РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Габрово, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214200600118 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалби на подсъдимия
С.Г.И.а чрез неговия защитник адв.Р.Б. от ГАК, чрез неговия защитник
адв.П.С. от САК против Присъда № 260020 постановена по НОХД № 186
по описа за 2020г. на Габровски районен съд, обявена в съдебно заседание
на същата дата.
С горната присъда, РС-Габрово е признал подсъдимия С.И.
за виновен в това, че на около 02:20 ч. на 23.07.2019 г. по бул. „***” в гр.
Габрово, при условията на повторност, управлявал лек автомобил марка „***”
с рег. № *** след употреба на наркотичните вещества канабис и амфетамин –
престъпление по чл. 343б, ал.4 във вр. с ал.3 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК, като
на основание чл. 54, ал.1 от НК го е осъдил на „Една година и четири месеца
лишаване от свобода” и „Глоба” от 600 /шестстотин/ лева.
На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия С.Г.И. от право
да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в
сила, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал от този срок
времето, през което същият е бил лишен по административен ред от
възможността да го упражнява, считано от 23.07.2019 г.
Със същата присъда, подсъдимият И. е признат за виновен в това, че на
1
23.07.2019 г. в гр. Габрово, без надлежно разрешително, изискуемо се по
ЗКНВП, държал в себе си и в лек автомобил марка „***” с рег. № ***
следните високорискови наркотични вещества – амфетамин с нетно тегло 0,44
грама, със съдържание на активен компонент 19,7 % тегл. на стойност 13,20
лева и канабис с нетно тегло 0,90 грама, със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 13,6 % тегл. на
стойност 5,40 лева - престъпление по чл. 354а, ал.3, предл. второ, т.1 от НК,
като на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК съдът го е осъдил на „Шест месеца
лишаване от свобода”. Като на основание чл. 55, ал.3 от НК съдът не е
наложил на подсъдимия кумулативно предвиденото в чл. 354а, ал.3, предл.
второ, т.1 от НК наказание „Глоба”.
На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия И.
едно общо по-тежко наказание измежду наложените му с присъдата, а
именно „Една година и четири месеца лишаване от свобода” и „Глоба” от 600
/шестстотин/ лева, към което наказание, на основание чл. 23, ал.2 от НК е
присъединил и наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от две години.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е постановил
определеното общо наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
На основание чл. 68, ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение по
отношение на подсъдимия И., отложеното му с Присъда № 125 от 27.02.2018
г. по НОХД № 235/2018 г. на РС - Габрово, в сила от 15.03.2018 г., наказание
от „Четири месеца лишаване от свобода”, като е постановил, на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС същото да изтърпи при първоначален общ режим.
Веществените доказателства предмет на престъплението са отнети в
полза на държавата.
На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
В законният срок присъдата е обжалвана от подсъдимия, чрез неговите
защитници, като неправилна, постановена в противоречие с материалния и
процесуалния закон и практиката на съдилищата, почиваща на
предположения и несправедлива. Прави се искане присъдата да бъде
отменена и подсъдимия да бъде оправдан.Алтернативно се прави искане
обжалваната присъда да бъде изменена и да се намали размера на наложеното
наказание или при констатиране на съществени процесуални нарушения
присъдата да се отмени и делото да се върне за разглеждане от друг съдебен
състав.
След насрочване на делото пред настоящата инстанция е депозирано
допълнение към жалбата в което адв.Б. доразвива тезите си от жалбата. На
първо място сочи, че обжалваната присъда е постановена от незаконен
състав, нарушено е правото на подсъдимия на справедлив процес, липсват
мотиви по наведените възражения, липса на субективен състав за
престъплението по чл.343, ал.4 от НК, липса на доказателства за
2
осъществяване на изпълнителните деяния от обективна страна. Прави се
искане обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимия да бъде
оправдан. Алтернативно се прави искане обжалваната присъда да бъде
отменена и върната на РС-Габрово за разглеждане от друг съдебен състав,
поради липса на мотиви или поради това, че е постановена от незаконен
състав. Налице е и още едно алтернативно искане за изменение на
обжалваната присъда, като по отношение на деянието по чл.343б, ал.4 във вр.
с ал.3 от НК да се приложи чл.55, ал.1 от НК, а относно деянието по чл.354а,
ал.3 от НК да се приложи чл.9, ал.2 от НК или да се преквалифицира в деяние
по чл.354а, ал.5 от НК.
