№ 134
гр. Варна, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000484 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Г.. Й. СТ. от с.П., обл.Ш. срещу
решение №260022/28.04.2021 г. по т.д.44/2020 г. по описа на ОС - Ш., в частта с която са
отхвърлени исковете срещу Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и
здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище гр.София, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над 20 000 лева до претендираните 35 000 лева, както и в
частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва от датата на
деликта 29.11.2019 г. до 06.01.2020 г.
Въззивната жалба е депозирана в срок, като е направено искане за назначаване на
съдебно-психологична експертиза. Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от
ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния
обем претърпени болки и страдания. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната
част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Насрещната страна Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и
здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище гр.София, не е подала отговор на жалбата.
Постъпила е и въззивна жалба от Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг:
Живот и здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение
№260022/28.04.2021 г. по т.д.44/2020 г. по описа на ОС - Варна, с което въззивникът е
осъден да заплати на Г.. Й. СТ. от с.П., обл.Ш., сумата от 20 000 лева, представляваща част
от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
06.01.2020 г.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.45 от ЗЗД, чл.52 от ЗЗД
и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на
1
действителния обем претърпени болки и страдания, като при определене на размера, не е
съобразено, че увреденият е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредите.
Счита, че постановеният съдебен акт не отговаря на установената съдебна практика, по
отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Насрещната страна Г.. Й. СТ. от с.П., обл.Ш. е подала отговор, в който оспорва
жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя
– наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно
– процесните претенции са доказани по основание.
Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт,
поради нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД. Поддържа се наличие,
респективно липса на съпричиняване от страна на пострадалия, както и неправилно
определяне на дължимото обезщетение, посредством намаляването му, според пострадалия
и завишаването му, според застрахователя, в нарушение на принципа за справедливост. В
този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл.
269, изр.2 ГПК.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
вкл. и експертни заключения се установява, че пострадалата Г.С., в резултат на
произшествието е получила съчетана травма - гръден кош и крайници довела до счупване
на две леви ребра (9 и 10-то) до гръбнака и счупване на лявата лопатка. Проведено е
консервативно лечение при първоначална хоспитализация за седем денонощия. За счупената
лява лопатка е назначена ортеза за рамо за 30 дни от травмата. Според експерта, за
счупването на лопатката, срокът за възстановяване е 45 – 60 дни, а за двете счупени ребра 20
– 25 дни. При извършения на 19.05.2020 г. медицински преглед е установено, че
пострадалата има болки в лявата гръдна половина, регистриран е оток в областта на лявата
лопатка, силни болки при натоварване и палпация, ограничени и болезнени движения на
левия горен крайник.
От показанията на свидетеля С. Неджмедин А. се установява, че след изписването от
болницата пострадалата е била на легло около месец, почти не е можела да се обслужа
самостоятелно, поради което свидетелят й помагал в личните нужди и храненето. Дълго
време е е изпитвала силни болки, не можела да легне по гръб, едва в резултат на
рехабилитацията е започнала бавно да се възстановява.
По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно
и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика
в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за
тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от
задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете
задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния
договор.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите
2
на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди
/болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на
справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.
За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и
страдания в конкретния случай следва да се вземе изживяното по време и след
произшествието, съответно изключително негативното му отражение във физически,
психологически и емоционален план, периода на лечение на въззивницата, времето през
което е била затруднена да се обслужва самостоятелно, да се движи нормално, което
безспорно е довело до дискомфорт и затруднение в ежедневието. Наред с това, следва да се
съобрази, че болките и страданията, във физически, психологичен и емоционален план, не
се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а
продължават и след това. Анализът на събраните доказателства сочи, че претърпения
инцидент се е отразил върху неимуществената сфера на въззивницата, поради което
критерият на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна
степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалата.
Предвид това и съобразявайки се с
факта, че повече от три години и половина след произшествието, въззивникът все още е
ограничен във възможността да води пълноценен живот, както и с правилото на закона за
определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост",
съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 30 000 лева.
По отношение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД: Изводът
за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл. 51, ал. 2
ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие на
увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния
резултат, като е създало условия за настъпването му или го е
улеснило. Съгласно изслушаната по делото експертиза,
безспорно се установява, че пострадалата ищца е пътувала в катастрофиралия лек автомобил
без поставен предпазен колан. В заключението е посочено, че пострадалото лице при
преобръщането на автомобила е изхвърчало от купето и паднало на около 5 метра от
автомобила, като не може да се установи, дали счупванията са настъпили вътре или при
падането от автомобила, в резултат на преобръщането. Пострадалата е пътувала на задна
лява седалка, като за обезопасяване на пътуващия на това място пътник, е осигурен
триточков инерционен, диагонално-поясен колан с поставяне от ляво надясно. От
заключението се установява, че правилно поставения колан има възпиращо действие, което
се изразява в задържане на пътниците по местата и предотвратява свободното инерционно
движение на тялото в купето, като най-ефективни са при челен удар. Действотелно, дори
при поставен колан, изхлузване от него е било възможно да стане предвид завъртането на
автомобила, но въпреки всичко ако поставянето му би ограничило удара, а също и травмите
биха били по-ограничени. Невъзможно е да се установи каква е била траекторията на тялото
на пострадалата при това ПТП (не е било само движение на пред, а е имало и обръщане).
