№ 246
гр. Пловдив, 03.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20235000500346 по описа за 2023 година
Производството е образувано по Молба вх.№16213/19.05.2023 г., подадена от П. А. У., чрез
адв. К. Д., за отмяна по реда на чл.240 от ГПК, на постановеното по отношение на
молителката неприсъствено Решение №327/14.03.2023 г. по гр.д.
№20225300102954/14.03.2023 г. на ПОС – III гр.с-в., с което същата е осъдена да заплати на
ищеца М. И. Д. на основание чл.200 от ЗЗД сумата от общо 38 368,34 евро – дължима
главница по Предварителен договор за продажба на право на строеж и договор за
строителство, сключен от нея на 30.06.2009 г. с „Д.И. Д.“ЕООД, и Договор за цесия от
14.01.2022 г., сключен между М. И. Д. и „Д.И. Д.“ЕООД, ведно със законната лихва, считано
от 27.10.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.86 от ЗЗД да му заплати
сумата от 9 726 евро – мораторни лихви, представляващи лихвите от падежа на всяка
закъсняла вноска до завеждане на иска на 27.10.2022 г., както и сумата от 6 605 лева такси и
разноски по съдебното производство. Общата левова равностойност на паричните вземания,
които молителката е осъдена да заплати с неприсъственото решение, чиято отмяна е предмет
на производството по чл.240 от ГПК, е в размер на 100 670,80 лв. (в т.ч. 75 941,95 лева
главница, 19 022,40 лв. мораторни лихви, и 6 605 лв. разноски).
Молбата е депозирана в срока по чл.240, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с
правен интерес, чрез надлежно преупълномощен за производството процесуален
представител, съгласно приложено пълномощно и преупълномощаване, сочи се хипотеза на
допустимост на отмяната, молбата отговаря на изискванията за редовност, в срок е внесена
дължимата държавна такса за производството, поради което молбата е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
След депозиране на молбата за отмяна на неприсъственото решение, е била депозирана и
Молба вх.№18413/07.06.2023 г., подадена от П. А. У. чрез адв. К. Д., с която се иска спиране
на изпълнението по изпълнително дело №20239110400420 на ЧСИ рег.№...., до
1
окончателното решаване на производството по подадената молба за отмяна на
неприсъствено решение. Съдът намира, че така депозираната молба е с характер на молба за
спиране на изпълнението на неприсъствено решение в производство по молба за отмяната
му, до произнасяне на съда със съдебен акт по искането за отмяна на неприсъственото
решение.
В производството за отмяна на неприсъственото решение (чл. 240, ал. 1 ГПК) законодателят
не урежда изрично дали молбата за отмяна спира изпълнението на решението и дали
молителят има право да поиска от въззивния съд спиране. Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК), то поражда последици и производството по
неговата отмяна е извънреден способ, възложен по изключение в компетентност на
въззивния съд. Правният режим на отмяната на останалите влезли в сила съдебни решения,
които формират сила на присъдено нещо е в глава ХХIV ГПК.Систематична част от него е и
разпоредбата на чл. 309 ГПК. Тя предвижда, че подаването на молба за отмяна не спира
неговото изпълнение, но по искане на страната съдът може да спре изпълнението при
условията на чл. 282, ал. 2 - 6 ГПК. Налице са предпоставките на чл. 46, ал. 2 ЗНА – налице е
празнота в чл. 240 ГПК, производството по чл. 240 ГПК и това по глава ХХIV ГПК са
подобни и попълването на празнотата в чл. 240, ал. 1 ГПК отговаря на целта на чл. 309 ГПК.
Целта на производството в чл. 309 ГПК е да предостави право на защита в полза на
длъжника, който иска отмяна, срещу принудителното изпълнение на основание създадения
чрез влязлото в сила осъдително съдебно решение изпълнителен титул. Такова право на
защита следва да бъде признато и на длъжника в производството по отмяна на
неприсъственото осъдително съдебно решение, като се съобрази спецификата на
производството по чл.240, ал.1 от ГПК, а именно – че постановеното подлежащо на
изпълнение решение е неприсъствено – т.е. постановено от производство, развило се в една
инстанция, в което молителката не е участвала.
По изложените съображения молбата е допустима.
Предвид твърденията на молителката за ненадлежното й призоваване в производството,
поради което е била лишена от възможност да защити правата си, е налице основание за
спиране на изпълнението на постановеното неприсъствено решение, както и по
образуваното срещу молителката изпълнително дело №20239110400420 на ЧСИ П.Н., с рег.
№.... на КЧСИ. Спиране на изпълнението по изпълнителното дело обаче следва да бъде
допуснато при представяне от молителката на надлежно обезпечение. Като съобразява
спецификата на производството по чл.240, ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва размерът на
обезпечението да бъде определен при условията на чл.282, ал.3 от ГПК – в определен от
съда размер, който в конкретния случай съдът определя в размер на 10 000 лв. /десет
хиляди лева/, вносима по депозитната сметка на ПАС.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на неприсъствено Решение №327/14.03.2023 г.,
постановено по гр.д.№20225300102954/14.03.2023 г. на ПОС – III гр.с-в., КАКТО И
производството по изпълнително дело №20239110400420 на ЧСИ П.Н., с рег.№.... на КЧСИ,
образувано въз основа на изпълнителен титул, издаден на основание неприсъствено
Решение №327/14.03.2023 г., ДО ПРИКЛЮЧВАНЕ на производството по гр.д.№346 по
описа за 2023 г. на Пловдивския апелативен съд, ПРИ УСЛОВИЕ НА ВНЕСЕНО
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ в размер на сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, вносима от
молителката П. А. У. по депозитната сметка на Пловдивския апелативен съд.
Препис от определението да се издаде на молителя СЛЕД ПРЕДСТАВЯНЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ВНАСЕНОТО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3