Решение по дело №121/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1785
Дата: 24 юли 2020 г. (в сила от 16 септември 2020 г.)
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20202120100121
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1785                                    24.07.2020 г.                                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                       Х граждански състав

На петнадесети юли                                                                       Година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

                       Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 121 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявения от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД против П.Р.Ч. иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 571,82 лв. – главница, представляваща усвоен и неизплатен кредитен лимит по Договор за издаване на кредитна карта VISA Electron от 27.08.2013 г., сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и ответника, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.07.2019 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на заповед за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5527/2019 г. по описа на БРС. Претендира се и присъждане на направените от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че по силата на горепосочения договор за кредитна карта на ответника е бил отпуснат кредит в размер на 1 000 лв., който е бил усвоен, но не е бил погасен изцяло, като е останала непогасена главница в размер на 571,82 лв. Твърди също така, че на 31.08.2015 г. задълженията по договора за кредитна карта са окончателно падежирали, а с договор за цесия от 31.01.2018 г. задължението на ответника е било изкупено от ищеца, като на ответника е било изпратено уведомление за цесията с писмо от 14.05.2019 г. с обратна разписка, което се е върнало невръчено, но уведомяването е извършено с връчване на препис от исковата молба. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с нарочна писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, чрез упълномощен процесуален представител, в който искът е оспорен по основание и по размер. Не се оспорва сключването на посочения в исковата молба договор за издаване на кредитна карта, както и че ответникът е усвоил част от кредитния лимит. Оспорват се твърденията на ищеца за усвояване на пълния кредитен лимит, както и за размера на останалата непогасена главница. Твърди се също така, че договорът за издаване на кредитна карта е нищожен, поради противоречието му със ЗПК. На следващо място се твърди, че клаузите, определящи лихвения процент за редовна главница, годишния процент на разходите и размера на таксата при теглене от АТМ на ОББ, които се съдържат в приложение към договора, са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗПК, тъй като приложението е стандартно и едностранно изготвено от банката и другата страна по договора за банков кредит не е участвала при определянето и договарянето им. Твърди се също така, че са нищожни клаузите на договора, касаещи размерите на определената от банката лихва, поради противоречието им с добрите нрави - чл. 26 от ЗЗД. Заявено е също така, че ГПР не е определен съобразно изискванията на чл. 19 от ЗПК, като не е конкретизирано кои компоненти са включени в него и как точно се формира този процент. По горните съображения се твърди, че договорът противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е още едно основание да се приеме, че той е нищожен, поради противоречието му със закона. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. Представени са писмени доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 5527/2019 г. по описа на БРС, с издадената по това дело Заповед № 2662/11.07.2019 г. е разпоредено П.Р.Ч. да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 571,82 лв. – главница, дължима по сключен между длъжника и „Обединена Българска Банка“ АД договор за издаване на кредитна карта от 27.08.2013 г., прехвърлена на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 10.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и 25 лв. – разноски по делото. Длъжникът е подал възражение в законоустановения срок, поради което на заявителя е била указана възможността да предяви установителен иск за вземането си, като такъв иск е бил предявен в срок и въз основа на него е образувано настоящото дело. 

По делото е представено копие на Договор за издаване на кредитна карта VISA Electron, Visa, Mastercard от 27.08.2013 г., сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и ответника П.Р.Ч., съгласно който банката е издала на ответника кредитна карта с разрешен кредитен лимит от 1 000 лв. Уговорено е ползваният кредитен лимит да се олихвява с годишен лихвен процент в размер на базовия лихвен процент на „ОББ“ АД за кредитни карти в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, и договорна надбавка, размерът на които са посочени в т. 4.1 – 4.4 от договора. В чл. 4.6 е предвидено, че банката има право да променя БЛП след съответно решение на Комитета за управление на активите и пасивите на ОББ АД, който преразглежда веднъж на три месеца нивото на БЛП, а съгласно чл. 4.7 на договора банката има право веднъж годишно на преразглежда договорната надбавка по т. 4 и на основание индивидуален рисков профил на картодържателя и оценка на кредитната му история и кредитоспособност, да промени или запази размера на надбавката. В чл. 7 на договора е предвидено, че банката начислява годишна такса за обслужване в размер на 48 лв., която сума се събира автоматично от кредитния лимит, като за първата година таксата е 0 лв.

Съгласно чл. 8 на договора, същият е в сила от деня на подписването му до изтичане на срока на валидност на картата, като тази валидност е две години. Този срок се подновява автоматично на всеки две години от датата на преиздаване на картата, освен при уведомление от картодържателя, че не желае картата да бъде подновена.

В чл. 11 е предвидено правото на картодържателя да се откаже от сключения договор в срок от 14 дни от сключването му без да посочва причина и без да дължи обезщетение или неустойка.

Съгласно чл. 12.1, банката блокира използването на кредитната карта и целият дълг става автоматично предсрочно изискуем при неплащане на две поредни погасителни месечни вноски или при друго неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължение по общите условия на ОББ, без да е необходимо да уведомява предварително картодържателя.