Допълнение към въззивната си жалба е депозирал и адв.С..В нея
защитникът излага подробни доводи по отношение на тезата си, че е нарушен
материалния закон от решаващия съд и споделя исканията изложени от
адв.Б..
Депозирано е и допълнение към въззивната жалба на подсъдимия И. от
неговата майка П.И., упълномощена като защитник в наказателния процес. В
нея П.И. развива подробни съображения относно констатираните от нея
нарушения по приложение на Наредба 1 от 19.07.2017г. за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества и техните аналози. Излага доводи относно незаконосъобразността
на цитираната наредба.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият
поддържа всички жалби и допълненията жалбата.
Адв.Б., адв.С. и защитника П.И. поддържат депозираните жалби и
допълненията към тях по изложените съображения.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата.
Счита, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен и
моли съда да го потвърди.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при
изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на
процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата.
Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото
доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и
настоящата инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши
и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд и тези пред настоящата
инстанция и намира, че не се налагат различни изводи по фактите. Правилно
и законосъобразно РС-Габрово е установил следната фактическа обстановка,
която и настоящата инстанция споделя:
3
На 23.07.2019 г. подсъдимият и свидетелката Ц.М. били нощна
смяна в *** –Габрово, където И. работел, като машинен оператор-опаковчик.
Около 02.00 часа през нощта двамата решили да отидат да си купят закуски.
Тръгнали с лекия автомобил на С.И., марка „***” с рег. № ***, който бил
управляван от него. Към 02:20 ч. автомобилът се движел по бул. „***” в
посока ул. „***” в гр. Габрово зад автопатрулен полицейски екип, състоящ се
от свидетелите Н.К., В.К. и Т.Т.. Автомобилът управляван от подсъдимия
внезапно направил ляв завой към междублоково пространство. Това
предизвикало вниманието на полицейския екип, който решил да спре
превозното средство. Без да губят визуален контакт с превозното средство те
го последвали, като включили светлинен сигнал. На паркинг пред жилищен
блок на бул. „***” подсъдимият спрял автомобила, като непосредствено зад
него преустановил движението си и полицейският екип. Веднага след това,
свидетелят Н.К. излязъл от автомобила и се насочил към мястото на водача,
където се намирал подсъдимият, а неговият колега В.К. се приближил към
предната дясна седалка, където била свидетелката Ц.М.. Полицейските
служители установили самоличността на С.И. и поради видимо притесненото
му състояние го запитали дали е употребил наркотични вещества.
Подсъдимият заявил, че е взел такива преди няколко дни, поради което
полицейските служители му поставили въпрос дали има в себе си или в
автомобила други подобни вещества и към този момент. С.И. първоначално
отрекъл, а след това извадил портмонето си и започнал да вади намиращите
се вътре вещи на капака на своя автомобил. Служителите на реда му
разпоредили да спре и отново го запитали дали държи наркотични вещества,
при което този път получили положителен отговор, като за конкретизация
подсъдимият им показал гумено топче в портмонето си и станиолова свивка в
ниша отляво на вратата на водача.
Поради заявеното от подсъдимия на място пристигнали свидетелите
И.Й. – служител в сектор „Охрана на обществения ред” при РУ – Габрово и
М.С. – мл. автоконтрольор в ОД на МВР – Габрово, който първоначално
изпробвал С.И. за употреба на алкохол с техническо средство – алкотест
„Дрегер 7510, който отчел 0,00 промила в дадената проба.
Впоследствие за времето от 02:36 ч. до 02:49 ч. на 23.07.2019 г.
подсъдимият бил изпробван за употреба на наркотични вещества от М.С. с
тест „Drager Drug Test 5000” с инв. № ***, който отчел наличието на канабис
и амфетамин. Това обстоятелство било вписано в изготвени на място АУАН
серия GA № 22555 и Протокол рег. № 264р-11397. На С.И. бил издаден Талон
за медицинско изследване № 0008814, в който той вписал, че не приема
показанията на техническото средство. Същевременно за времето от 03:40 ч.
до 04:25 ч. на 23.07.2019 г. разследващ полицай от РУ – Габрово извършил в
присъствието на поемните лица А.Д. и Н.С., както и на подсъдимия, оглед на
паркирания в междублоковото пространство на бул. „***” до № *** в гр.
