О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….12.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28.12.2017 г., в
състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1406 по описа
за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по иск на С.Т.С. *** срещу М. ЛИЛЯНОВА С. ***,
установяване по отношение на оспорващ платец дължимост на вземане на заявител-кредитор
по издадена заповед за изпълнение за главница по запис на заповед, ведно с
акцесорни последици от уважаване на заявлението.
Ходът на делото е бил спрян с определение № 603/23.02.2016г до приключване на разследване на посочени от
ответницата престъпни обстоятелства с преюдициално значение. Като е съобразил
докладвана справка за приключване разследването, съдът е преценил че пречката
по движението на делото е отпаднала и е ИЗИСКАЛ приключилото дело от ВРП, но
е получил отговор, че същото е изпратено за разглеждане на жалба.
Постъпило е искане вх.№ 35736/18.12.2017г от ищеца за възобновяване на производството, като
са посочени окончателни актове на съда, разгледал жалбата срещу прекратеното
разследване.
При служебна справка по в.ч.н.д. 1376/2017г на ВОС, съдът установява, че
с окончателен съдебен акт от 4.12.2017г е потвърдено постановление за
прекратяване на ДП№ 109/15г на IV РПУ- Варна поради липса на данни за
престъпление. Липсата на възможност за постановяване на присъда, задължителна
за гражданският съд, открива
възможността за установяване на неавтентичност на ценна книга от
граждански съд , с което отпада
и пречката по разглеждане на настоящия спор.
С определение № 603/23.02.2016г.
съдът вече е разрешил предварителните
въпроси по приключилата размяна на книжа и допустимостта на предявения иск, поради което следва да продължи
подготовката на делото за разглеждане в открито заседание.
По доказателствените искания: Съдът е изискал и приложил служебно
преписката по заповедното производство.
Извън книжата, представени като документи по чл. 417 ГПК (запис на
заповед)като доказателство за пораждане
на вземане по ценна книга, ищецът е посочил и допълнителни писмени и гласни
доказателства по твърденията си за съществуващо между страните заемно отношение,
послужило за повод за поемане на абстрактно задължение от платеца. Такива преюдициални отношения биха могли да се сочат, само в
случай, че длъжницата не оспорва да се е задължавала, но сочи друга причина за
това. В случая обаче защитната теза на ответницата се изчерпва с пълно отричане
на каквото и да било задължаване по абстрактна ценна книга, поради което тези
доказателства не биха имали каквото и да е значение за спора, останал очертан
само в рамките на абстрактното правоотношение. Същевременно оспорването на
истинността на документа, като съставен в отклонение от волята на автор,
подписал празна бланка, открива евентуална необходимост за ищеца да посочи и
доказателства, които да изключат предположения за злоупотребата с документа. В
тази връзка и само доколкото съдът би разкрил съставяне на документа върху
предварително подписан празен лист биха били относими и доказателствата относно
убедителна причина за издаване на ценна книга като гаранция за изпълнение на
задължение за връщане на получен заем. Съответно съдът следва да отложи
допускането на тези доказателства до провеждане на предварително производство
по проверка на истинност на записа и възникването на нуждата от изследване и на
преюдициалните отношения относно наличието или липсата на воля на издателя
бланкета да бъде употребен по повод заемна сделка.
Обясненията на насрещната страна относно твърдение, което е изрично
заявено и дори ищецът е посочил доказателства за факта (къде е съставен записа
на заповед) биха били безпредметни. За доказване на обратното обаче,
доказателствата на ответницата са необходими. Допълнително писмени
доказателства и свидетелски показания са поискани и за опровергаване на
възражения на ответницата, които макар и да нямат пряко отношение към предмета
на делото биха имали значение за преценка на достоверност на документи, поради
което и следва да бъдат допуснати.
