца в настоящото производство, то счита, че направените от него твърдения
и искания са необосновани, тъй като същите са недоказани и съответно недължими.
Сочи, че е последователна практиката на Съда
на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според
която съдът е длъжен
да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По
отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се
прилагат правилата на чл.143-чл.148 от ЗЗП.
Оспорва сумата
в размер на 1000,03 лева, претендирана от Агенция за събиране на вземания ЕАД
като дължима от Б.Н.М., тъй като липсва валидно сключен договор - Б.Н.М. не е
подписал Договор за паричен заем №3279597 от 23.07.2018г., и в Предложение за
сключване на договор за паричен заем, сключени с „Изи Асет Мениджмънт"АД
същият не е бил надлежно уведомен за извършената цесия, на основание чл.99 ал.4
от ЗЗД, както и по другите съображения, изложени в отговора по исковата молба.
Алтернативно счита,
че цитираната сума е в необосновано висок размер като не се дължат договорни
лихви, такси за обслужване и лихви за забава и неустойка, тъй като Б.Н.М. не е
бил уведомен по надлежния ред за предсрочната изискуемост на задължението си.
Оспорва размера на
претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв. като
несъотносимо висок.
Моли съда да
отхвърли подадената искова молба за установяване на вземане на парична сума
като недоказана, необоснована и недължима както по основание, така и по размер.
В проведените по
делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител и с депозираните
писмени молби, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като основателен
и доказан. Претендира разноските по заповедното и по исковото производство. Представя
списък на същите по чл.80 от ГПК. Излага подробни съображения по съществото на
правния спор.
Особеният
представител на ответника оспорва иска и моли съда да го отхвърли като
неоснователен. Излага доводи по същество.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на особения
представител на ответника в писмения отговор и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Ищцовото
дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подало на 01.04.2019г. по
пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
постъпило в съда на 02.04.2019г. срещу ответника Б.Н.М., в качеството му на
длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №1387/2019 год. по описа на
Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е
издал Заповед №845 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 04.04.2019
год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и
кредитор следните суми: сумата
от 617,07 лв. - главница, сумата от 45,38 лв. - договорна лихва за
периода от 14.08.2018г. до 18.12.2018г., сумата от 18 лв. - такса разходи, сумата от 295,92 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 21.08.2018г. до 18.12.2018г., сумата от 23,66 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.08.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението в районен съд – 01.04.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски по делото 25,00 лв. за държавна такса и
възнаграждение за процесуално представителство, определено от съда на основание
чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.26 от НЗПП за защита по заповедно
производство в размер на 50,00 лв. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за паричен заем от
23.07.2018г. с №3279597, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Б.Н.М. като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********
/правоприемник, на който е „Агенция за събиране на
вземания“ АД - понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК
********* /по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.
Заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и
срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В
законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид
горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:
От събраните
по делото писмени доказателства се установява, че на 23.07.2018г. между трето,
неучастващо по делото търговско дружество - „Изи Асет Мениджмънт" АД,
гр.София и ответника Б.Н.М. е бил сключен Договор за паричен заем №3279597/23.07.2018г.,
по силата на който дружеството-заемодател е предоставило /предало в собственост/
на ответника-заемател паричен заем в размер на 700,00 лева, а заемателят се е
задължил да върне същата на заемодателя, при условията, посочени в чл.2,
т.1-т.9 на договора. С подписването на договора за заем, ответникът-заемател е удостоверил,
че е получил от заемодателя заемната сума в размер на 700,00 лева. С договора
за заем ответникът се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при
условията, посочени в договора и Общите условия към него, сумата в общ размер
на 760,83 лева, платими на 21 броя седмични погасителни вноски в размер на по 36,23
лева всяка, с дата на първо плащане 31.07.2018г. и с дата на последно плащане –
18.12.2018г.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-почерковата
експертиза се установява, че подписите в процесния Договор за паричен заем
№3279597/23.07.2018г. и Предложение за сключване на договор за паричен заем са
положени от ответника Б.Н.М..
Предвид
горното неоснователни се явяват възраженията на особения представител на ответника
в писмения отговор, че Б.Н.М. не е подписал процесния договор за паричен заем и
предхождащото го предложение.
Съгласно сключения
договор за паричен заем, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ
30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45,00 лв.
С чл.4 ал.1 от
договора, заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:
1.две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00
лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен" като
поръчителят подписва договор за поръчителство. 2.банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя за сумата по чл.2, т.7 от договора /общо дължимата сума по
договора/, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора.
С чл.4 ал.2 от
договора страните са се уговорили, че при неизпълнение на задължението си по договора
да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 345,24 лв. Неустойката се заплаща от
заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски като към размера
на всяка от вноските се добавя сума в
размер на 16,44 лева.
Няма данни по
делото, а и възражения, заемателят-ответник да е представил на заемодателя едно
от договорените обезпечения.
