ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 417
гр. Благоевград, 24.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:В. Ковачев
като разгледа докладваното от В. Ковачев Търговско дело № 20251200900079
по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Ищец в процеса е К. Н. А., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „П. Х.“ №***, в
качеството на съдружник и управител на „Р.“ ООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр. Б., бул. „Св. Св. К. и М.“ №
Претенцията е насочена спрямо „Р.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Б., бул. „Св. Св. К. и М.“ №, представлявано от Д. М. К.
Осъществи се размяната по чл. 367-373 от ГПК.
Исковите молби и отговорите им са редовни и допустими.
Проектът за доклад по делото е следният:
1. Факти и обстоятелства по казуса - в исковата молба и допълнението към нея
се твърди, че на 29.10.2019 г. е било учредено „Р.“ ООД, в което учредители и
съдружници били К. Н. А. и Д. М. К. В това дружество те притежавали равни
дялове от капитала. Представителната власт също се осъществявала от
двамата заедно, видно от дружествения договор. Името на дружеството не
било избрано случайно - то отговаряло на възнамеряваната при учредяването
му дейност - производство на бутилирана изворна вода и безалкохолни
напитки, заявена за вписване и като негова основна дейност. С цел
реализиране на инвестиционните намерения и уреждане на имуществените
отношения, на 07.12.2022 г. било сключено споразумение за прехвърляне на
чистите активи на фабриката /сграда, съоръжения, оборудване, разрешителни,
1
търговска марка и активи по производство и разпространение/ с търговска
марка „Р.“, от ЕТ „Ф. - Д. К.“ на новосъздаденото дружество, срещу цена от 1
600 000 лева, платима от ЕТ „К. Н. А. - К.“. ЕТ „Ф.- Д.К.“ прехвърлил на „Р.“
ООД само сградата на цена от 51 111 лева, като същевременно получил
плащания от 760 000 лева, признати с изрично волеизявление още при
сключване на споразумението, както и общата сума от 110 000 лева, преведени
по банков път. Инвестиционните намерения на К., ако изобщо били
съществували при учредяване на дружеството, се променили в много кратък
период от време, тъй като дружеството официално преустановило дейност и
не извършвало добив, бутилиране и търговия с изворна вода. До ищеца, в
качеството му на съдружник, било отправено предупреждение от 17.02.2025 г.,
от Д. М. К., в качеството й на съдружник и управител на „Р.“ ООД. В
предупреждението било посочено, че А. е извършвал еднолични действия по
управление и разпореждане с имуществото на дружеството, вкл. добиване и
продажба от собствената на дружеството фабрика на изворна вода, което било
част от основната дейност на дружеството. Посочено било също така, че той е
извършвал разплащания от името на "Р" ООД по издадени към него и от него
фактури за стоки и услуги, както и че от сметката на дружеството са
заплащани осигурителни вноски за назначени по трудов договор лица без
съгласието на другия управител и съдружник. Твърдяло се, че дружеството е
със задължения към доставчици в размер на 51 000 лева за 2023 г., както и че
загубата от 7000 лева за 2023 г. не кореспондира с движенията по банковата
сметка. К. предупредила А., че може да бъде изключен като съдружник, но не
посочила срок, в който последният може да отстрани определени
нередовности или пък да преустанови действия, с които се осъществява
съставът на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ. К. въобще не се уверила дали
„нарушенията“ са извършени, дали са противоправни и дали продължават. С
покана до ищеца от 17.03.2025 г., в качеството му на съдружник, К. го
информирала, че свиква събрание на съдружниците, което да се проведе на
02.04.2025 г. Дневният ред за работата на свиканото събрание включвал: т. 1 -
Изключване на съдружника К. Н. А. от "Р" ООД, на основание чл. 126, ал. 3 от
ТЗ, т. 2 - Поемане на освободените в резултат на изключването на съдружника
К. Н. А. дялове от капитала на дружеството от Д. М. К., т. 3 - Освобождаване
на К. Н. А. като управител на „Р.“ ООД, т. 4 - Приемане на учредителен акт на
"Р", и т. 5 - Разни. На 02.04.2025 г., на посоченото в поканата за свикване
2
място, се провело събрание на съдружниците в ответното дружество,
съобразно дневния ред, посочен в поканата. Всеки от съдружниците довел
нотариус за удостоверяване на провеждането на събранието и взетите от
същото решения. Съставени били 2 протокола за събранието, като според
единия били взети решенията по т. 1-4 от дневния ред, а според другия - не.
