Р Е
Ш Е Н
И Е №256
гр.
Шумен, 26.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: М.Маринов
Членове: 1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Т.Кавърджикова като разгледа докладваното
от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №419
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №769/31.07.2019г. по гр.д.№845/2019г., изменено в частта за разноските с определение
№2913/24.09.2019г., Районен съд-гр.Шумен е признал
уволнението на М.Р.Д., извършено със заповед № 51/06.02.2019г., на
основание чл. 328, ал.1, т 2 от КТ на директора на ДКТ „В.Д.“ –Ш.,
представлявано от Директора Д.М.Д., за незаконно и го е отменил, възстановил е Д. на
заеманата до уволнението длъжност –„актьор“, с място на работа ДКТ „В.Д.“ град
Ш.и е осъдил работодателя да заплати на М.Р.Д., сумата от 4 741,43лв. -обезщетение
по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 07.02.2019г. до 18.07.2019г., като е
отхвърлил иска в останалата част, над 4741,43 лв. до пълния предявен размер,
като неоснователен. Присъдени са и следващите се такси и разноски.
Решението е обжалвано от ответната страна в частта, с която заявените срещу й претенции с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ са уважени. Сочи, че решението било неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. При постановяване на решението си, съдът не отчел целият доказателствен материал по делото и не обърнал внимание на релевантни факти, установени с приети по делото документи. Не взел под внимание и спецификата на процесите в сферата на театралното изкуство, което довело до неправилно интерпретиране на фактите по делото. Ищецът не бил релевирал в исковата молба нарушение на чл.8, ал.1 от КТт, поради което и съдът нямал право да изследва този въпрос. Освен това по силата на чл.8, ал.2 от КТ, добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполагала до установяване на противното, а ищецът не оборил тази презумпция. Моли решението да бъде отменено в тази част и вместо него постановено друго, с което заявените претенции бъдат изцяло отхвърлени.
Жалба срещу решението, но в отхвърлителната му част- с която заявената претенция с правно основание чл.225, ал.1 от КТ е отхвърлена в размера над 4741.43лв. до пълния предявен размер, е депозирана от ищеца М.Р.Д.. Сочи, че през целия правнорелевантен период от шест месеца е останал без работа. Моли решението да бъде отменено в сочената част и вместо него постановено друго, с което заявената от него претенция бъде уважена в пълен размер.
Всяка от страните е депозирала отговор, в който взема становище по неоснователността на жалбата на насрещната страна.
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явяват процесуално допустими.
Съдът, след като
обсъди становищата на страните, изложените в жалбата оплаквания и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, установи
следното:
Ищецът
М.Р.Д. е работил при ответника ДКТ „В.Д.“ -гр. Ш., като е заемал длъжността
„актьор“, при пълно работно време и ненормиран
работен ден, по силата на трудов договор
№45/27.12.2002г., сключен за неопределено време.
На
07.01.2019 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.2 от КТ, на ищеца било връчено
предизвестие №01/07.01.2019г., с което бил уведомен, че след изтичане на
30-дневния срок по чл. 326, ал. 2 от КТ, трудовото му правоотношение с ДКТ „В.Д.“
гр. Ш., ще бъде прекратено. След изтичане срока на предизвестието, със заповед
№ 51/06.02.2019г. на директора на ДКТ „В.Д.“ - гр. Ш., трудовото правоотношение
с ищеца било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 пр.2 от Кодекса на
труда, поради съкращаване на щата, считано от 07.02.2019г..
Съгласно представения от Д. болничен лист,
издаден на 01.02.2019г., същият е бил в отпуск по болест и му е определен режим на лечение „домашен – амбулаторен“ за
периода 01.02.2019г.- 07.02.2019г., а съгласно болничен лист, издаден на
08.02.2019г., същият е бил в отпуск по болест и му е определен същия режим и за
периода от 08.02.2019г. до 14.02.2019г..
С оглед
доказване законността на уволнението на соченото основание, работодателят е
представил заповед № 6/07.01.2019г., издадена от директора на ДКТ„В.Д.“, в
която е отразено, че във връзка с оптимизиране на бюджета и работния процес в ДКТ„В.Д.“
гр. Ш., на основание чл. 23б, т.3 от ЗЗРК, е изменено длъжностното щатно
разписание на ДКТ„В.Д.“ гр. Ш., като са съкратени две свободни, незаети щатни
бройки, определени за заемане на длъжност „артист“ и същевременно са
трансформирани 2 други щатни бройки за артист: 1 щатна бройка, определена за
заемане на длъжността „артист“ - в длъжност „втори асистент режисьор“; 1 щатна
бройка, определена за заемане на длъжността „артист“ - в длъжност „техник
ел.машини, апарати“; 0,5 /половин/ щатна бройка, определена за заемане на
длъжността „артист“ - в длъжност „шофьор автобус“. След изменението, общата
щатна численост на персонала в ДКТ„В.Д.“ гр. Ш., от 55 щатни бройки, става 53
щатни бройки. В заповедта е посочено, че новото щатно разписание, в което е
отразена промяната, влиза в сила от 01.02.2019г..
Новото щатно разписание е било
изпратено на Министерството на културата на РБ от 29.01.2019г.,видно от входящ
и изходящ регистър /л.3345/.
Видно от приложеното предходно длъжностно
разписание на ДКТ„В.Д.“ гр. Ш., в сила от 11.06.2018г./ стр. 283/ в графа
„Аналитични специалисти“, за точка 2.2. „актьор“, е посочена численост на
персонала - 15,00 щатни бройки.
Видно от приложеното по делото длъжностно
разписание на ДКТ„В.Д.“ гр. Ш., в сила от 01.02.2019г./стр. 32/, в същата в
графа „Аналитични специалисти“, за точка 2.2. „актьор“, е посочена численост на
персонала -10,5, т.е. в новото щатно разписание е намален щатът за длъжност
“актьор“ със 4,5 щатни бройки.
Съгласно персонална карта за заетост за
2018г. на М.Р.Д., през 2018г. същият е
участвал в 14 спектакъла на две представления „Живот в три версии“ по Я.Р. и
„Ще дойде ли Дядо Коледа ?“ от Я.М..
Със заповед №454/21.12.2017г. на
директора на ДКТ“В.Д.“-гр.Ш., са спрени от разпространение спектаклите:
„Хористи“/до извършване на задължителни корекции и създаване на мобилен вариант
на постановката/, „Пясъчен пъзел“, “Излезе ангел от мъглата“ и „Едно налице,
две наопаки“.
По делото от страна на работодателя са
представени атестационни карти, отразяващ текущите оценки на актьорите при
театъра, дадени от комисия, определена със заповед № 405 от 16.12.2017г./стр.
43/.
В атестационните карти са отразени
следните 3 показателя: 1.квалификации (степен на образование ); 2. творчески
качества (активност в репетиционен процес, изпълнение на творчески задачи;
правоговор, чуваемост, разбираемост на текста, музикалност, ритмичност,
сценично поведение, самоподготовка, поемане на изпълнение на допълнителни
задачи); 3.личностни качества, етика и лоялност (отношение към режисьора,
отношение към други членове на състава, спазване изискванията и параметрите на длъжностната
характеристика, конфликтност, работа в екип, спазване на Етичен кодекс,
спазване на правилник за вътрешен ред). В атестационните карти на ищеца за
2018г. за периода от 01.01.2018г. до 31.03.2018г., общата оценка е 2,3; за
периода от 01.04.2018г. до 30.06.2018г., общата оценка е 0,9; за периода от
01.07.2018г. до 30.09.2018г., общата оценка е 0,8; за периода от 01.10.2018г.
до 31.12.2018г., общата оценка е 1,8. На атестационната карта за периода от
01.04.2018г. до 30.06.2018г., има нанесена корекция в един от показателите, а в
атестационната карта за периода от 01.10.2018г. до 31.12.2018г. са нанесени
корекции в седем от показателите и съответно във всяка от средните оценки на
ищеца, като са намалени.
Съгласно
показанията на свидетелката М.Д./Д.-член на комисията по атестирането/,
атестационна комисия се събирала на три месеца и отбелязвала точки на актьорите
по критерии, определени от директора на театъра. Оценките и картите се
утвърждавали от директора, като свидетелката лично не била присъствала на
корекции на дадените от комисията оценки. Оценките по тези критерии давал всеки от членовете, но всеки в своята
специалност. Обяснения за корекции в атестационните карти на нея не се налагало да й дават. Заявява, че докато
попълвали атестационните карти, където се е налагало, другият член на
комисията/Л./ може и да е правила корекции, но то било в самия процес, а не
допълнително. В този смисъл са и показанията на
свид. С.Л./ заемаща длъжност „актриса“ и
член на комисията/ която излага, че критериите
били определени от директора, съобразно вътрешния правилник за определяне на
работната заплата, с оглед евентуално раздаване на ДМС. Трудовият стаж не бил критерий в
атестационните карти. Оценките които давали били най– вече на базата на
натовареността в съответния период. На базата на представленията поставяли
оценките след обсъждане, като знаела, че имало корекции от страна на директора, но последният
не й казвал какви точно ще бъдат корекциите.. Бил й казвал, че не съгласен
и ще коригира, като това било станало за двама-трима от колегите.
Съгласно показанията на св. М. Г., Д.
бил водещ артист в театъра, преди да се появи новият директор Д.Д.. Участвал в
почти всички спектакли – „Излезе ангел от мъглата“./на което бил и режисьор/,
„Две налице, две наопаки“, Доктор“, „От тука започва България“. Последният бил
най- добрият спектакъл до момента в историята на Ш. театър/с много награди и
участия на фестивали/. Тези спектакли,
вече не се играели, тъй като били спрени от настоящия директор, който заявил
че не му харесват.. Свалил също“Старопланински легенди“ и „Хористи“. Това било
последното представление, в което тя и М.Д. участвали. Директорът заявил в прав
текст на свидетелката, че не я харесва като актриса и не харесва никого от трупата. С.Л.също им казала,
че директорът не харесвал нея и М. и ще
ги махне.Единствено от директора зависело кой актьор да участва в дадено
представление и кой да не участва. Новоназначените на щат режисьори от
директора били изцяло зависими от него и мнението му. През 2018г. М.Д. участвал
в „Живот в три версии“ и в „Коледно представление“.
Свидетелите М.Г. и В.К.дават показания
досежно добрите професионални качества на ищеца. Свидетелят В.П./щатен режисьор при
ответния театър/ обяснява защо не е избрал ищеца на кастинга за спектакъла „Куцулан или Вълча Богородица“ - Д. бил изключително
интелигентен човек, но в неговия случай това
означавало желание ситуацията да бъде препрочетена. Било трудно този
надстроечен интелектуален пласт при ищеца да бъде отстранен, за да изплува
несъзнаван психичен материал, поради което и свидетелят не успял да се достигне
до процес, който да е автентичен, а това било
от съществено значение за него. П. сочи също, че становището, което бил дал, касаело
единствено кастинга за сочения спектакъл.
Съгласно извършената пред настоящата
инстанция констатация от трудовата книжка на ищеца, както и съгласно отразяванията
в регистрационната му карта към Бюро по
труда- гр. Г.О., същият през правнорелевантния период
07.02.2019г.-07.08.2019г., не е встъпвал в
трудовоправни правоотношения. В този смисъл е и представената справка от
регистъра на трудовите договори при НОИ.
Към доказателствения материал по делото са
приобщени и трудовото досие на ищеца, длъжностна характеристика за длъжността
„актьор“ и длъжността „директор“, както и атестационни карти на актьорския
състав на театъра за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г. и справка за творческите
ангажименти на актьорите за 2018г..
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с работника е потестативно по своя характер и поражда действие с
достигане на изявлението до адресата. В конкретния случай процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение е била връчена на работника на 07.02.2019г.,
като в нея е отразено, че трудовото правоотношение се прекратява считано от 07.02.2019г.,
поради което и следва да бъде направена преценка дали към тази дата е
съществувало потестативното право на работодателя да прекрати правоотношението
на основанието, посочено в атакуваната заповед - съкращаване на щата. В настоящия случай процесната заповед е в
изискуемата писмена форма, точно - и цифром и текстово е посочено основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Не съществува законово
изискване за подробно мотивиране на заповедта, в случай на прекратяване на
трудово правоотношение поради съкращаване на щата.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите
на първоинстанционния съд досежно наличието на соченото в заповедта основание
за уволнение, липсата на предпоставките за прилагане на предварителната закрила
по чл.333, ал.1, т.4 от КТ и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
В разглеждания случай, съпоставката на представените от ответното
дружество длъжностни щатни разписания в сила от 11.06.2018г., съответно в
сила от 01.02.2019г., доказват наличието на реалното съкращаване
на четири и половина бройки за заемане на длъжността “актьор“/две от които напълно са
съкратени, 1 бройка е трансформирана в длъжност “втори асистент режисьор“, една –в „техник
ел.машини, апарати“, а половината бройка е трансфомирана в „шофьор автобус“/ ,
което е съществувало към момента на изготвяне на процесната заповед. Същите са
изготвени от директора на театъра, който съгласно чл. 23б, т.3 от ЗЗРК
разполага с това правомощие. Налице е и обуславяща връзка между настъпилото
съкращаване и извършеното уволнение. Или съдът приема, че е било налице
соченото в заповедта основание за уволнение на Д..
Не се
установи, длъжността да е премахната като наименование, но трудовата й функция в
съществените си права и задължения да е запазена като съдържание на новооткрита
длъжност. По принцип реално е съкращаването на щата и когато длъжността е
съкратена, а нейните функции са разпределени и поети от други работници и служители/решение 1266/ 06.07.2005г. по гр.д. 767/03г.
ІІІ г.о. ВКС/.
Досежно възражението за липса на подбор:
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ работодателят при закриване на част
от предприятието, като и при съкращаване в щата или намаляване на обема на
работата, има право на подбор и може в интерес на производството или службата
да уволни работниците и служителите, длъжностите на които не се съкращават, за
да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.
Правото на подбор е субективно право на работодателя, като само в случаите, когато съкращаването на щата засяга
една или повече от множеството еднородни или сходни по естеството си трудови
функции -длъжности в предприятието, правото на подбор става част от правото на
уволнение. В настоящата хипотеза трудовото правоотношение с ищеца е прекратено
на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ-поради съкращаване на щата, и съкратената бройка не е единствена за
съответната длъжност, поради което извършването на подбор е
задължение на работодателя. Т.е. неизвършването или неправилното
извършване на подбора рефлектира върху
законността на уволнението.
Константна е практиката, че в тежест на
работодателя е да докаже законосъобразността на извършеното уволнение,
съответно на подбора, когато той е част от правото на уволнение. Съгласно
ТР№3/16.01.2012г. на ВКС на РБългария, преценката на работодателя по чл.329,
ал.1 от КТ-кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи
по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по чл.344, ал.1,т.1 от КТ
, при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 от КТ на
действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа.
В случая работодателят излага, че
подборът бил извършен лично от него/ като не е възлагал тези си права на
комисия/, въз основа на обективни критерии и оценки на работата на всеки от
актьорския състав на театъра, отразени в атестационни карти, като при подбора
отчел следните обстоятелства: натовареност и ангажираност на всеки един от
актьорите през 2018г., включително броя участия в постановки и представления;
индивидуалните - личностни и характерови
особености на всеки от актьорите, за
които има преки и непосредствени впечатления;
способност за работа в екип, както и мнението на режисьорите, които имат
преки наблюдения върху работата и поведението на ищеца в отношенията в трупата.
Въпреки твърдението за извършен надлежен
подбор според законоустановените критерии, в хода на производството не
се събраха убедителни доказателства в тази насока. Липсва както отбелязване в самата заповед,
така и протокол за извършен подбор преди издаването й, в който да са отразени
критериите, които са взети предвид, както и доводите защо не е предпочетен
ищецът. Вярно е, че подборът подлежи на доказване с всякакви доказателствени
средства, но в случая не се представиха каквито и да е доказателства за реалното
извършване на подбор-че е извършен подбор е налице единствено твърдение от
страна на работодателя. Следва да се посочи и че видно от ангажирания
доказателствен материал, заповедта за утвърждаване на новото щатно разписание е
от дата 07.01.2019г., от която дата е и отправеното до ищеца предизвестие за
прекратяване на договора му поради прекратяване на щата, което обстоятелство е
в подкрепа на твърдението, че законоустановен подбор реално не е бил извършен.
