РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.Червен бряг, 12.05.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 975 по описа за 2018 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ

 

В РС – Червен бряг е постъпила жалба по см. на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ от Н.Й.Н., с ЕГН **********, с пълномощник адв. Г. С. от САК, със съдебен адрес: *** против Решение № 10В/24.02.1997 г. на ******. В жалбата се иска привличане на ******. Посоченото искане намира своето правно основание в чл.219, ал.1 от ГПК, за назначаване на трето лице помагач на страната на ответника, което като допустимо е уважено и същото е конституирано. С жалбата са представени: у-е за наследници; съдебни решения на РС-Тетевен, РС-Горна Оряховица и РС-Луковит и Решение № 10В/24.02.1997 г. на ******.  

Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок в канцеларията на съда е постъпил писмен отговор, в който се оспорва жалбата изцяло. Излагат се подробни доводи за нейната недопустимост и неоснователност, като се навеждат доводи за законосъобразност на атакувания акт. Претендират се разноски.   

ИЩЕЦА-жалбоподател редовно призован в съдебно заседание се явява лично. Поддържа иска. Позовава се на писмени доказателства.

ОТВЕТНАТА *** – редовно призована се представлява от ***И.Д., оспорва иска изцяло. Излага подробни доводи за неговата недопустимост и неоснователност. Претендират се разноски.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАЧ на страната на ответника – ***, със съдебен адес: ***редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не релевира становище по жалбата

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорва се Решение № 10В/24.02.1997 г. на ******, постановено по преписка № 504/28.07.1992 г., с което било отказано на ***един от които е и жалбоподателя, да им признае правото на възстановяване на собствеността върху техен имот от 12 дка, част от имот № 236009 целия от 121,75 дка.

В жалбата Н. Н. посочва като искане до съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 10В/24.02.1997 г. на ******. Видно обаче от съдържанието на посоченото решение е, че на Н.Х.Н.с атакуваното решие е възстановено правото на собственост върху 8 бр. земеделски имоти, заявени с преписката, а именно: 1. имот № 048002, представляващ нива с площ 27,214 дка., трета категория, м. „Камика“ в землището на ***2. имот № 070016, представляващ нива с площ 7,334 дка., четвърта категория, м. „Брав дол“ в землището на ***3. имот № 110030, представляващ нива с площ 20,551 дка., трета категория, м. „Жабек“ в землището на ***4. имот № 131006, представляващ нива с площ 4,598 дка., четвърта категория, м. „Селски лък“ в землището на ***5. имот № 151002, представляващ нива с площ 3,595 дка., четвърта категория, м. „Острова“ в землището на ***6. имот № 240012, представляващ нива с площ 3,601 дка., трета категория, м. „Водол“ в землището на ***7. имот № 255008, представляващ нива с площ 5,621 дка., четвърта категория, м. „Ливадето“ в землището на ***и 8. имот № 259016, представляващ нива с площ 9,303 дка., четвърта категория, м. „Ливадето“ в землището на ***

След анализ на представените по делото писмени доказателства съдължащи се в преписката се установява, че на ищеца и др. негови сънаследници с Решение 10В/24.02.1997 г. на ****** е възстановен по реда на ЗСПЗЗ исканите имоти изброени по горе и липсва произнасяне с отказ, а претендирания имот от 12 дка, част от имот № 236009 целия от 121,75 дка. изобщо не се споменава.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:   

Съдът намира подадената жалба за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ законодателят е въвел кумулативното наличие на следните предпоставки за реституция: 1/ земята да съществува понастоящем като земеделска по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ; 2/ имотът, който се възстановява да е имал земеделски характер към момента на неговото обобществяване /последващото му включване в границите на урбанизираната територия не е пречка за възстановяване на собствеността – чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ; 3/ земята да е притежавана от лицата, претендиращи че те или техния наследодател са били собственици преди образуването на ТКЗС или ДЗС; 4/ да са включени в тях или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и 5/ върху земята да не са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността.

Съобразно разпоредбата на чл.10а ЗСПЗЗ собствеността се възстановява в реални граници там, където съществуват или е възможно да бъдат установени, ако не съществува в стари реални граници земята се възстановява съгласно план за земеразделяне в землището на съответното населено място или в съседно землище. Съобразно разпоредбата на чл.11 от ЗСПЗЗ лицата, които искат да им бъде възстановена собствеността подават заявление затова в 17-месечен срок от влизане на закона в сила, в което описват имотите, които искат да им бъдат възстановени и прилагат доказателства за правото на собственост. Доколкото процедурите по промяна на вписаните в Регистъра на земеделските земи, гори и земи от горския фонд, поддържан към картата на възстановената собственост, по реда на вече отменената Наредба за поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост (отм. ДВ. бр. 9 от 2001г.) и сега действащата Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, представляват отделно /административно/ производство, пред отговарящия за това държавен орган, в случая МЗХГ. Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че извадки от регистъра на земеделските земи, гори и земи от горския фонд притежават единствено и само удостоверителен, а не правопораждащ и/или правопогасяващ ефект.

Не е постановявано решение за отказ за признаване право на собственост на молителя и др. негови сънаследници, като напротив на тях им е възстановен по реда на ЗСПЗЗ претендираните с преписка № 504/28.07.1992 г. имоти описани по-горе.

По реституционната преписка няма данни по влезлия в сила план за земеразделяне на землището на ***дали на жалбоподателя са отредени различни имоти от тези, които са му възстановени, за да може съда да направи преценка, че на жалбоподателя са отредени повече от имотите, които са му реституирани с обжалваното решение на ОСЗ Червен бряг. Самата реституционна процедура започва по почин на правоимащите лица или техните наследници въз основа на претендираните от тях описани в заявлението имоти.

С оглед на гореизложеното съда намира подадената жалба за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а постановеното Решение 10В/24.02.1997 г. на ******, потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските:

Ответникът е направил искане за присъждане на разноски и такива му се дължат на основание чл.143, ал.4 АПК. Според представения списък се претендира ***в размер на 500.00 лева. Разноски в този размер следва да се присъдят на ответника.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 81 ГПК следва да бъде разпределена отговорността за направените в настоящото съдебно производство разноски. На основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК, ответната *** има право да й бъдат присъдени направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ищеца е оспорил размера му, по представения списък с разноски по чл.80 от ГПК. Ответната *** претендира разноски в размер на 500.00 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК: "В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ". Посочената разпоредба предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет, а съгласно чл. 23, т.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за представителство по граждански дела за други неоценяеми искове. Поради това съдът, предвид броя на заседанията и сложността на делото определя в размер от 500.00 лв.

Посочената разпоредба определя неоснователност на направеното възражение на ищеца за прекомерност на претендираното ***и той следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба от Н.Й.Н., с ЕГН **********,*** против Решение 10В/24.02.1997 г. на ******, ***с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от Н.Й.Н., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ******направените по делото разноски в размер на 500.00 /петстотин/лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: