Определение по дело №491/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 276
Дата: 22 януари 2014 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20131200100491
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

19.10.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.19

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Ивелина Солакова

дело

номер

20104100500670

по описа за

2010

година

5

За да се произнесе, съобрази:

С Решение № .../...г., постановено по гр.д. № .../...г. Районен съд С. е отхвърлил предявените искове от СД”З.- Н.И С.” С. против „А.”Е. С. И Е. В. М. за заплащане на сумата от 3300лв. – обезщетение в размер на 600лв. месечно от ...г. до датата на образуване на делото ведно със законната лихва от образуване на делото до окончателното изплащане на дължимите суми като неоснователни, като е присъдил и разноски в полза на ответниците.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от СД”З.- Н. И С.” С.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Отправя се молба към въззивния съд да отмени обжалваното решение.

Ответникът „А.”Е. С. заема становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи, че изводите на съда са правилни, а исковите претенции са недоказани Построената в парцела на ищеца сграда – павилион представлявала търпим строеж по смисъла на параграф 16 от преходните разпоредби на ЗУТ и не подлежи на премахване. Това обстоятелство давало право на нейния собственик свободно да се ползва от сградата и безвъзмездно да ползва терена, върху който тя е построена. От друга страна сочи, че ищецът не е изрядна страна по споразумението, сключено с двамата ответници. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, в резултат на което счита, че решението е валидно изцяло, но е недопустимо. Съображенията за това са следните :

С исковата си молба ищецът СД”З.- Н. И С.” С. твърди, че на ...г. е закупил от двамата ответници недвижим имот в гр. С., представляващ поземлен имот № ... по плана на града, подробно описан. В имота се намирал сглобяем павилион с обща площ от ... кв.м., който не е предмет на продажбата. На същата дата – ...г. страните по посочената сделка сключили споразумение, съгласно което продавачите си запазват правото да ползват безвъзмездно павилиона с досегашното му предназначение – кафе аперитив, до ...г. на която дата павилионът следвало да бъде премахнат. След тази дата обаче ответниците не премахнали павилиона и продължили да го ползват.На ...г. ищецът изпратил нотариална покана до ответника „А.”Е. С. да премахне процесния павилион, като му бил даден и срок за премахване на същия. Действия по премахване на павилиона не били предприети, поради което ищецът изпратил отново нотариална покана до ответника „А.”Е. С., с която го уведомявал, че до премахването на павилиона следва да му заплаща обезщетение в размер на наемна цена от 600лв. месечно, считано от ...г. до премахване на павилиона. Поканата била връчена на следващия ден. Павилионът не бил премахнат и до момента се ползвал от ответниците.

Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да осъди двамата ответници да заплатят на ищеца сумата от 3300лв., представляваща обезщетение за периода от ...г. до подаване на исковата молба в съда, както и законната лихва върху същата, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане.

С Разпореждане от ...г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал указания да се представи скица на недвижимия имот, предмет на сделка между страните, да се индивидуализира имота с неговия идентификатор както и да се посочат конкретните обстоятелства, на които се основава претенцията, а именно – на сключеното между страните споразумение, на договора за покупко – продажба или на неоснователно обогатяване. С молба от ...г. ищецът е посочил, че с неизпълнение на задължението си по премахване на движимата вещ павилион от имота му , ответниците нарушавали правото му на ползване върху имота . Поради липсата на изричен законов текст за защита на правата на ищеца, следвало да се прилоги чл. 59 от ЗЗД – неоснователно обогатяване.

Ответниците ползвали павилиона като заведение , получавали приходи и се обогатявали, за сметка на ищеца, като си спестявали разходите за наем, които трябвало да плащат за ползването на помещението От друга страна ищецът не можел да се ползва от правото си на собственост защото павилионът бил върху земята му, а около него били разположени маси на открито и подходи за заведението – на практика ответниците ползвали целия терен безвъзмездно. Първоинстанционният съд е приел за разглеждане исковата молба след така направените уточнения, като е изготвил и доклад по делото, квалифицирайки спора като такъв по чл. 79,ал. 1 от ЗЗД , като ищецът е възразил по така формулираното правно основание на предявения иск, твърдейки, че е налице претенция, намираща опора в разпоредбите за неоснователно обогатяване.

При така приетата за разглеждане искова молба първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване, по следните съображения:

Въпреки дадените от съда указания и направен¯ в следствие на тях уточнение, исковата молба се явява нередовна. Нередовността се състои в това, че претенцията е парична и е насочена срещу двама ответници, като се претендира те „ да заплатят„ определена парична сума на ищеца. В случая не е конкретизирана защитата, която ищецът търси спрямо всеки един от двамата ответници, а това от своя страна е лишило последните от възможността адекватно да се защитят срещу предявените против тях искове. Тази нередовност на исковата молба не е констатирана от първоинстанционния съд и указания за изправянето й не са давани. Същевременно тя не може да бъде отстранена от въззивния съд по реда на чл. 129, ал. 4 от ГПК. Невъзможността произтича от това, че не се касае за липса на реквизит от исковата молба, а за неизяснен петитум, а оттам и неизяснена обстоятелствена част. Например, в случай, че ищецът претендира солидарно осъждане на ответниците, той следва да наведе и фактически твърдения относно това, от какъв юридически факт според него произтича солидарната им отговорност. В този случай би могло да се стигне изцяло до промяна на предмета на делото. Ако въззивната инстанция пристъпи към отстраняване на тази посочена нередовност и решаване на спора по същество, на практика страните биха били лишени от възможността да упражнят правото си на защита пред една от трите инстанции, пред които могат да сторят това. Решението, постановено при така констатираната нередовност на исковата молба, е недопустимо и подлежи на обезсилване. Следва делото да се върне на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 129 от ГПК като на ищеца се укаже да уточни дали претендира солидарно или разделно осъждане на двамата ответници, като в първия случай следва да наведе и фактически твърдения, обосноваващи възникването на солидарната отговорност, а във втория случай, следва да посочи каква сума претендира от всеки един от двамата ответници поотделно.

Водим от гореизложеното , Великотърновският Окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №.../...г., постановено по гр.д. № .../...г. на Районен съд С..

ВРЪЩА делото на Районен съд С. за изпълнение на процедурата по чл. 129 ,ал1 от ГПК при дадените по- горе указания.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок, считано от съобщаването му на страните, пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

CE3377A6A09220C1C22577C1003F3BDA