Р Е Ш Е Н И
Е
№………./26.02.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и шести ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 1960 по о писа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. № 45703/24.06.2019г. на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерството на правосъдието, адм. адрес гр. Варна, бул.
„Генерал Н. Столетов“ № 21, чрез старши юрисконсулт С.С., срещу решение № 2511
от 06.06.2019г., постановено по гр.дело № 12915/2018г. на Варненския районен
съд, ХLІІІ-ти състав, в частите, с които въззивникът е
осъден да заплати на А.Х.А., ЕГН ********** ***, сумата от 905,56 лева
/деветстотин и пет лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща сбор от незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от общо 156 часа,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 27.08.2018г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и сумата 173,75 лева /сто седемдесет и три лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху всяка от главниците, считано от датата на забавата
до датата на предявяване на исковата молба, на осн. чл.86 ЗЗД, както и в
частта, с която въззивникът е осъден да заплати по сметка на съда дължимата държавна
такса от 369,65 лв., на осн. чл.78,
ал.6 ГПК и на ответника сторените от него съдебни разноски в размер на 399,62 лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено
становище за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните части.
Въззивникът излага, че служителите в ГД „Изпълнение на наказанията“ и в
териториалните й служби са държавни служители и техните правоотношения се
уреждат от ЗИНЗС и правилника за прилагането му, а ако липсват разпоредби
субсидиарно приложение намират разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР.
Сочи, че явяването преди наряд за инструктаж и предаването на наряда не са
действия по фактическото носене на службата, а са специфични задължения и
отговорности на заеманата от въззиваемия длъжност. Именно затова намира за
неправилен извода на първоинстанционния съд, че времето за тези съпътстващи
дейности подлежи на заплащане като извънреден труд. Твърди всички положени
часове труд над нормоопределените да са отчитани и заплащани на въззиваемия.
Намира за неправилно определен размера на претендираното обезщетение, доколкото
съдът в мотивите си е посочил, че кредитира заключението по допуснатата ССЕ в
размерите по приложение 2а, а е определил обезщетения по приложения 2 и 3.
Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваните части, вкл. в частта
за разноските.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата. Изразено е
становище за несъстоятелност на въззивните оплаквания и за правилност на
обжалваното решение. Намира, че допуснатите от съда технически грешки при
изписване на положения извънреден труд и общо часове за периода в мотивите на
решението, не изключват неговата правилност в решението. Моли за отхвърляне на
въззивната жалба и за потвърждаване на постановеното решение като правилно.
В срока по чл.263, ал.2 ГПК
въззиваемият е предявил насрещна въззивна жалба, с която, в случай, че се уважи
първоначалната въззивна жалба и не се уважи частната му жалба, се иска
прогласяване на постановеното решение като нищожно. Съображенията за това са
следните: Намира, че от мотивите на решението не може да се установи ясно
изразена и недвусмислено установима воля на съда досежно основателността на
исковите претенции. Счита, че изложените мотиви, както и изложеното в
диспозитива са толкова неясни, че може да се приеме, че мотиви изобщо липсват.
Производството е образувано и по
частна въззивна жалба вх. № 58504/09.08.2019г. от А.Х.А. срещу определение №
9283 от 18.07.2019г, постановено по гр.дело № 12915/2018г. на Варненския районен
съд, ХLІІІ-ти
състав, с което е оставена без уважение молбата на ГД „Изпълнение на
наказанията“ за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение № 2511 от
06.06.2019г.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от А.Х.А. срещу
ГД „Изпълнение на наказанията” при МП при условията на обективно кумулативно
съединяване искове за заплащане на сумата 905,56 лв., представляваща сбор от
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.07.2015г. - 30.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 27.08.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и на сумата 174,78 лв., представляваща
сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения,
начислено считано от падежа на всяко от задълженията /от 26-о число на месеца,
следващ всеки отчетен период, в който е следвало да се извърши плащането/ до
23.08.2018г. вкл., на осн. чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е държавен служител по силата на служебно
правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „надзирател” в
Затвора Варна. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на 8,
12 или 24 часови смени, съобразно утвърден от месечен график. За периода
м.07.2015г. до м.06.2018г. е полагал труд на смени, при сумарно изчисляване на
работното време, като в периода 01.07.2015г. - 31.12.2016г. работното време е
изчислявано сумарно по месеци, а от 01.01.2017г. и понастоящем - на тримесечие.