Ищецът твърди, че взетите решения са незаконосъобразни и противоречат на
повелителните разпоредби на закона и на дружествения договор.
Предупреждението не съответствало на императивни правни норми от ТЗ. То
трябвало да съдържа ясно и конкретно посочване на действията и
бездействията на съдружника. Твърденията в същото били общи, абстрактни и
не попадали в хипотезата на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ. С отправеното
предупреждение не била дадена възможност на съдружника за коригиране на
неговите действия. Смисълът на чл. 126, ал. 3 от ТЗ бил съдружникът да
поправи поведението си по начин, указан му в самото предупреждение и
отговарящ в най-пълна степен на интересите на дружеството.
Предупреждението губело смисъл, ако след него веднага се пристъпи към
изключване, тъй като целта на предупреждението била поправяне на
поведението на съдружника, докато изключването било последица, която
можела и да не се приложи. Свикването на събранието било действие по
управление на дружеството, което следвало да бъде извършено само заедно от
двамата управители. Процесното събрание от 02.04.2025 г. било свикано
еднолично от единия съуправител, което обуславяло извод за
незаконосъобразност на взетите на него решения. За да бъдело свикано общо
събрание, следвало да има решение и от двамата управители, което в случая
не било налице. Имало и противоречие с повелителната норма на чл. 126, ал.
3, т. 3 от ТЗ. В самото предупреждение не бил посочен срок за
преустановяване на конкретни действия на ищеца, който срок да е подходящ
съобразно естеството на действията. А. отговорил на полученото от него
предупреждение и представил достатъчно доказателства, които да обосноват
извод за законосъобразно поведение. Реално нито от предупреждението, нито
от поканата, нито от протокола от проведеното събрание станало ясно с какво
поведението на ищеца е увредило интересите на "Р" ООД. Реализирането на
загуба не можело да го направи, защото загубата била финансов резултат и
той бил логичен при всяко начало на нова дейност. Загубата подлежала и на
пренасяне и приспадане от печалбата през следващите години. В чл. 14, ал. 1,
3
т. 2 от дружествения договор на „Р.“ ООД изрично било предвидено, че
решенията за приемане, освобождаване и изключване на съдружници се
вземат с мнозинство ¾ от капитала /чл. 14, ал. 3 от дружествения договор/, но
било предвидено също така, че докато съдружниците са само двамата
учредители, всички решения да се вземат с единодушие. При изключване
изключваният съдружник не гласувал и неговият дял се приспадал от капитала
при определяне на мнозинството. От посоченото се налагал изводът, че в
случаите на изключване на съдружник, какъвто бил настоящият, след
приспадането на капитала на изключвания съдружник, който не гласувал,
оставащият капитал - ½, не може да формира мнозинство за изключване на
съдружник, доколкото в дружествения договор е предвидено именно
капиталът /повече от ¾/ да е критерият за вземане на решение. Това също
давало основание да се приеме, че решението на събранието е
незаконосъобразно. Действията, извършени от К. А. и описани в
предупреждението за изключване, всъщност представлявали действия по
управление на стопанската дейност на дружеството, насочена към извличане
на печалба от същото. Сред тези действия нямало такива, които да
съставляват нарушение на дружествения договор във връзка с осъществяване
на стопанската дейност. Извършеното изключване било в нарушение на чл.
141, ал. 1 от ТЗ, както и на чл. 15, ал. 2 от дружествения договор. Протоколът
от проведеното събрание на съдружниците в "Р" ООД, удостоверен от
нотариус Д. А., не отговарял на обективната действителност. Действията на А.
