Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 25.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Таня Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 2515 по описа за 2018 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по предявен иск с
правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът
“Б.Ю.П.О.(Б.У.Ф.О.)”
ООД, ЕИК ********, твърди, че с посредничеството на ответника “П.И.” ЕООД, ЕИК ********,
е сключил със З. “Б.И.” АД договор за застраховка “Автокаско, злополука на местата в МПС”, при условията на клауза “Р-201” от общите условия, съгласно Застрахователна полица № Е1314273061990011474 от 16.05.2014 г., по
която е застрахован собственият на ищцовото дружество автомобил- марка “Фолксваген”, модел “Туарег”, с peг. №********. Твърди,
че застрахователният договор е сключен за срок на действие една година – от
00.00 часа на 17.05.2014 г. до 24.00 часа на 16.05.2015 г. Ищецът твърди, че
застрахователната премия е изцяло заплатена. Твърди, че на 23.01.2015 г., в
рамките на действие на застрахователния договор, е настъпило в гр. Белград, Сърбия, застрахователно събитие (кражба на
цялото МПС), за което З. “Б.И.” АД е отказало да заплати застрахователно обезщетение.
Ищецът твърди, че при сключването на
застрахователния договор на представителя на ищеца от страна на ответното
дружество е било обяснено и потвърдено, че при условията на клауза Р-201 по
застраховка “Автокаско” застрахователят покрива и риска “Кражба и
грабеж на цялото МПС” и в чужбина, включително всички гранични на РБългария държави.
Обяснено е, че не е необходимо да се предприемат други действия от страна на
застрахования, включително да се представят подписани от двете страни
документи, да се изисква издаване на други документи или доплащане, за да бъде
валидна сключената застраховка и в чужбина, без да уточняват дали е необходимо
за Сърбия да се издават други допълнителни документи. Ищецът твърди, че
ответникът - посредник при застраховането, не е изпълнил в пълен обем
задълженията си, като не е изпълнил задължението си за пълно информиране на
застрахования относно добавъка за чужбина. Твърди, че не е уведомен от
ответника, че при наличието на застраховка Гражданска отговорност, Сертификат “Зелена карта” и Автокаско в З. “Б.И.” АД,
компанията предоставя безплатно покритие на застраховка Автокаско клауза “Р” за
страните от ЕС и за страните членки на Международно споразумение “Зелена карта” (МСЗК), с
изключение на клауза “Кражба и грабеж на МПС” за
страните Украйна, Молдова и Русия.
Ищецът
твърди, че с действие (вписване в застрахователната полица, че застраховката е
валидна за РБългария) и с бездействие (несъобщаване на информация на
застрахования и неиздаване на добавък за чужбина) ответникът е причинил вреди
на ищеца. Твърди, че по този начин са нанесени вреди на ищеца и застраховано
лице по полицата, тъй като застрахователят е отказал плащане на застрахователно
обезщетение за настъпилото в Сърбия събитие. Твърди, че към датата на
застрахователното събитие Сърбия е страна членка на МСЗК и клаузата в
застрахователната полица е “Р”, поради което процесната застраховка би била
действаща и в Сърбия, ако ответникът бил издал добавък за чужбина или поне
уведомил ищеца, е необходим такъв. Ответникът не е изпълни това свое
задължение, поради което за ищеца са настъпили вреди – отказ за изплащане на
застрахователното обезщетение за събитието, потвърден по съдебен ред.
Ищецът
претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 26 000 лева,
представляваща обезщетение на извъндоговорно
основание за вреди (пропуснати ползи) от незаплатено от застрахователя З. “Б.И.” АД по застрахователна
полица № Е1314273061990011474
от 16.05.2014 г. застрахователно
обезщетение за кражба на цялото МПС с рег. №********, настъпило на 23.01.2015
г. в гр. Белград, Сърбия, и законната
лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба (23.06.2016 г.) до окончателното
й плащане.
Ищецът претендира направените по делото
разноски.
