ПРОТОКОЛ
№ 67
гр. Чепеларе, 02.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря Емилия К. Сивенова
Сложи за разглеждане докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20235450100138 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ К. А. С., редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв.
Е. С., с пълномощно днес. Постъпила е молба с вх. № 929/31.03.2025 г.
ОТВЕТНИКЪТ О. Ч., редовно и своевременно призована, се представлява от адв. Н. С.,
надлежно упълномощена с пълномощно по делото.
В залата присъства М. К. С. – стажант в кантората на адв. С..
Съдът ПРЕДОСТАВЯ на процесуалния представител на ответната страна препис от молба с
вх. № 929/31.03.2025 г., ведно с приложенията.
След извършена от съда проверка, съдът КОНСТАТИРА, че приложените към молба с вх.
№ 929/31.03.2025 г. пълномощно за адв. С. и споразумение между ищеца и адв. К. не са
приложени към преписа за ответника и ПРЕДОСТАВЯ възможност на процесуалния
представител на ответника да се запознае със същите.
АДВ. С.: Моля да ми дадете възможност да се запозная със самото дело, което ми е отказано
два пъти.
Съдът РАЗЯСНЯВА на процесуалния представител на ищеца, че за първи път представя
надлежно пълномощно по гр. д. № 138/2023 г. по описа на РС – Чепеларе с молба вх. №
929/31.03.2025 г.
АДВ. С.: Нямам достъп. Деловодителката ми каза, че съм нямала изрично съгласие за ЕПЕП.
Съдът РАЗЯСНЯВА на процесуалния представител на ищеца, че първия път е представила
пълномощно по настоящото дело, но са посочени овластявания за проучване и копиране на
заверени и незаверени преписи, което не касае достъп до ЕПЕП, а втория път й е отказан
електронен достъп до делото, защото същата е представила пълномощно по гр. д.
№ 137/2023 г.
Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на процесуалния представител на ищеца да се запознае с
1
делото.
АДВ. С.: Отговорът е връчен на ищцовата страна с определение.
АДВ. С.: Отговорът на мен не ми е връчен.
АДВ. С.: Връчен е на Вашия доверител, който е следвало да Ви го предостави.
Съдът РАЗЯСНЯВА на страните, че до връчването на препис от отговора на исковата молба,
на съда е било известно, че пълномощник по делото, без да са оттеглени пълномощията, е
адв. К..
АДВ. С.: Изобщо не спорим. Добре, че си изкопирах определението с предварителния
доклад.
Съдът ДОКЛАДВА призоваването на страните за днешното съдебно заседание, като:
призовката на ищеца е връчена на 12.03.2025 г., чрез адв. К.; призовката на ответника е
връчена на 04.03.2025 г., чрез адв. С..
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Също моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 929/31.03.2025 г. от К. А. С., чрез
пълномощника му адв. Е. С., в която молба се заявява, че на основание чл. 214 от ГПК се
прави и се моли съдът да допусне изменение на основанието на иска, който да се счита
предявен на основание чл. 59 от ГПК. По-нататък в молбата се излагат фактически
твърдения във връзка с направеното изменение, формулиран е и петитум, съобразно който се
моли съдът да осъди О. Ч. да заплати на ищеца сумата 16 200 лева, произтичаща от
неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД за осъществено процесуално представителство
по 48 бр. изпълнителни дела по списък, инкорпориран в исковата молба, по описа на ЧСИ С.
Д., peг. № ***, с район на действие Окръжен съд – С., с взискател О. Ч., за периода
01.08.2018 г. - 05.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.11.2018 г. до окончателното й изплащане, и направените в производството разноски. В
самата молба са инкорпорирани и доказателствени искания. Към молбата е приложено
пълномощно от 26.03.2025 г. от ищеца К. А. С. за адв. Е. С., с което същата е овластена по
гр. д. № 138/2023 г. на РС – Чепеларе да води делото до окончателното му свършване във
всички инстанции, включително и с правата да признава искания на противната страна, да се
отказва от исканията или да ги намалява, увеличава, изменява, включително да изменява
основанията на иска. Приложено е и споразумение от 26.03.2025 г., по силата на което адв.
С. К. и ищецът К. С. са постигнали такова, с което прекратяват пълномощията дадени от К.