били в полза на "Р" ООД и не увреждали неговите интереси. Никакви
доказателства, че е осъществен съставът на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ, не били
посочени в предупреждението за изключване и по време на събранието на
съдружниците. Банковата сметка на дружеството била захранена с лични
средства на съдружника и управител К. А. - над 16 000 лева, поради липсата
на оборотни средства в "Р" ООД и без да е било поето такова негово
задължение към дружеството. Всички описани в предупреждението действия
били насочени към развитие на търговската дейност, а не против интересите
на дружеството. Ответната страна не обосновала наличието на предвидените в
чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ предпоставки, за да е налице законосъобразно решение
за изключване на К. А. като съдружник в дружеството. Имало противоречие с
чл. 14, ал. 8 от дружествения договор, защото липсвал подпис на лицето, което
е водило протокола за събранието. Адвокат Д. Д. не бил надлежно
4
оправомощен да води същия на проведеното на 02.04.2025 г. събрание. Той
бил председател без гласуване и с мандат само от единия съдружник. Налице
бил съществен пропуск, тъй като не ставало ясно кой и как е документирал
направените изявления и взетите решения на проведеното събрание.
Нотариусът Аврамова заверила подписите на съдружник, на председател и
съдържанието, но не ставало ясно кой е създал това съдържание и кой носи
отговорност за неговата достоверност. Налице били много и съществени
разминавания в текста на съставените за събранието 2 протокола, като в
заверения от нотариус Аврамова такъв били пропуснати редица важни
изявления на А. и адвоката му. Липсвали доказателства относно твърдението
за продължаващи действия. Видно от партидата на дружеството в ТР, там
били вписани ГФО за 2022 и 2023 г., което било задължение по закон и нямало
доказателства да е извършвано бутилиране на вода от поканата до
провеждането на събранието. Единствените актове, които били обявени без
знанието и съгласието на Д. К., освен задължителните по закон, били запорът
на дружествения й дял заради неуредени финансови взаимоотношения между
съдружниците и спирането на вписването на решенията от процесното
събрание поради настоящия правен спор. Решението за поемане на
дружествените дялове не отговаряло на поканата и било дописване на т. 2 от
дневния ред. То не можело да съдържа въпроси, които не са били поставени за
обсъждане. Дори обаче въпросът да се съдържал в поканата, тя пак щяла да
бъде в противоречие с императивните правни норми на чл. 125, ал. 1, т. 2 вр.
ал. 3 от ТЗ и взетото решение за остойностяване на дяловете било
незаконосъобразно. Решението да се заплатят дяловете по номинал било в
противоречие с императивни норми на ТЗ. То целяло да ощети и дружеството,
и ищеца. Иска се отмяна на решенията, взети от събранието на съдружниците,
проведено на 02.04.2025 г., както и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който излага твърдения и
аргументи за нейната неоснователност. Приетите решения на проведеното на
02.04.2025 г. в гр. Благоевград събрание на съдружниците в "Р" ООД били
изцяло законосъобразни и съобразени с дружествения договор и установената
съдебна практика по въпросите за изключване на съдружник в ООД. Ищецът
не отричал да е допуснал и извършил напълно съзнателно визираните в
предупреждението за изключването му нарушения, заключаващи се в
5
конкретно посочени действия против интересите на дружеството. Той
оспорвал да е извършвал еднолични действия по управление и разпореждане с
дружественото имущество, което твърдение противоречало на установените
факти и обстоятелства, конкретно описани в предупреждението за
изключването му. От счетоводната документация по несъмнен начин се
доказвало, че ищецът еднолично, като управител на "Р" ООД, без съгласието и
знанието на другия съдружник, добивал и търгувал с минерална вода. Това
било видно от оборотите и извлечението от банковата сметка на дружеството,
с която той отново еднолично оперирал. Ищецът игнорирал другия съдружник
и управител и започнал да управлява и да се разпорежда самостоятелно с
дружеството. Установени били 297 банкови операции по сметката на
дружеството в „Банка ДСК“ АД, извършени в периода 20.06.2023 г. -
14.01.2025 г. Тази цифра била показателна за това, че К. А. по никакъв начин
не зачитал другия управител и съдружник. Ищецът издавал и приемал
фактури за различни стоки и услуги без подписа на К. като управител. От
сметката на дружеството, лично и единствено по нареждане на ищеца, били
заплащани вноски по ДОО, УЧПФ и ФГВРС, назначено било лице по трудов
договор и били изплащани трудови възнаграждения. Имало и други сериозни
нарушения на дружествения договор и императивните разпоредби на закона.
