О П
Р Е Д Е
Л Е Н И
Е № 260014
Дата
12.01.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , търговско отделение, трети състав :
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
в закрито заседание на
12.01. 2021 г.
разгледа
докладваното от съдията - докладчик Емил
Митев частно търг.дело
№ 15/2021 г. по описа на ПАС.
Производство е по чл.
274,ал.1,т.2 от ГПК във връзка с чл.248 ГПК.
Образувано е по частната жалба на
адвокат М.И.Д., член на САК, в качеството й на пълномощник на ищеца по делото И.А.Ч. против Определение №
260 0928 от 08.10.2020
г.,постановено от Пазарджишкият окръжен съд
по търг.дело №120/2019 г.по описа на съда.
По силата на обжалваното определение съдът
по реда на чл.248 ГПК е изменил решението в частта му относно съдебните
разноски, като е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на сумата 487.51 лева, съразмерно уважената част от
исковете.
Частният жалбоподател обжалва
определението като счита, че уважената
част от исковете е в общ размер на
35 000 лева,представляваща застрахователно обезщетение,а не в размер на
10 000 лева. Основното
оплакване, поддържано в частна жалба е, че
съдът не е отчел факта,че застрахователят е заплатил сумата от
25 000 лева и това плащане е
извършено след депозиране на исковата молба.
Претендира се да се присъди
адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38,ал.1 т.2 от ЗА в размер
на 1580 лева съразмерно уважената част на
главния иск.
По отношение на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД, който е уважен изцяло се
претендира да се присъди допълнително сумата от 327.83 лева.
Общо по двата обективно съединени иска се претендира да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 1907.23 лева,като се претендира да се
присъди допълнително сумата от 1419.72 лева.
Ответника по частната жалба
„Д.З.И. –О. з.“ ЕАД –С.,представлявано от пълномощника си адвокат М.М.
*** поддържа писмен отговор, съгласно
който частната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в частната жалба
оплаквания, приема за установено следното:
Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в определения от закона срок и е насочена
срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване .
Частната жалба е допустима ,а разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове- главен иск по
чл.432 от КЗ – за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД.
Главният иск е предявен за сумата
от 65 000 лева,като след предявяването на иска и образуване на настоящото
дело застрахователят е изплатил сумата
от 25 000 лева. По силата на
решението съдът е присъдил
допълнително сумата от 10 000 лева, която се прибавя към доброволно
изплатените от застрахователя 25 000 лева.
Общият размер до който е уважен
главният иск по чл.432 от КЗ е 35 000 лева и съразмерно на тази уважена част ,съгласно
чл.38,ал.1 т.2 и ал.2 от ЗА се определя
размера на адвокатското възнаграждение.
Безспорен факт е, че доброволното плащане на застрахователя от 25 000
лева е извършено на 09.07.2020 г., т.е.
след завеждане на делото. Това означава, че ответника
е дал повод за завеждане на
делото,поради което и той следва да поеме отговорността за направените от ищеца съдебни разноски. Това се отнася и до адвокатското
възнаграждение,дължимо на основание чл.38,ал.2, т.2 от ЗА.
При успешно защитен материален
интерес в размер на 35 000 лева , съгласно
чл.8,ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения се дължи
възнаграждение в размер на 1580 лева.
По отношение на акцесорния иск по чл.86
ЗЗД- този иск е уважен изцяло в
размер на 1389 лева.
Съгласно чл.8,ал.2 ,т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. се дължи адвокатско възнаграждение в размер не
327.33лева.
Общо по двата обективно съединени иска се дължи възнаграждение в размер на 1907.23 лева ,както точно е посочил частният жалбоподател.
Първоинстанционния съд е уважил
молбата по чл.248 ГПК частично до размер
на 487.51 лева, като определението следва да се отмени за разликата над тази
сума до доказания размер от 1907.23
лева.
Това означава, че в полза на адвокат М.И. Д. следва да се присъди допълнително сумата от 1419.72
лева,съразмерно уважената част от исковете.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение
№260 092 от 8.10.2020 г,постановено от Пазарджишкият окръжен съд по търг. дело №120/2019 г.,в частта с която
съдът е отхвърлил молбата по чл.248 ГПК за сумата от 1419.72 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение ,дължимо на основание чл.38,ал.1 т.2
от ЗА,вместо което в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.З.И.О.з.“ЕАД ЕИК
********* да заплати в полза на адвокат
М.И.Д. с ЕГН: ********** ,член на
САС към първоначално присъдената
сума от 487.51 лева допълнително още
сумата 1419.72 лева или да заплати
сума в общ размер на 1907.23 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено от адвокат М.Д. от САК процесуално
представителство по делото, дължимо на основание чл.38,ал.2 т.2 от ЗА.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, подадена в едномесечен
срок,считано от връчването му .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.