Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 471
гр.Перник, 02.10.2014 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд - гражданска
колегия, в публичното заседание на 02.09.2014 г. в състав:
Председател: Красимир Маринов
Членове:
Методи Величков
Рени Ковачка
при секретаря Росица Игнатова и с участието на прокурора ____________ като
разгледа докладваното от съдия Маринов в. гр. дело N533 по описа за 2014
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета от ГПК.
С решение
№266/20.03.2014 г., постановено по гр.д. №8074/2011 г. по описа на П. районен
съд е постановено следното:
- отхвърлен е
като неоснователен иска, предявен от Община П., с адрес:***, представлявана от
Кмета - Р. Я., срещу “Чез Р. Б.” АД, с ЕИК:*** и седалище и адрес на
управление: ***, представлявано заедно от П. Н. М. и С. Д. А., с който се иска
да бъде признато за установено между страните, че Община П. е собственик на
основание & 7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА на недвижим имот - трафопост „О.”,
находящ се в *** и представляващ част от сграда със застроена площ от 52 кв.м.
с индетификатор *** по кад. карта и кад. регистри на гр.П., одобрени със
заповед № *** г. на ИД на АГКК и актувана с АОС №*** г. с предназначение:
сграда за енергопроизводство;
- отхвърлен е като неоснователен иска, предявен
от Община П., с адрес:***, представлявана от Кмета - Р. Я., срещу “Чез Р. Б.”
АД с ЕИК: *** и седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от П.
Н. М. и С. Д. А., с който се иска да бъде признато за установено между
страните, че Община П. е собственик на основание & 42 ПЗР от ЗОС на
недвижим имот – земята, върху която е изградена тази част от сградата,
представляваща част от 52 кв.м. от ПИ с индетификатор *** по КККР на гр.П.,
одобрени със заповед № *** г. на ИД на АГКК, при граници – от юг сграда, от
север, запад и изток - ПИ с индетификатор *** по КККР на гр.П., която част е
отбелязана на скица №*** г. между букви А-Б-В-Г-Д и оцветена със зелен цвят;
- Община П. е
осъдена да заплати на “Чез Р. Б.” АД, гр.С. сумата от 1300 лв., представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и експертиза в
съответствие с отхвърлената и прекратената част от исковете.
Подадена е
въззивна жалба вх.№*** г. от Община П., с която обжалва изцяло така
постановеното решение.
В жалбата се
излага становище, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния
закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е
необосновано, за което се излагат подробни съображения.
Твърди се, че
били налице и двете предпоставки, изискващи се по § 7 ,ал.1 от ПЗР на ЗМСМА
По отношение на
иска за собственост на земята върху която е изграден трафопоста, се твърди, че
същият попадал в поземлен имот общинска собственост, като е отреден за благоустройствено
мероприятие на общината, а обстоятелството, че на плана отреждането било „за
фурна” не променял извода, че земята била за общински нужди. Съгласно предвижданията
на плана и съгласно & 7, т.З от ЗМСМА и & 42 от ПЗР на ЗОбС същият е
преминал в собственост на общината. Липсват данни за друго отреждане на имота
или друго предназначение на същия. С оглед на това и искът за земята бил
основателен и доказан.
Предвид така
изложените в жалбата съображения, жалбоподателят моли съда да отмени
първоинстанционното решение и постанови ново, с което уважи изцяло исковите
претенции и присъди направените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК другата страна - “Чез Р. Б.” АД, гр.С. е подала отговор, с
който оспорва жалбата на Община П. като
неоснователна и по изложените подробни съображения моли въззивния съд да
я остави без уважение като потвърди решението на районния съд. Претендират се и
присъждане на разноски.
В съдебно
заседание пред въззивния съд:
Жалбоподателят Община
П. не е изпратил представител. Представена е молба, с която се поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения, претендира се присъждането на
разноски и се прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от “Чез Р. Б.” АД.