Ищецът подал сам ГФО за 2023 г. в АВ-ТР, който бил обявен, без да е одобрен
с подписа на втория съдружник. Приложените с ГФО за 2023 г. баланс и ОПР
били подписани единствено от ищеца. Името на управителя Д.К. дори не
фигурирало, а съставител на отчета се явявало юридическото лице "Д" ЕООД,
което не било упълномощавано за тази дейност от двамата управители, а
отново било избрано еднолично от ищеца. Пълномощното от двамата
управители към лицето В.Х.Х. нямало никаква връзка с действията на "Д"
ЕООД, което очевидно договаряло отделно само с ищеца. Обявеният в ТР
ГФО за 2023 г. бил подаден чрез адвокат М.С., упълномощена отново само от
ищеца. Всички тези еднолични действия се обяснявали с необходимостта от
съблюдаване на законовите изисквания за отчитане на дейността, каквато
практически не съществувала. Тя била възобновена единствено по личната
преценка на ищеца. От всички тези документи ставало ясно, че ищецът сам е
преустановявал и възобновявал дейността на "Р" ООД като единствен
управител и съдружник. Дружеството се управлявало като ЕООД, собственост
на К. А.. Ищецът очевидно имал нужда да оправдае собственото си
6
противоправно поведение. Проблемът обаче бил в това, че всички тези
незаконосъобразни действия са извършвани от името и за сметка на общото
им с другия съдружник дружество. В отправеното до ищеца предупреждение
за изключване изрично били посочени нарушенията, в които той е обвинен от
другия съдружник, и били изискани конкретни документи и обяснения.
Предупреждението не било общо и абстрактно. В 8 точки били описани
документите, които съдружникът следвало да представи и да даде обяснения
за действията и поведението си. Видно от отговора на същото, ищецът не
отричал да е извършил визираните в предупреждението нарушения. С
изключение на задължаването на дружеството с 51 000 лева към доставчици,
всички останали нарушения били доказани по несъмнен и категоричен начин.
За да бъде възобновена дейността на дружеството, било необходимо решение
на двамата съдружници, а такова липсвало. Нямало обоснована причина и
законна възможност ищецът еднолично да започне да осъществява дейност от
името на „Р.“ ООД през 2023 г., което да наложи обявяване на ГФО.
Обясненията на А. представлявали признание за извършените нарушения на
закона и дружествения договор на "Р" ООД. Необосновано било и
твърдението му, че в предупреждението до изключвания съдружник следвало
да се определи подходящ срок за отстраняване на допуснатите нарушения.
Това било потвърждение от самия ищец, че е допуснал описаните в
предупреждението нарушения. Даването на подходящ срок не било
задължителен елемент от процедурата по изключване на съдружник. Срок за
коригиране на поведението в конкретния случай не бил необходим, тъй като
извършените от ищеца нарушения на закона и дружествения договор били
толкова съществени, че не подлежали на корекция. Нямало обективна
възможност и нужда на ищеца да бъде даван срок за отстраняване на
нарушенията, защото нямало как да бъдат заличени с обратна сила визираните
тежки правонарушения, които вече били настъпили в обективната реалност.
Предупреждението за изключване по чл. 126, ал. 3 от ТЗ можело да бъде
отправено както от всеки съдружник, така и от управителя, и не следвало да
бъде отправено по решение на събранието, каквото правомощие то, съгласно
чл. 137 от ТЗ, нямало, и защото подобно изискване щяло да блокира правото
на събранието да изключи съдружник, притежаващ повече или 50 % от
капитала. Ако се приемело, че изключваният съдружник следва да подпише
поканата за изключването си /когато дружеството се представлява и от него/,
7
то това също щяло да осуети провеждането на самото събрание. Ищецът
твърдял, че бил захранил сметката на дружеството с лични средства в размер
на 16 000 лева, но по този начин на практика го задължил към себе си. Това
представлявало вид самоинициатива, която демонстрирала несъобразяване с
изискванията на закона и дружествения договор и доказвала още едно
правонарушение от страна на ищеца, обосноваващо изключването му. В
случая нямало съгласие на другия управител за ползване на паричен заем от
другия съдружник, нито решение за допълнителна парична вноска по чл. 134,
ал. 1 от ТЗ, за което се изисквало мнозинство повече от ¾ от капитала /в
случая това означавало единодушие на двамата съдружници/. Ето защо
захранването на дружествената сметка с лични средства на ищеца следвало да
се разглежда като поредното негово нарушение и действие против интересите
на „Р.“ ООД, а не като съдействие за осъществяване на дейността. Не било
налице и твърдяното противоречие с чл. 14, ал. 1, т. 2 от дружествения
договор, защото самата въпросна разпоредба противоречала на чл. 137, ал. 3,
изр. 2 от ТЗ, според което изключваният съдружник не гласува и неговият дял
се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Този запис
всъщност фигурирал и в текста на чл. 14, ал. 3 от дружествения договор, но
очевидно за ищеца било изгодно друго тълкуване. Не можели да бъдат
споделени твърденията в исковата молба, че ищецът търпи санкция за това, че
е изпълнявал задълженията на управител и съдружник с личен труд.