Габрово лек автомобил „***” с рег. № ***. В хода на това процесуално-
следствено действие в намиращото се все още на капака на автомобила
4
портмоне на С.И. бил намерен изрязан пръст от ръкавица с полиетиленова
свивка, съдържаща бяло прахообразно вещество, реагирало при полеви
наркотест като „амфетамин”. В ниша на шофьорската врата били установени
две свивки със суха зелена листна маса, реагирала като „канабис” при
проведения на място наркотест. Откритите вещества били иззети посредством
съставения на място протокол за оглед в който С.И. собственоръчно вписал,
че те са предназначени за лична употреба.
По-късно, поради изразеното несъгласие с показанията на техническото
средство, подсъдимият бил транспортиран до МБАЛ „Д-р Тота Венкова” –
Габрово, където пред дежурния лекар д-р Х.В. в 05:15 ч. , И. дал кръв и урина
за проба. Изготвен бил Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози. Още на същия ден пробите били изпратени за изготвяне на
токсикохимична експертиза в Химикотоксикологичната лаборатория към
ВМА – София, като при експертното изследване се установило наличие на
канабис и амфетамин в тях.
На досъдебно производство е изготвена физико – химическа
експертиза, от заключението на която се потвърдило, че иззетите на
23.07.2019 г. вещества са съответно амфетамин с нетно тегло 0,44 грама, със
съдържание на активен компонент 19,7 % на стойност 13,20 лева и канабис с
нетно тегло 0,90 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент тетрахидроканабинол 13,6 % тегл. на стойност 5,40 лева.
Подсъдимият не дава обяснения по повдигнатото му обвинение пред РС-
Габрово. Пред настоящата инстанция подсъдимия дава обяснения, които е
подготвил предварително. В обясненията си твърди, че след
инкриминираното деяние се е лекувал от наркотична зависимост и е
категоричен, че не би управлявал МПС ако е знаел ,че в организма му има
наркотични вещества. Признава, че е употребил наркотични вещества в
събота срещу неделя / проверката е във вторник/. Споделя, че при
предишното му осъждане отново уреда е отчел наличие на наркотични
вещества в организма му, няколко дена след употребата. Това била причината
да иска да откаже тестване, но твърди, че полицейските служители му
отказали това право. Не се чувствал повлиян от наркотичните вещества.
Изразява искрено съжаление за случилото се.
Фактически подсъдимия неоспорва така установената фактическа
обстановка, признава, че два дена преди проверката е употребявал наркотици
и, че е имал проблем с тази зависимост, поради което след инкриминираното
деяние се е лекувал в психиатрично заведение.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин въз основа на показанията на всички
разпитани свидетели, преценени в съвкупност с писмените доказателства и
заключенията на назначената физико-химическа експертиза.
5
Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз
основа на анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване
на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е
задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените
средства и на достоверността на доказателствените източици и е спазил
правилата на формалната логика.
Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения
доказателствен анализ от първоинстанционния съд по отношение на
всички събрани доказателства с изключение на годността на протокола
за оглед на МПС.
На досъдебното производство е извършен оглед на местопроизшествие
на 23.07.2019г. на управлявания от подсъдимия лек автомобил марка „***“ с
рег.№ *** на който са присъствали поемни лица и ползвателя на автомобила-
С.И.. При огледа са иззети два обекта с наркотични вещества. Съставен е
протокол за оглед на местопроизшествие.Процесуално следственото действие
–оглед, съгласно чл.155 от НПК не подлежи на одобрение от съда. Редът за
неговото извършване е уреден в чл.156-158 НПК. Въззивният съд
констатира непрецизност в оценката на решаващия съд на извършеното
процесуално-следствено действие с обект лекия автомобил управляван
от подсъдимия. Това действие по своята природа и същност не е оглед на
автомобил, а представлява „претърсване и изземване“. По тези
съображения протоколът наименуван, като „Протокол за оглед на
местопроизшествие“ в частта в която е извършено претърсване и
изземване е следвало да бъде одобрен по реда на чл.161, ал.2 от НПК,
което не е сторено.Тъй като същият не е представен за одобрение в
съответния районен съд в частта в която отразява претърсване и
изземване, в тази си част, той е негоден доказателствен източник и
следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност. Това обаче не
променя констатациите и изводите на РС- Габрово по отношение на
установената фактическа обстановка. Това е така, защото всички лица
присъствали при претърсването на автомобила са разпитани в качеството на
свидетели. Съдът е обсъдил подробно техните показания и се е аргументирал
защо ги приема за достоверни. Фактът на намиране на описаните в протокола
за оглед наркотични вещества е безспорно установен. Подсъдимия не оспорва
,че намерените в автомобила два вида наркотични вещества са негови и са за
лична употреба. По изложените съображения съдът прие за основателно
възражението на защитата по отношение на протокола за оглед на
местопроизшествие, като негоден доказателствен източник.