В отговорите си длъжницата
възразява по действителността на ценната книга, като се позовава на
неавтентичност на документа, евентуално на злоупотреба с подписан бланкет. Тази
защита налага проверка на истинността на документа, съхраняван в оригинал от
съда, издал оспорваната заповед. Относимите към тези възражения доказателства
се свеждат до поисканата графологична и физико-химична експертизи (т. 9 от
исканията в отговора, конкретизирана в допълнителния отговор) и посочените
гласни доказателства относно поведението на издателя в посочения ден на
съставяне на документа, отношенията с поемателя и съществуването на бланкети и
целта на издаването им ( т.5 и 7 от исканията). За да бъде осигурена
достоверност на заключението обаче, съдът следва предварително да установи
безспорен сравнителен материал или да постави задачи във варианти, съответни на
различен предмет на изследване, посочен от всяка от страните.
Макар, че съдът е изискал
служебно материалите по разследването на описаните от ответницата престъпни
обстоятелства, за да установи отпадането на пречката за движение на делото,
позоваването на отделни документи от тази преписка следва да бъде
конкретизирано, за да може съда да прецени допустимост и относимост към настоящия
граждански спор. Приложените към отговора писмени доказателства, както и
останалите искания в отговора нямат пряко отношение към тези въпроси, а се
сочат във връзка с евентуално посоченото от ищеца каузално отношение, поради
което и допускането на тези доказателства е обусловено също от оспорването на истиността на документа.
Съответно и задачата на експертизата, отнасяща се до договор, който не е
предмет на доказване не следва да се допуска на този предварителен етап.
За да бъде преценена необходимостта от разпит на всички поискани от насрещните
страни свидетели, доказателственото искане следва да се конкретизира по реда на
чл. чл. 156 ал.2 ГПК.
На страните следва да се укаже и
необходимостта от представяне на и списък на разноските, на осн.
чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и
окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството т.д. N1406/15 на ВОС.
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда
на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл.
37 от ГПК) предявен иск на заявител-кредитор за
установяване на дължимост на вземане
по издадена заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща дължимост на
главница по запис на заповед, която са била оспорена с възражение от издателя.
ДОПУСКА като доказателство по делото писмения документ, приложен по гр.д.8585/15 на ВРС 16 с-в в служебен препис
от съхранен отделно оригинал на запис на заповед.
ОТКРИВА производство по
оспорване на истинността на
частен диспозитивен документ, представен от ищеца
като документ по чл. 417 ГПК по гр.д.8585/15 на ВРС 16 с-в: запис на заповед от
25.01.2011г., чрез опровергаване на автентичност на подписа на издател М.
ЛИЛЯНОВА С., предприето от сочения в документа автор, евентуално, чрез
опровергаване на вярността на съдържанието на
попълнен като запис против волята на издателя бланкет, подписан с друга цел от
автора М. ЛИЛЯНОВА С..
На осн. чл. 145 ал.1 ГПК задължава насрещните
страни, с писмена молба с препис за насрещната страна в седмичен срок от
връчването на настоящото определение да заявят дали оспорват факта, че М.С. е
положила подпис за купувач в нотариален акт от 25.01.2011г на нотариус Орлин
Стефанов, рег. № 196 на НК с район на действие РС – Варна, сключен с участие на
ответницата в гр. Варна, както и дали разполагат и ще представят ли оригинали
на други документи, подписани от същия автор към този момент пред длъжностни
лица или с безспорно автентични подписи, които да бъдат използване за
сравнителен материал при изготвяне на заключение на почеркова
експертиза съответно и дали ще ангажират допълнителни доказателства по
оспорването на истинността на частните документи, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако
пропуснат тази възможност, съответно ако реализират това право едва в първо
съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК) и с
това причинят отлагане на делото преди окончателния доклад на съда, може да
понесат последици по чл. 92а ГПК.
ОТЛАГА допускането на графологична почеркова
експертиза до уточняване на сравнителен материал.
