ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско
дело № 20225001000792 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК.
С протоколно определение от 01.11.2022г., постановено по т.д.
№130/2022г. по описа на Окръжен съд П. производството по делото е спряно
на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК – до приключване на производството по
т. д. №524/2020г. на С. градски съд, касаещо разглеждане на иск, предявен от
синдика на „С.Е.Д.М.“ ООД, ЕИК *********, срещу „К.“ ЕАД и „С.Е.Д.М.“
ООД за обявяване недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелния
цесия от 11.09.2018 г., сключена между „С.Е.Д.М.“ ООД, като цедент, и
ищеца „К.“ ЕАД, като цесионер.
В срок е постъпила частна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство „К.“ ЕАД. Счита, че определението е неправилно, поради
липсата на предпоставките по чл.229 ал.1, т.4 от ГПК. Изложени са подробни
съображения за липсата на преюдициалност на производството по т. д.
№524/2020г. по описа на СГС. Наведени са доводи, че доколкото исковете по
чл.646 ал.2 и по чл.645 ал.3 и ал.3 от ТЗ /предмет на т. д. №524/2020г. по
описа на СГС/ предпоставят относителна недействителност – разпростират
действие само по отношение на кредиторите на несъстоятелността, какъвто
кредитор О.К. /ответник по настоящия иск/ не е, то изходът от спора по т.д.
№524/2020г. по описа на СГС не би имал значение за правилното решаване на
1
настоящия спор. Иска се отмяна на обжалваното определение.
В постъпилия в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор от насрещната
страна – О.К., се оспорва подадената от „К.“ ЕАД частна жалба. Претендират
се сторените в настоящето производство разноски.
Пловдивският апелативен съд, след като провери законосъобразността
на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя и прецени
обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима – като
подадена в срок и от легитимирана страна, а по същество - неоснователни по
следните съображения:
Производството по т.д. №130/2022г. по описа на Окръжен съд П. е
образувано по предявен осъдителен иск от „К.“ ЕАД срещу О.К.. Ищецът
черпи права от договор за цесия от 11.09.2018г. По силата на този договор
цедентът „С.Е.Д.М.“ ООД е прехвърлило цесионера „К.“ ЕАД вземането си
към О.К. в размер на 486 750лв. срещу същата цена – чл.3 ал.1 от договора. В
чл.3, ал.2 от същия договор е уговорен начин на заплащане на цената от
страна на цесионера – плащането на цената да се извърши чрез прихващане на
задължение на „С.Е.Д.М.“ ООД към „К.“ ЕАД в размер на 486 750лв.,
представляващо задатък по предварителен договор за покупко-продажба от
10.09.2018г., сключен между „К.“ ЕАД – в качеството на купувач и
„С.Е.Д.М.“ ООД – в качеството на продавач.
С решение №553/07.03.2019г., посткановено по в.т.д. №3864/2018г. по
описа на Апелативен съд С., е обявена неплатежоспособността на цедента
„С.Е.Д.М.“ ООД, с начална дата 22.12.2014г. и е открито производство по
несъстоятелност /справка по партидата на дружеството в ТР/.
Обжалваното определение е постановено по искане на ответника О.К.,
като искането е аргументирано с информацията, съдържаща се в писмо от
синдика на „С.Е.Д.М.“ ООД и приложени съдебни актове. Видно от същите
синдикът на „С.Е.Д.М.“ ООД е предявил искове по чл.646 ал.2, т.1 и т.3 от ТЗ
и евентуален иск по чл.645 ал.3 и чл.645 ал.4 от ТЗ по отношение на договора
за цесия от 11.09.2018г., от който ищецът черпи права. С решение
№260923/08.06.2021г., постановено по т.д. №524/2020г. по описа на СГС са
отхвърлени исковете на синдика по чл.646 ал.2, т.1 и т.3 от ТЗ - за обявяване
недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността извършените от
длъжника плащания на неизискуеми задължения, съответно – погасяване на
2
изискуеми парични задължения в размер на 486 750лв. /обективирани
посредством процесния договор за цесия от 11.09.2018г./. Оставени са без
разглеждане предявените при условието на евентуалност искове по чл.645
ал.3 и чл.645 ал.4 от ТЗ – за обявяване на недействително спрямо кредиторите
на несъстоятелността на прихващане, извършено с договора за цесия от
11.09.2018г. С въззивно решение №171/18.03.2022г., постановено по в.т.д.