Разпитаните свидетели на ответната страна/М.Д., С.Л./ не твърдят
извършването на подбор от директора на театъра, а и същите са били членове на
атестационна комисия, не и на комисия по подбора. Изрично е и твърдението на
работодателя, че еднолично е извършил подбора.
При липсата на надлежни доказателства за извършен подбор, съдът не може
да упражни предвидения в закона контрол върху правилното му извършване. Не
може да се проследи по какъв начин работодателят е формирал убеждението си за
това, че ищецът не покрива изискванията по съответните показатели за оценка на
работата му. Не е ясно как е определил относителната тежест на отделните
критерии, как е формирана оценката на всеки показател и комплексно.
По делото са представени атестационни
карти, но сочените в тях показатели се отличават от сочените от работодателя,
при извършване на подбора. В
атестационните карти на ищеца са налице поправки на оценките, като не е ясно от
кого и кога са извършени. Освен това изготвянето на атестационните карти е ставало с оглед вътрешния правилник за
определяне на работната заплата, с оглед евентуално раздаване на ДМС.
Следва да се посочи и че ако
подбор е бил извършен въз основа на оценките по атестационни карти, то той би
бил опорочен, доколкото в комисията по изготвянето им участва лице /С.Л./, която също подлежи на
подбор с ищеца.
Само за пълнота следва да се отбележи
и че критериите за подбор са установени с императивни правни норми в КТ и за да
бъде извършен същият законосъобразно, следва да бъде изготвен именно по тези
критерии, като използването на други такива, неустановени в закона, прави
заповедта за уволнение незаконна.
В настоящия случай се твърди
извършването на подбора и по критерия натовареност и ангажираност на всеки от
актьорите през 2018г., който не е сред законоустановените критерии. Въпреки, че
се твърди прилагане по отношение на ищеца на този критерий, работодателят излага,
че същият не бил прилаган по отношение на новоназначените актьори/които също
следва да участват в подбора/. В хода на
производството работодателят заявява, че и натовареността като критерий не се
прилагала чисто математически/брой на представления, в която е участвал
актьора/, а значение имало и дали спектакъла, в който участвал актьорът, бил с
изискване за високомайсторски актьорски
способности. Не е сред законоустановените и критерият „личностни и характерови
особености“.
Прилагането на критерия “мнение на
режисьорите които имат
преки наблюдения върху работата и поведението на ищеца“ също не се установява,
доколкото по делото са представени мнения на двама режисьори само за работата
на М.Д., не са представени мнения на режисьори за работата и на останалите актьори,
между които е следвало да се извърши подбор. Не се установява и мненията за
работата на Д. да са дадени с оглед извършването на подбора, а и мнението на
режисьора П. касае явяването на Д. на
кастинг за един спектакъл, а това на режисьора П.- за три куклени спектакъла за
деца.
Предвид изложеното съдът намира, че не се установи да е извършен подбор,
или ако е бил извършен такъв, това да е станало по законоустановените критерии
професионални качества и ниво на изпълняваната работа, съответно приетите от
работодателя оценки да се основават на действително притежаваните от ищеца такива.
Ето защо съдът намира, че уволнението се явява незаконно и следва да
бъде отменено.
Това влече последицата на чл.344,
ал.1, т. 2 от КТ, а именно Д. следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
му длъжност ”актьор“ при ДКТ“В.Д.“-гр.Ш.”.
По отношение на претенцията на Д. за
заплащане на обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца, в които е останал без работа след
уволнението/07.02.2019г.-07.08.2019г./, в размер на 5340лв.: Правото на
обезщетение по този текст е обусловено от наличието, в кумулативна даденост, на следните три
предпоставки: 1/признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,
2/наличие на подлежаща на обезщетяване вреда и 3/причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането на работника без работа. В настоящия случай се
установи наличието и на трите предпоставки. Съгласно извършената пред
въззивната инстанция констатация от трудовата книжка на работника и извършените
отбелязвания в регистрационната му карта към БТ-Г.О., същият през
правнорелевантния период не е встъпвал в
трудовоправни правоотношения. В този смисъл е и представената справка от
регистъра на трудовите договори при НОИ.