На осн. чл. 145 ал.1 ГПК задължава
ответницата, с писмена молба с препис за насрещната страна в седмичен срок от
връчването на настоящото определение да посочи налични оригинални документи, издадени от нея като бланкети към
момента на посочената от нея употреба на такъв документ против волята й, в
непопълнен, съответно попълнен според уговорката с овластено лице, вид, които
да послужат за сравнителен материал при изготвяне на поискана физико-химична
експертиза (доколкото договорът за заем
е оспорен като неавтентичен документ), като я ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако пропусне
тази възможност, съответно ако реализират това право едва в първо съдебно
заседание( чл. 143 ал.2 ГПК) и с това
причинят отлагане на делото преди окончателния доклад на съда, може да понесе
последици по чл. 92а ГПК.
ОТЛАГА допускането на физико-химична експертиза на документ до уточняване на сравнителен
материал.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи приложени към допълнителна
искова молба: заверен по реда на чл. 183 ГПК препис от нотариален акт от
25.01.2011, сключен с участие на ответницата в гр. Варна.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на осн. чл. 186 ГПК на ответницата съдебно удостоверение,
при условие на внасяне на такса в размер на 5 лв по
сметка на ВОС, по силата на което да се снабди с извлечение от общия регистър
на нотариус Орлин Стефанов, рег. № 196 на НК с район на действие РС – Варна, за
ден 25.01.2011г, от което да е видна поредността на
записванията на нотариални действия, извършени пред този ден.
На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на насрещните
страни, че гласни доказателства могат да бъдат допускани при условията на чл.
156 ал.2 ГПК, като ЗАДЪЛЖАВА всяка от страните в седмичен срок от съобщението с
писмена молба с препис за насрещна страна да уточни трите имена на
поисканите свидетели, с посочване на
факти, за които всеки от тях ще излага показания.
Предупреждава страните, че при
неизпълнение на това задължение доказателственото искане да събиране на гласни
доказателства ще се счита ненаправено и разпит няма да бъда провеждан, дори и
свидетелите да бъдат доведени пред съда.
ОТЛАГА произнасянето си по допускане на поискани от насрещните страни
свидетели до изпълнение на горните
указания.
ДА СЕ ИЗИСКА преписка по приключило досъдебно производство ДП №
109/2015г по описа на ОСлО-ОП- Варна.
На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на насрещните
страни, че позоваването на документи от преписка по приключило предварително
производство за наказателно разследване би било допустимо доколкото
представляват актове, подлежащи на зачитане в гражданското производство или
писмени изявления на страните, които да могат да се ценят като частни
документи, както и съставени огледни протоколи и справки от учреждения, които да се ценят
като официални удостоверителни документи, като ЗАДЪЛЖАВА всяка от страните в
седмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за насрещна страна да
уточни на кои от документите в ДП № 109/2015г по описа на ОСлО-ОП-
Варна се позовава за установяване на конкретни свои твърдения.
Предупреждава страните, че при
неизпълнение на това задължение доказателствените искания по тези документи ще
се счита ненаправени и съдът няма да обсъжда такива документи дори и преписката
да бъде приложена към делото.
ОТЛАГА произнасянето си по
искания за допускане като доказателства по делото на евентуално неотносими
писмени документи, представени в копия заверени по реда на чл. 183 ГПК,
приложени в преписи към искова молба: договор за заем и приложени към отговор:
удостоверение за водено разследване, съдебни книжа по т.д. 417/12г на ВОС,
справки от ТР за 12 дружества.
ОТЛАГА произнасянето си по
евентуално относимо искане на ответницата за изискване
на оригинал на договор за заем и изследването му от експерт.
ОТЛАГА произнасянето си по
евентуално относимо искане на ищеца за допускане на
гласни доказателства относно наличието на облигационна връзка, различна от
издадената ценна книга, обстоятелства по сключване на заем, основанието за
издавана на записа, предаване на суми.