№1020/2021г. по описа на САС, е потвърдено решение №260923/08.06.2021г.,
постановено по т.д. №524/2020г. по описа на СГС в частта, с която са
отхвърлени исковете на синдика по чл.646 ал.2, т.1 и т.3 от ТЗ. Отменено е
обаче решението в частта, имаща характер на определение, с която са
оставени без разглеждане предявените при условието на евентуалност искове
по чл.645 ал.3 и чл.645 ал.4 от ТЗ и делото е върнато на СГС за произнасяне
по тези искове. Според съвпадащите насрещни твърдения на страните
решение №260923/08.06.2021г., постановено по т.д. №524/2020г. по описа на
СГС, не е влязло в сила /като в самата частна жалба е посочено, че решение
№171/18.03.2022г., постановено по в.т.д. №1020/2021г. по описа на САС, е
обжалвано и от двете страни/.
Висящността на спора по отменителните искове, касаещи
правопораждащия вземането на ищеца юридически факт, е дала основание на
първоинстанционния съд да постанови обжалваното определение.
Изводите за преюдициалност на спора по т.д. №524/2020г. по описа на
СГС по отношение на спора по т.д. №130/2022г. по описа на окръжен съд П.,
се споделят и от настоящата инстанция. Както се посочи, предметът на
отменителните искове по ТЗ касае договора за цесия от 11.09.2018г., от който
ищецът черпи права. Вярно е посоченото от жалбоподателя, че
недействителността по чл. 646 ал.2 и чл.645 ал.3 и чл.645 ал.4 от ТЗ е с
относителен характер – разпростира действието си по отношение на
длъжника и кредиторите в производството по несъстоятелността, каквото
качество безспорно не притежава ответникът в настоящето производство –
О.К.. Но при евентуалното уважаване на тези искове, ищецът „К.“ ЕАД ще
придобие качеството на кредитор по смисъла на чл.648 от ТЗ, т.е –
относителната недействителност ще се разпростира и спрямо него. От друга
страна обаче ищецът „К.“ ЕАД ще изгуби качеството си на кредитор на
ответника – О.К., придобито по силата на договора за цесия от 11.09.2018г.
Не без значение е и правното действие на относителната недействителност и
3
спрямо цедента – длъжника в производството по несъстоятелност. Това пряко
ще рефлектира върху правилното решаване на спора, предмет на т.д.
№130/2022г. по описа на ПОС. Ето защо от значение за наличие на
предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК в настоящия случай е
действителността на договора за цесия от 11.09.2018г. дори и при условието
на относителна недействителност. Евентуалното уважаване на отменителните
искове по ТЗ би довело до отпадане на породените с договора за цесия от
11.09.2018г. правни последици, които ще рефлектира върху
правоотношенията между страните по спора. Налице е връзка на
преюдициалност, тъй като валидността на договора за цесия, /оспорена и
според заявената от ответника защитна позиция/, има значение за
възникването и съществуването на субективните права, предявени за защита с
исковата молба, по която е висящ настоящият търговски спор.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна претендира разноски за настоящето производство,
но такива не следва да бъдат присъждани, а следва да бъдат съобразени при
постановяването на крайния съдебен акт по т.д. №130/2022г. по описа на
ПОС.
Водим от горното, П.ският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.11.2022г., постановено по т.д.
№130/2022г. по описа на Окръжен съд П., с което производството по делото е
спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК – до приключване на
производството по т. д. №524/2020г. на С. градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5