В съдържанието на самия договор липсва клауза, сочеща размера на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита. Такъв размер е посочен в приложение към договора – „Основни характеристики“, но е видно, че същият е определен при годишна такса 0 лв. за първата година. Липсва обаче посочен размер на ГПР, изчислен при дължимата годишна такса от 48 лв. след първата година, което представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на осн. чл. 22 от ЗПК води до извода за недействителност на договора за кредит.

Предвид горното и при така установената недействително на договора за кредитна карта, на осн. чл. 23 от ЗПК следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихви или други разходи по кредита.

По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че за периода 27.08.2013 г. – 23.10.2017 г. кредитополучателят П.Ч. е усвоил по Договор за издаване на кредитна карта VISA Electron от 27.08.2013 г. сумата от 1 080 лв. чрез теглене, периодично е внасял погасителни вноски и общо са внесени 1 051 лв., автоматично са погасени общо 1,29 лв., съответно общо погасените суми са в размер на 1 052,29 лв., разпределени по отделни задължения както следва: 683,81 лв. – главница, 181,70 лв. – лихви, 0,78 лв. – лихви за просрочие, 90 лв. - такси теглене и 96 лв. – такси за платежен инструмент, като последната вноска е направена на 01.03.2016 г. и след тази дата не са правени погасителни вноски. Според вещото лице, размерът на неиздължената сума по договора за кредитна карта към датата на цесията и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е 569,75 лв., от които 369,19 лв. – неплатена главница, 106,80 лв. – лихви, 18,76 лв. – лихви за просрочие и 48 лв. – такси за платежен документ, като в съдебно заседание вещото лице е заявило, че таксата от 48 лв. представлява годишната такса за управление на кредита.   

С оглед на горното и при установената недействителност по чл. 22 от ЗПК на договора за кредитна карта, съдът намира, че ответникът дължи по този договор единствено непогасената главница от 369,19 лв., от която следва да бъдат приспаднати и недължимо платените от него суми за лихви и такси (181,70 лв. – лихви, 0,78 лв. – лихви за просрочие, 90 лв. - такси теглене и 96 лв. – такси за платежен инструмент), възлизащи на общо 368,48 лв., т.е. непогасеното задължение на ответника по договора за кредитна карта е в размер на 0,71 лв. – непогасен остатък от главницата.

По делото е представено копие на Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г., сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – цедент и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД - цесионер, с който цедентът е продал на цесионера вземания от свои длъжници, възникнали от договори за кредити, сключени с физически лица, подробно описани в Приложение № 1 към договора. В т 2.4 на договора е предвидено, че прехвърлителният ефект на цесията настъпва с плащането на продажната цена от цесионера, като плащането се счита извършено с постъпване на пълния размер на уговорената продажна цена по банкова сметка ***.

Представено е и копие на Приложение № 1 към договора за цесия, в което под № 42208 фигурира вземане от П.Р.Ч. по договор за кредит № АР1323100075 от 19.08.2013 г., с дата на предсрочна изискуемост – 21.10.2016 г., главница в лева към 26.01.2018 г. - 438,68 лв., лихви в лева към 26.01.2018 г. – 133,14 лв. и общ размер на дълга към същата дата – 571,82 лв.

Така извършената цесия на описаните в Приложение № 1 вземания е потвърдена от цедента с писмено потвърждение, обективирано в Приложение № 3 към договора.

Видно е, че в приложение № 1 е посочена дата на договора за кредит, от който произтичат прехвърлените вземания от длъжника П.Ч., която е различна от датата на процесния договор за издаване на кредитна карта. В приложение № 1 също така е посочено, че предсрочната изискуемост на прехвърлените вземания е настъпила на 21.10.2016 г., а в исковата молба се твърди, че на 31.08.2015 г. задълженията по процесния договор за кредитна карта са окончателно падежирали. С оглед на това и тъй като в Приложение № 1 към договора за цесия е посочено, че цедираното вземане на банката към ответника произтича от друг договор за кредит, съдът намира, че по делото не се установи валидно прехвърляне на процесното вземане в полза на ищеца, поради което същият неоснователно претендира, че е кредитор на това вземане. Освен това по делото не се доказа, че цесионерът е платил на цедента пълния размер на уговорената продажна цена по договора за цесия, което е условие за настъпване на прехвърлитиления ефект на цесията, съответно не се доказа, че цесията е породила правно действие и прехвърлянето на вземанията се е осъществило.

С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че ответникът не дължи на ищеца процесната главница, съответно не дължи и законна лихва върху нея, поради което предявеният установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, представлявано от Р. И. М.-Т., против П.Р.Ч., ЕГН **********,***, иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 571,82 лв. (петстотин седемдесет и един лв. и осемдесет и две ст.) – главница, представляваща усвоен и неизплатен кредитен лимит по Договор за издаване на кредитна карта VISA Electron от 27.08.2013 г., сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и ответника, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 31.01.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.07.2019 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 2662/ 11.07.2019 г. за изпълнение на парично изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5527/2019 г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, представлявано от Р. И. М.-Т., да заплати на П.Р.Ч., ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски в размер на 300,00 лв. (триста лв.).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Варно с оригинала:

СА