Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – Варна,
ІІІ-ти касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина Рачева
Даниела Недева
при участието на прокурора
Александър Атанасов и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното
от съдия Рачева касационно административнонаказателно дело № 2863 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с
чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба от „Сийсайд хотел Мениджмънт“ ООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу
Решение № 1680/19.09.2019 година на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по
н.а.х.д. № 3084/2019 година, с което е изменено Наказателно постановление №
03-010356/29.08.2018 година, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, като е намален размерът на наложената на дружеството
имуществена санкция от 2 000,00 лева на 1 500,00 лева.
В жалбата се
твърди незаконосъобразност на решението на ВРС поради неправилност и необоснованост.
Оспорват се изводите на районния съд, че актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление отговарят на
формалните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като се сочи, че АУАН не е
връчен на представляващия дружеството, което се установява от липсата на подпис
за получател, поради което е накърнено правото на защита на санкционираното
лице. Отправя се искане за отмяна на решението и отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Ответната
страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален представител,
оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена
без уважение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на ВРС като правилно и законосъобразно
да бъде оставено в сила.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Предмет на
въззивно обжалване е било Наказателно постановление № 03-010356/29.08.2018
година, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което
на „Сийсайд хотел Мениджмънт“ ООД, гр. Варна, за нарушение на чл. 142, ал. 4 от
Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000,00 лева
За да измени
оспореното пред него наказателното постановление, районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че „Сийсайд хотел Мениджмънт“ ООД – гр. Варна
е санкционирано за това, че в качеството си на работодател е допуснало лицето С.
И. И., назначен на длъжност „мияч“, да полага труд в работна смяна повече от 12
часа при сумирано изчисляване на работното време. Нарушението е установено при
извършени проверки на 08.08.2018 година, съответно в 08:50 часа и в 21:08 часа,
в хотел „Аврора“, намиращ се в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, стопанисван
от „Сийсайд хотел Мениджмънт“ ООД, при които лицето е установено да престира
труд за дружеството. Констатациите са отразени в АУАН, с който на описаното
деяние е дадена правна квалификация по чл. 142, ал. 4 от КТ. Въз основа на
фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието е издадено и
атакуваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл.
414, ал. 1 от КТ на „Сийсайд хотел Мениджмънт“ ООД е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000,00 лева.
При така
установените факти, районният съд е приел от правна страна, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в сроковете по
чл. 34 от ЗАНН и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Изложил
е аргументи за безспорно установено административно нарушение, както и за
правилно определена от административнонаказващия орган /АНО/ квалификация на
деянието и приложима санкционна норма. Счел е обаче, че доколкото в случая се касае за първо по ред нарушение,
размерът на наложената имуществена санкция следва да се намали до предвидения в
санкционната разпоредба минимум.
Настоящата
инстанция приема от правна страна следното:
Касационната
жалба е постъпила от легитимирано лице и в законния срок, поради което е
допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи.
Неоснователно
е оплакването в касационната жалба за неспазване на формалните изисквания на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, изразяващо се в невръчване на АУАН на представляващия
на оспорващия търговец, поради липсата на подпис за получател. Видно от
съдържанието на АУАН № 03-010356/23.08.2018 година същият е подписан от
управителя на „Сийсайд хотел Мениджмънт“ ООД Н. К. И.и е получен от него в деня
на съставянето му – 23.08.2018 година, поради което не може да се приеме, че
санкционираното дружество е лишено от право на защита срещу повдигнатото му
административнонаказателно обвинение.
Извършването
на административното нарушение по чл. 142, ал. 4 от КТ от страна на касационния
жалбоподател е доказано по безсъмнен и категоричен начин при извършените на 08.08.2018
година проверки, при които е установено, че както в 08:50 часа, така и в 21:08
часа, С. И.е полагал труд за дружеството-работодател. С цитираната императивна
правна норма законодателят е регламентирал максималната продължителност на работна
смяна при сумирано изчисляване на работното време – до 12 часа. В разглеждания
случай, времето, през което И. е полагал труд, е 12 часа и 18 минути, което
надхвърля определения в чл. 142, ал. 4 от КТ максимум. Нарушаването на правилата
за продължителността на работното време при сумирано изчисляване на работното
време се установява и от саморъчно попълнената от работника декларация, в която
е записано, че работното му време е от 06:00 часа до 22:00 часа. Смяна с такава
продължителност не е предвидена в представената в хода на
административнонаказателното производство Заповед № 002/14.05.2018 година, а продължителността
на същата превишава с 4 часа максимално допустимата такава.
Неоснователно
е възражението, че АНО не е взел предвид едночасовата обедна почивка, която не
е включена в работното време. „Работно време“ и „работна смяна“ са два различни
правни института. Легална дефиниция на „работното време“ се съдържа в § 1, т. 11 от
Допълнителните разпоредби на КТ, според която то представлява всеки
период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за
която се е уговорил. Легално определение за „работна смяна“ в КТ не се съдържа,
но характеристиките на това понятие могат да се изведат по аргумент от чл. 151, ал. 1
и ал. 2 във връзка с чл. 141 от КТ,
в които изрично е посочено, че работното време на работника или служителя се
прекъсва с една или няколко почивки, които не се включват в работното време, и е предвидено, че
работата в предприятието може да се организира на две или повече смени. От
сравнителния анализ на двете понятия се установява, че работната смяна обхваща
както работното време /реално отработеното време/, така и почивките, и
представлява непрекъснат период от време, дефиниран като продължителност и
времеви отрязък от денонощието. Тоест, противно на твърдяното от
санкционираното търговско дружество пред въззивната инстанция, в установената в
чл. 142, ал. 4 от КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано
изчисляване на работното време /до 12 часа/ са включени, освен работното време,
и почивките по време на работния ден.
С оглед
липсата на отегчаващи вината обстоятелства правилно районният съд, съобразно
правомощията си по чл. 63, ал. 1, изречение първо от ЗАНН, е намалил размера на
наложената имуществена санкция до предвидения в санкционната норма на чл. 414,
ал. 1 от КТ минимум.
При
извършена, извън наведените в касационната жалба оплаквания, служебна проверка
на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се
установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие
с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение
първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, III-ти касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 1680/19.09.2019 година на
Районен съд – Варна, постановено по н.а.х.д. № 3084/2019 година.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.