Срокът на договора
за заем е изтекъл на 18.12.2018г., с падежа на последната погасителна вноска по
него. Няма твърдения от страна на ищеца, а и данни по делото, същият да е
обявяван за предсрочно изискуем. Затова и възраженията на особения представител
на ответника, основани на неуведомяване на длъжника за настъпила/обявена
предсрочна изискуемост на задълженията му по договора се явяват несъстоятелни и
неоснователни.
Видно от книжата по делото е, че на 16.11.2010г.
между „Изи Асет мениджмънт" АД като цедент и дружеството-ищец –
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД като цесионер е бил
подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. На 01.01.2019г.
е подписано Приложение №1 към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010г., по силата на които вземанията на „Изи Асет
Мениджмънт" АД от ответника Б.Н.М., произтичащи от Договора за паричен заем
№3279597/23.07.2018г.
са прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения, принадлежности и лихви на дружеството-ищец. Процесният договор за
заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица.
Цедентът „Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощил цесионера от негово
име да уведоми всички длъжници за извършените цесии. Предвид това до ответника
е изпратено уведомително писмо от цедента чрез цесионера за извършената продажба
на вземанията, произтичащи от Договора за паричен заем №3279597/23.07.2018г., с изх.№УПЦ-П-ИАМ/3279597 от 07.01.2019г., чрез Български пощи с известие
за доставяне на постоянния и настоящ адрес на длъжника-ответника. Писмото е
върнато в цялост с отбелязване, че адресатът отсъства, в чужбина. Изпратеното
от ищцовото дружество повторно уведомително писмо до длъжника, с уведомление за
извършената цесия, чрез куриер на адреса на длъжника, отново не е връчено, тъй
като пратката е непотърсена.
Към
исковата молба, въз основа, на която е образувано производството по настоящето дело,
ищецът е приложил заверено копие от Уведомителното писмо за извършената цесия с
искане да се връчи на ответника, ведно с преписа от исковата молба и
приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл.290 и
чл.291 от ГПК Решение №3/16.04.2014г. по т. д. №1711/2013г. на I т. о.
и Решение №123/24.06.2009г. по т. д. №12/2009 год. на II т.
о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3, пр.1 от ЗЗД и
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД.
С писмения отговор на исковата
молба, особеният представител на ответника оспорва надлежността на връчването.
Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно. Приема, че въпреки, че уведомлението за
извършената цесия не е връчено на ответника с изпратените писма и че той не е
уведомен за прехвърлянето на вземанията от първоначалния му кредитор
/заемодателя/ към новия кредитор – ищеца, то такова уведомление за извършената
цесия е приложено към исковата молба, въз основа, на която е образувано
производството по настоящето дело и по отношение на него е налице редовност на
връчването по смисъла на разпоредбата на чл.47 ал.5 от ГПК, която предхожда
назначаването на особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за
извършената цесия и че същата е породила своето правно действие.
Дори и да приемем, че не е налице надлежно уведомяване за цесията на
длъжника-ответника, то уведомлението по чл.99 ал.4 от ЗЗД е предвидено с цел да предпази длъжника
от двойно плащане на едно и също задължение. Затова възражението на длъжника за
липсата на уведомяване за извършена цесия е правно релевантно само ако
едновременно с това той твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от него лице до момента на уведомлението. В конкретния случай
възражения, а и доказателства за извършено плащане на стария кредитор, след
цесията, не са налице.
В настоящия случай нито в заявлението по чл.410 от ГПК, нито в исковата
молба, ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на процесните
вземания. Напротив ищецът изрично е отразил, че процесният кредит не е обявяван
за предсрочно изискуем и че основава претенциите си на настъпил падеж - изтичане
на срока на договора на датата 18.12.2018г. Заявлението по чл.410 от ГПК е постъпило
в съда след падежа, а именно на датата 01.04.2019г.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че ответникът е направил вноски в общ размер на 165,70
лв., с които са погасени: 82,93 лв. – главница, 15,45 лв. – договорна лихва за
периода 24.07.2018г.-14.08.2018г., 49,32 лв. – неустойка за неизпълнение с
падежи 31.07.2018г.-14.08.2018г. и 18 лв. – разходи по събиране. Към
02.04.2019г. непогасени са: 617,07 лв. – главница, 45,38 лв. – договорна лихва
за периода 15.08.2018г.-18.12.2018г., 295,92 лв. – неустойка за неизпълнение с
падежи 21.08.2018г.-18.12.2018г., 18 лв. - разходи по събиране, 23,66 лв. -
мораторна лихва за забава /за дължимата главница/. Общо 1000,03 лв. Видно от
Приложение №1 към заключението на вещото лице е, че последното плащане по процесния
договор е на 10.10.2018г., т.е. преди цесията.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема,
че предявеният установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е частично
доказан и основателен за процесните претендирани вземания за главницата по
договора за паричен заем в размер на 617,07 лева, за договорната лихва за
периода от 15.08.2018г. до 18.12.2018г. в размер на 45,38 лв. и за лихвата за
забава /за дължимата главница/ за периода от 15.08.2018г. до датата на подаване
на заявлението в съда – 01.04.2019г. в размер на 23,66 лева.
