Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
С решение № 290 от 01.11.2011 год. по гр.д. № 2193 по описа за 2010 год.Г. районен съд е осъдил Кооперация” О. НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ - КООПЕРАЦИЯ Г. И М. Ф.” - с.Н. В.,Община С.,представлявана от председателя Д. С. П. и прокурист П. В. да заплати на П. И. Д. от с.Н. В. сумата от 7 508 лева ,представляваща възнаграждението му за периода от 02.01.2007 год. до 19.12.2009 год. като Председател и управляващ кооперацията,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 06.10.2010 год. до окончателното изплащане;сумата от 1975,32 лв. представляваща мораторна лихва върху сумата от 7508 лв. обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение,от датата на падежа на всяко вземане до датата на предявяване на иска - 06.10.2010 год.,както и сумата от 1040 лв. направени разноски ,съразмерна уважената част на иска.Отхвърлил е иска по чл.86 от ЗЗД в останалата му част до пълния размер.Осъдил е П. И. Д. да заплати на Кооперация”О. на производителите кооперация Г. и М. Ф.” разноски в размер на 130,43 лв. съобразно отхвърлената част. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Кооперация”О. на производителите кооперация Г. и М. Ф.” с.Н. В.,ответник в първата инстанция.Жали се решението в осъдителната част.Навежда подробни съображения за процесуална недопустимост на постановения съдебен акт - съдът се произнесъл по непредявен иск,предвид на което се прави и±кане въззивният съд да обезсили решението в обжалваната част и да върне делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.Алтернативно навежда доводи,че решението е неправилно и незаконосъобразно,постановено при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и противоречиви мотиви,в противоречие с действителната фактическа обстановка.Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваните части и да постанови друго по същество,с което да отхвърли предявените искове .Претендират се разноски.Релевира следните оплаквания:Твърди,че решението е недопустимо,т.к. съдът не е бил сезиран с иск за изплащане на суми въз основа на качеството на председател на кооперацията,а въз основа на договор за възлагане на управление.В същото време съдът отчитайки нищожността на договора за възлагане на управление,приел ,че се касае до иск за възнаграждение в качеството му на председател на кооперацията.Твърди се,че такъв иск не бил предявяван.От мотивите на решението не ставало ясно как след като съдът не приел,че се касае за нищожен договор за управление,елиминира договора и преминавал към разглеждане на иск въз основа на избора му за председател на кооперацията и въз основа на волеизявленията на ответната кооперация,като запазва от нищожния договор клаузата за размера на дължимото възнаграждение.Алтернативно заема становище ,че неправилно и незаконосъобразно,постановено при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и противоречиви мотиви,в противоречие с действителната фактическа обстановка.При постановяване на решението съдът допуснал противоречие в мотивите,което правело решението необосновано и неаргументирано.След като ищецът не изпълнил условията на ОС по протокола от 19.12.2009 год.,то Общото събрание взема решение да отмени решението от 19.12.2009 год.,с проведено на 19.03.2011 год. ОС.Счита,че неправилно съдът обсъждал законосъобразността на взетото последно решение,т.к. същото е влязло в законна сила и не било обжалвано.Никъде в ЗК или в друг нормативен акт не било забранено ОС да не може да отменя решенията си,защото това било решение по целесъобразност.Последното решение било факт,който следвало да бъде съобразен при постановяване на решението.На следващо място,ако се приеме,че договорът е валиден в него се уговарял начинът ,размерът и механизма на изплащане на възнаграждението.Дори да се приемело,че приложимостта на разпоредбите на Договора за управление,то размера на претендираното възнаграждение не бил определен, а било в зависимост от задълженията отговорностите и обема на работа,които поел.Ищецът следвало да докаже изпълнение на договора.Същият не само не доказал изпълнение на задълженията си по процесния договор ,но се установило нанасяне от негова страна на щети на кооперацията. С въззивната жалба не се прави искане за събиране на доказателства. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат и прокуриста на кооперацията. В законовия срок е постъпил отговор от адвокат Н. П. -ВТАК,в качеството й на пълномощник на ищеца.С довод за неоснователност на депозираната жалба ,навежда подробни съображения.В жалбата неоснователно се сочели две отменителни основания,като с първото се искало”обезсилване на решението в обжалваната част” като недопустимо,или алтернативно отмяна на решението като неправилно и постановяване на ново с отхвърляне на предявените искове,заедно с произтичащите от това последици.Заявява,че алтернативно предявените две позиции сами по себе си сочели на неоснователност на жалбата и недостатъчна убеденост на жалбоподателя в правотата му.Съдебното решение не можело да бъде едновременно и недопустимо и неправилно и то неправилно на всички възможни основания,както се твърдяло в жалбата.Предявеният иск бил допустим.Неоснователни били изложените основания за неправилност на обжалваното решение.Правилно било решението на съда както по отношение на иска за заплащане на възнаграждение,така и по акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение.Решението на първоинстанционния съд било правилно и законосъобразно по подробно изложени в отговора съображения. Прави се искане въззивният съд да го потвърди.Претендират се разноски направени във въззивната инсатция.Не се прави искане за събиране на доказателства. Във въззивната инстанция отговорът се поддържа от упълномощения адвокат. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства. С въззивната жалба ответникът е навел довод за недопустимост на решението,поради това че решаващия съд се е произнесъл по непредявен иск.Доводът е неоснователен по следните съображения: Установява се от събраните доказателства и не се спори от страните,че ищъцът П. И. Д. от създаването на кооперацията през 2005 год./вписана в регистъра на кооперациите с решение № 888 от 12.04.2005 год. на Търговско отделение при ВТОС/ до 19.12.2009 год. е бил Председател на Кооперация „З.”, правоприемник на която е ответника.За този период между страните е било налице мандатно правоотношение,по силата на което ищецът е осъществявал управлението и представителството на ответната кооперация.Според съдържанието на това правоотношение е бил задължен да извършва фактически и правни действия,визирани в чл.38 от Устава на кооперацията.На 02.01.2007 год. между страните е сключен Договор за управление,по силата на който на ищеца в качеството му на председател е вече договорно е възложено управлението на кооперацията ,а той е приел управлението на същата.Договорът е подписан от страните: ищецът,лично и в качеството му на председател,като за ответната кооперация подписът е положен от П. В.,тогава член на УС.Видно от приложения договор,в него са възпроизведени задълженията на Председателя визирани в чл.38 от Устава./л.7-9 от делото/.В чл..11 и 12 от договора е уредено възнаграждението на Председателя : ред за плащане,размер ,срок.Не е спорно,че на ОС на ответната кооперация проведено на 19.12.2009 год., след доклада на председателя ,последният е бил освободен от изборната длъжност.Както и че ОС взема решение на Председателя П. Д. и на Члена на УС П. В. ,сега прокурист, да се изплати възнаграждение на всеки по 7680 лв.Неоснователно е оплакването на жалбоподателя ответник ,че съдът се е произнесъл по непредявен иск,т.к. ищецът претендирал заплащане на възнаграждение по приложения Договор за управление от 02.01.2007 год.,а съдът се произнесъл по договор за мандат.Следва да се има предвид,че отношенията между страните ,независимо,че следват уредбата на ЗК са мандатни правоотношения.С този договор ответната кооперация е възложила на ищеца,в качеството му на председател изпълнение на определени фактически и правни действия.Поначало договорът за поръчка е безвъзмезден,но няма пречка да бъде сключен като възмезден,като се уговори възнаграждение за довереника.В случая това е станало с спорния договор.Заплащането на уговореното възнаграждение не е платено на ищеца,поради което е предявил настоящия иск.Съдът се е произнесъл в периметрите на твърдяните в исковата молба факти и направеното искане.Обсъждал е фактите и обстоятелствата,изложени в исковата молба,както и дали от твърдяните факти е възникнало задължение на ответника към ищеца.Въззивният съд намира,че съдът се е произнесъл по иска с който е сезиран и който правилно е квалифициран от първоинстанционния съд. По основателността на предявените искове: Предявени са обективно съединено искове по чл.79,ал.1 от ЗЗД,във вр.чл.280 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Предявеният иск по чл.79,ал.1 от ЗЗД,вр. чл.280 и сл ЗЗД съдът приема за основателен и доказан по следните съображения: Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск по чл.280 и сл ГПК. По основателността и доказаността акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД съдът не препраща към мотивите на първоинстанционното решение и ще се произнесе по -долу. По направеното възражение,че съдът е допуснал противоречие в мотивите си, което правело решението необосновано и неаргументирано ,т.к.с доклада по делото съдът указал,че ищеца следва да докаже валиден договор,а в решението приел,че „съгласно чл.286 от ЗЗД при мандатните правоотношения доверителят заплаща възнаграждение само ако е уговорено.”Основното възражение на ответната кооперация е ,че няма решение на ОС за сключване на приложения Договор за управление,т.е. че договорът е нищожен поради липса на съгласие на едната страна.Настоящия състав на въззивната инстанция намира наведения довод за неоснователен по следните съображения:На първо място договорът за поръчка е консенсуален и неформален,но т.