Ответникът “П.И.” ЕООД оспорва предявените искове по основание и
размер. Не оспорва, че е действал като застрахователен посредник
(застрахователен брокер) при сключването на застрахователната полица, но
оспорва търсената отговорност за претендираните от ищеца вреди. Сочи, че
ищцовото дружество, което е търговец, е сключило застрахователния договор със
застрахователя, без същия да покрива риска за кражба на МПС в чужбина. Сочи, че
е предоставил цялата необходима информация на ищеца, включително
застрахователната полица, в която е посочено, че рискът за кражба в чужбина на
застрахованата вещ не е покрит. Сочи, че полицата е подписана от законния
представител на ищцовото дружество и негова е отговорността за сключването на
договори от това дружество. Сочи, че издаването на конкретната полица е
извършено по направена заявка от централата на застрахователното дружество в
гр. София, без какъвто и да било личен контакт между представители на ищеца и
ответника. Сочи, че същата е подготвена в гр. Бургас и не е разписана от
застрахования в офиса на “П.И.” ЕООД, поради което твърденията на ищеца се явявали
несъстоятелни. Сочи, че като застрахователен брокер е само издател на полицата.
Твърди, че имало допълнително условие към полицата за прехвърляне на правата по
същата в полза на “С.” АД, за което бил сключен Добавък № 1. Въвежда
твърдения, че застраховката “Гражданска
отговорност” и сертификат “Зелена карта”
за същия автомобил са издадени от друга застрахователна агенция, което е видно
в публичния регистър на Комисията за финансов надзор. Сочи, че доколкото
разширеното покритие на застраховката “Автокаско” в чужбина е обвързано със срока на гражданската
отговорност и издадената зелена карта, то ищецът е трябвало да договори и
сключи разрширението по застраховката “Автокаско” чрез застрахователния брокер, издал полицата за “Гражданска отговорност”
или със самия застраховател З. “Б.И.” АД.
Ответникът
сочи, че липсва неправомерно поведение от страна на ответника, обуславящо
твърдените от ищеца вреди. Оспорва твърдяното от ищеца виновно и противоправно
поведение от страна на ответното дружество, както и такова поведение да е в
пряка причинно-следствена връзка с претендираните вреди. Сочи, че липсва
валидно договорно възлагане от ищеца за предоставяне на застрахователно
посредничество във връзка със застраховане на процесното МПС. Оспорва наличието
на връзка между поведението на ответното дружество и отказа на застрахователя
да изплати застрахователното обезщетение на ищеца.
Ответникът претендира направените по
делото разноски.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от събраните по делото доказателства, че между ищеца като
застрахован и З.
“Б.И.” АД като застраховател е сключен договор за застраховка “Автокаско, злополука на местата в МПС”, при условията на клауза “Р-201” от общите условия на застрахователя, съгласно Застрахователна полица № Е1314273061990011474 от 16.05.2014
г. относно МПС
– марка “Фолксваген”, модел “Туарег”, с peг. №********, за срок от една година, считано от 00.00 часа на 17.05.2014 г. до 24.00 часа на 16.05.2015 г.
Не се спори между
страните, че ответникът е действал като застрахователен брокер при сключването
на горепосочената полица.
В представената застрахователна полица е посочена
територия на валидност - Република България, както и че изключен риск по клауза
“С” за чужбина
е “Кражба и грабеж на цяло МПС”. Така и в представените по делото и действащи към
датата на застрахователното събитие Общите условия на З. “Б.И.” АД за застраховка на сухопътни превозни
средства без релсови превозни средства “Автокаско” е посочено в чл. 4 на раздел V, че застраховката действа на територията на
Република България, като действието й може да бъде разширено и за чужбина при
специално договаряне.
По делото е
представен от ищеца и приет като доказателство договор от 03.12.2010 г. за
прехвърляне на собствеността върху процесния автомобил, сключен между “Е.А.” ЕАД като продавач и ищеца като купувач. Представен е също препис от свидетелство за регистрация част І, че ищецът е
собственик на автомобила.
Не се спори между
страните, че на 23.01.2015 г. в гр. Белград, Сърбия, е настъпило
застрахователно събитие - кражба на цялото МПС с рег. №********.
Във връзка с
твърдяното застрахователно събитие – кражба на цялото МПС, по делото е
представено от ищеца и прието като доказателство удостоверение от 26.01.2015 г.