При всички положения, генерираната кинетичната енергия дори при изхлузване от
обезопасителния колан (предвид въртенето), би била по-малка, в т.ч. и при самото падане
върху тавана, като падане на главата би имало, но с различна сила. Т.е. непоставяне на
предпазен колан от пострадалото лице до известна степен е в причинно-следствена връзка с
получените при инцидента травми. Съвкупно погледнато гореизложеното, а не само по себе
си като обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник в колата не е ползвал
обезопасителен колан, водят до извода за наличието на категорични доказателства, че
настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП вреди, биха били в по-малък обем, ако
пострадалата е ползвала такъв предпазен колан (а такива твърдения изобщо липсват)
/решение № 99/08.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК/.
3
Предвид изложеното по-горе, отчитайки поведението на водача на лекия автомобил, който е
нарушил правилата на чл.20, ал.1 ЗДвП, поради което изгубил контрол върху автомобила и
предизвикал ПТП, но същевременно вземайки предвид и поведението на пострадалата,
която при пътуването не е използвала обезопасителен колан и с това си бездействие е
допринесла за собственото си увреждане, съдът приема, че е налице приносът на
пострадалата Г.. Й. СТ. за настъпването на вредоносния резултат и определя същия в размер
15%.
Предвид приетия от решаващия съд размер на справедливо обезщетение за
причинени на въззивника неимуществени вреди – 30 000 лв. и с оглед определения по-горе
принос на пострадалия, същото следва да бъде намалено с 4500 лева.
Следователно предявения иск е основателен за сумата от 25 500 лева или следва да се
присъдят допълнително /над присъдените от първата инстанция/ още 5500 лв.
Претендираната дължима законна лихва върху сумите за обезщетенията за
неимуществени вреди съгл. разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, следва да се изчисли от най-
ранната дата измежду следните: датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 ГПК; датата на уведомяване или
от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. В разглеждания
случай, ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото събитие със заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение от 06.01.2020 г., поради което претенцията
следва да бъде уважена съобразно чл.429, ал.3 от КЗ от датата, на която е предявена
застрахователна претенция от увреденото лице – 06.01.2020 г. Ето защо, решението в частта,
с която с която е отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва от датата на
деликта 29.11.2019 г. до 06.01.2020 г., следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с
договор за правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на
пълномощника на въззивника, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за първата и въззивната инстанция, включително за защита срещу
въззивната жалба на застрахователя в минимален размер, съобразно уважената част от иска,
в размер на 1872 лева, с включен ДДС.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, въззиваемото ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със
седалище гр.София, следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда, държавна такса
върху уважената част от иска, в размер на 220 лева и държавна такса за въззивно обжалване
в размер на 110 лева.
Въззиваемото дружество е направило искане за присъждане на възнаграждение за
защита от юрисконсулт, но такова не се следва, тъй като във въззивното производство,
дружеството е представлявано от двама адвокати.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260022/28.04.2021 г. по т.д.44/2020 г. по описа на ОС - Ш., в
частта с която е отхвърлен предявения от Г.. Й. СТ., ЕГН ********** от с.П., обл. Ш. против
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Г. М. Димитров“, № 1, представлявано от изп. директори Б. И. и Р. М., иск с
правно основание чл.432 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за
горницата над 20 000 лева до 25 500 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Димитров“, № 1, представлявано от изп.
4
директори Б. И. и Р. М. ДА ЗАПЛАТИ на Г.. Й. СТ., с ЕГН ********** от с.П., обл.Ш.,
общ.Нови пазар, ул.„Ч.“, № 3, сумата от 5500 (пет хиляди и петстотин) лева,
представляващи допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 29.11.2019 г., причинено виновно от от С. Н. А., при управление на лек
автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рег.№ Т4563АК, застрахован по имуществена
застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 06.01.2020 г. до окончателното й заплащане, на осн. чл.432, ал.1, чл.429, ал.3 КЗ и чл.45 и
86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260022/28.04.2021 г. по т.д.44/2020 г. по описа на ОС -
Ш., в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Г. М. Димитров“, № 1, представлявано от изп. директори Б. И. и Р. М. ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П. СВ. СТ., служ.адрес гр.София, ул.»Христо Белчев» 2, офис 4, като пълномощник
на Г.. Й. СТ., сумата от 1872 (хиляда осемстотин седемдесет и два) лева – адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство, съобразно уважената част от
иска, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Димитров“, № 1, представлявано от изп.
директори Б. И. и Р. М. ДА ЗАПЛАТИ в полза на АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВАРНА, сумата от
330 (триста и тридесет) лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
иска, вкл. за въззивното обжалване, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК. Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5