ОТЛАГА произнасянето си по евентуално относими искания на ответницата:
·
за
изискване на данни от НАП относно деклариране на доходи и регистрация по ЗДДС
на ищеца, както и деклариране на приходи от 12 дружества
·
за
изискване на сведения от банки за налични банкови сметки и заявени за теглене
суми,
·
за
изискване на удостоворение от АВ за извършени справки
относно имущество на ответницата, както и за притежавани от ищеца имоти;
·
за задължаване
на ищеца за обяснения относно факт на предаване на сума и изготвяне на договор
за заем, както и относно място на съставяне на процесния документ
·
за
разпит на длъжностно лице, удостоверило съдържание на препис от договор за заем
и за снабдяване с извлечение от нотариален регистър на нотариус Марина Ташева
·
за
сравнително изследване на договора и записа на заповед като задача на
графологична и физико-химична експертиза
·
за
вписването на лицето, злоупотребило според ищцата с бланкет, в регистър на адвокатурата
·
за
представяне на документи за доходите, имуществото състояние и обслужвани от
ответницата кредити
·
за
изискване на веществени доказателства, събирани в приключило предварително
производство за наказателно разследване.
НАСРОЧВА съдебно заседание за
1.02.2018г от 09.00 часа. Да се призоват страните.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на
страните, че при отлагане на делото в открито заседание, съдът с протокола
обявява датата на следващото заседание, за което РЕДОВНО ПРИЗОВАНИТЕ страни се
смятат призовани, независимо дали са се явили.
Начален проекта за устен доклад, представляващ приложение към настоящото
определение да се съобщи на страните.
Препис от определение да се изпрати на страните ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на
МП. Към съобщението за ищеца да се приложи и препис от допълнителния отговор
вх.№ 1417/18.01.2016г (наличен към корицата на настоящото дело).
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по търговско дело номер N1406 по описа за 2015 год,
Производството е образувано по реда на гл. 37 от ГПК като ТЪРГОВСКИ
СПОР.
Приет е за разглеждане специален
установителен иск, предвиден по чл. 422 ГПК, предявен от ищеца(заявител в заповедно производство по гр.д. гр.д.8585/15 на ВРС 16 с-в) С.Т.С., ЕГН
**********,*** срещу М. ЛИЛЯНОВА С., ЕГН ********** *** за установяване по
отношение на оспорващ издател на дължимост на вземане по издадена заповед за
изпълнение за главница в размер на 160 000лв по падежирал
запис на заповед, ведно с акцесорни вземания за законна лихва и
разноски, породени от проведеното заповедно производство.
Страните претендират насрещно за определяне и присъждане на разноски по
настоящото дело.
По твърденията на страните(чл.
148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават
или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Твърденията на страните съвпадат, поради което съдът приема за безспорни
обстоятелствата по проведеното заповедно производство, в което е уважено
заявлението на кредитора, основано на оригинален документ – запис на заповед, съответно оспорването на вземането
на кредитора от ответницата, което е обусловило и интереса от установяването.
Не е спорно, че издателят не е предприемал плащане по ценната книга.
Всички останали твърдения, вкл. съдържанието на подписания документ са
оспорени.
Ищецът се позовава на подписана от ответницата ценна книга,
материализираща безусловно право на вземане за главницата, изискуема на падеж
25.01.2014г.
Ответницата оспорва да е подписвала документ с такова съдържание по
какъвто и да е повод. Оспорва авторството на подписа, положен от нейно име,
евентуално твърди, че документът е съставен върху подписан от нея празен лист,
оставен в личната й адвокатска кантора за служебни нужди с указания за
попълването му от нейни овластени сътрудници и изнесен без нейно знание от там
и попълнен без нейно съгласие през периода май
– юни 2015г.
Отделно оспорва и правните последици от изразената воля в документа с
процесното съдържание.