на Министерството на вътрешните работи на Република Сърбия, дирекция “Полиция”, СДВР град Белград, че лицето Ч.Н.от България на 23.01.2015 г. е подал
жалба, регистрирана с вх. номер КУ № 1589/15, срещу неизвестен извършител, с
оглед данни за извършено срещу него престъпление – неразрешено използване на
чуждо МПС съгласно разпоредбите на чл. 213 от НК на Република Сърбия, в която е
заявил, че на 23.01.2015 г. в гр. Белград, на улица “*********, от
страна на неизвестен извършител е отчужден процесния лек автомобил, заедно с
останали в него движим вещи.
Представено е също
уверение от 06.03.2015 г. на Министерството на вътрешните работи на Република
Сърбия, дирекция “Полиция”, СДВР град Белград, че жалбата за посоченото наказателно деяние е внесена
във Втора главна прокуратура в Белград и е заведена под номер КУ-1589/15, и че
первозното средство към 06.03.2015 г. не е открито, като за целта е назначено
необходимото издирване.
Представени са също отчет от 17.04.2015 г. и
писмо, че не е открит автомобила и продължават издирвателните действия за
разкриване на наказуемото деяние, откриване на извършителя и на автомобила.
Представено е
писмо от 25.09.2015 г., изпратено от застрахователя З. “Б.И.” АД до настоящия ищец, че съгласно общите условия на
застрахователя за застраховка “Автокаско” по клауза “Р-201” по процесната застрахователна полица, настъпилото на 23.01.2015 г. в гр.
Белград, Република Сърбия, неправомерно използване на чуждо превозно средство
не е покрит риск. З. “Б.И.” АД не е в
риск и няма основание да изпрати претендираното обезщетение по щета № 15990001001217.
С решение № 798/27.04.2017
г. по търговско дело № 3148/2016 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав, потвърдено с Решение №
2194/27.10.2017 г. по т.д. № 3378/2017 г.
по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, недопуснато
до касационно обжалване с Определение № 234/10.05.2018 г. по т.д. № 175/2018 г.
по описа на ВКС, Т.К., І Т.О., са отхвърлени предявените от “Б.Ю.П.О.(Б.У.Ф.О.)” ООД против З. “Б.И.” АД искове с правно
основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и
чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 26 000 лева, представялваща застрахователно
обезщетение по договор за
застраховка “Автокаско,
злополука на местата в МПС” по Застрахователна полица № Е1314273061990011474 от 16.05.2014 г., за настъпило на 23.01.2015 г. застрахователно събитие (кражба на цялото МПС) за МПС - марка “Фолксваген”, модел “Туарег”, с peг. №********, за сумата от 3 226,51
лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода от 08.02.2015
г. до 26.04.2016 г., и законната лихва върху главницата, считано от
26.04.2016 г. до окончателното й плащане.
Представен е от
ответника Договор за застрахователно агентство, сключен на 01.04.2012 г. между З. “Б.И.” АД като
застраховател и “П.И.” ЕООД като агент, по
силата на който застрахователят възлага, а агентът приема при условията на
възмездно и трайно изпълнение в рамките на договорения срок да посредничи при
сключването на застрахователни договори между застрахователя и потребителите на
застрахователни услуги, като свързва страните и подготвя сключването на
застрахователни договори, както и да сключва от името и за сметка на
застрахователя на застрахователни договори (издава полици) с потребителите до
уговорени лимити.
Представени са също Анекс към договор № 3061,
сключен на 01.04.2012 г. между З. “Б.И.” АД като застраховател и “П.И.”
ЕООД като агент, и Допълнително споразумение към договор за
застрахователен агент № 3061, сключено на 01.11.2012 г. между тях.
От изслушаното, неоспорено от страните и прието заключение на Съдебна автотехническа
експертиза на вещото лице Й.Й. се установява, че действителната стойност на
гореописания лек автомобил, определена към датата на настъпване на противозаконното
отнемане – 23.01.2015 г., е 23 816 лева.
При разпита свидетелят М.Г.казва, че е служител на ищцовото дружество от
2014 г. до настоящия момент и той прави застраховките на автомобилите, както и
застраховката “Автокаско” на горепосочения автомобил “Фолксваген”, модел “Туарег”, който бил откраднат в
Сърбия. Казва,
че е направил застраховката в гр. София при застрахователен посредник “П.И.” ЕООД на фирма З.
“Б.И.” АД в централата
на застрахователното дружество. Свидетелят казва, че за този автомобил, както и
за останалите автомобили на дружеството, е желаел покрити рискове за Република
България и за чужбина, включително и граничещите с Република България страни.
Казва, че при сключването на застраховката на автомобила през 2014 г. не е
подписвал общи условия на З. “Б.И.” АД и не е бил запознаван с текста на общите
условия. Казва, че не му е упоменато, че за да ползват “Автокаско” в чужбина,
трябвало да имат добавък “Д” към тази застраховка. Казва, че е бил уверен от
посредника, че застраховката ще покрива рискове в чужбина. Казва, че след като
разбрал, че автомобилът е откраднат, се свързал с посредника Ж. (другия
свидетел) и последният го уверил, че щетата би трябвало да бъде изплатена.
Свидетелят казва, че е изисквал винаги и издаването на зелени карти, тъй като в
този период те не били задължителни да бъдат издавани и такава е имало и за
този автомобил, тъй като пътувал в чужбина.
Свидетелят
казва, че не е посещавал офиса на “П.И.” ЕООД, тъй като се срещал с Ж. в централата на З. “Б.И.” АД и не знаел
къде работи същия. Казва, че той склювал застраховки от името на З. “Б.И.” АД. Свидетелят
казва, че след като му е дадена полицата, е видял, че има посредник “П.И.” ЕООД, но Ж. му
обяснил, че това е фирмата посредник и те ще направят същото като самия
застраховател – пълно покритие на автомобила, всички рискове.
При разпита
свидетелят Г. Ж. казва, че е работил в З. “Б.И.” АД до м. юли 2014 г. и отговарял за една част от
тяхната клонова мрежа. Казва, че “Б.У.Ф.О.” ЕООД са били клиент на З. “Б.И.” АД и са застраховали 4-5 техни автомобила. Казва,
че обикновено се свързвал с тях по телефона М.Г.(другия свидетел) и казвал
каква застраховка искал, а ако са били необходими документи, те са изпращани по
електронна поща. Казва, че автомобил “Фолксваген”, модел “Туарег” е един от застрахованите. Казва, че “П.И.” ЕООД е агенция,
ексклузивен представител на застрахователя за Бургас. Казва, че застрахованият
е уведомен, че полицата се сключва от “П.И.” ЕООД и че застрахователят им е възложил да сключат
полицата. Казва, че “П.И.” ЕООД сключва полицата, изпраща я на застрахователя,
който я предава на клиента, т.е. “П.И.” ЕООД не били осъществявали пряк контакт
с клиента. Свидетелят казва, че всички полици на З. “Б.И.” АД са с покритие Република България, каквато била и
процесната, а ако клиентът желаел допълнително покритие, той трябвало да го
заяви изрично и да отговаря на някои условия, включително да има застраховка “Каско” и “Гражданска отговорност”
едновременно при З. “Б.И.” АД. Казва, че като служител за клонова мрежа е имал
план и изпращал на агенцията клиенти, като по електронна поща се изпращало
заданието на клиента и документи при необходимост. Казва, че той лично няма
договор с “П.И.” ЕООД, но има
договор между З. “Б.И.” АД и “П.И.” ЕООД.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. с чл.
45 от ЗЗД.
Съгласно приетото в Постановление № 7/30.12.1959 г. на Пленума на ВС,
фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на
пострадалия от лице при или по повод на изпълнение на работата му, възложена от
отговорното лице по чл. 49 от ЗЗД. Отговорността на
лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
За да възникне отговорността за чуждо действие при възлагане на работа, трябва
да е налице сложния фактически състав: общите предпоставки на деликта по
отношение на изпълнителя - деяние (действие или бездействие), противоправност,
вреда и причинна връзка; работата да е била възложена на делинквента от този,
който ще отговаря за причинените от него вреди; вредите да са причинени при или
по повод на изпълнението на работата.
В случая не се спори между страните, че същите не са обвързани от договорни
отношения, както и че ищецът не е възлагал на ответника посредничеството по сключване
на застрахователния договор с З. “Б.И.” АД. От
свидетелските показания се установява, че възлагането за сключването на
застрахователния договор от ответника като застрахователен брокер е направено
от самото застрахователно дружество. Поради това следва да се приеме, че търсената
отговорност за поправяне на вредите, които твърди ищеца да са му причинени от
ответника, се основават на правонарушение, което не се
състои в неизпълнение на едно относително задължение.
В случая не се установява твърденото деяние (действие и/или
бездействие), което да е извършено от лице, на което ответното дружество е
възложило работата. От свидетелските показания се установява, че представителят
на ищеца е комуникирал със свидетеля Г. Ж., който не е служител на ответника и
е представител на З. “Б.И.” АД. Не се доказа от ищеца, че
дружеството е имало каквито и да било преки контакти със служители на ответното
дружество, от които да са произтекли твърдените вреди.
В случая се
установява, че застрахователят З. “Б.И.” АД е отказал да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за
събитие (кражба на гореописаното МПС), настъпило в Сърбия. С това безспорно са
причинени вреди на ищеца, тъй като той е пропуснал да възстанови в патримониума
си сумата по застрахования автомобил.
Не се установява обаче, че настъпилите вреди за ищеца са в
причинно-следствена връзка с деяние на лице, на което ответникът е възложил
работата. Сключеният чрез застрахователния брокер договор за застраховка
посочва покритите застрахователни рискове. В същия е прието, че застрахователното покритие е ограничено териториално – в
рамките на Република България, както и в чл. 4 на приетите от застрахования
ищец Общи условия на застрахователя за застраховка “Автокаско”. В полицата
е изрично посочено, че изключен риск по клауза “С” за чужбина
е “Кражба и грабеж на цялото МПС”, независимо
че в случая не се установява да е договорена от страните клауза “С”. В полицата
е посочено също, че с подписването й застрахованият е запознат и приема общите
условия. Поради това неоснователно остава твърдението на ищеца, че не е бил
запознат с общите условия по застраховката.
Проявената от ищцовото дружество небрежност към
собствения му интерес не може да доведе до ангажиране на отговорността на
ответника. Ищецът е търговец и съответно изискванията към него са по-високи от
тези към добрия стопанин. Същият не доказа, че вредата е настъпила от
поведението на лице, за което ответникът отговаря.
С оглед на горното съдът намира, че в случая не е
осъществен фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД. Дори да са настъпили вреди за
ищеца, то същите не се дължат на деяние на лице, за което ответникът отговаря,
и не може да се ангажира неговата имуществена отговорност за репариране на
вредите на ищеца.
По изложените
съображения, предявеният иск по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърлянето на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване
на исковата молба (23.06.2016 г.) до
окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът
претендира разноски в размер на 1 828 лева, от които 77,20 лева – транспортни
разходи и 1 750,80 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства
съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение
от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът е
направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е основателно. В
случая минималното адвокатско възнаграждение при оценяеми
искове с интерес от 10 000 лева до
100 000 лева, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза
на 1 310 лева без ДДС или 1 572 лева с ДДС. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира,
че в случая адвокатският хонорар уговорен, съответно платен от ищеца, следва да
бъде редуциран и определен до минималния размер от 1 572 лева с ДДС, доколкото
в представената от ответника фактура се сочи начисляване на ДДС върху
адвокатското възнаграждение. Този размер се взема предвид от съда при изчисляване
на разноските на ответника.
С оглед изхода на спора и по изложените съображения, на ответника следва да
бъдат присъдени разноски по делото в общ размер от 1 649,20 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Б.Ю.П.О.(Б.У.Ф.О.)” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против ответника “П.И.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, за сумата от 26 000 лева (двадесет и шест хиляди лева), представляваща обезщетение
на извъндоговорно основание за вреди от незаплатено от застрахователя З. “Б.И.” АД по застрахователна
полица № Е1314273061990011474
от 16.05.2014 г. застрахователно
обезщетение за кражба на цялото МПС с рег. №********, настъпило на 23.01.2015
г. в гр. Белград, Сърбия, и законната
лихва върху сумата от 26 000
лева, считано от 23.06.2016 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Б.Ю.П.О.(Б.У.Ф.О.)” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на “П.И.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***,
сума в размер на 1 649,20 лева (хиляда шестстотин четиридесет
и девет лева и двадесет стотинки), представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :