Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 15.04.2021г.
гр.С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 23.03.2021г., в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
Членове: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Антонина Николова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно
търговско дело номер 1026 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Г.И., ЕГН **********,
адрес *** против Решение №2600040/30.09.2020 по гр.д. №717/2020г. по описа
на Районен съд-Казанлък, с което се признава
за установено по отношение на Г.Г.И.
съществуването на вземането на ЕООД “В.К.” – гр. С.З., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. С.З., ул. „***” № *, представлявано от
управителя инж. Р.Т.Р.в размер на 1854,78 /хиляда осемстотин петдесет и четири
лева и седемдесет и осем стотинки/, произтичащи от от предоставени и
незаплатени ВиК по партида № 107 на негово име за имот в с. ***, за периода от
10.08.2017г. до 03.12.2019г., както и законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 282/2020г. по
описа на Районен съд – Казанлък - 31.01.2020г. до окончателното й заплащане,
както и в размер на 235,80 /двеста тридесет и пет лева и осемдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за период от 28.08.2018г. до
09.01.2020г.
Във въззивната жалба са наведени доводи за
незаконосъобразност на постановеното
първоинстанционно решение. Направено е искане да се отмени решението и да се
постанови друго, с което да се отхвърли предявения от „ВИК” ЕООД, гр. С.З. иск
като неоснователен.
В законния срок е постъпил отговор от „ВИК” ЕООД, в
който подробно е взето становище по
направените във въззивната жалба възражения и оплаквания. Направено е искане да
се потвърди решението на Районен съд.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:
По делото са предявени главен иск с правно основание чл.422,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за признаване
за установено по отношение на Г.Г.И.
съществуването на вземането на “В.К.” ЕООД в размер на 1854,78 /хиляда
осемстотин петдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/, произтичащи от
от предоставени и незаплатени ВиК услуги по партида № 107 за имот в с. ***, за
периода от 10.08.2017г. до 03.12.2019г., ведно законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както и за обезщетение за
забава върху главницата за период от 28.08.2018г. до 09.01.2020г, в
размер на 235,80 лв.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
В жалбата се поддържа, че по делото не е установено за
имота на ответника реално да е отчетено потребление на количеството вода, което
е начислено от ищцовото дружество за периода от 10.08.2017г. до 03.12.2019г. и
че не е доказано реалното потребление на процесните ВиК услуги на стойност
1854,78 лв. В тази връзка, по делото дори се установило от заключението на СТЕ,
че водомерът в обекта на ответника не е годно средство за измерване
потреблението на вода. Оспорва се също ответникът да има вина за
непроверяването на водомера му, като се поддържа, че дори да е била налице
хипотеза на неосигуряване на достъп от абоната за проверка на същия, в
националното законодателство са предвидени достатъчно средства на разположение
на ВиК дружеството в подобна хипотеза, чрез които да се преодолее нежеланието
на потребителя да се провери водомерът му. Поддържа се, че по делото има данни,
че ВиК операторът много дълго време не е изпълнявал задълженията си за проверка
на процесния водомер, както и за извършване на метрологични проверки на същия,
а последната такава е била на 01.01.2009г. Счита, че ищцовото дружество
неправилно е определило размера на консумираната за обекта на ответника вода,
тъй като, при отказ да се осигури достъп за измерване на потреблението, методът
на изчисляване на дължимите от абоната суми не би следвало да се основана на
реалното потребление на вода, а посредством налагане на предвидените в тези
хипотези санкция.
В подадения отговор на ВЖ, ищцовото дружество посочва, че
по делото категорично е установено непредоставянето на достъп до водомера от
страна на ответника, както и че поради това, в някои случаи инкасаторката е
начислявала „служебно“ количества на база на предходни редовни отчети. Цитират
се чл.24, ал.4 и чл.49 от Общите условия на ищцовото дружество, регламентиращи
хипотезата на процедиране при отказ на абоната да осигури достъп до имота за
проверка на показанията на водомера, както и начинът на изчисляване на
дължимите от абоната суми в такива случаи, като изрично се посочва, че в
случая, ВиК операторът не е процедирал по този ред, а е начислил реално
отчетеното количество вода. Посочва се, че ако са били приложени горепосочените
разпоредби, начисленото количество вода е щяло да бъде по-голямо от начислените
в случая на абоната суми.
Въз основа на горното, въззивният съд намира, че
основният спорен въпрос по делото е дали ищцовото дружество е определило
законосъобразно дължимите от ответника суми.
В Им и в отговора на ВЖ, ВиК дружеството поддържа, че
начислената сума от 1854,78 лв е на база извършен отчет на реалния разход на
абоната за периодите, за които се претендира сумата. По делото няма спор, че
процесната сума е формирана от задължение по квитанция **********/28.08.2018г.
за сумата от 1809,86 лв за периода 10.08.2017г. – 14.08.2018г. и по фактура
№**********/08.12.2019г. за сумата от 44,92 лв за периода 04.11.2019г. –
03.12.2019г. Не е спорно и че сумите не са платени от ответника.
По делото се установява от разпита на допуснатия пред
първата инстанция свидетел, служител на ищцовото дружество, че отчетът,
установил голямото количество консумация, е извършен в присъствието на майката
на ответника, както и че последният често отказвал достъп до имота за отчитане
на водомера, като дори отправял заплахи за саморазправа към инкасаторката след
начисляването на процесното задължение. Видно от представените 2 бр. протоколи
по чл.24, ал.4 от ОУ на ищеца, съставени на 13.10.2017г. и на 14.05.2018г., на
посочените дати в имота на ответника не е осигурен достъп на инкасатора за
проверка показанията на водомера.
По делото няма спор, доколкото се признава от самия
ответник, че същият е заплащал начислените му от ищцовото дружество суми, както
преди, така и след издаването на квитанция **********/28.08.2018г. за сумата от
1809,86 лв и фактура №**********/08.12.2019г. за сумата от 44,92 лв. Съдът
намира, че с плащането на начислените задължения след издаването на квитанция
**********/28.08.2018г. за сумата от 1809,86 лв, ответникът на практика е
потвърдил установените показания на водомера и по предходните измервания, тъй
като новоначислените суми са били на база разликата с показанията от
предходните проверки. Това се отнася и за сумата по фактура №**********/08.12.2019г. на стойност 44,92 лв,
която не е платена от ответника, но за сметка на това са платени начислените след
това задължения за периода 03.12.2019 – 06.01.2020г. и 06.01.2020 –
04.02.2020г., без да се оспорват показанията във връзка с тях. Освен това, от
свидетелските показания, коментирани по-горе, се установява, че при проверката
на водомера в имота на ответника, на база на която е начислена по-голямата от
двете суми, е присъствала майка му, а видно от приложените копия на електронен
карнет, данните за консумацията за периода 10.08.2017г. – 14.08.2018г., са на
база реално извършен отчет. Въз основа на тези факти и доказатевства, съдът
намира, че следва да се приеме за установено и доказано по делото твърдението
на ищеца, че консумацията за процесния период в имота на ответника е
остойностена на база на реално установено по показанията на водомера
потребление.
В тази връзка, неоснователно
е възражението в жалбата, че е налице нарушение при отчитането на водомера, тъй
като ответникът не се е подписал на карнета на инкасатора, доколкото. В
процесния случай, отчитането е извършено в електронен карнет, при което,
съгласно чл.23, ал.4 от ОУ на ищцовото дружество, подпис на клиента не се
изисква.
Съдът намира също, че дори да е имало основание за
изчисляване на консумацията на ответника през процесния период при условията на
чл.24, ал.4 и чл.49 от Общите условия на ищцовото дружество, регламентиращи
хипотезата на процедиране при отказ на абоната да осигури достъп до имота за
проверка на показанията на водомера, както и начинът на изчисляване на
дължимите от абоната суми в такива случаи, то тези правила са уговорени в полза
на ВиК оператора и последният не е длъжен да ги приложи, ако в крайна сметка
успее да установи показанията на водомера, сочещи реалната консумация на вода,
както е станало в настоящия случай. По делото също така не се установява
водомерът да е отчитал неправилно, поради което, само по себе си,
обстоятелството, че липсват доказателства за последващи метрологични проверки
(след 01.01.2009г.), не може да обоснове извод, че същият не е годно средство
за измерване потреблението на вода в имота на ответника, в какъвто смисъл се е
произнесло ВЛ по СТЕ, който извод въззивният съд не споделя. Още повече, че
съгласно чл.16, ал.4 от ОУ на ищцовото дружество, „периодичните
проверки на индивидуалните водомери, като средства за измерване и разпределение
на изразходваното количество вода се извършват от и за сметка на потребителите
през 10 години, считано от датата на последната метрологична проверка.
Следователно, към процесния период 10.08.2017г. – 14.08.2018г., за който се отнася
задължението по квитанция **********/28.08.2018г. за
сумата от 1809,86 лв, 10г. срок от последната метрологична проверка през 2009г.
не е бил изтекъл. Освен това, по делото няма данни, нито твърдения ответникът
да е правил оплаквания или искания за проверка на водомера в имота си съгласно
чл.16, ал.5 от ОУ на ищеца. А както се посочи по-горе, ответникът е плащал
всички останали сметки за вода, преди и след процесните периоди, без възражения
относно годността на водомера в имота си.
С оглед горното, съдът намира, че доколкото по делото се
установява, че ищцовото дружество не е допуснало нарушения при проверката и
остойностяването на консумацията на ищеца на ВиК услуги за процесния период,
сумата от общо 1854,78 лв по квитанция
**********/28.08.2018г. и по фактура №**********/08.12.2019г. се явява дължима
от ответника, което обоснована извод за основателност на предявения главен иск.
С оглед уважаването му, основателен се явява и акцесорния
иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 235,80, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на паричното задължение от
общо 1854,78 лв за период от 28.08.2018г. до 09.01.2020г. Тъй като районния съд
е стигнал до същия извод, първоинстанционното решение ще се потвърди изцяло,
като на основание чл.272 ГПК, ще се препрати към мотивите му.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът ще бъде осъден
да заплати на ищеца разноските пред настоящата инстанция от 420 лв за адв.
хонорар.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №2600040/30.09.2020 по гр.д.
№717/2020г. по описа на Районен
съд-Казанлък.
ОСЪЖДА Г.Г.И., ЕГН **********, адрес *** да заплати на “В.К.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. „***” № *,
представлявано от управителя инж. Р.Т.Р.разноските пред настоящата инстанция от
420 лв за адв. хонорар.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.