№ 548
гр. Русе, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520201279 по описа за 2021 година
Като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 1279/2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. В. Н. против електронен фиш серия „К“ № 2492683/11.03.2018
г., издаден от ОД на МВР-Русе.
Същият моли съда да го отмени, като незаконосъобразен.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е законен представител на „КТ“ ЕООД, което дружество притежава
л.а. “Тойота Корола Версо“ с ДК№ РВ 73 89 СН. На 11.03.2018 г. този автомобил се движел
в гр.Русе по бул.“България“ в посока „Дунав мост“. В района на бензиностанция
„Лукойол“ автомобилът бил заснет от стационарно автоматизирано техническо средство,
измерващо скоростта със скорост от 84 км/ч при максимално разрешени в този пътен
участък 50 км/ч., като такъв в населено място и освен това обозначен и със забранителен
знак със същата стойност. По тази причина с обжалвания електронен фиш му било наложено
1
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за нарушение по чл.182 ал.1 т.4 от
ЗДвП, като бил приспаднат толерансът от 3 км/ч., доколкото скоростта е била под 100 км/ч.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и от лице,
което има право на това.
Разгледана по същество е неоснователна. Съдът намира, че правилно е приложен
материалният закон и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Нарушението съдът намира,че е безспорно установено и доказано по несъмнен начин.
Съдът намира, че жалбоподателят, не оспорва нито пряко, нито косвено факта на
извършеното нарушение. В този смисъл нарушението се потвърждава по категоричен и
несъмнен начин от приложените към преписката доказателства –клип, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, снимков материал, протоколи от проверка № 235-
ИСИ/05.12.2017г.
Приложен и приет по делото е видеоклип, от който се установява датата на
нарушението, точния час, максимално разрешената скорост, скоростта на управлението,
отклонението от максимално разрешената скорост, марката на лекия автомобил и
контролния му номер. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.7 от ЗДвП изготвените с
технически средства снимки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш следва
да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС "..електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл.189 ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържане и ред за издаване на АУАН и НП,
2
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал.4, изр.2 реквизити...". В случая съдът
констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите, изискуеми от чл.189 ал.4 от
ЗДвП, налице е яснота относно нарушението, вменено на жалбоподателя, поради което и
възраженията относно допуснати пропуски в тази насока са неоснователни.
От приложената снимка /разпечатка от клип/ се установява мястото на нарушението
бул.“България“ в гр.Русе, до бензиностанция „Лукойл“ в посока „Дунав мост“, GPS
координати, времето, превозното средство с което е извършено нарушението, както и
техническото средство, с което е засечена скоростта на движение. В случая е установено, че
засечената скорост на движение на автомобила с рег. № РВ 73 89 СН е била 87 км/ч. В
съответствие с методическите указания за работа с техническото средство от така
установената скорост е била приспадната допустимата грешка в измерването от 3 км/ч при
скорост под 100 км/ч и законосъобразно за безспорно доказана в ел. фиш е приета скорост
на движение на автомобила от 84 км/ч. Нарушението е установено и заснето с дигитално
стационарно техническо средство -„Sitraffic ERS 400“, като по делото са представени
доказателства за техническа годност и изправност на същото към момента на констатиране
на нарушението.
От преписката се установява, че режимът на скоростта в този пътен участък е
определен на основание чл.21 ал.1 от ЗДвП, съгласно която максимална допустима скорост
за превозни средства от категория „В“ в населено място е 50 км/ч., която в случая е била
ограничена и със забранителен пътен знак, въвеждащ ограничение също от 50 км/ч.
С жалбата се прави единствено възражението, че е изтекла предвидената в закона
давност, което се изтъква като отменително основание. Това възражение е неоснователно по
следните съображения :
На първо място следва да се отбележи, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, а
не преклузивни, както изрично е посочено в Тълкувателно постановление № 1/2015г. на
ВКС и ВАС и доколкото са такива намира приложение чл.11 от ЗАНН с препращането към
Наказателния кодекс по въпросите, касаещи обстоятелствата, изключващи отговорността.
Сред тези обстоятелства безспорно е и давността за преследване – начало, край, спиране,
прекъсване, абсолютна давност, доколкото в ЗАНН изрично е предвидена изпълнителската
давност в чл.82 от него. В този смисъл разпоредбата на чл.82 от Наказателния кодекс не
намира приложение.
Няма никакво нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, доколкото нормите
на чл. 189 ал.4 от ЗДвП и следващите са специални по отношение на ЗАНН, най–малко,
защото, както бе посочено по-горе електронният фиш инкорпорира в себе си и АУАН и
наказателно постановление. Възражението страда от основния недостатък, че не държи
сметка за характера на сроковете по чл.34 от ЗАНН, за разликата между изпълнителската и
преследвателската давност, съответно началото и края на всяка от тях, а също и за особената
3
природа на електронен фиш и съотношението му с общия ред по ЗАНН за установяване и
наказване на административните нарушения. Действително давността (тригодишна такава,
на основание чл.81 ал.1 т.5 от НК) в случая би изтекла, но при положение, че същата не е
прекъсвана, което произтича от разпоредбата на чл.81 ал. от НК. Така по делото, на л.13 от
делото е приложена справка от АНО, видно от която давността е прекъсната с изпращането
на обратна разписка за връчване на електронния фиш на жалбоподателя на 12.02.2021 г.
Очевидно това е действие, с което се прекъсва давността, тъй като е предприето за
преследване на наказаното лице. В случай, че обратната разписка бе изпратена след
11.03.2021 г. действително давността би изтекла и на това основание електронният фиш би
следвало да се отмени. С това действие за прекъсване на давността започва да тече нов
давностен срок, който изтича след 1г. и 6м., т.е. в случая е налице хипотезата на чл.81 ал.3
от НК и към настоящия момент не е изтекла абсолютната давност, която изтича 11.09.2022 г.
При това положение съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен
и следва да бъде потвърден.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия „К“ № 2492683/11.03.2018г., издаден от ОД
на МВР-Русе, с който на Г. В. Н. с ЕГН ********** му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 400 лв. за нарушение по чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски
административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4