к. с него е уреден и въпроса за възнаграждението на председателя ,то същият е сключен в писмена форма.На следващо място нито в устава на кооперацията /чл.25/ ,нито в ЗК /чл.15/ е въведено като задължително изискване ОС да взима решение за възнаграждението на председателя.В същото време няма законова пречка такова решение да бъде взето от ОС.В настоящия случай договорът е сключен от ищеца ,в качеството му на председател на кооперацията и упълномощеното лице П. В.,тогава член на УС на ответната кооперация.Съдът счита,че дори упълномощаването на члена на УС П. В. да подпише Договора за управление да не е редовно и оттам договора се е сключен при липса на съгласие,с последващото решение на ОС ,от 19.12.2009 год.за заплащане на председателя на възнаграждение в размер на 7 6080 лв. договорът е саниран и е породил целените правни последици.Решението на ОС е изрично,с него са одобрени сключените договори за управление от 02.01.2007 год. - до 31.12.2009 год.В случая ОС е одобрило два договора,вероятно и сключения договор с П. В.. / л.41 от делото/.На следващо място с жалбата се прави възражение,че заплащането на възнаграждението е поставено като условие от изпълнение на задълженията на председателя в това му качество,т.е председателят не е изпълнявал вменените му задължения.Това възражение противоречи на взетото решение на проведеното на 19.12.2009 год. ОС на кооперацията,където председателят е направил доклад за дейността си,а ОС е взело решение да му заплати възнаграждение за периода на отчета.Съдът споделя изводите на първата инстанция,че ОС е бил момента,където да се обсъжда изпълнението на задълженията на председателя съгласно сключения договор.Наред с изложеното от исковата молба и приложения Протокол № 3/19.12.2009 год. на проведеното ОС на кооперацията се установява,че ищецът е поискал ОС да го освободи като председател на кооперацията с мотив конфликт с члена на УС и счетоводител П. В.,сега прокурист на ответника.От събраните доказателства се установява,че в началото ищецът и П. В. са работели в екип.Ищецът е организирал насаждането и опазването на овощната градина.Самия той се включвал в извършване на всички дейности по създаването й .Пак с цел осигуряване средства за развитието на овощната градина ,в периода преди плододаването на дърветата е организирал производство на дини.В този насока са показанията на св.Томанова,Гроздев,Недко Недев участвали като работници в градината.В тази насока съдът цени и показанията на свидетеля на ответника С. Т.,Председател на Националния съюз на градинарите в България и координатор на проекта за финансиране ,който свидетелства,че е посетил градината „на място видял,че е направена градината…”Ищецът твърди,че П. В. е била дългогодишен партньор по този проект поради което,като председател я е упълном¯щил да осъществява контакт с финансиращия орган./това упълномощаване не е оспорено/.Съдът не дава вяра на показанията на разпитания свидетел М. Ц.,воден от ответника и роднина на прокуриста В..Свидетелят няма преки наблюдения кой и как е организирал и засадил градината.Документите на кооперацията е видял едва на проведеното на 19.12.2009 год. ОС.Показанията на свидетеля са общи.На следващо място свидетелят сега е Председател на КС на ответната кооперация поради което съдът счита,че е заинтересован в полза на ответника с оглед разпоредбата на чл.17 ГПК. Изложеното сочи,че ищецът в качеството си на председател на кооперацията е извършвал поетите с Договора за управление и в изпълнение на чл.38 от Устава на кооперацията задължения по управление на последната .Колкото до възражението,че не се е отчитал пред ОС ищецът твърди,че члена УС В.,която е била и счетоводител на кооперацията не му предоставяла счетоводните книжа на кооперацията..Това твърдение не е оборено от ответната страна./Протокол от с.з.16.05.2011 год.,стр.5;,лист 199 от делото/.След като е извършвал поетите с договора задължения,следва да му бъде заплатено уговореното възнаграждение. С жалбата е направено възражение,че възнаграждението не било уговорено като абсолютна величина.След като ищецът в качеството си на председател е изпълнявал задълженията си формулирани общо в чл.11 от Договора,то следва да му се заплати възнаграждението по чл.12 от същия договор.Заплащането на възнаграждението е определено по следния начин: окончателното възнаграждение се изчислява еднократно, в края на стопанската година,но не по -късно от м.декември на текущата година.Размера на възнаграждението е определен на 12% от постигнатите през годината приходи от продажбите,но не по -малко от сумата на 12 месечни минимални за страната заплати ,което сочи,че възнаграждението е уговорено като размер и като начин на плащане.С решение от 19.12.2009 год. ОС на кооперацията е взело решение на ищеца да се изплати възнаграждение в този размер за периода на действие на договора - 02.01.2007 год. - 30.12.2009 год.,еднократно ,в размер на 12 МРЗ.