С. за адв. С. К. от 06.01.2023 г. за образуване и правна защита по дела против О. Ч. за
неплатени възнаграждения. Приложени са и писмени документи с искане за тяхното
приемане им като писмени доказателства по делото.
Съдът УВЕДОМЯВА страните, че на адв. К. съдът е дал указания да представи пълномощно
за процесуално представителство по настоящото дело, което указание адв. К. е изпълнил /л.
240 от делото/.
АДВ. С.: Това пълномощно нито е искано от адв. К. С., който ми е ***, и аз знам горе-долу
как стоят нещата. Да, подписът не е на упълномощителя, но една процедура по оспорване на
подпис не е за предпочитане.
АДВ. С.: Имах възможност да се запозная с депозираната днес от ищцовата страна молба.
Не желая допълнително време, за да изразя становище по същата. Уважаема госпожо
председател, благодаря Ви за дадената възможност да взема отношение в днешното съдебно
2
заседание, още повече, че настоящото производство е образувано през 2023 г., т.е. две
години преди първото съдебно заседание, тъй като действително ищцовата страна не можа
да се ориентира какво, кога го иска. Допустимо е изменението на иска по реда на чл. 214 от
ГПК, щом така са намерили за добре – в първото съдебно заседание. Действително налице е
и вече категорично изрично упълномощаване на процесуален представител в лицето на адв.
С. с необходимите и съответните уговорени в производството права. Обаче и на страните, и
на съда е известно Постановление № 1/1979 г., което казва кога иск по чл. 59 от ЗЗД е
допустим. От името на представляваната от мен страна заявявам, че според
законодателството в страната и при това положение предявеният иск е изцяло недопустим,
тъй като ищецът е имал възможност по друг начин, с други процесуални способи да предяви
претенцията си, като в депозираната днес молба и разглеждана днес отново се говори за
договорни отношения, но за никакво неоснователно обогатяване. Бездействието на ищеца
доведе до невъзможността му посредством заведеното заповедно производство по
направеното възражение по реда на чл. 422 от ГПК, да упражни правата си и да установява
дали се дължат и в какъв размер вземанията по претендираните от него вземания по
издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № **/2023 г. на РС - Чепеларе. След като
приключи производството по обжалване на разпореждането на Чепеларския районен съд, с
което беше обезсилена издадената заповед № **/**.**.2023 г. по реда на чл. 410 от ГПК,
беше възобновено настоящото производство, което пък беше спряно до влизане в сила
разпореждането на Чепеларския районен съд и беше допуснато изменение на иска по реда
на чл. 214 от ГПК – от установителен по чл. 422 от ГПК в осъдителен. Съдът изпрати
книжата на представляваната от мен О. Ч., постъпи отговор, пледирахме, че според нас
искът е допустим, а неоснователен, имахме си наши искания. Съдът насрочи делото с
определение, разпредели тежестта на доказване между страните и едва в днешно съдебно
заседание ищецът реши, че *** неоснователно се е обогатила, без една дума защо, със
същите си аргументите, че в крайна сметка е нямал друга възможност дадена от
законодателя да претендира тези суми и му се е наложило да ги претендира по реда на чл. 59
ЗЗД. Предвид гореизложеното, моля съдът да приеме изменението на иска, тъй като то по
процесуалния закон е допустимо, но видно е, че щом се прави изменение и има друга
възможност за събиране и установяване на тези претендирани от ищеца суми от О. Ч., моля
да прекрати делото като недопустимо. Респективно, считам, че е недопустима и претенцията
за лихви, още повече от 05.11.2018 г. Изрично напомням на страните и на съда, че към
настоящия момент акцесорното вземане с давност три години на първо място отдавна е
изтекло, 2025 г. сме. На следващо място, лихви биха се дължали единствено от деня на
покана, а такава покана изрично ние не сме получавали за каквото и да e било, като си
поддържам отговора на исковата молба, който отговор е достатъчно подробен и съответства
и на новата правна норма, която изисква от съда да бъде подходено по делото, а именно
изменението на иска по реда на чл. 59 от ЗЗД, като категорично ищецът е имал множество
други способи и пред съд дори, и пред Адвокатската колегия – П. да установява дължат ли
се или не се дължат тези суми. Категорично не е налице реда на чл. 59 от ЗЗД да липсва друг
способ за процесуална защита. Считам иска за недопустим. Моля съда да прекрати
производството и да присъди на представляваната от мен страна разноски в производството.
РЕПЛИКА НА АДВ. С.: Госпожо районен съдия, поддържам молбата за изменение на иска.
В момента сме в първо съдебно заседание по делото, което означава, че има възможност да
се изменя искът. За това какво е основанието да се измени искът в претенция на договорно
основание и на основание на деликт, съм се мотивирали. Мога да го посоча и заради това
съм направила и доказателствените искания. Между ответника О. Ч. и клиента ми са водени
няколко дела за заплащане на възнаграждения с един и същ правопораждащ факт – договор
за правно обслужване. Те са два последователни във времето договорите и в тях е упоменато
възнаграждение за така нареченото абонаментно правно обслужване, тоест ежемесечно
3
възнаграждение за процесуално представителство по конкретни дела. Има едно заповедно
производство за неплатени 1100 лева месечно за седем месеца 2019 г., което е приключило
със заповед, което е приключило с изпълнителен лист. Това е свързано с договора. Тоест, има
договор, има предмет на договора – абонаментно правно обслужване, има цена на месечното
възнаграждение за абонаментно правно обслужване. Сиреч има всички реквизити, които се
съдържат в един договор. Това дело е приключило. Има второ дело, в което се претендират
на договорно основание възнаграждения за десет броя заведени изпълнителни дела. По
всяко изпълнително дело има издавани пълномощни, но няма подписани договори за цена на
възнаграждението за процесуално представителство, което означава, че в тези договори,
всеки поотделно, за всяко изпълнително дело липсва задължителният реквизит договорена
цена на процесуалното представителство. При липса на този задължителен реквизит може да
се издаде решение на адвокатския съвет, който да определи размера на възнаграждението. В
делото, което се е водило през 2021 г. има решение на Адвокатския съвет. Има и определени
цени за възнагражденията по всяко от делата и общо. Сиреч, в това дело от 2021 г. е уважен
искът на договорно основание за това, защото съществуват и страни, посочени в договора, и
предмет, и възнаграждение за свършената работа. Дотук приключваме с договорното
основание. В настоящото производство елементът цена липсва. Той нито е договорен между
двете страни, нито е определен от адвокатския съвет в рамките на предоставените му от
закона правомощия, което означава, че претенция за възнаграждение на основание на
договор е невъзможна. Както се вижда, в момента има едно висящо дело в гр. С., което
върви на отхвърляне, просто защото няма договор без цена. Така че единствената
възможност е деликт, неоснователното обогатяване. Единствената възможност е да се търси
тази сума по реда на чл. 59 от ЗЗД. Изрично подчертавам, че условията - невъзможност да
защити интересите си, са абсолютно налице. Значи имаме едно дело с твърдо договорни
цени. Имаме второ дело с договорна цена, определена от Адвокатския съвет. Има
настоящото дело, в което просто няма решение на Адвокатския съвет. Тук е мястото да
подчертая, че липсата на решение от Адвокатския съвет е отрицателен факт, който се
твърди, а не се доказва. Спирам дотук, защото очевидно по същество може да разговаряме
допълнително. Известна ми е цялата преписка. По искането да се предостави преписката на
Адвокатския съвет и Висш адвокатски съвет, доколко е недопустимо предоставям на съда. В
края на краищата това са документи, няма лошо, има ги. Да, те доказват отказът да се
произнесе Адвокатският съвет по размера на възнаграждението, но съм си записала текста
на чл. 36, ал. 3 от ЗАдв, който гласи: „При липса на договор, по искане на адвоката …,
Адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата…“. Тоест, в рамките на
правомощията на Адвокатския съвет е да определи размер на възнаграждението в
зависимост от фактическата и правна сложност, което е в неговите правомощия, но не и да
определя основателност. Ако съдът приеме, че Адвокатският съвет е една юрисдикция, която
да се произнася и по основателност, и по размер, то не е мой проблем. Това е моето мнение
по въпроса. Нямам нищо против да се приеме преписката, но за мен това е недопустимо. С
изискването на преписката е допуснато процесуално нарушение, защото това е отрицателен
факт, който се твърди и не е нужно да се доказва. Тази преписка е абсолютно излишна.
ДУПЛИКА НА АДВ. С.: Уважаема госпожо председател, аз съм объркана, защото явно
страната не знае какво иска и как го иска. В репликата си след вземане на становище от моя
страна по отношение на изменение на иска, представителят на ищеца направи няколко
признания на факти, от които ще се ползваме евентуално, ако се стигне дотам. Моята
дуплика не е толкова да апострофирам колегата, колкото да допълня дотолкова, че
представените с молбата от 31.03.2025 г. писмени доказателства са неотносими към
настоящия спор, независимо от исканото изменение на иска и от предявения първоначален
иск, и от предявения установителен иск. Те са абсолютно неотносими и ирелевантни в
настоящото производство. Те са разглеждали производства абсолютно различни от
настоящото, касаещи абсолютно различни отношения и както виждаме касаят договори. В
4
настоящия случай договори нямаме, освен абонаментните обслужвания. Те са приключили,
отношенията между тях са изчистени, платено е от страна на представляваната от мен ***,
като обаче за тях имаше решения на Адвокатската колегия – П.. Докато пък в настоящия
случай на мен ми е известно като процесуален представител на О. Ч., а и на съда може би е
известен този факт, както би трябвало да е известно и на ищцовата страна, независимо кой
адвокат е поканила, че за същите, за абсолютно същите претендирани суми за същите
изпълнителни дела, включително и по този начин описани по ред така, както в настоящата
искова молба по гр. д. № 138/2023 г., със същите молби за образуване, със същите
пълномощни, включително със същите договори за абонаментно правно обслужване, има
три производства, развили се пред Адвокатски съвет – П., отхвърлени от Адвокатски съвет –
П. и след това обжалвани с жалба от адв. К. С. пред Висшия адвокатски съвет. И така както
аз съм описала в отговора на искова молба, докладчикът по делата от Висшия адвокатски
съвет се свърза с О. Ч. с искане да представим всички документи за развилите се отношения
между *** и адвоката. Решенията са категорични, както е категоричен и законът, както е
категорична и практиката, че съдът не може да замести липсващото договаряне между
страните в качеството си на довереник и доверител. Това единствено по онзи член, който
четохте – чл. 36 от ЗАдв, може да го замести Адвокатският съвет към съответната
адвокатска колегия, в която адвокатът е вписан.
АДВ. С.: В този ред на мисли така, както се възприема решението на Адвокатски съвет – П.
и решението на Висшия адвокатски съвет, те по същество представляват отказ да се посочи
размер. Казах преди малко, че Адвокатският съвет определя размера, но не и основанието.
Това не му е работа. Той не е юрисдикция, нито пък е някаква параюрисдикция пред съда, та
съдът да се съобрази с изводите по основателност.
АДВ. С.: Тук няма спор за това.
АДВ. С.: Поддържам молбата. Двете дела, които съм посочила са точно, за да се докаже, че
отношенията между О. Ч. и клиента ми, които са почивали на договорни основи и са
съдържали всички елементи на договора, включително и цена, са едни, а пък тези, които
нямат цена на договора, са други. Тоест, тогава, когато е имало цена на договора, делата са
си минали и са се решили. Сега, когато няма цена на договора, не е възможно, не е
основателно да се търси сумата на основание на договор, защото липсва един съществен
елемент - цена. Това имам предвид като основание. Говорим за два договора в два
последователни периода от време, в които има договорена сума за месечно абонаментно
правно обслужване със 1100 лева. Тук отварям скоби да кажа, че *** е била затруднена да
осчетоводи разноските по пътуването. Казала е, че това са 100 лева. Така че 1000 лева е
хонорарът, а 100 лева е разноските. Претенцията е по двата договора. Двата договора са
абсолютно еднакви. В продължение на този период, в който клиентът ми е осигурявал
правно обслужване с месечна цена на услугата за консултации и други, твърдо определена,
той е завеждал изпълнителни дела. Изпълнителните дела нямат цена всяко едно за себе си. В
договора има изричен текст когато се водят други дела и т.н. Всички сме го чели и ще го
припомним когато се коментира по същество. Въпросът е, че по всяко едно от тези
изпълнителни дела няма определена цена. Става въпрос за сумата за възнаграждението. Има
едни десет дела, по които е предявена претенцията да се заплати на договорно основание,
без да има определени договори между *** и клиента ми, но тази цена е заместена с
решение на Адвокатския съвет. Тоест, цената на процесуалното представителство е
определена от Адвокатския съвет. С две думи, цената, която не е договорена, Адвокатският
съвет я определя и тогава договорът съдържа всички задължителни реквизити, включително
и цена. С отказа на Адвокатския съвет цената просто я няма. Няма договор, няма претенция
на договорно основание, има претенция само като неоснователно обогатяване.
По така депозираната молба с вх. № 929/31.03.2025 г. от ищеца К. А. С. с искане на
основание чл. 214 от ГПК съдът да допусне изменение на основанието на иска, който да се
5
счита предявен на основание чл. 59 от ГПК, съдът намира следното: Съгласно чл. 214, ал.1,
изр. 1 и изр. 2 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени
основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно.
Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. С оглед така
цитираната разпоредба и безпротиворечивата съдебна практика, едновременното изменение
на основанието и петитума на иска е недопустимо. С предявената искова молба, по която е
образувано гр. д. № 138/2023 г. по описа на РС – Чепеларе, ищецът К. А. С. е предявил
първоначално установителни искове по чл. 422 от ГПК срещу О. Ч.. В резултат на
процесуалното си бездействие - непредставяне на исковата молба в определения от съда
едномесечен срок за това по заповедното производство, съдът е обезсилил издадената по ч.
гр. д. № **/2023 г. по описа на РС – Чепеларе заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. Това определение е влязло в сила, тъй като е потвърдено от ОС – С., а по
касационна частна жалба е постановено определение на Върховния касационен съд, с което
същата е оставена без разглеждане. След връщане на делото от ВКС, с молба с вх. №
1478/23.05.2024 г., уточнена с молба с вх. № 2999/15.11.2024 г., ищецът своевременно е
упражнил правото си да поиска допускане изменение на иска от установителен в осъдителен
такъв, което искане съдът е уважил с определение № 201/15.11.2024 г. С разпореждане №
494/16.12.2024 г., на основание чл. 131, ал. 1 от ГПК съдът е разпоредил препис от исковата
молба, ведно с допълненията и уточненията към нея, да бъдат връчени на ответника за
отговор в едномесечен срок. Такъв е постъпил с вх. № 3416/18.12.2024 г. С определение по
чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 146 от ГПК № 57/28.02.2025 г. съдът е изготвил проект за доклад
като е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и във вр. с
чл. 286 от ЗЗД и във вр. с чл. 36 от ЗАдв. Разпределил е съобразно правната квалификация
доказателствена тежест и се е произнесъл по доказателствените искания на страните.
Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на които съдът дължи
произнасяне, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет
на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на иска.
Наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и формулираният въз
основа на тях петитум са определящи за вида и правната квалификация на предявения иск.
Допустимо е в определените в чл. 214 от ГПК процесуални срокове ищецът да направи, а
съответно съдът да допусне изменение на основанието или на петитума на предявения иск.
Недопустимо е искане за допускане на изменение на иска, което включва едновременно
изменение на основанието и на петитума на иска, което води до предявяване на нов иск. В
настоящия случай с оглед изложеното в молба с вх. № 929/31.03.2025 г. и формулирания в
нея петитум, съдът счита, че прави искане за допускане на изменение на иска едновременно
на основанието и петитума на същия.
Само за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗЗД
страната може да предяви иск по чл. 59 за неоснователно обогатяване само когато няма на
свое разположение друг иск, с който да защити правата си. Настоящият случай не е такъв с
оглед изложеното по-горе. По изложените съображения съдът намира, че следва да остави
без уважение молбата на ищеца К. А. С., депозирана с вх. № 929/31.03.2025 г. за изменение
на иска на основание чл. 214 от ГПК.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца К. А. С., депозирана с вх. № 929/31.03.2025
г., за изменение на иска на основание чл. 214 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от днес с частна жалба пред ОС –
Смолян.
Съдът намира, че с оглед така постановеното определение, което подлежи на обжалване,
други процесуални действия в днешното съдебно заседание не следва да бъдат извършвани,
6
поради което следва да отложи делото без посочване на дата, до стабилизиране на горното
определение.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото с ново насрочване след стабилизиране на постановеното в днешното
съдебно заседание протоколно определение по чл. 214 от ГПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,07 часа.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
Секретар: _______________________
7