Установи се по делото наличието на валидно договорно правоотношение по процесния
договор за паричен заем от 23.07.2018г., по което заемодателят е дал в заем, а ответникът
е получил заемната сума. Заемодателят е изправна страна по договора, докато ответникът
не е изпълнил изцяло задълженията си за
връщане на заетата парична сума за главница в претендирания размер от 617,07
лева и за договорна лихва в размер на 45,38 лева за периода от 15.08.2018г. до
18.12.2018г. Вземанията на заемодателя за посочената главница и договорна лихва
са надлежно прехвърлени на ищеца с цитирания по-горе договор за цесия. Няма
данни и възражения по делото ответникът да е изпълнил тези си задължения,
поради което същият дължи на ищеца заплащането на претендираните главница и
договорна лихва по процесния договор за заем.
С оглед неизпълнението на посочената част от задължението за главница,
ответникът дължи на ищеца и лихва за забава в претендирания с исковата молба
размер от 23,66 лева и за периода от 15.08.2018г. до подаване на заявлението - 01.04.2019г.
Основателна е и претенцията за вземането за законна лихва върху
главницата от 617,07 лева, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 01.04.2019г. /от която дата се счита предявен и искът по чл.415
ал.1 от ГПК/ и до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на останалите искови претенции, съдът счита, че искът е
неоснователен, по следните съображения:
В случая макар да е уговорена
като санкция, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката по чл.4 ал.2 от
процесния договор за паричен заем е предвидена да се кумулира към дължимото текущо
възнаграждение (договорна лихва), както и към законната лихва, дължима при
просрочие. По този начин неустойката се отклонява от основните си функции -
обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора.
Освен това заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за
потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по
смисъла на разпоредбата на чл.143 ал.1 от ЗЗП.
По отношение на претендираната такса
разходи за събиране
на просрочени вземания, съдът
намира, че начислената такса е в противоречие с разпоредбата на чл.10 ал.4 от ЗПК, тъй като не се установява да е
изпълнено изискването видът, размерът и конкретното действие, за което се
събират такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Освен това чл.10а ал.2 от ЗПК забранява на кредитора да
изисква плащане на такси и комисиони, свързани с управлението и погасяване на
кредита, какъвто характер има претендираното възнаграждение.
Предвид изложеното съдът приема, че претенциите по реда на чл.415 ал.1
от ГПК за дължимостта на претендираните вземания за сумата от 295,92 лева – неустойка
за неизпълнение на договорно задължение и за сумата от 18,00 лева – такса
разходи за събиране на просрочени вземания са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да
заплати на ищеца част от сторените от него в заповедното производство и в
настоящето исково производство разноски, съразмерно на уважената част от иска и
при определен от съда размер на юрисконсултското възнаграждение за настоящето
производство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в размер на 150 лева, а именно
сумата от 651,78 лева.
Ответникът ще следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд сумата в
размер на 166,00 лева - изплатено възнаграждение на вещото лице от СПЕ от
бюждета на съда.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И:
По
иска на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез
пълномощника Ц.П. – юрисконсулт, със съдебен адрес ***, офис-сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис №4 против Б.Н.М., с ЕГН **********,***, с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Б.Н.М., с ЕГН **********, че
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* следните суми:
сумата от 617,07 лв., представляващи главница по договор за паричен заем
№3279597/23.07.2018г.; сумата от 45,38 лв., представляващи договорна лихва за периода от 15.08.2018г. до 18.12.2018г. (падеж на последна погасителна
вноска); сумата от 23,66 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от
15.08.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда - 01.04.2019г., както
и законната лихва за забава върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 01.04.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, за които е издадена Заповед №845 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 04.04.2019г. по ч.гр.дело №1387/2019г. по описа на Районен
съд-Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415 ал.1 от ГПК за следните претендирани вземания: сумата от 18,00 лв. - такса разходи за
събиране на просрочени вземания; сумата от 295,92 лв. - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.08.2018г. до 18.12.2018г.,
за които е издадена Заповед №845 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 04.04.2019г. по ч.гр.дело №1387/2019г. по описа на Районен
съд-Пазарджик, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.Н.М., с ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, с пълномощник Ц.П. – юрисконсулт, със съдебен адрес ***,
офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4 разноски
в заповедното производство и в исковото производство, съразмерно на уважената
част от иска, а именно сумата от 651,78 лева.
ОСЪЖДА Б.Н.М., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Пазарджишкия районен съд сумата в размер на 166,00 лева - изплатено
възнаграждение на вещото лице от СПЕ от бюждета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: