О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1657
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, на пети юли две хиляди и седемнадесета година, след открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
и при участието на секретаря Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя в.гр. дело № 1423 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство
по чл. 435 ал. 4 от ГПК.
Постъпила е чрез ЧСИ М. К., с вх. № 4331/19.05.2017г. ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 17841/07 юни 2017г. от К.А.М., с ЕГН **********,***, чрез процесуален представител М. ***, съдебен адрес:***, срещу Постановление № 257/04.05.2017г. по изп. дело № 7/2012г. за отказ за вдигане на възбрана.
Обжалваното Постановление е издадено във връзка с подадена от К.А.М., трето за изп. производство лице, молба за вдигане на възбрана върху 1/ 2 ид. част от недвижим имот за обезпечаване на задължения на длъжника по изп. дело № 7/2012г. М.А.К., а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56784.530.2138.1.9 по КККР, одобрени със Заповед РД 18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град ****, с адрес на имота: ****, състоящ се от четири стаи и кухня; с предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1/едно/, с посочена в документа площ от 94.92 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 56784.530.2138.1.8, под обекта - 56784.530.2138.1.9, над обекта - 56784.530.2138.1.12, ведно с прилежащото избено помещение № 9, с площ от 3.71 кв.м.; при съседи на избеното помещение: от ляво – избено помещение № 8, от дясно-коридор, както и 2.485% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота.
Жалбоподателят счита, че има правен интерес от заличаване на тежестите, които пречат на правото му на собственост, тъй като е придобил собствеността върху описания недвижим имот с Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.04.2013г., вписано в Служба по вписванията **** с акт № 32, том 26, № 9406/16.01.2013г., чрез провеждане на публична продан по изп. дело № 742/2010г. по описа на ЧСИ А. А.,*** действие Окръжен съд Пловдив.
Жалбоподателят твърди, че в мотивите на обжалваното постановление е посочено, че взискателят в производството изразявал несъгласие относно вдигане на наложената възбрана, предвид, е същият не бил уведомен за провежданата публична продан до настоящия момент.
Жалбоподателят счита, че изложеното не отговаряло на действителната фактическа обстановка. В производството по изп. дело № 7/2012г. са извършвани изпълнителни действия във връзка с уведомяване на длъжника М.К., като е посещаван адресът й- именно, апартаментът, придобит от К.М.; върху съобщенията връчителят е отбелязал,че длъжникът не живее на адреса и че собственик е друго лице. С разпореждане от 22.05.2014г. по изп. дело № 7/2012г. на ЧСИ М. К. е отказано на взискателя да бъде извършен опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника, тъй като имотът е продаден на трето лице чрез провеждане на публична продан при ЧСИ А. А.; разпореждането е съобщено на процесуалния представител на взискателя на 16.06.2014г. Поради което и жалбоподателят счита, че на тази дата взискателят е уведомен за извършената публична продан. Същият не е предприел действия във връзка с удовлетворяване на вземанията си и поради това жалбоподателят счита, че взискателят не би могъл да злоупотребява с правата си на присъединен по право взискател.
Жалбоподателят и възразява, че цитираната в обжалваното постановление съдебна практика не е постоянна, а напротив в тази част практиката е противоречива. Посочва в т.н. Определение № 49 от 01.02.2010г. по ч.гр.д. № 13/2010г., на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК. В същото е прието, че неправилно и незаконосъобразно съдията по вписванията е отказал заличаване на вписаната възбрана върху имота, защото по силата на разпоредбата на чл. 175 ал. 1 изр. първо от ЗЗД с извършването на публичната продан се заличават и вписаните възбрани. В същия смисъл, са и актове на по-долу стоящи съдилища : Определение № 3144/06.11.2013г. по ч.гр.д. № 3362/2013г. на ОС Пловдив, Определение № 2997/28.09.2012г. по ч.гр.д. № 2916/2012г. на ОС Пловдив, Определение № 233/22.01.2013г. по гр.д. № 3706/2012г. на ОС Варна, Определение от 30.12.2011г. по гр.д. № 1265/2011г. на ОС Благоевград. Твърди се от жалбоподателя и че в изпълнение на последно посочената практика са и действията на редица съдебни изпълнители, които във връзка с подадени от него молби, са били заличили наложените по техните дела възбрани.
На следващо място, жалбоподателят твърди, че е участник в публичната продан, проведена от ЧСИ А. А. и редовно е заплатил определената цена, като е придобил правото на собственост, както и владее до настоящия момент добросъвестно имота си. Наложената възбрана твърди да му пречи за упражняване на редица права, например, използване на имота за обезпечение пред банкова институция или обявяване за продажба.
Освен това, жалбоподателят не е съгласен с доводите на ЧСИ М. К., че наложената възбрана не ограничава правото на собственост, а единствено брани присъединения по право взискател. Дори да се приеме, че същият би упражнил правата си във връзка с наложената възбрана, същата се разпростира единствено до 1/ 2 идеална част от имота, което практически означавало, че интересът на взискателя К.М. не би могъл да бъде защитен чрез запазване на наложената възбрана.
Отделно от това, не следва и третото добросъвестно лице – К.М. да търпи негативи във връзка с нарушения на проце дурата по публична продан, за които той не отговаря, а са задължения на ЧСИ А. А.. Още повече, че взискателят по изп. дело № 7/2012г. е уведомен преди повече от две години за провеждането на публична продан и за придобиването на имота от трето лице.
Не на последно място жалбоподателят счита, че постановлението е незаконосъобразно и предвид разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, както и предвид т. 10 на ТР № 2/2013г., според което когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГП; като прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може, само, да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. При което и счита, че в конкретния случай предпоставките по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК са настъпили към дата 03.09.2015г., когато са изтекли две години от последното изпълнително действие- именно, налагане на запор на трудово възнаграждение от 03.09.2013г. При което, ирелевантни в случая са действията предприети от взискателя след 03.09.2015г., тъй като изпълнителното производство е пракратено по силата на закона. При което съдебният изпълнител служебно следва да вдигне наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право.
Поради което и жалбоподателят счита, че
съдебният изпълнител следва да постанови вдигане на възбраната. Предвид изложеното
моли да бъде отменено обжалваното постановление, както и да бъде указано на ЧСИ
М. К. да вдигне наложената възбрана върху недвижим имот, собственост на
жалбоподателя.
С писмен отговор- възражение от ответна на жалбата страна К.Н.М., с ЕГН **********, взискател по изп. дело № 7/2012г. по описа на ЧСИ М. К., чрез пълномощник адв. К.Т., оспорва жалбата като неоснователна.Твърди, че взискателят К.М. е узнал, че възбраненият от ЧСИ М. К. недвижим имот, собственост на длъжника М.А. К., е бил продаден на публична продан по образуваното пред ЧСИ А. А. изп. дело срещу същия длъжник-М.К.. Наложената от ЧСИ М. К. възбрана върху недвижимия имот по време и по право предхождала действията на ЧСИ А. А. по принудително изпълнение, включително и проведената публична продан и и звършенота разпределение на постъпилите по изп. дело суми. Съдебната практика била непротиворечива при идентични случаи, че взискателят /кредитор/ е по право присъединен взискател и следва да бъде надлежно уведомен от съдебния изпълнител за насочване на изпълнението, за насрочване на описа и проданта, както и за разпределението.
Счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя за настъпили по изп. дело предпоставки на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй като жалбоподателят не е страна по изпълнителното производство. Отделно от това твърди, че не отговаряло на истината, че в двугодишния срок не били предприети от ЧСИМ. К. действия по принудително изпълнение. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.
Ответна на жалбата страна, М.А.К., длъжник по изп. дело № 7/2012г., редовно уведомена, не взема писмено становище по нея.
Постъпили са писмени мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от страна на ЧСИ М. К., с които взема становище, че жалбата е подадена в срок, но по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
ПдОС констатира, че жалбата е подадена от трето лице за изпълнителното производство по изп. дело № 7/2012г. по описа на ЧСИ М. К., рег. № 823, с район на действие ОС Пловдив, образувано на 11.01.2012г. на основание чл. 426 ал. 1 от ГПК по молба на взискателя К.Н.М. чрез пълномощник адв. К.Т.,***, срещу длъжника М.А.К., на основание издаден на 02.12.2011г. изп. лист издаден от РС Пловдив, гр. колегия, ХХІ състав.
При проучване на имущественото състояние на длъжника К., съгл.чл. 18 от ЗЧСИ, ЧСИ М. К. изисква, съответно, прилага получен от АВ-СВ *****, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека в полза на „Прокредит Банк/България/“ АД върху недвижим имот /процесния недвижим имот-жилище, апартамент с идентификатор 56784.530.2138.1.9/ № 198,том ІІІ, рег.№ 4478, дело № 579 от 03.12.2010г. на С. Х., нотариус. рег. № 615 при НК, вписан в СВ с Акт № 177 от 03.12.2010г., |/приложен лист 29-30 от изп. дело №7/12г./.
С Разпореждане от 16.03.2012г. ЧСИ М. К., по изп.д. №7/12г., налага възбрана на собствения на длъжника М.А.К., ЕГН **********, недвижим имот, а именно: на 1/ 2 /една втора/ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.2138.1.9; съответно, е направено от ЧСИ и искане за вписване на възбраната, която е била вписана в АВ-СВ с № 122 на 05.04.2012г./лист 50-54 от изп.д.№7/12г./.
Изпратена е ПДИ от страна на ЧСИ М. К., съответно, получена от длъжника М.К. на 19.04.2012г., /лист 57 от изп.д.№7/12г./.
Видно е, че по изп.д.№7/12г. ЧСИ изпраща с изх. № 08140/03.09.2013г. уведомително писмо на осн. чл. 446 от ГПК до „Бумеранг“ Пловдив ЕООД, /дружеството, на което единият от управителите, е длъжникът М.К./, на адрес: ***, /който административен адрес, е този на процесния недвижим имот-жилище, апартамент/; като на дата 05.09.2013г. от страна на връчителя В. М., е посочено, че на 05.09.2013г. е посетил посочения адрес. Адресатът не го е имало. Показал се господин, който се представил за новия собственик на апартамента, като дал информация, че от месец март 2013г. е закупил жилището. На този адрес няма такава търсена фирма „Бумеранг- Пловдив“ ЕООД. След което е разпоредено от 06.09.2013г. от ЧСИ да бъде извършено връчване при условията на чл. 47 от ГПК; поставено е уведомление на вратата на посочения адрес, както и е пуснато в общата на входа пощенска кутия от страна на връчителя В. М., на 16.10.2013г,
Видно е от Разпореждане от 22.05.2014г. на ЧСИ М. К. по изп.д.№7/12г., /лист 106 от изп.д.№7/12г./, след справка от АВ е констатирано, че апартамент № 9 на ул.“****, е продаден на публична продан и на 16.04.2013г. е вписано Постановление за възлагане, при което и ЧСИ отказва да насрочи опис на движими вещи в имота, тъй като жилището е продадено на публична продан и длъжникът М.А.К. не живее там. Разпореждането от 22.05.2014г. изрично е съобщено на взискатела К.Н.М. чрез адв. К. Т., със съобщение изх. № 04567/22.05.2014г., получено на 16.06.2014г., /лист 113 от изп.д.№7/12г./, от която дата следва да се приеме, че ЧСИМ.К. уведомява взискателя за извършената публична продан на процесния имот. Като след последно посочената дата. е и постъпила на 17.06.2014г. по изп.дело № 7/12г. молба от адв. К.Т., като пълномощник на взискателя К.М., за поискване от страна на ЧСИ служебно сведение от ОДМВР **** относно настоящия адрес на длъжника М.К. и дали същата е променяла досегашния си постоянен адрес:***; като в молбата е посочено изрично и че изискването на сведение за адреса на К. е наложително с цел да бъде продължено принудително изпълнение спрямо длъжника по настоящето изп. дело, /лист 114 от изп.д.№7/12г./.
За актуалния настоящ адрес на длъжника М.А.К.,*** съобщава на адв. К.Т., пълномощник на взискателя, на 27.01.2016г.; като по молба на последния е налице разпореждане от 17.05.2016г. на ЧСИ М. К., с което насрочва опис на движими вещи, за дата 14.06.2016г.от 14.00 часа, които ще се намерят в дома на длъжника на адрес:гр. *****,комплекс „Южен полъх“, съобщено на взискатела М. чрез адв. Т. на 09.06.2016г. /лист 137-141 от изп.д.№7/12г./. Описът на движимо имущество е извършен на 14.06.2016г. в 14.00 часа, като е съставен и Протокол от същата дата, с присъствие и на длъжника М.К., назначена и за пазач на описаните движими вещи, /лист 145 от изп.д.№7/12г./
С молба с вх. № 3543//25.04.2017г. до ЧСИ М. К. по изп.д. № 7/2012г., подадена от К.А.М., с ЕГН **********, чрез адв. М. ***, се моли ЧСИ да вдигне наложената възбрана, вписана в Служба по вписванията с акт 0 122, том 4, вх.рег.№6971/05.04.2012, тъй като молителят е станал собственик на недвижимия имот с Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.04.2013г. на ЧСИ А. А., рег.№757, по изп. дело № 742/2010г.,, вписано в СВ **** с акт № 32, том 26, № 9406/16.01.2013г. Постановлението е влязло в законна сила на 12.04.2013г., /лист 199 по изп.д.№7/12г./.
С писмена молба-становище от адв. К. Т., пълномощник на взискателя К.Н.М., се възразява да бъде вдигната възбраната, тъй като според него взискателят е имал качеството на „присъединен взискател по право“, и изпълнителните действия извършени от ЧСИ А. А. е следвало да бъдат извършени с участието на присъединения по право взискател, вкл. и разпределението на постъпилите по изп. дело суми; при което и счита, че постановлението за възлагане подлежало на отмяна. В т.н. от страна на взискателя К.М. чрез адв. К. Т. се твърди, че едва с получаване на съобщението по изп.д.№ 7/12г., същият е узнал, че недвижимият имот, върху който е наложена възбрана върху 1/ 2 ид. част от него, е бил продаден на публична продан от ЧСИ А. А.,/лист 202 от изп.д.№7/12г./..
С обжалваното Постановление № 257/04.05.2017г. ЧСИ М. К., с рег. № 823, по изп. дело № 7/2012г., отказва да вдигне наложената по изп. дело № 7/2012г. възбрана, вписана в АВ под № 122, том 4 на 05.04.2012г. върху 1/ 2 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.2138.1.9, находящ се в гр. ****, с адрес на имота: гр. ****, /лист 208 от изп.д.№7/12г./. Постановлението е съобщено с изх. № 4630/04.05.2017г. от ЧСИ М. К. до К.А.М. чрез адв. М.А., съответно, получено на 10.05.2017г.,/лист 213 от изп.д.№7/12г./.
Предвид гореизложеното ПдОС приема, че жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК, тъй като е подадена по пощата /М и БМ Експрес/ на дата 17.05.2017г, видно от приложен пощенски плик, /лист 227 от изп.д.№7/12г./, и съгласно разпоредбата на чл. 62 ал. 2 изр. първо от ГПК. Жалбата е подадена от трето лице, неучастващо в производството по изп. дело № 7/2017г, поради което и се разглежда в открито заседание, съгласно чл. 437 ал. 2 от ГПК.
Видно от изложеното в обстоятелствената част на жалбата, от страна на жалбоподателя, трето лице, не се твърди, че същият в деня на възбраната, наложена върху 1/ 2 ид. част от процесния имот, /вписана в АВ под № 122, том 4 на 05.04.2012г. /, се е намирал във владение относно този недвижим имот, респективно, е осъществявал фактическа власт върху недвижимия имот. Поради което и с оглед изложените в жалбата твърдения, настоящият състав на ПдОС намира, че жалбата се явява недопустима за разглеждане от съда по същество. В случая, не е налице твърдяна от жалбоподателя предпоставка за допустимост на жалбата, визирана в разпоредбата на чл. 435 ял. 4 изр. първо от ГПК, съгласно която трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само, когато изпълнението е насочено върху вещ, която в деня на възбраната, се е намирала във владение на това лице.
В т.н. и горецитирана отметка от страна на връчителя В. М. от 05.09.2013г., при посещение на процесния имот, по повод уведомително писмо съгласно чл. 446 от ГПК, в която е посочено, че по информация на новия собственик на имота, същият от месец март 2013 година е закупил жилището; както и при липса на каквито и данни по делото, че новият собственик, жалбоподателят М., е осъществявал фактическа власт върху имота преди да стане собственик по възлагателно постановление, вписано в СВ на 16.04.2013г., то дори да би се приело, че жалбата е допустима, същата ще следва да се остави без уважение от съда като неоснователна; тъй като по делото са налице доказателства за да бъде прието, че към момента на налагане на възбраната собственик на процесния недвижим имот е бил длъжникът М.К..
Освен това, в случая жалбоподателят не е взискател по изп. дело № 7/12г., а трето лице за изп. производство, поради което и за него не е налице правен интерес за претендиране дали изпълнителното производство следва да бъде прекратено, в случая, съгласно сочената от него хипотеза на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, а оттам, и за искане от страна на ЧСИ, същият служебно да вдигне наложената върху 1/ 2 ид. част от имота възбрана, съгласно чл. 433 ал. 2 вр. чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Такава възможност, поначало, е предвидена, но само по отношение на взискателя, съгласно чл. 435 ал. 1 от ГПК, в т.ч. да иска прекратяване на изпълнителното производство с констативно постановление на ЧСИ при доказана хипотеза на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, респ., да обжалва отказа за такова прекратяване, а оттам и да иска от страна на ЧСИ служебно да вдигне наложената възбрана, съгласно чл. 433 ал. 2 от ГПК.
Предвид гореизложени съображения въззивният състав на ПдОС намира, че подадената жалба се явява недопустима, и следва да бъде оставена без разглеждане, при което и производството образувано въз основа на нея, като недопустимо, следва да бъде прекратено.
Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ постъпила чрез ЧСИ М. К., с вх. № 4331/19.05.2017г. ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 17841/07 юни 2017г. от К.А.М., с ЕГН **********,***, трето лице по изп. дело № 7/2012г., подадена чрез процесуален представител М. ***, съдебен адрес:***, срещу Постановление № 257/04.05.2017г. по изп. дело № 7/2012г. по описа на ЧСИ М. К., рег. № 823, с район на действие ОС Пловдив, за отказ за вдигане на възбрана върху 1/ 2 ид. част от недвижим имот идентификатор 56784.530.2138.1.9, вписана в АВ-СВ с № 122 на 05.04.2012г.; като прекратява производството по гр. дело № 1423 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2017 година, ІХ гр. състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ПАС, в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/