№ 20032
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110105946 по описа за 2024 година
Ищецът „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., чрез
юриск. К е предявил срещу ПП „РЗС“ с Булстат *********, с адрес на управление: гр. С....
обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми за имот, находящ се в гр. С...., представляващо помещение за клуб
и салон, с аб. № ..., а именно: сумата от 3353,44 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за стопански нужди в имота за периода от 01.04.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до окончателното изплащане; сумата
от 574,18 лв. – законна лихва за забава за периода от 31.05.2018 г. до 14.05.2021 г.; сумата от
67,00 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.04.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до окончателното
изплащане; сумата от 13,17 лв. – законна лихва за забава за периода от 31.05.2018 г. до
14.05.2021 г., за които суми е издадена заповед № 3365 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.06.2021 г. по ч.гр.д. № 29848/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 30-ти състав. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество и ответника няма подписан
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, но последният ползвал
топлинна енергия в следния топлоснабден имот: помещение за клуб и салон, находящо се в
гр. С...., с абонатен № ..., през периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г. Поради незаплащане
стойността на ползваната топлинна енергия ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищцовото дружество и дължи връщане на онова, с което се обогатил, до размера
на обедняването. Топлоснабденият имот се намира в сграда в режим на етажна собственост,
в който услугата дялово разпределение на топлинна енергия се извършвала от „Т” ЕООД.
През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в
1
края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение,
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били
издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този
имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него.
Ответникът е подал отговор на исковата молба чрез адв. Е. В., с който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва твърдението, че през исковия период политическата партия е
била ползвател на процесния имот; ищецът да е заплатил на третото лице- помагач цената на
извършена услуга за дялово разпределение. Твърди, че по отношение на цената на услугата
за дялово разпределение липсва срок за плащане, поради което длъжникът изпада в забава
след покана, като в случая липсват доказателства такава да е била отправена до ответника
преди датата, на която ищецът е подал в съда заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което акцесорната претенция за мораторна лихва върху главницата за
дялото разпределение е неоснователна. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Твърди липса на доказателства за достоверен отчет на топломера в абонатната станция, че
през 2019 г. и 2020 г. ищецът не е имал сключен договор за извършване на метрологични
проверки на уредите за търговско измерване в абонатната станция, като измерванията били
правени с топломер, който не бил проверяван, поради което отчетите били незаконни. Сочи
за липса на доказателства монтираният в процесната абонатна станция топломер да отговаря
на изискванията на чл. 162 и чл. 846 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. Оспорва приложените към исковата молба договор за
доставка на топлинна енергия, пълномощно и заявление за сключване на договор, тъй като
същите били подписани от лице без представителна власт да представлява ответника.
Исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК, с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са допустими. За вземанията си „Т“ ЕАД
е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което е
уважено с издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 29848/2021 г. по описа на СРС. Ответникът е оспорил заповедта в срока по чл. 414
ГПК, поради което, в срок, са предявени разглежданите искове.
Разгледани по същество същите са неоснователни, поради следното:
Съгласно разпределената между страните по делото доказателствена тежест за
подлежащите на доказване факти, ищецът следваше да докаже по главния иск за главница
кумулативното наличие на всички обстоятелства, обуславящи основателността му, първото
от които е ответникът да е ползвал процесния обект през исковия период и да е консумирал
топлинна енергия съответно да се е ползвал от услугата за дяловото й разпределение. Това
не бе сторено.
Като доказателства по делото са приети сверени копия на два договора за наем, по които
ответникът ПП „РЗС“ е наемател на топлоснабдения имот, който е собственост на
наемодателя СО. Първият договор е от 06.08.2013г. и е със срок на действие от дванадесет
месеца, считано от 05.08.2013г. Договорът съдържа клаузи за предсрочното му прекратяване,
2
но не и за продължаване на действието му след уговорения срок. Съгласно чл. 21 от
договора, страните по него могат да прилагат допълнителни условия и споразумения по
взаимно съгласие в писмен вид като приложените споразумения са неделима част от
договора. С анекс № 1 към договор за наем № РД .../06.08.2013г. ПП „РЗС“ е продължила да
ползва имота в гр. С.... на договорно основание до 01.01.2017г. Анексът е променил
единствено срока на действие на първоначално сключения договор за наем, а по отношение
на всички други условия по ползването препраща към договора от 06.08.2013г.
Следователно няма основание да се приеме, че ползването от страна на ПП „РЗС“ на
топлоснабдения процесен имот на ул. К... е продължило на договорно основание след
01.01.2017г. и по време на периода от месец април 2018г. до месец април на 2020 г., за който
са предявени разглежданите по делото искове. Твърдение за ползване на имота от
ответникът след 01.01.2017г. на извъндоговорно основание е налице в писмо на кмета на
район „С“ на СО до „Т“ ЕАД. Това писмо, обаче, има декларативен характер и не е
подкрепено с доказателства за реално ползване на процесния имот от ПП „РЗС“. Съставено
е във връзка със запитване на „Т“ ЕАД и за да освободи СО от заплащане на разходи за
топлинна енергия, поради което и във връзка с възражението на ответника за неползването
на имота, не може да се цени като доказателство за изложените в него твърдения. При липса
на доказателства за ползването от ответникът на топлоснабдения имот през процесния
период от време съответно за ползвана в него топлинна енергия съответно от дяловото й
разпределение, предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани
без да се изследва наличието на другите правопораждащи елементи от фактическия състав
на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като те следва да са налице кумулативно. Видно от
гореизложеното, в разглеждания казус не е така. Отхвърлянето на главния иск за главница –
за топлинна енергия и дялово разпределение обуславя и отхвърлянето на акцесорните искове
за лихви върху тези главници.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника в размер на 1400 лв., от които:
1300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната и 100 лв.
депозит за вещо лице.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С... срещу ПП „РЗС“ с Булстат *********, с адрес на
управление: гр. С...., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ПП
„РЗС“ дължи на „Т“ ЕАД следните суми за имот, находящ се в гр. С...., представляващ
помещение за клуб и салон, с аб. № ..., на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а именно: 3353,44 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за стопански нужди
в имота за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 27.05.2021
г. до окончателното изплащане; 574,18 лв. – законна лихва за забава за периода от 31.05.2018
3
г. до 14.05.2021 г.; 67,00 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.04.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до
окончателното изплащане; 13,17 лв. – законна лихва за забава върху втората главница за
периода от 31.05.2018 г. до 14.05.2021 г., за които суми е издадена заповед № 3365 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.06.2021 г. по ч.гр.д. № 29848/2021
г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... да
плати на ПП „РЗС“ с Булстат *********, с адрес на управление: гр. С.... сторените по делото
разноски в общ размер на 1400 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на ищеца – „Т“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4