"Чез Р. Б."
АД - гр.С. чрез процесуалния си представител адвокат С. оспорва въззивната
жалба и излага съображения за нейната неоснователност като моли съда да
потвърди първоинстанционното решение, както и да присъди разноски.
Пернишкият
окръжен съд, в настоящият си съдебен състав, преценявайки доводите на страните
с оглед оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната
жалба на Община П. е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.259 от ГПК и от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване.
Разглеждайки я
същество, въззивният съд я намира за неоснователна, поради следните
съображения:
Производството пред П. районен съд е инициирано по искова молба на Община П., с която и с последващи конкретизации на същата, са предявени срещу "Чез Р. Б." АД - гр.С. два обективно съединени иска с правно основание чл.124 ГПК. с които се иска да бъде признато за установено между страните, че: - ищецът е собственик на недвижим имот-трафопост «О.», находящ се в *** и представляващ част от сграда със застроена площ от от 52.00 кв.м. с идентификатор *** по кад. карта и кад. регистри на гр.П., одобрени със заповед № *** г. на ИД на АГКК и актувана с АОС №*** г. с предназначение: Сграда за енергопроизводство; - както и земята, върху която е изградена тази част от сградата, представляваща част от 52.00 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. П., одобрени със заповед № *** г. при граници - от юг сграда, от север, запад и изток - ПИ с идентификатор *** по кад.карта на П., която част е отбелязана на скица №*** г. между букви А-Б-В-Г-Д и оцветена със зелен цвят. Ищецът твърди, че е станал собственик на процесния трафопост по силата на закона- §7, ал.1, т.7 от ЗМСМА, а на процесната земя, върху която е построен трафопоста - по силата на §42 ПЗР на ЗОбС.
В
законоустановения срок ответникът “Чез Р. Б.” АД, гр.С. е подал отговор, с
който е оспорил допустимостта на исковете, като се оспорва наличието на правен
интерес от предявяване на установителни искове, поради което се иска
прекратяване на производството. Алтернативно ответникът оспорва, че ищецът не е
станал собственик на процесните имоти по силата на §7 ал.1 т.7 ЗМСМА, съответно
§42 от ЗОС, тъй като не са изпълнени предпоставките за това, поради което и
иска отхвърляне на исковете като неоснователни. Ответникът е направил и
възражение за придобиване на процесния имот по давност чрез добросъвестно
владение в продължение на пет години с начална дата 01.06.1996 г., което е
прието от съда за разглеждане.
От своя страна,
районният съд, като се е позовал на събраните по делото доказателства е приел
за неоснователни и двата иска, както за установяване собствеността върху
сградата – трафопост, така и по отношение на земята - площта, върху която е
изграден трафопоста и ги е отхвърлил.
Въззивният съд
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а относно неговата
законосъобразност, на основание чл.269 ГПК, извърши преценка в рамките на
наведените с въззивната жалба доводи, при което ги намира за неоснователни,
поради следните съображения:
Възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка се възприема изцяло и от
настоящият съдебен състав, а именно:
Не спорно между страните, а и от комплексната съдебна и техническа експертиза на в.л.Б.П. и И. К., е видно, че принципно трафопоста е площадков енергиен обект, по смисъла на т.41 ДР на ЗЕ, и като такъв съставлява съвкупност от два компонента: сграда и трайно прикрепено към нея енергийно съоръжение. В настоящия случай е налице само сграда, изградена върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.. В същата сграда обаче към 17.09.1991 г. няма електроенергийно съоръжение. Обектът към този момент не действа като трафопост и не е присъединен към енергийната мрежа. От 1997г. процесният трафопост е реконструиран и въведен в експлоатация, като със Заповед №***г. същия е включен под напрежение след подмяна на кабелите и цялото оборудване.
По делото е приет като доказателство акт за държавна собственост на процесния трафопост № ***г., видно от който сградата е построена през 1937г. По делото е приет като доказателство акт за общинска собственост №***г., видно от който процесният трафопост е актуван като частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.9 от ЗОС, вр, & 10 ПЗР на ЗОС.
От комплексната съдебна и техническа експертиза на в.л.Б.П. и И.К., както и обясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че процесният трафопост не се води в счетоводството на дружеството.
Видно от основното и допълнителното заключения по съдебно- техническата експертизи на в.л.Р. Н. застроената площ на процесната част е 52.00 кв.м., като няма данни за годината за изграждане на сградата и въвеждането му в експлоатация, които да се съхраняват в “Д. а.”- гр.П..
От заключението по допълнителната комплексна съдебна и техническа експертиза на в.л.Б.П. и И.К., както и от обясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че в ответното дружество не се съхраняват счетоводни данни към 17.09.1991г. поради настъпили промени в собствеността, наименованието на предприятията, начина на водене на счетоводната отчетност- първична и аналитична, от ръчна до електронна, реда и мястото за съхранение на документи, както и дългия период от време.
Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза на вещото лице Р. Н. по КРП на гр.П., ***, утвърден със Заповед № *** г., действащ към 17,09.1991 г. /момента на влизане в сила на ЗМСМА/, към 01.06.1996 г. /момента на влизане в сила на ЗОС/ и към настоящия момент, процесният трафопост попада в УПИ ***, отреден „3а фурна" в кв.** е нанесен на плана и означен с „***”. Земята, върху която е изграден трафопоста е с площ от 52 кв.м. На приложената към заключението схема са нанесени и защриховани трафопоста и земята под него и обозначени с буквите А-Б-В-Г-А.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, от правна такава, въззивният съд намира
следното:
По отношение на
иска относно установяване собствеността върху процесния трафопост „О.”.
Искът е с
правно основание чл.124 ГПК, вр. §7, ал.1, т.7 от ЗМСМА.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, в собственост на общините преминават подробно изброените държавни имоти, сред които мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. Тъй като Общината претендира, че е собственик на сградата – трафопост на основание § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, то следва да установи при условията на пълно и главно доказване,че са налице следните предпоставки: 1/ Че процесното съоръжение е обект на техническата инфраструктура на енергийната система и 2/ Че същото обслужва само територията на Община П..
Правилно районният съд е приел, че не е доказано наличието на тези предпоставки. По делото се установи, че в случая е налице само сграда изградена върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.. В същата сграда обаче към 1991г. няма електроенергийно съоръжение. Обектът не действа като трафопост и не е присъединен към енергийната мрежа. По делото са събрани доказателства, от които се установява, че годината на изграждане на сградата е 1937г., но самият трафопост е въведен в експлоатация на 13.08.1997 г., видно от приетия и неоспорен от ищеца паспорт на трансформаторния пост.