Твърди, че по заповед на началника на затвора е следвало да се явява на работа
в 07,30ч. при дневни 8, 12 и 24часови смени и в 19,30ч. при нощните 12-часови
смени. Началото на работната смяна включва време за преобличане на специално
облекло и технически средства, което задължително става на територията на
затвора и непосредствено преди започване на инструктажа. След това се извършва
инструктаж от около 15-20минути в зависимост от оперативната обстановка в
затвора, по време на които всички застъпващи на пост биват инструктирани и
проверени относно физическа и психическа годност да носят наряда. След това се
извършва предаване на поста от стария на новия дежурен, което включва съвместни
дейности по предаване на смяна - проверка на килии, врати, прозорци, лишени от
свобода. Всеки отстъпващ от пост докладва за резултатите от изминалото
дежурство на новия главен надзирател, който поема ръководството на новата смяна
и след това освобождава надзирателите от старата смяна. Така, 8-часовите смени
са приключвали в 16,15ч., 12-часовите нощни смени и 24-часовите смени са
приключвали в 08,30ч. на следващия ден, а 12-часовите дневни смени са
приключвали в 20,30ч. По отношение на външните постове по заповед на
ръководството, ищецът се е явявал на работа в 07,30ч., като се е преобличал,
снаражавал, участвал в общия инструктаж на застъпващите, а след развода на
смяната му се провеждал индивидуален инструктаж, едва след който поемал
съответния външен пост. След приключване на смяната и предаването й на
следващия, имал задължение да се върне в затвора, за да се преоблече, разоръжи
и да бъде освободен от дежурния главен надзирател. Така напускал територията на
затвора най- рано в 20,30ч. при 12ч. дневни смени, съответно 19,30ч., 8,30ч при
нощните смени. Т.е твърди, че реално в работното време е включен допълнително
час за извършване на посочените дейности. Въпреки тази организация на работата,
ответникът отказвал да зачете реалната продължителност на неговата смяна и не
отчитал като работно време съпътстващите нарядите дейности, които ищецът намира
да са действия по изпълнение на служебните задължения по см. на пар. 1, т.6 от
ДР на ЗМВР, при това регламентирани изрично в чл. 305-308 и чл. 311, ал.1-8
ППЗИНЗС. Ето защо, счита, че времето на инструктаж, развеждане на поста,
отвеждане на смяна, приемане и сдаване на дежурство е част от отработеното
време, поради което и същото подлежи на заплащане. Твърди, че тъй като
работното време е било изчислявано сумарно по месеци в периода
01.07.2015г.-31.12.2016г., а след това на тримесечие, то нормата на работното
време е можела да варира от 152часа до 184часа при месечно сумирано изчисляване
и 488- 520часа при тримесечно сумарно изчисляване. Тази норма съответно се
редуцира с дните ползван отпуск. И доколкото е налице некоректно отчитане на
работното време, то липса отчитане, респ. заплащане на реално положения
извънредно труд над нормата. Посочените възнаграждения не са били начислени,
респ. изплатени, поради което считано от 26-о число на месеца, следващ
съответния отчетен период ответникът е изпаднал в забава и затова дължи
обезщетение за забава. Молбата е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че ищецът е полагал труд по
служебно правоотношение на посочената длъжност. Твърди, че служителите в ГДИН
са държавните служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на
наказанията или мярка „задържане под стража“ по см. на чл.19, ал.1, т.1 ЗИНЗС.
Затова, относимите действащи за процесния период нормативни актове са ЗИНЗС и
ППЗИНЗС /в сила от 01.02.2010г./, Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на министъра
на правосъдието относно реда за разпределение на работното време. Счита, че
доколкото последната заповед не е била оспорена, то за ищеца липсва правен
интерес от заявяване права пред гражданския съд. На основание чл. 305, ал.1
ППЗИНЗС /нов/, назначените в наряд се явяват в поделението в определено за
инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения. Времето преди
работната смяна служи за подготовка за встъпване в наряд чрез инструктаж, като
явяването преди наряд за инструктажа и предаването на наряда не са действия по
фактическо носене на службата. Затова и се оспорват твърденията за изпълнение
на служебните задължения повече от 12ч., респ. 24ч., като лишени от правно
основание и недоказани. Твърди, че в Затвора Варна има създадена организация по
отчитане и възмездяване на труда положен извън месечния график. След
11.03.2014г. се сочи, че този труд се отчита и изплаща съобразно чл.16е и
чл.16а, ал.7 ППЗИНЗС.
С решение №
2511 от 06.06.2019г., постановено по гр. дело № 12915/2018г. на Варненския
районен съд, ХLІІІ-ти състав, първият от предявените
искове е уважен изцяло, а вторият за сумата в общ размер от 174,78 лв. и
отхвърлен за сумата от 1,05 лв.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не е налице спор, а и
от представените писмени доказателства се установяват, поради което и на
основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че в процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност „надзирател” в Затвора Варна
и че за процесния период ищецът е полагал труд на 8, 12 и 24ч. смени.
Със заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г.
на Министъра на правосъдието е регламентирана организацията на работното време
в ГДИН и териториалните й служби, като е предвидено, че за дейности, чието
изпълнение изисква непрекъсваем работен процес, работното време се организира
на 8-, 12- и 24-часови смени по утвърден график или дежурство, като
извънредният труд не може да надвиши 280 часа годишно, а за служителите
работещи в наряд – 70 часа на отчетен период. Положеният труд извън
установеното работно време се отчита почасово с протокол по образец и се
документира в специална книга. С издадената въз основа на тази заповед, със заповед
№ 42/11.03.2015г. на началника на Затвора Варна е регламентирано работното
време на служителите, работещи на дежурства в надзорна охранителна дейност,
както следва: при 24-часово дежурство- от 08,00ч. до 08,00ч. на следващия ден,
при 12-часови дневни смени- от 08,15ч. до 20,15ч., а при 12-часови нощни смени -
от 20,15ч. до 08,15ч. на следващия ден, при 8-часови смени- от 08,15ч. до
16,45ч.
От представената справка за положения
и платен извънреден труд от ищеца за периода 01.07.2015г. до 30.06.2018г. е
видно, че за периода 01.07-30.09.2015г. ищецът е положил 7 часа извънреден
труд, платен в размер на 39,28 лева; за периода 01.10-31.12.2015г. ищецът е
положил 82 часа извънреден труд, платен в размер на 460,16 лева; за периода
01.01-31.03.2016г. ищецът е положил 60 часа извънреден труд, платен в размер на
336,71 лева; за периода 01.04-30.06.2016г. ищецът е положил 65 часа извънреден
труд, платен в размер на 364,76 лева; за периода 01.07-30.09.2016г. ищецът е
положил 49 часа извънреден труд, платен в размер на 274,98 лева; за периода
01.10-31.12.2016г. ищецът е положил 66 часа извънреден труд, платен в размер на
370,38 лева; за периода 01.01-31.03.2017г. ищецът е положил 33 часа извънреден
труд, платен в размер на 204,75 лева; за периода 01.04-30.06.2017г. ищецът е
положил 39 часа извънреден труд, платен в размер на 241,98 лева; и за периода
01.04-30.06.2018г. ищецът е положил 17 часа извънреден труд, платен в размер на
123.81 лева.
Със заповед № 302/01.11.2018г. на началника
на Затвора Варна е наредено извършване на проверка за замерване и документиране
на времето нужно за подготовка, провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство, като се отчетат особеностите на всеки
пост. За целта е сформирана нарочна комисия, която в изпълнение на възложената
задача е изготвила протокол от 09.11.2018г., извършила е съответните замервания
в периода 01-07.11.2018г., резултатите от която са били отразени в обобщена
справка рег. № 10314/12.11.2018г. Комисията е установила, че нужното време във
всеки един от дните на проверката е било съответно - 26, 33, 29, 27, 34 минути.
С обобщената справка е направено предложение, времето нужно за инструктаж,
приемане, сдаване, освобождаване от наряд или дежурство да се счита, че е 30
минути за 12- и 24- часовите смени и 15 минути за 8-часовите смени. Съгласно
справка за периода, ищецът за процесния период е нямал отработени часове на
външни постове извън тези по утвърдения месечния график.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпит на водените от страните свидетели Юлиян Данчев
Доброславски и Кирил Михов Стоянов.
Св. ****е надзирател в Затвора – ***
и сочи, че също е работил на 8-, 12- и 24- часови смени. По принцип
инструктажът започвал в 07.45 часа. Това изисквало да са на работа най-малко 15
минути преди инструктажа или общо преди застъпване в наряд половин час минимум.
Инструктажът продължавал около 15 минути. След инструктажа, всеки заемал поста
си, където се правело наново приемане и издаване, попълване на книги, което
отнемало поне 6-7 минути. След издаване на поста, започвал отвода, като след
смяна на свидетелят му се е случвало да си тръгне в повечето случаи в 08.30
часа. Така дежурството продължавало с час повече.
Св. Стоянов е началник сектор по
надзорна охранителна дейност в Затвора – Варна и сочи, че инструктажът се
провежда 15 минути преди застъпване на пост. В зависимост от оперативната
обстановка, продължавал различно време. По повод установяване на времето нужно
за провеждане на инструктаж, приемане и сдаване на пост, свидетелят сочи, че е
бил член на сформирана комисия с членове от синдикатите и главните надзиратели.
Правили са замерване на времето в продължение на няколко дни, с часовник и
констатациите са оформили в протокол.
Заключението на вещото лице *****,
което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните е
изготвено в два варианта – за положен извънреден труд по 1 час на смяна,
съобразно твърденията на ищеца и за положен извънреден труд по 30 минути на
смяна, съобразно изготвената по почин на работодателя обобщена справка от
12.11.2018г.
В първия вариант стойността
на претендираното допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд, изчислен
по месеци за периода 01.07.2015г. до 31.12.2016г. и на тримесечие за периода 01.01.2017г. до 30.06.2018г., при
отчитане на ползвани от ищеца отпуск за временна неработоспособност и платен
годишен отпуск, е в размер на 905,56 лв. за положени 156 часа,
подробно описани по месеци, тримесечие и суми в приложение 1 и 2 кол. 19 до 23.
Обезщетението за забава върху всяко едно допълнителното възнаграждение по
месеци за периода от 01.07.2015г. до 31.12.2016г. и на тримесечие за периода от
01.01.2017г. до 30.06.2018г. за положен извънреден труд за периода от 26 число
на всеки месец до 23.08.2018г. е в размер на 174,78 лв., подробно
описани по месеци и тримесечия и суми в приложение 3, кол. 9.
Във втория вариант стойността
на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд, изчислен по месеци
за периода 01.07.2015г. до 31.12.2016г. и на тримесечие за периода 01.01.2017г.
до 30.06.2018г. при отчитане на ползвани от ищеца отпуск за временна
неработоспособност и платен годишен отпуск, е в размер на 499,94 лв. за
положени 86 часа, подробно описани по месеци, тримесечия и суми в приложение
2а, кол. 18 - 20. Обезщетението за забава върху всяко едно допълнителното
възнаграждение по месеци за периода от 01.07.2015г. до 30.06.2016г. и на
тримесечие за периода от 01.01.2017г. до 30.06.2018г. за положен извънреден
труд за периода от 26 число на всеки месец до 23.08.2018г., е в размер на 96,99
лв., подробно описани по месеци, тримесечия и суми в приложение За, кол. 9.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно – същото
е редовно от външна страна, отговарящо на изискванията на чл.236 от ГПК, волята на съда е разбираема и
е подписано от съдебния състав, и за допустимо в обжалваната част.
По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1, изр.
второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до въпроса подлежи ли на заплащане
времето, пред което ишецът изпълнява посочените в исковата молба съпътстващи
дейности и ако това е така – как трябва да се определи дължимото
възнаграждение.
В конкретния случай
липсва спор, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗИНС, доколкото
ищецът е държавен служител в Затвора – ****, както и че е работил на 12 и 24 часов
утвърден график на наряд, доколкото дежурството касае полаган труд при подневно
отчитане на работното време /пар.1, т.2 ДР на ППЗИНЗС/. Легално определение на
понятието „наряд“ е дадено в пар.1, т.4 на ДР на ППЗИНЗС и това е времето, през
което държавния служител изпълнява служебните си задължения по предварително
утвърден график при непрекъсваемост на работния процес.
Относимите към спора
разпоредби са тези на ЗИНЗС, ЗМВР, КТ и подзаконовите актове по тяхното
приложение. Съгласно чл. 19, ал.1, т.1 и ал. 2 ЗИНЗС служители в Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" и в териториалните й служби са
държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията
или на мярката за неотклонение задържане под стража, като за тях се прилагат
разпоредбите за държавната служба по ЗМВР, доколкото в този закон не е
предвидено друго. В чл. 187, ал. 1 ЗМВР, както и в чл. 16а ППЗИНЗС е
регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР /ДВ бр. 14/20.02.2015г./ предвижда, че
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени и съгласно ал.6, този труд се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно чл. 16а,
ал.2 ППЗИНЗС /ДВ бр.20/07.03.2014г./ за дейностите, чието изпълнение изисква
непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12- или
24-часови наряди по утвърден график, като чл. 16д, ал. 2 ППЗИНЗС регламентира,
че работното време на държавните служители, работещи в наряд се изчислява и
отчита в часове, сумирано за тримесечен период. В отработеното време, чл. 16е
ППЗИНЗС предвижда да се включват: работните часове в рамките на установеното
редовно работно време; удълженото работно време; времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за
физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически
извършената работа по време на разположение /активен период на разположение в
поделението/; времето за провеждане на професионално обучение; времето на
дежурство, като при 12- и 24- часов график на наряд или дежурство се отчитат и
заплащат 12 часа и 24 часа отработено време. Специфичните изисквания,
отговорности, задължения по изпълнение на службата на работещите на наряд са
разписани в чл. 305 и сл. ППЗИНЗС.
От събраните гласни
доказателства се установява, че действително служителите от надзорно
охранителния състав, какъвто е и ищецът, преди застъпване наряда, респ. отвода
са длъжни да се явяват на работното си място преди започване на работната
смяна, съответно следва да останат след приключване на работното им време.
Касае се за технологично необходимо време, в което служителите следва да се
приведат във вид,отговарущ на заеманата длъжност - с униформа и снаряжение
/чл.305, ал.2 ППЗИНЗС/. На служителите се извършва проверка от главния
надзирател дали са в спретнат външен вид, след което се извършва и инструктажа
им, което е 15 минути преди започване на смяната. От представената от ответника
обобщена справка, обективираща констатациите на нарочно сформирана комисия се
налага извод, че действително на служителите в наряд отнема време преди
застъпване или сдаване на пост, което предполага и по- ранното им явяване на
работното място, което време за 12 – и 24- часовите смени е определено на 30
минути средно. Ищецът не е провел пълно и главно доказване на релевираните от
него твърдения, че процесните съпътстващи дейности отнемат половин час преди
смяна и още половин час след приключването, още повече за целия процесен
период. Ето защо, при проведено безспорно доказване на факта, че е нужно време
за всички тези съпътстващи дейности, което при това не е включено в работното
време по чл.16е ППЗИНЗС, следва да се приеме, че действително необходимото е
това, което ответникът е признал в изготвената обобщена справка рег. №
10314/12.11.2018г., а именно 30 минути за 12- и 24- часовите смени и 15 минути
за 8-часовите смени. Няма спор, че това време не е било включено в работното
време. Доколкото, обаче то е свързано с физическото присъствие на служителите
на работното им място и касае изпълнение на техни служебни задължения,
разписани в ППЗИНЗС, то този труд подлежи на заплащане. Легалната дефиниция на
понятието извънреден труд е дадена в чл. 143, ал. 1 КТ и това е трудът, който
се полага от работника или служителя по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител извън
установеното за него работно време. Претендираният за заплащане труд от ищеца
попада в критериите на понятието. Позоваването на разпоредбата на чл. 302, ал.
2 ППЗИНЗС /отм. ДВ бр.20/2014г./ е некоректно, защото тя е отменена, при това
влизаща очевидно в противоречие с нормите на Общностното право /Директива
2003/88/ЕО/.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ
бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12-
или 24- часови смени се изчислява сумарно за едномесечен период. С ДВ бр.
81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумарно за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона
влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Следователно, за
исковия период 01.07.2015г. до 31.09.2016г. отчитането е следвало да се
извършва помесечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този
период, т.е от 14.10.2016г. до 30.06.2018г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./
С оглед
гореизложеното и съобразно кредитираното от съда заключение по проведената
съдебно – счетоводна експертиза се налага извода за основателност на главната
искова претенция за заплащане а обезщетение за положен извънреден труд от 86
часа на стойност 499,94 лв., до която сума същата следва да се уважи и отхвърли
за горницата над 499,94 лв. до претендираната в размер на 905,56 лв.
По отношение на
обезщетението за забава, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Същото се претендира от 26-о число на месеца, следващ
отчетния период, което е денят, следващ падежа на съответното задължение - 25-то
число на месеца, следващ отчетния период. По отношение размера на дължимите
обезщетения за забава следва да се приемат стойностите по приложение 3а от
допълнителното заключение по ССЕ, с изключение на дължимите такива върху
главниците за м.10 - м.11.2016г. За последните ответникът е изпаднал в забава,
считано от 26.01.2017г., тъй като към него момент вече е действала разпоредбата
на ЗМВР, предвиждаща отчитане на тримесечие, а не месечно. Затова и
обезщетението за забава върху главниците за м.10 и м.11 2016г. се дължи от
26.01.2017г. Изчислено по размер от съда с помощта на програмен продукт Апис
финанси, съобразно размера на възнагражденията, до който съдът прие претенцията
за възнаграждение за основателна, дължимото обезщетение за забава е както
следва: върху главницата от 22,34 лева за периода 01-31.10.2016г. обезщетението
за забава възлиза на 3,57 лева за периода 26.01.2017г. - 24.08.2018г., като за
разликата до предявения размер от 6.92 лева и за периода от 26.11.2016г. до
26.01.2017г. подлежи на отхвърляне; върху главницата от 22,34 лева за периода 01-30.11.2016г. обезщетението
за забава възлиза на 3,57 лева за периода 26.01.2017.-24.08.2018г., като за
разликата до предявения размер от 7.52 лева и за периода от 26.11.2016г. до
26.01.2017г. подлежи на отхвърляне. В така посочения размер и период исковата
претенция следва да бъде уважена, а за периода от 26.12.2016г. до 26.01.2017г.,
отхвърлена като неоснователна. Искът по чл.86 от ЗЗД следва да бъде уважен за
сумата от 96,41 лв. и отхвърлен в посочените по горе суми и периоди.
Поради несъвпадание
на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, атакуваното решение следва
да бъде отменено в частите, с който главният иск е уважен за сумата над 499,94
лв. до претендираната в размер на 905,56лв., а по отношение на акцесорния иск –
за сумата над 96,41 лв. до 174,78 лв.
Предвид изхода на
спора решението следва да се отмени и в частта за разноските. Ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и предвид частичната основателност на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС, съразмерно
на уважените искови претенции, направените в производството разноски /дължима
държавна такса от 100 лева и депозит за вещо лице от 270,00 лева/, а именно
204,12 лв., на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски пред
първата инстанция, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение от 400
лв., редуцирано от първоинстанционния съд след своевременно направено
възражение по чл.78, ал.5 ГПК, съразмерно с уважаната част от исковете, а
именно 220,67 лв.
На основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ищеца направените пред първата инстанция
разноски /200,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 270 лв. депозит за вещо
лице, съобразно отхвърлителната част на исковете, а именно 210,71 лв.
Насрещна
въззивна жалба се приема от настоящия съдебен състав като
недопустима по следните съображения: С тази жалба се обжалва постановеното
положително за страната решение, който факт изключва наличието на правен
интерес за предприетото от жалбоподателя процесуално действие. По аргумент от
чл.26, ал.2 ГПК страната, която обжалва, трябва да има личен интерес, което
означава решението /изцяло или частично/ да е неблагоприятно за нея като
резултат. Само в този случай чрез обжалването тя може да постигне търсената от
нея защита. Освен това насрещната жалба е лишена от предмет, тъй като
въззивният съд служебно следи за валидността на решението. Ето защо, насрещна
въззивна жалба вх. № 60646/20.08.2019г. следва да бъде върната.
По аналогични на
гореизложените съображения недопустима се явява и частна въззивна жалба вх.
№ 58504/09.08.2019г. Частният въззивник А.Х.А. няма правен интерес от
обжалване на определение № 9283 от 18.07.2019г, постановено по гр.дело №
12915/2018г. на Варненския районен съд, ХLІІІ-ти състав, с което е оставена без
уважение молбата на ГД „Изпълнение на наказанията“ за отстраняване на очевидна
фактическа грешка в решение № 2511 от 06.06.2019г., доколкото с последното са
уважени исковите му претенции и евентуалното уважаване на молбата по чл.247 ГПК
би довела до частично отхвърляне на исковите му претенции. Ето защо и частната
въззивна жалба следва да бъде върната.
С оглед липса на
отправени искания и от двете страни, съдът не присъжда разноски за въззивната
инстанция.
Воден от горното,
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2511 от 06.06.2019г., постановено по гр.дело
№ 12915/2018г. на Варненския районен съд, ХLІІІ-ти състав, в частите, с които Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието, адм. адрес гр. ***,
бул. „******* е осъдена да заплати на А.Х.А., ЕГН ********** ***, сумата над 499,94 лв. до 905,56 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от общо 156
часа за периода от 01.07.2015г. до 30.06.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР; сумата над 96,41
лв. до 173,75 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху всяка от главниците, считано от
датата на забавата до датата на предявяване на исковата молба, на осн. чл.86 ЗЗД, както и в частта за разноските и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Х.А., ЕГН ********** *** искове за осъждане на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерството на правосъдието, да му заплати 1/ сумата над 499,94 лв. до 905,56 лева,
претендирана като допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от общо 156
часа за периода от 01.07.2015г. до 30.06.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР; 2/ сумата
над 96,41 лв. до 173,75 лв., претендирана като обезщетение
за забава върху всяка от главниците, считано от датата на забавата до датата на
предявяване на исковата молба, на осн. чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието, адм.
адрес гр. **** да заплати по сметка на сметка на Районен съд Варна, в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 204,12
лв. /двеста и четири лева и дванадесет стотинки/, представляваща разноски
за държавна такса и депозити за вещо лице, съобразно уважената част на исковите
претенции, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието, адм.
адрес гр. **** да заплати на А.Х.А., ЕГН ********** ***, сумата от 220,67 лв. /двеста и двадесет лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски
направени в първоинстанционното производство, съобразно уважената част на
исковите претенции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Х.А., ЕГН
********** *** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерството на правосъдието, адм. адрес гр. ***** сумата от 210,71 лв. /двеста и десет лева и седемдесет
и една стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение и депозит за
вещо лице, съобразно отхвърлената част на исковите претенции, на основание
чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2511 от 06.06.2019г., постановено по гр.дело
№ 12915/2018г. на Варненския районен съд, ХLІІІ-ти състав, в частите, с които Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието, адм.
адрес гр. Варна, бул. „Генерал Н. Столетов“ № 21 е осъдена да заплати на А.Х.А.,
ЕГН ********** ***, 1/ сумата от 499,94 лв. /четиристотин деветдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
от общо 86 часа за периода от 01.07.2015г. до 30.06.2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.08.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и 2/ сумата от 96,41 лв. /деветдесет и шест лева и четиридесет и една
стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на всяка от главниците,
считано от датата на забавата до датата на предявяване на исковата молба, на
осн. чл.86 ЗЗД.
ВРЪЩА
насрещна
въззивна жалба вх. № 60646/20.08.2019г., подадена от А.Х.А., ЕГН ********** ***
срещу решение № 2511 от 06.06.2019г., постановено по гр.дело № 12915/2018г. на
Варненския районен съд, ХLІІІ-ти
състав.
ВРЪЩА
частна
въззивна жалба вх. № 58504/09.08.2019г., подадена от А.Х.А., ЕГН **********
*** срещу определение № 9283 от 18.07.2019г, постановено по гр.дело № 12915/2018г.
на Варненския районен съд, ХLІІІ-ти
състав.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
Определенията за
връщане на насрещната и частната въззивни жалби подлежат на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Варна, в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.