Извън абсолютното възражение за нищожност поради неистинност на документа и липса на изискуеми реквизити
обаче в срока за отговор ответницата не е формулирала никакви твърдения относно
относително възражение, основано на лични отношения с поемателя по сделка,
която е послужила за причина на поемане на менителничното задължение от
издателя. Цялата защитна теза на ответницата изключва такива отношения. Съдът
отчита, че по делото са въведени факти, които биха били основания на реплика на
ищеца срещу подобно възражение, но ответницата изрично ги е оспорила без да ги е възприема, за да
очертае безспорно между страните каузално отношение. Съответно и в
допълнителния отговор отново и изрично се оспорват фактите предварително признати от поемателя
на записа относно връзката на ценната
книга със задължение на заемател по договор от
25.01.2011г за връщане на получена в брой заета парична сума от 160 000 лв с падеж 25.01.2014г. Самата ответница НЕ ПОСОЧВА каквато
и да е причина за поемане на валидно менителнично задължение, съответно и съдът
не може да разгледа каквото и да е относително възражение, основано на каквато
и да е каузална сделка. Съдът разполага с правомощие да указва на страните
непълнота на твърденията им само ако защита срещу материалното право е
упражнена надлежно и в срок, но не и когато такава изобщо липсва. Съответно на
пропускането на процесуалния срок за позоваване на недобросъвестност на
кредитор, упражнил права по ценна книга въпреки знание за липса на основание за
отговорност, породена по сделка, послужила за причина за абстрактното
задължаване, извън предмета на делото следва да останат всички факти, които
представляват обосноваване на такава отговорност по такава сделка (въведени
като реплики по непредявено възражение на ответниците).
Съответно съдът не включва в доклада си твърдения на ищеца и относно
издаване на записа като обезпечение на облекчено събиране на паричен дълг по
заем.
Евентуално, само ако в производството по оспорване на истинността на
документа не бъде проведено пълното доказване на неавтентичност на документа и
допълнително се установи, че подписа на
издателя е положен върху бланкет, попълнен от неовластено
лице или в отклонение от овластяването, дадено от издателя, твърденията относно
каузалното отношение като повод за издаване на ценната книга биха могли да се
разгледат като реплики срещу възражението на ответницата относно злоупотреба с
бланкета. Съответно едва при такова допълване на предмета на делото би имало
значение и оспорването на твърденията относно сключването на заем, предприето
от ответницата в отговора по исковата молба и дупликите по съдържанието и на
този неавтентичен според ответницата документ. Тази част от твърденията на
страните обаче може да бъде докладвана едва след приключване на производството
по чл. 194 ал. 2 ГПК.
По правната квалификация (чл.
148 ал.1 т.2 ГПК): Въз
основа на тези обстоятелства, съдът квалифицира подлежащата на установяване
парична претенция като иск за изпълнение на изискуемо задължение, поето по
запис на заповед, за което се възразява, че е поето по недействителна ценна
книга. Релевантните законови текстове, уреждащи притезанието на ищеца следва да
се търсят в специалните норми за менителнична
отговорност (подвид на задължаване само на платец-издател) в чл. 538 ал.1 вр. чл. 463 ал.1 ТЗ.
Ответницата упражнява три групи възражения.
На първо място възразява за нищожност, поради порок във формата на
абстрактна сделка, като се позовава от една страна на липса на автентичен
подпис, евентуално на неавтентичност на цялото съдържание на документа, което и
в двата случая би довело до резултат идентичен с липса на изискуемия по чл. 535
т. 7 ТЗ задължителен реквизит. Това потестативно възражение се урежда от
специалната норма на чл. 536 ал.1 ТЗ, като отричането на правното действие на
документа изключва самото съществуване на каквито и да е права, доколкото те са
неотделими от самата ценна книга като абстрактна сделка.
От друга страна подобно възражение се обосновава евентуално с
опорочаване на изявлението й поради липса на други реквизити по чл. 537 ТЗ,
изброени неясно в т. 25 от отговора (липса на изписване на три имена и място на
издаване). Доколкото правилото на чл. 536 ТЗ изключва значението на липсата на
някои от реквизитите, съдът квалифицира това възражение като единствено
възможно позоваване на липса на задължителен реквизит по чл. 535 т. 5 ТЗ.
