№ 40033
гр. София, 08.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110146809 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. А. Г. срещу
Г. А. А. с предявена осъдителна искова претенция за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 23 500 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.08.2023 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба и депозираните по делото уточнителни молби от 25.09.2023 г. и от
06.11.2023 г., във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, ищцата е
изложила твърдения, че към Разпореждане от 03.07.2023 г. по гр. дело № 2152/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, получено от съпруга й на 20.08.2023 г., са приложени
жалба по делото и молба по изпълнително дело пред Районен съд – Царево, депозирани от
ответника Г. А.А.. Поддържа се, че в последните се съдържат клеветнически твърдения с
невярно съдържание, като се излага, че написаното за ищцата: „бивш ЧСИ, лишен завинаги
от правото на юридическа деятелност на 24.04.2023 г.“ не отговаря на истината. Посочено е,
че молбата на ответника е депозирана пред РС – Царево и пред ДСИ при РС - Царево, като
написаното в същата е: „Аз предполагам, че семейство Д. заедно с ДСИ Царево искат да
разиграят отново схема за продажба на Кремиковци жена ЧСИ 862 М. Д. лишена от право на
юридическа деятелност от 24.04.2023 г….“ – съгласно уточнителната молба от 25.09.2023 г.
Изяснява се, че така написаното в молбата е с копие до Министерство на правосъдието, до
Районна прокуратура - Царево, до председателя на Районен съд – Царево. В исковата молба
се твърди, че в жалбата ответникът Г. А. е написал за ищцата: 1. „Приложената скица е
сигурно изкарана от неговата жена М Д. лишена от право ЧСИ на 24.04.2023 г.“ и 2.
„Отговора е много прост. Неговата жена /бивш ЧСИ, лишен завинаги от правото на
юридическа деятелност на 24.04.2023 г. е изкарала всички частни документи на моето име“.
В исковата молба и депозираните уточнителни молби ищцата М. Г. посочва, че твърденията
на ответника представляват клевети, тъй като тя не е лишена от права като ЧСИ и от
юридическа деятелност, а по своя молба е поискала да бъде освободена от министъра на
правосъдието като частен съдебен изпълнител, за което е издадена заповед от 24.04.2023 г.
Поддържа се също, че вследствие от клеветническите твърдения на ответника ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, предвид оклеветяване на честта и достойнството й в
цялата съдебна система и авторитетът й като юрист, предизвиквайки влошаване на
здравословното й състояние, сърцебиене, тормоз и унижение. В исковата молба се твърди,
че е налице рекет, принуда от страна на ответника А. спрямо ищцата, чрез изпращана до
1
нея, като ЧСИ, на телепоща с искане да му бъдат изпратени оригинали на изпълнителни
листове, по които същият е осъден да заплаща пари. В уточнителната молба от 06.11.2023 г.
са изложени твърдения, че клеветническите думи на ответника с невярно съдържание са:
„Приложена скица е сигурно изкарана от неговата жена М Д. лишена от право ЧСИ на
24.04.2023 г.“. Отразено е, че по сигнал, подаден от съпруга й до Прокуратурата, е
образувана пр. преписка № 80/2022 г. по описа на РП – Бургас заради отказ на ответника Г.
А. да заплаща суми, за които е осъден, във връзка с което съпругът й получил по телефона
обаждания със заплахи, които стресирали ищцата, довели до притеснения, негативни емоции
и страдания, страх да не бъдат реализиран, за живота и здравето на ищцата и на съпруга й,
безсъние и стрес, влошавайки здравословното й състояние, като са й причинили
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК задължителна част от съдържанието
на исковата молба е ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска – като
искане за защита/съдействие.
За редовността на исковата молба и за допустимостта на предявените със същата
искания съдът следи служебно, но само въз основа на изложените от ищцовата страна
твърдения. Последните очертават предмета на търсената защита от ищеца, а оттук и
предмета на доказване по делото и на произнасяне от съда с крайния съдебен акт – арг. чл.