Предвид това и претенцията за заплащане на обезщетение се явява
основателна и доказана и следва да бъде уважена касателно целия претендиран
период за сумата от 5195лв., съобразно заключението на вещото лице по ССЕ. В
останалата част до пълния предявен размер от 5340лв., претенцията се явява
недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното съдът намира,
че решението следва да бъде отменено само в частта, с която е отхвърлена
претенцията на М.Д. за заплащане на обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ
в размера над 4741,43лв. до 5193лв., като бъде постановено друго, с което
работодателят бъде осъден да заплати на Д. обезщетение на основание чл.225,
ал.1 от КТ в размер още на 451.57лв.-обезщетение за периода
19.07.2019г.-07.08.2019г..В останалата обжалвана част – с която е признато за
незаконно уволнението на М.Р.Д.,
извършено със заповед № 51/06.02.2019г., същият е възстановен на заеманата до уволнението длъжност
–„актьор“, с място на работа ДКТ „В.Д.“ град Ш., работодателят е осъден да
заплати на Д., сумата от 4 741,43лв. -обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за
периода от 07.02.2019г. до 18.07.2019г., съответно претенцията с правно
основание чл.225, ал.1 от КТ за сумата над 5193лв. до 5340лв./пълния предявен
размер/ е отхвърлена, решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Решението следва
да бъде коригирано и в частта за разноските, като с оглед изхода на спора,
работодателят бъде осъден заплати на ищеца още 154.37лв., направени деловодни
разноски за първа инстанция, съответно следващите се от М.Д. на работодателя
разноски бъдат редуцирани до 13.21лв..
На основание чл.78 от ГПК ДКТ „В.Д.“
–Ш. следва да заплати на М.Р.Д. разноски пред въззивната инстанция в размер на
1146.38лв., а Д. да заплати на театъра такива в размер на 10.61лв., съобразно
изхода на спора. Размерът на разноските е изчислен на база минимума за
адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.1,т.1 и ал.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото съдът
приема направените възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждение
пред настоящата инстанция и на двете страни за основателни. Работодателят следва да доплати и държавна
такса в размер на 18.06лв., съобразно уважената част на претенцията с правно
осонвание чл.225 от КТ.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
решение №769/31.07.2019г. по гр.дело №845/2019г. на ШРС, изменено в частта за разноските с определение
№2913/24.09.2019г., само в частта, с
която е отхвърлен предявеният от М.Р.Д. срещу ДКТ „В.Д.“ –Ш., представлявано от
Директора Д.М.Д., иск за заплащане на обезщетение
по чл. 225, ал.1 от КТ в размера над 4741.43лв. до 5193лв., съответно М.Р.Д. е осъден да заплати
деловодни разноски на ДКТ“В.Д.“-гр.Ш., в размера над 13.21лв. до 53.80лв., като
вместо това постановява:
ОСЪЖДА ДКТ „В.Д.“ –Ш., ЕИК , седалище
и адрес на управление: гр. Ш..., представляван от Директора Д.М.Д., да заплати
на М.Р.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, обезщетение по чл.
225, ал.1 от КТ в размер още на 451.57лв. / за периода от 19.07.2019г. до 07.08.2019г..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата, обжалвана част.
ОСЪЖДА ДКТ „В.Д.“ –Ш., да заплати на М.Р.Д., разноски пред въззивната
инстанция в размер на 1146.38лв. и доплати такива за първоинстанционното
производство в размер на 154.37лв..
ОСЪЖДА М.Р.Д. да заплати на ДКТ „В.Д.“ –Ш. разноски пред въззивната инстанция в размер на
10.61лв..
ОСЪЖДА ДКТ „В.Д.“ –Ш. да заплати по сметка на ШОС държавна такса в
размер на 18.06лв..
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС на РБългария в едномесечен срок, считано от 26.11.2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1
2.