Вещото лице К. М.,изготвила ССИ е установила,че процесната сума е записана като 7680 лв.В с.з. на 14.04.2011 год. вещото лице е заявило,че претендираната от ищеца като възнаграждение суми ..” са отчетени като разход на кооперацията…,това са възнаграждения,те не са платени,все едни и същи неща касаят - неплатени заплати.”/л.176 от делото/.Заплащане на възнаграждение в този размер е предмет на исковата претенция - 7 605 лв. По делото в първата инстанция ответникът е представил Решение на ОС взето на 19.03.2011 год.Това е факт настъпил след предявяване на иска от значение за спорното право,който съдът следва да цени съгласно разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК.С това решение ОС отменя решението на ОС взето на 19.12.2009 год.,в частта в която е взело решение за заплащане на възнаграждение на ищеца в качеството му на председател,по договор за възлагане от 02.01.2007 год.Районният съд е приел,че това решение е незаконосъобразно и нищожно и не поражда целените правни последици,т.к. нито ЗК нито Устава на кооперацията предвижда правна възможност ОС само да отменя своите решения,които смята за незаконосъобразни.С жалбата се прави възражение,че отмяната на това решение е въпрос на целесъобразност и било възможно ОС да го отмени.Въззивната инстанция намира това възражение за неоснователно.Отмяната на решението на ОС става по реда на чл.58 от ЗК.Такова оспорване на решението на ОС от 19.12.2009 год. няма и като такова то е влязло в сила.Колкото до направеното възражение,че решението от 19.03.2011 год. също не е обжалвано пред съда и като такова е влязло в сила ,то според настоящата инстанция последното решение като нищожно, не е влязло в сила,поради липса на правна възможност ОС само да отменя собствените си решения,които смята за незаконосъобразни. По изложените съображения предявеният иск за заплащане на сумата от 7 605 лв. ,възнаграждение по Договор за управление за периода от 02.01.2007 год. - до 19.12.2009 год. се явява основателен и доказан. Решението на първата инстанция по този иск е правилно,постановено при правилно приложение на материалния закон.Съдът е обсъдил събраните доказателства ,подвел ги е под правилната законова норма и е направил съответните правни изводи,поради което решението е обосновано .Преценявайки постановеното решение въззивният съд не констатира нарушение на съдопроизводствените правила,поради което решението е законосъобразно. По предявеният иск за заплащане лихва за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД първоинстанционният съд е приел,че лихвата се дължи от датата на падежа до датата на постъпване на исковата молба в съда.Приел е,че ответникът е изпаднал в забава от всяко 10-то число на следващия месец,считано от 10.02.2007 год.до 06.10.2010 год. Настоящата инстанция намира този извод за неправилен.Видно от сключения договор чл.12,ал.,1-”Окончателното възнаграждение се изчислява еднократно в края на стопанската година,но не по -късно от месец декември на текущата година”.След като възнаграждението се изплаща еднократно,не по късно от м.декември на всяка година,то не може ответникът да изпада в забава от всяко 10-то число на следващия месец.Съгласно договореното ,срокът от който ответникът е изпаднал в забава е 01.01.2008 год.; 01.01.2009 год.;01.01.2010 год. до 06.10.2010 год.и от тази дата следва да се изчислява лихвата за забава за всяка година,до деня на постъпване на исковата молба в съда. Изхождайки от правилото,че срокът кани длъжника, настоящия състав използвайки програмата за изчисляване на лихви е изчислил лихва за забава за периода в размер на 1 605,82 лв.По тези съображения решението на съда следва да бъде отменено за разликата от 1 605,82 лв. до присъдените 1975,32 лв.,за сумата от 369,50 лв. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски направени във въззивната инстанция в размер на 243,88 лв.,съразмерно уважения иск. Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция по отношение на главния иск,поради което решението в тази част следва да бъде потвърдени.Решението в частта за мораторната лихва следва да бъде изменено в посочения по горе размер. Водим от горното въззивният съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение 290 от 01.11.2011 год. по гр.д. № 2193 по описа за 2010 год. на Горнооряховския районен съд само в частта,в която съдът е осъдил КООПЕРАЦИЯ”О. НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ -КООПЕРАЦИЯ Г. И М. Ф.”с.Н. В. ,общ.С. да заплати на П. И. Д. мораторна лихва върху сумата от 7 508 лв.,от датата на падежа за всяко вземане до постъпване на исковата молба в съда 06.10.2010 год. за разликата от 1 606,82 лв. до 1975,32 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ”О. НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ -КООПЕРАЦИЯ Г. И М. Ф.”с.Н. В. ,общ.С. да заплати на П. И. Д. разноски във въззивната инстанция в размер на 243,88 лв.,съразмерно уважения иск. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател : Членове : |