Изпълнението на задължения в нарушение на императивни норми не можело
да се счита за правомерно поведение, тъй като подобно изпълнение не се
допускало от закона. Съгласно чл. 142, ал. 2 от ТЗ, при няколко управители,
всеки от тях можел да действа самостоятелно, освен ако дружественият
договор предвижда друго. В процесния случай това било предвидено в чл. 15,
ал. 3 от дружествения договор - когато в дружеството е избран повече от един
управител, управителите го управляват и представляват заедно. Неверни били
твърденията за съществено разминаване на съдържанието на съставените за
събранието 2 протокола. Не било спорно, че на проведеното на 02.04.2025 г.
събрание са присъствали и двамата съдружници, всеки от които с адвокат,
както и че са били поканени различни нотариуси да удостоверят събитията.
Липсвало законово основание единият нотариален протокол да се счита за по-
достоверен от другия. И в двата протокола приетите от събранието решения
били отразени по идентичен начин. Съдържащите се в протокола на
8
нотариуса, поканен от ищеца, изявления на А. и неговия адвокат не водели до
различен извод от този, че ищецът е бил изключен като съдружник и че
решенията, предмет на иска по чл. 74 от ТЗ, са били приети с гласовете на
съдружника Д. М. К.. Моли се за отхвърляне на предявения иск и присъждане
на разноски по делото.
С допълнителната искова молба се оспорват твърденията от отговора на
ответника. Банковата сметка била открита от двамата съдружници, които били
и управители и всеки от тях имал достъп както до информацията, така и до
възможността за опериране с нея, с оглед на осъществяване на основната
дейност на дружеството, и в този смисъл броят на банковите операции бил
само статистическа величина. Нищо не било крито от знанието на другия
съдружник - нито оборотите по сметката, нито търговската дейност, нито
сключването на трудовия договор. ТР бил публичен и действията по
обявяване на актовете също били видими. Липсата на издадени разрешителни
не можела да се вменява във вина на К. А., тъй като да снабди дружеството с
необходимите му разрешителни за производство и бутилиране имала
задължение Д.К., по силата на споразумението от 07.12.2022 г. Соченото в
предупреждението за изключване еднолично скрито от другия съдружник
управление на дружеството било невярно. Всички изисквани по
предупреждението документи били налични със свободен достъп на
съдружника и управител Д.К. или в банката, или при счетоводителя, стига тя
да искала да се възползва от правата си по закон и дружествен договор,
изпълнявайки задълженията си на съдружник и управител. Както
представянето на поисканите документи, така и даването на обяснения за
несъставомерни деяния било недължимо, защото при полагане на дължимата
грижа, съдружникът и управител можел да се снабди със същите и да
анализира каква е информацията в тях. Твърдените нарушения на К. А. при
осъществяване на основната дейност на дружеството не били доказани с
влезли в сила актове на надлежни контролни органи. Пълномощното на
счетоводителя не било оттеглено от Д.К. и към момента. Предупреждението
било общо и абстрактно. Д.К. изискала информация, до която имала свободен
достъп, а ако нямала такава информация и доказателства, обвиненията без
доказателства в предупреждението били хипотетични. Това нарушение било
особено съществено, тъй като засягало правото на защита на ищеца.