236, ал. 1, т. 5 ГПК.
Съдът, анализирайки изложените в исковата молба твърдения, както и тези в
депозираните по делото уточнителни молби, намира, че към настоящия момент исковата
молба е нередовна – по делото са останали неизяснени от ищцата конкретните
думи/изрази/твърдения на ответника, за които същата твърди, че не отговарят на истината и
са й причинили неимуществени вреди, както и къде конкретно и в кой момент са
обективирани същите. В исковата молба и уточнителните молби са изложени различни
твърдения, като се изяснява само, че се касае за жалба, приложение към разпореждане на
съда по гр. дело № 2152/2023 г. по описа на СРС, както и за молба по същото това дело, но
депозирана по изпълнително дело пред РС – Царево, респ., че последната е адресирана и до
трети лица – Министерство на правосъдието, председателя на РС – Царево, РП – Царево.
Въпреки двукратно дадените й възможност и указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК – с
разпореждането от 24.08.20223 г. и с разпореждането от 26.09.2023 г., от страна на ищцата
не е извършена необходимата конкретизация относно твърдяното противоправно поведение
на ответника чрез изчерпателно посочване на твърденията на ответната страна –
съдържанието им и начина им на обективиране, респ. чрез адресата им. Налице е неяснота
дали се касае за едновременното им излагане в жалба от ответника, какъв е характерът на
тази жалба, описана като приложение към съдебно разпореждане, получено от съпруга на
ищцата, както и в молба по изпълнително дело – отново какъв е характерът на молбата и до
кого е адресирана. Налице е неяснота относно конкретните твърдения на ответника, касаещи
ищцата, от които същата претендира да е претърпяла неимуществени вреди, както и кои
точно твърдения са изложени в жалбата, и кои в молбата по изпълнителното дело. Остава
неясно и какви конкретно неимуществени вреди твърди ищцата да е претърпяла лично от
деянието на ответника, тъй като и в уточнителната молба от 06.11.2023 г., наред с описаните
негативно засягане на честта и достойнството на ищцата и на авторитета й, се излагат
твърдения за неимуществени вреди – страх, притеснения, негативни емоции, безсъние,
стрес, но вследствие от друго поведение, изразяващо се в отправяне на заплахи, при което е
налице неяснота твърди ли се причинна връзка на вредите единствено с процесното
поведение на ответника. Въпреки двукратно дадените на ищцата подробни и
последователни указания, същата не отстрани така допуснатите нередовности.
Предвид изложеното и доколкото ясното описание на противоправното поведение на
ответната страна като конкретно поведение, реализирано по конкретен начин и съдържащо
2
конкретни твърдения, както и описанието на конкретните вреди, които се твърди да се
претърпени вследствие от това поведение, са съществен елемент от съдържанието на
исковата молба по предявена претенция по чл. 45 ЗЗД, то липсата на надлежното им
очертаване обуславя извода за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК,
за които неблагоприятни правни последици ищцата е била предупредена с разпореждането
на съда от 26.09.2023 г., получено лично от нея на 29.10.2023 г., като приложение към
съобщение от 27.09.2023 г.
С оглед изхода на настоящото дело, съдът не следва да се произнася по същество по
искането на ищцата за освобождаването й от задължението за внасяне на държавна такса по
делото, обективирано в уточнителната молба от 25.09.2023 г, като и по искането й за
допускане на обезпечение на предявената искова претенция по реда на чл. 389 ГПК,
обективирано в исковата молба, доколкото в конкретната хипотеза основанието за
връщането – нередовност на исковата молба обуславя прекратяване на делото, а
произнасянето по тези искания е обусловено от висящо исково производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 235297/22.08.2023 г., уточнена с молба с вх. №
264173/25.09.2023 г. и с молба с вх. № 314601/06.11.2023 г., подадена от М. А. Г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по образуваното въз основа на същата гр. дело №
46809/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3