Други абсолютни и относителни възражения по ценната книга не са
предявени, поради което и кредиторът не следва да сочи и доказва други
обстоятелства.
На трето място, ответницата оспорва изискуемост, като се позовава на
недовършен фактически състав на предявяване на ценната книга за плащане.
Подобно възражение обаче предпоставя твърдения на кредитора за уговорен падеж
на предявяване или срок след предявяване. Доколкото ищецът се позовава на
фиксирана дата на плащане, подобно възражение, основано на друг начин на
уговаряне на падеж (чл. 538 ал.2 ТЗ) следва да бъде квалифицирано само като
евентуално след опровергаване на твърдението на ищеца и доказване на такъв
падеж.
Евентуално, при разширяване на доклада с евентуалната защита след
установяване на издаването на бланкет от ответницата, съдът ще квалифицира и
доводите на насрещните страни относно други техни отношения, които биха
послужили за повод за попълването на бланкета със спорното съдържание или за
злоупотребата с празния лист. Съдът приема, че изписването на текст в
отклонение от волята на подписалия следва да се третира като изявление от името
на издателя, направено от лице без представителна власт, чийто последици
отпадат изцяло след отказа на издателя да го възприеме като свое (т. 2 от ОСГТК
5/2014 на ВКС). Евентуалните реплики на ищеца по това възражение биха били
основани на твърдения за налично овластяване за такова изявление, евентуално
потвърждаване на изявлението за издаване на запис на заповед, изявени от
издателя на ценната книга при договаряне на заем. Евентуалните дуплики по това
преюдициално отношение от страна на ответницата се основават на аналогични
възражения за недовършен фактически състав на заема, уреден по чл. 240 ЗЗД като
реален договор (липса на съгласие за такава сделка и липса на предаване на
уговорена сума, удостоверени в неистински документ).
По доказателствената
тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и
попълването на делото с доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):
Съобразно разрешенията, дадени в т. 17 от ТРОСГТК № 4/2013, предметът на
делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното
твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение, а подлежащото
на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.
417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна
страна менителничен ефект. При редовен от външна
страна менителничен ефект, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение по повод
или във връзка с което е издаден записът на заповед. В случая липсва направено
конкретно въвеждане на твърдения за каузална сделка.
Ищецът се е позовал на оспорено писмено доказателство за абстрактната
сделка и поставянето на длъжника в забава.
Не се сочат твърдения, за които ищеца да носи доказателствена тежест и
да не е ангажирал доказателства.
Ответницата носи пълна доказателствена тежест по оспорването на
истинността на ценната книга като неавтентичен документ и основаните на това
оспорване възражения. Позовава се на
графологична почеркова и физико-химична експертиза,
свидетелски показания и писмени документи. Не са посочени доказателства относно
третото възражение за уговаряне на падеж задължението по записа на предявяване.
Допълнително доказателствена тежест съдът ще разпредели след евентуално
допълване на доклада с твърдения по преюдициалните отношения според резултата
от оспорването на неистинския документ.
По възможностите да уреждане
на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед характера на спора, съдът намира, че следва да укаже
предварително на страните възможността от доброволното му уреждане:
В случаите на постигната спогодба между страните относно дължимостта и изпълняемостта на вземането
половината от дължимата държавна такса в
исковото производство ще бъде опростена. Съдът може да одобри и постигнато под
условие за одобрение доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на
спора, урежда и други отношения, включително и преурежда
занапред отношенията на страните по повод предприето принудително изпълнение.
Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея
може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на делото, свързан с абстрактна сделка, оспорена поради
наличие на престъпно обстоятелство за което е отказано наказателно преследване,
съдът счита, че спорът на страните е подходящ за отнасяне за уреждане чрез
съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами
да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на
този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата
и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на
медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и
на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските
отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство,
обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй
като е основано само на техни взаимни интереси.
Списък на медиаторите по Единния регистър е
общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за
медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна,
ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя
безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор
доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен
ден от 9 до 17 ч.