Въззивният съд счита,
че не е налице и втората предпоставка на § 7, ал.1, т.7 от ПЗР на ЗМСМА за
уважаване на иска- трафопоста да не е вписан в баланса на дружеството. Съгласно
разпоредбата чл.12 от Закона за електростопанството /отм./, дейностите по
производството, преноса, разпределението и пласмента на електрическа енергия за
общо ползване, се извършват от електропроизводствените и електроснабдителните
организации към А. “Е.”, т.е. след като със закон е възложено на определени
правни субекти осъществяването на дейностите по чл.12 , то обектите, служещи за
извършването им, които обекти са изключителна държавна собственост по силата на
чл.2, следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на
закон и без наличие на изричен акт за това. Като част от мрежата за
производство и разпределение на електроенергия, процесният трафопост е
предоставен за ползване и стопанисване на съответните предприятия,
осъществяващи тази дейност. В случая, следва да се отбележи, че съгласно
Решение № 150/07.05.2012г., по гр.д. № 1052/2011г. на ВКС, II г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК - липсата на писмени доказателства за
установяване обстоятелството, че процесният имот е бил включен в уставния фонд
на държавната фирма, праводател на ответника, респективно в капитала на такова
дружество или да се води по баланса му към 17.09.1991г., не води до извод, че
процесният имот е собственост на ищеца. Предвид режима на собственост на
енергийните обекти, не се съхраняват оборотните ведомости или други счетоводни
документи, поради изтичане срока на съхранението им, включване на процесния
трафопост в инвентарните книги на д. е. п. “Е.” – П., то и следва да се приеме,
че същият трафопост е бил включен в баланса му. В този смисъл са и Решение №
1064 от 9.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3969/2007 г., II г. о., Решение № 1155
от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2304/2007 г., I г. о., ГК, Решение № 244 от
25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 99/2009 г., I г. о., ГК, и Решение
№150/07.05.2012г., постановено по гр.д. №1052/2011г. на ВКС, II г. о., ГК.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд намира за правилни изводите на районния, че не
са налице предпоставките на § 7, ал.1 ,т. 7 от ПЗР на ЗМСМА за
трансформиране на държавната собственост в общинска, поради което предявеният
установителен иск за признаване правото на собственост върху сграда-трафопост
„О.”, се явява неоснователен и недоказан.
По отношение на
иска относно собствеността върху земята, върху която е построен трафопоста:
Предявеният иск
относно земята, върху която е построен трафопоста е с правно основание чл.124 ГПК, вр. §42 ПЗР на ЗОС /ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г./.
За да бъде
основателен такъв иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване
да установи придобиване собствеността върху процесния имот чрез установяване
наличието на предпоставките на §42 ПЗР на ЗОС /ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г./, а
именно, че процесната земя е част от застроени или незастроени парцели и имоти,
че имотът е частна държавна собственост, че имота е отреден за жилищно
строителство или за обществени и благоустройствени мероприятия на общините,
съгласно предвижданията на действащите подробни устройствени планове, както и
че всичките тези условия са били налице към датата на влизането в сила на
закона /09.11.1999 г./.
Предвид
установеното от фактическа страна /от заключението по съдебно-техническата
експертиза на вещото лице Р. Н./ правилно районният съд е приел, че ищецът не е
доказал, че процесната земя, върху която е изграден трафопоста, попада в
поземлен имот с отреждане, изискуемо по силата на разпоредбата на §42 ПЗР на
ЗОбС - за жилищно строителство или за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите подробни
устройствени планове. Както бе посочено, по плана на гр.П. имота, в който
попада сградата в която се намира трафопоста е отреден за “За фурна”.
С оглед на това
общината не е могла да придобие собствеността му по силата на посочената
разпоредба, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователен предявения иск.
Предвид така
изложените съображения, въззивният съд намира, че на основание чл.271, ал.1 ГПК
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено,
а на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода
на настоящето въззивно производство, Община П. следва да бъде осъдена да
заплати на "Чез Р. Б." АД- гр.С. сумата от 1200 /хиляда и двеста/
лева, представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено
адвокатско възнаграждение, видно от приложените анекс към договор за правна
помощ от *** г. и фактура от *** г. В тази връзка следва да се отбележи, че е
неоснователно възражението на Община П. за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, предвид цената на исковете и, че се касае за дело
със сложен предмет, съставляващ правна и фактическа сложност, изискващ
запознаване с голям обем нормативна база, включително и отменена такава,
запознаване със съдебна практика.
Водим от
горното, окръжният съд, в настоящият си съдебен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №266/20.03.2014 г., постановено по гр.д. №8074/2011 г. по описа на П. районен съд.
ОСЪЖДА Община
П. да заплати на “Чез Р. Б.” АД гр.С., с ЕИК: ***сумата от 1200 /хиляда и
двеста/ лева, представляваща направени разноски във въззивното производство –
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕПИСИ от
решението да се връчат на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.