Решение по дело №665/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение № 27/19.01.2024г. по АНД № 145/2023г. по описа на РС – Девня, с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „Мото Транс 2004“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на въззивното решение като постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира за неправилни изложените в решението мотиви за приложимост на сроковете по чл.34 ЗАНН при издаването на ЕФ и за липса на правна възможност за издаване на ЕФ за извършено нарушение по чл.179б, ал.3 ЗДвП. Счита, че съдът необосновано не е приложил санкционната разпоредба, като е заминел материалния закон със собствено тълкуване на Директива 62/1999. Касаторът прави подробен анализ на разпоредбата на чл.9а от Директива 62/1999, като счита, че въведената от законодателя санкционна система не противоречи на принципа на пропорционалност на налаганите наказания. По изложените съображение моли за отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на издадения ел. фиш. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Ответникът по касация, в депозирано писмено становище и в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като излага подробни доводи по същество и цитира съдебна практика. Претендира присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ДРС е образувано по жалба на „Мото Транс 2004“ ЕООД против Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „Мото Транс 2004“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че в 16.12 ч., на 14.03.2021г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че моторно превозно средство, собственост на „Мото транс 2004” ЕООД – т. а. с ДК № [рег. номер], с допустима техническа маса 48 000, брой оси 4, категория Евро 6 D, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. На 03. 02. 2023 г. бил съставен ЕФ № **********, връчен по надлежния ред.

За да отмени оспорения ЕФ, въззивният съд приел, че при издаването му не са били спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, явяващо се самостоятелно основание за неговата отмяна. На следващо място, ДРС подчертал, че хипотезата на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП не е посочена в разпоредбата на чл. 189 Ж, ал. 1 от ЗДвП, която изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и такива по чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП, поради което нарушението е следвало да се санкционира по общия ред. Отделно съдът намерил, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл. 9 А от Директива 1999 / 62 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17. 06. 1999 г. относно заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Тъй като разпоредбите на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП, чл. 187 А, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагане на приетия такъв от законодателните органи, съдът счел, че единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП, чл. 187 А, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т. к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна.

Касационният съдебен състав преценява достигнатите от ДРС правни изводи, с изключение на тези, обосноваващи приложимост на сроковете по чл.34 от ЗАНН към производството по издаване на ЕФ, като обосновани, правилни и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях в хипотезата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

На първо място, нарушението по чл.179 ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от дружеството - касатор, е извън обхвата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона. Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, като за него, към момента на извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. До извод, различен от изложения, не би могло да се стигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към 14.03.2021г санкционирането на осъщественото от дружеството административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на фиша.

На следващо място, настоящият състав изцяло споделя извода, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното решение по дело № С-61/2023г. , както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП – да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството - касационен ответник.

В този смисъл, въззивният съд се е произнесъл правилно и обосновано, като проверяваното решение не е обременено с релевираните касационни основания. Други такива, налагащи ревизия или отмяна на решението, не се установяват и при задължителната служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, което квалифицира касационната жалба като неоснователна и налага отхвърлянето.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника по касация за разноски. От страна на касатора е направено искане за редуциране размера на адвокатското възнаграждение, което се явява неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., ползвана като ориентир за размера на дължимите адвокатски възнаграждения, при материален интерес в настоящото производство в размер на 2500 лв., се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. За представителство пред настоящата инстанция ответникът по касация е представил Договор за правна защита и съдействие № 116790 /л.102/ Същият установява сторени разноски в размер на 600 лева които са малко над минималния размер, поради което следва да бъдат присъдени. Последните не се явяват прекомерни и съобразно правната и фактическа сложност на делото и процесуалната активност на ангажирания защитник.

Така мотивиран, и на осн.чл.221, ал.2, изр.1 предложение първо от АПК, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/19.01.2024г. по АНД № 145/2023г. по описа на РС – Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Мото Транс 2004“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.