РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Радомир - гражданска колегия, ІІІ
състав в публичното заседание на двадесети трети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1151 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск от „Р.(Б.)“
ЕАД, ЕИК ., със седалище/адрес на управление:***, „Е. ..“, представлявана
от А.В.А. – изпълнителен директор и М. Т.П. – прокурист против М.Л.В., с ЕГН ********** *** и Г.Р.Г., с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че по
депозирано от ищеца заявление в РдРС е образувано ч.гр.д. № 770/2018 г., по
което в полза на ищцовата страна била издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, връчена на ответниците при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което
обуславяло предявяването на настоящият иск.
Твърди, че на 28.02.2008 г. между
ищеца и първият ответник, в качеството му на кредитополучател и вторият
ответник, като солидарен длъжник, бил сключен договор за банков кредит, по
силата на който бил отпуснат кредит в размер на 26292.50 лева, който бил
напълно усвоен на 28.02.2008 г. Сочи, че съгласно договорът кредитът следвало да
бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни погасителни вноски, всяка една в
размер на 314.16 лева, дължима на 25-то число от съответния месец, считано от
25.03.2008 г. до 25.02.2018 г. Излага доводи, че договора бил изменен и
допълнен с подписването на Анекс № 1 от 12.03.2010 г. и Анекс № 2 от 17.12.2012
г., като с Анекс № 2 страните променили крайният срок за погасяване на кредита,
който бил - 15.12.2027 г. Твърди, че кредита бил лихвоносен, като страните
уговорили възнаграждение за кредитора – редовна лихва в размер на 7,65 %, като
определили и размера на обезщетението за забава в плащането от
кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредити. Сочи,
че при забава в плащането се дължала неустойка – наказателна лихва, чийто
размер бил определен, като към размера на възнаградителната лихва се
начислявала на годишна база и 10 пункта надбавка, начислена върху забавените
вноски за главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване.
Излага доводи, че ищецът изпълнил своите задължения по договора.
В исковата молба твърди, че
кредитополучателят и солидарният длъжник не са заплатили дължими месечни
погасителни вноски с падежни дати – 15.02.2018 г.; 15.03.2018 г., 15.04.2018
г., 15.05.2018 г. и 15.06.2018 г., поради което и съгласно чл.9.1 от договора,
банката била обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Сочи, че
предсрочната изискуемост на кредита била обявена на първия ответник на
12.06.2018 г., с писмо изх. № .. от 06.06.2018 г.,
което било получено лично от него, а на втория ответник на 29.06.2018 г. с
писмо изх. № .. от 06.06.2018 г., което твърдят за
надлежно получено от него при условията на чл.13 от анекс № 2 от 17.12.2012 г.
Твърди, че предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по процесния
договор и последвалите го Анекси била осчетоводена на 29.06.2018 г.
Искането към съда е да признае за
установено спрямо ответниците съществуването и изискуемостта на вземанията на
ищеца, произтичащи от Договор за банков кредит от 28.02.2008 г., Анекс № 1 от
12.03.2010 г. и Анекс № 2 от 17.12.2012 г. на следните суми: главница в размер
на 16533.82 лева, от която редовно падежирала главница в размер на 535.99 лева
за периода от 15.02.2018 г. до 15.06.2018 г. и предсрочно изискуема главница в
размер на 15997.83 лева; изискуема редовна лихва в размер на 257.51 лева за
периода от 15.08.2017 г. до 28.06.2018 г.; изискуема наказателна лихва в размер
на 97.55 лева, от която изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил
падеж в размер на 13.87 лева за периода от 15.02.2018 г. до 12.07.2018 г. и
изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуемата главница в размер на
83.68 лева за периода от 29.06.2018 г. до 12.07.2018 г. включително; изискуема
лихва в размер на 1105.62 лева за периода от 15.05.2012 г. до 16.12.2012 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 13.07.2018 г. до изплащане на
вземането.
В условията на евентуалност, в
случай, че главните установителни искове бъдат отхвърлено изцяло или частично
като неоснователни, е поискал от съда да осъди ответниците да заплатят
солидарно на ищеца посочените по-горе суми, ведно със законната лихва върху
всяко отделно претендирано вземане, като твърди, че длъжниците изпадат в
забава, считано от датата на получаване на препис от исковата молба.
Моли да му бъдат присъдени
направените по заповедното и исковото производство разноски, като в случай, че
исковете бъдат уважени частично, е поискал от съда разноските да бъдат
присъдени по компенсация.
В срока за отговор, ответника М.Л.В. не е подал отговор на исковата молба и не е взел
становище по иска.
В срока за отговор, ответника Г.Р.Г. чрез назначеният му особен представител – адв. Б. е
подал отговор на исковата молба, с който е оспорил изцяло предявените искове по
основание и размер, като счита, че ищецът не сочи доказателства относно
наведените в исковата молба твърдения за неизпълнение от страна на
кредитополучателя и солидарния длъжник, което да е довело до предсрочна
изискуемост на кредита. Оспорил е приложената към исковата молба справка по
чл.366 от ГПК, като твърди че липсват данни да е длъжностно лице, в чиято
компетентност е да изготвя счетоводни документи. Излага доводи, че втория
ответник не е уведомен за обявената от Банката предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като изпратеното до него писмо не е достигнало до знанието на Г.,
поради което твърди, че поради неосъществен състав на обявена предсрочна
изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание. Изложил е доводи, които касаят съществото на спора, по отношение на
предявения осъдителен иск, по които съдът ще се произнесе при постановяване на
крайния съдебен акт. С оглед изложеното в отговора на исковата молба,
ответникът чрез особения представител е поискал от съда да отхвърли предявените
искове изцяло, като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовата
страна представител не изпраща. В депозирана по делото писмена молба
моли,заявява че поддържа предявения иск, като моли съда да постанови решение, с
което искът да бъде уважен, като им бъдат присъдени направените по делото
разноски, както и юрисконсултско възнагарждение.
В съдебно заседание ответника М.Л.В.
не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.
В съдебно заседание ответника Г.Р.Г.
се представлява от назначеният му особен представител, който оспорва
предявените искови и моли съда да ги отхвърли.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 770/2018 г. на РдРС, в полза на ищеца в настоящото
производство е била издадена заповед № 672 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 23.07.2018 г., с която е разпоредено ответниците да
заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 16533.82 лева, представляваща
изискуема главница, от която 535.99 лева – редовно падежирала главница и
15997.83 лева предсрочно изискуема главница, сумата в размер на 257.51 лева –
изискуема редовна лихва за периода от 15.08.2017 г. до 28.06.2018 г.
включително, сумата в размер на 97.55 лева – изискуема наказателна лихва за
периода от 15.02.2018 г. до 12.07.2018 г. включително, от която сумата от 13.87
лева – изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж и 83.68 лева –
изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, сумата от
1150.62 лева – изискуема лихва, дължима съгласно чл.9 вр. чл.1, б.“б“ от Анекс
№ 2/17.12.2012 г., начислена за периода от 15.05.2012 г. до 16.12.2012 г.
включително, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 19.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Като
обстоятелства, от които произтича вземането в заповедта за изпълнение е
посочено: договор за банков кредит от 28.02.2008 г., анекс № 1 от 12.03.2010 г.
и анекс № 2 от 17.12.2012 г. сключени между ищеца, кредитополучателя М.Л.В. и
поръчителят Г.Р.Г.. Заповедта за изпълнение е връчена на двамата ответници при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя – ищец в настоящето
производство са дадени указания за предявяване на иск в едномесечен срок от
съобщаването. Искът е предявен в указаният на страната срок.
От
приложения по делото договор за банков кредит от 28.02.2008 г. се установява,
че на 28.02.2008 г. между ищеца, в качеството му на кредитодател
и М.Л.В., в качеството му на кредитополучател и Г.Р.Г., в качеството му на
съдлъжник – солидарен длъжник, по силата на който е отпуснала на
кредитополучателя кредит в размер на 26295.50 лева, по посочената в договора
банкова сметка, ***.02.2018 г. Така отпуснатия кредит е следвало да бъде върнат
на 120 месечни анюитетни вноски.
С анекс
№ 1 от 12.03.2010 г., страните са договорили крайният срок на погасяване на
всички дължими суми по договора за кредит да бъде 15.05.2019 г., като
постигнали договореност и за промяна в условията на лихвата по договора за
кредит.
На
17.12.2012 г. страните подписали анекс № 2, в който постигнали съгласие (чл.5
от анекса), крайният срок на всички дължими суми по договора за кредит, изменен
с анекса (включващи главница, лихва, евентуална наказателна лихва, такси,
комисионни и разноски) да бъде 15.12.2027 г. В чл.13 от анекса, страните
постигнали съгласие всички уведомления и изпълнение във връзка с договора за
кредит и последващи анекси към него, да бъдат направени в писмена форма и ще се
считат получени от кредитополучателя/съдлъжника, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка,
достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателя, посочен в анекса
или в уведомлението за промяна в адреса.
От
приложеното по делото писмо с изх. № ИЗХ-001-43480 от 06.06.2018
г. до ответника М.Л.В. се установява, че ищецът е уведомил първия ответник за
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по сключения по между им договор
за кредит. От приложеното известие за доставяне се установява, че ответникът
лично е получели писмото на 12.06.2018 г., което е удостоверил с полагане на
подписа си в известието.
За
установяване размера на вземането, по делото е изслушана, приета и неоспорена
от страните съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се
установява, че на 28.02.2008 г. ищецът е превел по сметка на първия ответник – М.Л.В.
на сумата в размер на 26292.50 лева, съгласно сключения по между им договор за
банков кредит. В заключението вещото лице е посочило и дължимите и непогасени
суми по договора за банков кредит и последващите го анекси, които са както следва:
усвоена и непогасена главница в размер на 16533.82 лева, от които падежирала
главница в размер на 535.99 лева за периода от 15.02.2018 г. до 15.06.2018 г.,
предсрочно изискуема главница в размер на 15997.84 лева начислена до 29.06.2018
г.; редовна (възнаградителна) лихва в
размер на 257.51 лева, от които редовна изискуема възнаградителна лихва в
размер на 236.05 лева за периода от 15.02.2018 г. до 15.06.2018 г. и предсрочно
изискуема възнаградителна лихва в размер на 21.46 лева, начислена наказателна
лихва в размер на 97.55 лева, от които редовно изискуема наказателна лихва в
размер на 13.87 лева за периода от 15.02.2018 г. до 12.07.2018 г. и предсрочно
изискуема наказателна лихва в размер на 83.68 лева за периода от 29.06.2018 г.
до 12.07.2018 г., както и начислена изискуема лихва съгласно анекс №
2/17.12.2012 г. в размер на 1105.62 лева, изчислена за периода от 15.05.2012 г.
до 16.12.2012 г.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установено от събраните по делото писмени
доказателства, както и изслушаната и приета съдебно – икономическа експертиза.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК и са предявени
от процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради
което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с
издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, относно вземанията, предмет на настоящето производство, която е
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Исковете за установяване на
вземането са подадени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Предмет
на иска по чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК е признаване за установено по
отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за определени парични
суми. Уважаването на претенцията предполага доказване на кумулативното наличие
на няколко предпоставки: наличието на сключен с ответника договор за покупка на
стоки и услуги, при който ответницата е дала съгласието си да и бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта, както и да
установи обстоятелството, че има забавено изпълнение по договора от страна на
длъжника, т. е., че длъжникът е неизправна страна по договора, в т. ч., че
кредит е бил обявен за предсрочно изискуем и че ответникът е бил уведомен за
това, както и основанието и размера на всяко едно вземане – главница, договорна
лихва и обезщетение за забава.
Съгласно
чл.430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока, като съгласно ал.2 заемателят плаща и уговорената лихва
по кредита.
За
основателност на предявените искове на първо място следва да се установи
наличието на договор за потребителски кредит, кредитодател, по който е ищецът в
настоящото производство, а кредитополучател – ответниците.
По
делото безспорно се установява, че между ищеца и първия ответник, в качеството
му на кредитополучател и втория ответник, в качеството му на съдлъжник е бил
сключен договор за банков кредит, по който кредитополучателят е усвоил сумата
от 26292.50 лева, като той и съдлъжникът му Г.Р.Г. се
задължили да върнат тази стойност заедно с договорена възнаградителна лихва в
срок до 15.12.2027 г., както са уговорили страните с подписването на Анекс № 2
от 17.12.2012 г. Няма спор, че В., считано от 15.02.2018 г. е спрял да
изпълнява задълженията си по договора, в която връзка за ищеца е възникнало
право на вземане и за наказателна лихва за забава. Ищецът е ангажирал
доказателства, че на 12.06.2018 г. е връчил на В. уведомление, че банката обявява
кредита за предсрочно изискуем в съответствие с постигнатите по между им договорености.
Спорен
по делото е въпроса дали предсрочната изискуемост е обявена на втория съдлъжник – ответника Г.Р.Г.. В тази връзка особения
представител твърди, че на втория ответник не е била обявена предсрочната
изискуемост на кредита.
Съдът
намира така направеното възражение за неоснователно, тъй като видно от
приложения по делото анекс № 2/17.12.2012 г., в чл.13 от същия, страните са
постигнали съгласие всички уведомления и изпълнение във връзка с договора за
кредит и последващи анекси към него, да бъдат направени в писмена форма и ще се
считат получени от кредитополучателя/съдлъжника, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка,
достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателя, посочен в анекса
или в уведомлението за промяна в адреса. Видно от приложеното писмо с изх. №
ИЗХ-001-43480 от 06.06.2018 г. до ответника М.Л.В. се
установява, че ищецът е уведомил първия ответник за настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по сключения по между им договор за кредит. Тъй като
страните са съгласили само първия ответник – кредитополучателя да бъде уведомен
за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, то не е било необходимо
предсрочната изискуемост да бъде обявена на втория съдлъжник. Не се спори, че
писмото за обявената предсрочна изискуемост на кредита е достигнало до знанието
на В.. С оглед на това следва да се приеме, че ищецът надлежно в съответствие
със сключения между страните договор за банков кредит и последвалите го анекси
е обявил предсрочна изискуемост на кредита.
Предсрочната
изискуемост на вземането по договор за кредит, уредена в чл.432 ТЗ, представлява
преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от
общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се
нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните
предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в
закона. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане
на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен, като
при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на
погасителния план, ако страните са уговорили кредитът да се връща на вноски. Уговорената
в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно –
обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на
санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица
загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното
ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение
за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост,
не се дължи. Уредбата на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит
в чл.432, ал.1 ТЗ е изрична относно размера на вземането на кредитора
-„предсрочно връщане на сумата по кредита” и изключва заплащането на възнаграждение
в размер на уговорените за срока на договора лихви. Разграничение между
предоставената сума по кредита и дължимите суми при предсрочна изискуемост на
вземането е направено и в нормите на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции /изм. ДВ бр.59/2016г./ и чл.46, ал.3 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители /ДВ бр.59/2016г./. С волеизявлението за обявяване
на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното
задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника
в забава, поради което по правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД искането за изпълнение
може да се кумулира само с искане за обезщетение за
забавата. В този смисъл е тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г., по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид
така изложеното и приетата от съда за обявена предсрочна изискуемост на
кредита, то на ищеца се дължат падежиралата главница, редовна лихва и част от
наказателната лихва и изискуема лихва по анекс № 2 , тъй като с исковата молба
се претендира такава и след датата на обявяване на предсрочната изискуемост, поради
което исковете са основателни и доказани: за сумата от 16533.82 лева, от която
редовно падежирала главница в размер на 535.99 лева за периода от 15.02.2018 г.
до 15.06.2018 г. и предсрочно изискуема главница в размер на 15997.83 лева
начислена до 29.06.2018 г.; изискуема редовна лихва в размер на 257.51 лева за
периода от 15.08.2017 г. до 28.06.2018 г.; изискуема наказателна лихва в размер
на 97.55 лева, от която изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил
падеж в размер на 13.87 лева за периода от 15.02.2018 г. до 12.07.2018 г.,
както и изискуема лихва в размер на 315.89 лева за периода от 15.05.2012 г. до 15.06.2012
г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.07.2018 г. до изплащане на вземането, като
искът за предсрочно изискуема наказателна лихва в размер на 83.68 лева за периода
от 29.06.2018 г. до 12.07.2018 г. и за разликата от уважения размер на 315.89
лева за периода от 15.05.2012 г. до 15.06.2012 г. до пълния предявен размер от
1105.62 лева за периода от 16.06.2012 г. до 16.12.2012 г., представляващ
начислена изискуема лихва съгласно анекс № 2 от 17.12.2012 г. следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Досежно предявеният осъдителен иск в условията на
евентуалност:
Тъй
като предявеният установителен иск е частично отхвърлен, то съдът следва да се
произнесе по евентуално предявеният осъдителен иск, досежно отхвърлената част
от исковете.
Както
по – горе се отбеляза в заповедното е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение сумата в размер на 16533.82 лева, представляваща изискуема главница,
от която 535.99 лева – редовно падежирала главница и 15997.83 лева предсрочно
изискуема главница, сумата в размер на 257.51 лева – изискуема редовна лихва за
периода от 15.08.2017 г. до 28.06.2018 г. включително, сумата в размер на 97.55
лева – изискуема наказателна лихва за периода от 15.02.2018 г. до 12.07.2018 г.
включително, от която сумата от 13.87 лева – изискуема наказателна лихва върху
вноски с настъпил падеж и 83.68 лева – изискуема наказателна лихва върху
предсрочно изискуема главница, сумата от 1150.62 лева – изискуема лихва,
дължима съгласно чл.9 вр. чл.1, б.“б“ от Анекс № 2/17.12.2012 г., начислена за
периода от 15.05.2012 г. до 16.12.2012 г. включително, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 19.07.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането. В исковата молба е поискано от съда да приеме, че
ответниците изпадат в забава, считано от датата на получаване на настоящата
искова молба.
Съгласно
т.11б от ТР № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, въвеждането
на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа
на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване
на осъдителен иск при условията на евентуалност. Евентуално обективно
съединяване на искове е налице, когато единият иск има спрямо другия
положението на главен, като разглеждането на евентуалния иск се обуславя от
изхода на делото по главния иск. Смисълът на допускането на евентуалния
осъдителен иск се изразява в това, че въведеното ново правно основание да се
разглежда само ако предявеното вземане се отхвърли на въведеното в заповедното
производство правно основание, т. е. тази част от вземането да се претендира на
две основания, при което за едното да е предявен установителен иск, а за второто
– евентуален осъдителен иск. При така изложеното в исковата молба ищецът не е
въвел нови твърдения, които да поставят в зависимост осъдителния иск с този по
установителния иск, поради което не е налице евентуален осъдителен иск за част
от същото вземане, тъй като в исковата молба досежно установителния иск се
претендира на настъпила предсрочна изискуемост, считано от обявяването и с
уведомително писмо до ответниците, а при осъдителния иск отново се твърди, че
кредита е предсрочно изискуем, но считано от датата на получаване на препис от
исковата молба от ответниците, което по същество не представлява ново
основание, различно от първоначално въведеното такова по установителния иск. Щом
не е налице евентуално предявен осъдителен иск за част от същото вземане, то
същият е недопустим по аргумент на дадените указания в т.11б от ТР № 4/2013 г.
по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и същият следва да бъде
оставен без разглеждане.
По разноските:
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се следват разноски за производството съразмерно с уважената част от исковете. Ответниците дължат на ищеца направените от него по заповедното и исковото производство разноски съразмерно с уважената част от исковете, включително юрисконсултско възнаграждение, които са в размер на 2164.23 лева. При това положение ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в общ размер на 2164.23 лева, представляваща разноски по заповедното и исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които суми се дължат по посочената в заповедта за изпълнение банкова сметка.
***д
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Л.В., с ЕГН ********** *** и Г.Р.Г., с ЕГН ********** ***, че
дължат солидарно на „Р.(Б.)“ ЕАД,
ЕИК …, със седалище/адрес на управление:***, „Експо 2000“, представлявана от А.В.
А. – изпълнителен директор и М.Т.П. – прокурист, сумата от 16533.82 лева, от
която редовно падежирала главница в размер на 535.99 лева за периода от
15.02.2018 г. до 15.06.2018 г. и предсрочно изискуема главница в размер на 15997.83
лева начислена до 29.06.2018 г.; изискуема редовна лихва в размер на 257.51
лева за периода от 15.08.2017 г. до 28.06.2018 г.; изискуема наказателна лихва
в размер на 97.55 лева, от която изискуема наказателна лихва върху вноски с
настъпил падеж в размер на 13.87 лева за периода от 15.02.2018 г. до 12.07.2018
г., както и изискуема лихва в размер на 315.89 лева за периода от 15.05.2012 г.
до 15.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата за забава, считано
от 13.07.2018 г. до изплащане на вземането, дължими по договор
за банков кредит от 28.02.2008 г., анекс № 1 от 12.03.2010 г. и анекс № 2 от
17.12.2012 г., за
които е издадена Заповед № 672 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.07.2018 г., по ч.гр.д. № 770/2018 г. по описа на РдРС, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за предсрочно изискуема наказателна лихва в размер на 83.68 лева за
периода от 29.06.2018 г. до 12.07.2018 г. и начислена изискуема лихва съгласно
анекс № 2 от 17.12.2012 г. за разликата от уважения размер на 315.89 лева за
периода от 15.05.2012 г. до 15.06.2012 г. до пълния предявен размер от 1105.62
лева за периода от 16.06.2012 г. до 16.12.2012 г., като неоснователни и
недоказани.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
недопустим в настоящото производство предявения осъдителен иск от „Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:***, „Експо 2000“,
представлявана от А.В. А. – изпълнителен директор и М. Т. П. – прокурист против
М.Л.В., с ЕГН ********** *** и Г.Р.Г., с ЕГН ********** *** да
бъдат осъдени солидарно да му заплатят наказателна лихва в размер на 83.68 лева за периода от
29.06.2018 г. до 12.07.2018 г. и начислена изискуема лихва съгласно анекс № 2
от 17.12.2012 г. за разликата от уважения размер на 315.89 лева за периода от
15.05.2012 г. до 15.06.2012 г. до пълния предявен размер от 1105.62 лева за
периода от 16.06.2012 г. до 16.12.2012 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА М.Л.В., с ЕГН ********** *** и Г.Р.Г.,
с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на „Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК .., със седалище/адрес на управление:***, „Експо
2000“, представлявана от А.В.А. – изпълнителен директор и М.Т.П. – прокурист,
сумата от 2164.23 (две хиляди сто шестдесет и четири лева и двадесет и три
стотинки) лева, представляваща разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./