Твърдението за възобновяване на дейността на дружеството било
9
неоснователно - дейността не била възобновявана, а започнала през 2023 г. и
това било видно от действията по откриване на банкова сметка и
упълномощаване на лица за обслужването й, и изразената воля за това на
съдружника и управител Д.К.. Срокът бил дължим за коригиране на
поведението, а не за изправяне на допуснати грешки, каквито в случая нямало,
поради което и този срок бил винаги дължим. Страните уговорили и
конкретните фактически състави, при които било мислимо изключването на
съдружник /чл. 12, ал. 1 от дружествения договор/, нито един от които в
случая не бил налице. Събранието било ненадлежно свикано.
Обстоятелството, че ищецът финансирал дейността на дружеството с личните
си средства, не свидетелствало за нарушение, а за намерение то да може да
осъществява дейността си, за което била необходима и текуща издръжка.
Видно и от сключения договор за банкова сметка, и от подписаното на
счетоводителя пълномощно, Д.К. била наясно, че към всички останали текущи
разходи се прибавят и тези за специализирано административно обслужване и
представителство пред институции. Разходите за това, заедно с останалите
текущи разходи за издръжката на дейността, при липса на средства в
дружеството, в т. ч. оборотни, били поети от К. А., без той да носи
задължението за това. По изричен запис в дружествения договор /чл. 14, ал. 3/,
страните по него установили изрични правила „докато съдружниците са само
двамата учредители“, различни от тези в ТЗ, и това било факт. Както било
видно от разпоредбите на чл. 141, ал. 1 и 2 от ТЗ, първата засягала
управлението, а втората - представителството. „Заедността“ в управлението и
представителството не можела да се абсолютизира, тъй като по различни
причини който и да е от управителите можел да не може да бъде „осигурен на
място“ във всеки един случай, затова дейността по управлението се
различавала от оперативната дейност. В случая действията по
предупреждението засягали оперативната дейност, а не дейността по
управление и представителство на дружеството, за която дейност
съдружникът и управител Д.К. била винаги в течение. Производството по
изключване на съдружник се основавало на твърдения за виновно поведение,
изводими само от съвместното представителство на управителите, и
пренебрегнало напълно правата и добросъвестното изпълнение на задължения
на К. А. по дружествения договор в качеството му на съдружник, което било
напълно незаконосъобразно, тъй като упражняването на членствените права
10
на съдружник не можело да бъде противопоставяно или ограничавано от
правата на управител, а и в поведението следвало да има повторяемост, което
предполагало „нарушенията“ да са били констатирани преди предприемане на
действия по изключване - поне веднъж, а не заради изключване, както било в
случая.
Представен е отговор на допълнителната искова молба, в който се изтъква, че
твърденията за допуснати сериозни нарушения на разпоредбите на
дружествения договор и закона от страна на ищеца се потвърждават от самия
него. Последният сам влязъл в обяснителен режим, с цел да оправдае
извършените и установени от другия съдружник нарушения с „организиране
на оперативната дейност на дружеството“, „оперативна самостоятелност“,
„задължение за съдействие с личен труд“, че всеки от управителите имал
достъп до възможността да оперира с банковата сметка и в този смисъл броят
на операциите бил само статистическа величина, защото правата на
съдружниците и управителите били равни, както и др. подобни - все
принципни положения, които обаче самият ищец нарушил. Ищецът се опитвал
да прехвърли отговорността върху другия съдружник, но делото се водело за
неговото изключване и за извършени конкретни нарушения от самия него, а не
какво е трябвало да направи или не е направила Д.К.. В този смисъл тези
възражения били ирелевантни за спора. Срок за коригиране на поведението му
в конкретния случай не бил необходим, тъй като извършените от ищеца
нарушения не подлежали на корекция и даването на допълнителен срок не
опорочавало предупреждението, но за сметка на това му бил определен срок
да даде обяснения и да представи доказателства, от което той се възползвал
дотолкова, доколкото преценил за необходимо. Ищецът продължавал да
диференцира действията си по управление със задълженията си на
съдружник, но когато съдружникът бил и управител, действията му срещу
интересите на дружеството в качеството му на управител следвало да се
отчитат и като нарушения на дружествените задължения. В процесния казус
имало множество нарушения от страна на изключения съдружник, което
говорело за повторяемост и постоянство в действията му срещу интересите на
дружеството, а не за изолирани случаи. Ищецът до такава степен
пренебрегнал задълженията си на управител и съдружник, до такава степен се
„вживял“ като едноличен мениджър, че започнал само той да взема решения и
да управлява дружеството според собствените си разбирания, без да отчита
11
факта, че има равноправен съдружник и управител, с когото действат само
„заедно“;
2. Правна квалификация на претенцията - чл. 74, чл. 126, ал. 3, т. 3, чл. 138, ал.
1 и чл. 141, ал. 1 и 2 от ТЗ, и чл. 9, чл. 12, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 2, ал. 3 и 8 и чл.
15, ал. 1, 2 и 3 от дружествения договор;
3. Кои факти и обстоятелства се признават - няма такива;
4. Кои факти и обстоятелства не се нуждаят от доказване - няма такива;
5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти и обстоятелства - ответникът трябва да докаже, че е спазена
процедурата по свикването на събранието от 02.04.2025 г., че е спазена и
процедурата по неговото провеждане, че ищецът е действал против
интересите на дружеството, извършвайки описаното в предупреждението от
17.02.2025 г., че това е имало системен, а не епизодичен характер, както и че
не е било необходимо да се дава срок за коригиране на неговото поведение,
тъй като извършените от същия нарушения не са подлежали на корекция; и
6. За кои факти и обстоятелства не се сочат доказателства - няма такива.
Представените от страните документи по делото, с изключение на медийните
публикации, са относими, допустими и необходими за изясняването на
правния спор, поради което следва да се приемат като писмени доказателства
в процеса.
Няма пречка да се приобщи като веществено доказателство представената от
ищеца флашпамет, съдържаща аудиозапис.
Събирането на исканите от страните гласни доказателства следва да бъде
отказано, защото за голяма част от фактите и обстоятелствата, които се цели
да бъдат изяснени чрез тях, са представени /и ще бъдат приети/ писмени
доказателства, а пък останалата част се явява неотносима към предмета на
делото.
Твърде странични за правния спор се явяват фактите и обстоятелствата, чието
установяване се цели от ищцовата страна посредством исканията й за
изискване на информация и документация от БДЗБР, РЗИ Дупница, Община
Рила и ПВРБ, поради което последните трябва да бъдат отхвърлени.
По исканията на страните за назначаване на счетоводна експертиза, съдът ще
се произнесе в предстоящото открито заседание, след приемането на доклада
12
по делото и отделяне на спорното от безспорното.
Искането на ищцовата страна за активиране на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от
ЗЗТТ следва да бъде отклонено. Ищецът го аргументира с ненакърняване на
репутацията на съдружника и управител Д.К.. По този начин обаче той се
опитва да брани чужди права, а не свои. Подобно искане от страна на г-жа К.
не е направено. Тя най-добре може да се погрижи за опазването на
репутацията си. Отделно от изложеното, съдът счита, че предвидените в чл. 12
от ЗЗТТ мерки за поверителност на информацията могат да бъдат приложени
само в съдебното производство за защита на търговската тайна, уредено
именно в специалния ЗЗТТ, но не и в другите съдебни производства /на такова
мнение е и ВКС - Определение № 322 от 20.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. №
1081/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова/.
Следва да се насрочи и проведе открито съдебно заседание по делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 374 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото.
ПРИЕМА следните документи, представени по делото от страните, като
писмени доказателства в процеса: ****
ПРИОБЩАВА представената от ищеца флашпамет, съдържаща аудиозапис,
като веществено доказателство по делото.
ОТХВЪРЛЯ исканията на страните за допускане и разпит на свидетели по
делото.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищцовата страна за изискване на информация и
документация от БДЗБР, РЗИ Дупница, Община Рила и ПВРБ.
СЪОБЩАВА на страните, че по исканията им за назначаване на счетоводна
експертиза ще има произнасяне в предстоящото открито заседание, след
приемането на доклада по делото и отделяне на спорното от безспорното.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за прилагане на разпоредбата на чл. 12, ал. 1
от ЗЗТТ по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на
20.10.2025 г. и да започне в 13:30 ч.
13
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, чрез адвокатите, на посочените от същите по
делото имейли: *** и ***, като им СЕ ВРЪЧАТ и копия на настоящия
съдебен акт, а на ищеца - и копие на допълнителния отговор на
допълнителната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
14