Както и пред първата инстанция така и пред въззивната защитниците
въвежда редица възражения, касаещи допуснати процесуални нарушения при
събиране на доказателствата. В мотивите си РС-Габрово, професионално и
аргументирано е изложил доводи оборващи тези възражения и настоящият
съдебен състав изцяло споделя изложените доводи.
6
На първо място за въззивната проверка е важно извеждане на правно
значимите във връзка с повдигнатите на подсъдимия И. обвинения
фактически обстоятелства въз основа на събраните на досъдебното
производство и проверени в съдебната фаза на процеса доказателства при
спазване на процесуалните изисквания за гарантиране на правото му на
защита. Следователно най-напред се дължи отговор на въпроса, дали е
реализирано правото на подсъдимия на справедлив процес.
Настоящият съдебен състав разгледа задълбочено искането на защитата
обжалваната присъда да бъде отменена, като постановена от незаконен
състав. Още при насрочване на делото, адв.Б. е ангажирал вниманието на съда
с множество молби и искания. Поради несъгласие с някой от указанията
дадени от председателя на състава, адв.Б. е подал сигнал до АС при АК-
Габрово с копие до председателя на РС-Габрово. В сигнала се излагат доводи
за проявено неуважение от страна на съда към защитника. На основание на
този сигнал адв.Б. е поискал съдия С. да се отведе от разглеждане на делото,
като предубеден и заинтересован от изхода на делото. С мотивирани
определения съдът е отказал да се отведе от разглеждане на делото.
Въззивният съд анализирайки писмените доказателства и протоколите
от проведените заседание от РС-Габрово, намира, че не са налице данни за
предубеденост или заинтересованост на съдията от изхода на делото. Същият
е проявил търпение и професионализъм, обърнал е внимание на всяко едно от
исканията на подсъдимия и неговите защитници, ангажирал е множество
допълнителни доказателства за изясняване на делото от фактическа страна и
изготвил един обоснован и мотивиран съдебен акт.
В Конституцията на РБ и в КПЧОС е разписан като основен принцип в
правораздаването правото на всеки гражданин на справедливо гледане на
делото от безпристрастен съд при наличие на наказателно обвинение,
гарантирано с разпоредбите на чл.29, чл.30, чл.47 и чл.53 от НПК. Константна
е практиката на националните ни съдилища и тази на ЕСПЧ за приложимите
критерии/тестове по тяхното спазване. В редица решения (Падовани срещу
Италия, 1993 г., Пиерсак срещу Белгия, 1982 г., Хаушилд срещу Дания, 1989
г., Киприану срещу Кипър, 2005 г. и др.) на ЕСПЧ е отбелязана
първостепенната важност за всяко едно демократично общество, съдилищата
да внушават доверие най-вече у обвинения, като се припомня
разграничението между субективния подход, който цели да установи личното
убеждение или интерес на даден съдия по конкретното дело и обективния,
който определя дали той е дал гаранции, така че да бъде изключено всяко
основателно съмнение в това отношение. И докато при прилагане на
субективния тест личната безпристрастност трябва да се предполага до
доказване на противното и е трудно да се изведе нарушение на чл.6 от
КПЧОС за субективна предубеденост, този съд в повечето случаи се е
насочвал в изследването си към обективния подход.
В настоящия случай съдът в мотивите си при произнасянето по искането за
отвод е изложил съображения, като е отрекъл съдията докладчик с
7
постановените от него актове да е предизвикал съмнение за предубеденост
или заинтересованост от изхода на делото.
Отводът на съдия не е самоцелно процесуално действие. Същото има
смисъл само ако са налице убедителни доказателства пораждащи съмнение в
безпристрастността на съдията. Отказа на съда да допусне доказателства,
отхвърлянето на искания на защитата, както и всички действия по
ръководство на съдебното заседание следва да бъдат обсъдени при въззивната
проверка на съдебния акт и сами по себе си не са предпоставка за горните
съмнения. Това ,че адв.Б. е депозирал сигнал срещу съдията докладчик по
никой начин не води автоматично до основателност на искания в последствие
отвод на съдията. В противен случай биха се създали предпоставки за това
страните да избират съдията, който желаят да им разгледа делото, като
атакуват останалите съдии със сигнали и доноси.
По изложените съображения, въззивният съд приема, че не са били
налице законовите предпоставки за отвеждане на съдия С. от разглеждане на
делото и съдебния акт не е постановен от незаконен състав.
Въззивният съд намира, че по делото е доказано по безспорен и
положителен начин ,че подсъдимият И., както от обективна така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението чл.354б, ал.4 във
вр. с ал.3 от НК, като на 23.07.2019 г. около 02.20 часа през нощта по бул.
„***” в гр. Габрово, при условията на повторност, управлявал лек автомобил
марка „***” с рег. № *** след употреба на наркотичните вещества канабис и
амфетамин.
Видно от представената справка за съдимост, С.И. с присъда
№125/27.02.2018г. на РС-Габрово, постановена по НОХД № 235/2018г.,
влязла в сила на 15.03.2018г. е признат за виновен, че на 13.02.2018г. в 3.11
часа през нощта е управлявал в гр.Габрово МПС след употреба на
наркотични вещества- канабис, кокаин и безодиазепин, установени по
надлежния ред с техническо средство, като за извършеното престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК му е наложено наказание от четири месеца лишаване от
свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок
от три години.безспорно, инкриминираното деяние е осъществено при
условията на повторност.
От обективна страна деянието е установено след тестване с тест „Drager
Drug Test 5000” с инв. № *** на подсъдимия И., като техническото средство
отчело наличието на канабис и амфетамин, както и с химическо изследване на
иззетата от подсъдимия кръв и урина.И при двата метода за установяване на
употребата на наркотични вещества въззивният съд намира, че са спазени
всички законови изисквания. В хода на процеса, защитата въвежда редица
доводи за нарушение на изискванията на Наредба №1/2017г. при изземането
на кръвната проба и при нейното изследване. Решаващият съд подробно е
проследил хронологията на това изследване и е достигнал до единствения
правилен и категоричен извод, че не е налице нарушения на разпоредбите на
8
горната наредба. Изключително подробен е разпита на вещите лица изготвили
физикохимическата експертиза – Г. и И.. Експертите допълват заключението
си отговаряйки на всички въпроси, който са в тяхната компетентност.
Вещите лица потвърждават, че биологичните проби се съхраняват при тях
във ВМА според изискванията на Наредба №1/2017г.
Не на последно място е и факта ,че подсъдимия непосредствено след
задържането му е признал пред полицейските служители ,че е употребявал
наркотични вещества. Същото е заявил и пред д-р В., която беше разпитана и
като свидетел по делото. Доктор В. е снела подробна анамнеза от подсъдимия
преди да вземе от него биологични проби за изследване и е попълнила
изискващия се формуляр представляващ „Протокол за медицинско
изследване на биологични проби за употреба на алкохол и /или наркотични
вещества и техните аналози“ / стр.99 от ДП/. В него вписала съобщеното и от
подсъдимия, че е употребил амфетамин от 0,1-0,2 грама и марихуана 4-5
грама на 20.07.2019г. в 23 часа.
Въззивният съд намира за безспорно установено, че деянието е
осъществено от подсъдимия и от субективна страна. Въпреки ,че за това
престъпление законодателят неизисква дееца да е бил повлиян от
наркотичното вещество или съдържанието му в организма да е в определена
норма, а е достатъчно единствено да бъде установено наличие на такова съдът
счита за нужно да обсъди доказателствата събрани в тази насока. На първо
място подсъдимият неотрича, че е употребявал наркотични вещества два дена
преди инкриминираното деяние, като споделя, че е имал зависимост от такива
и след деянието се е наложило да се лекува. Вещите лица изготвили
физикохимическата експертиза сочат, че по литературни данни за лица с
еднократен прием и без развита зависимост се установява наличие на
наркотични вещества в кръвта средно до 24 часа след приема на такива. В
конкретния случай, подсъдимият към момента на инкриминираното деяние е
бил с развита зависимост и експертите счита, че е възможно приема на
наркотични вещества да е в посочения от него период. Още повече, че пред
съда И. признава ,че и при предходно престъпно деяние свързано с употреба
на наркотични вещества и управление на МПС отново при теста е отчетено
наличия на наркотични вещества в организма му при употреба на такива в
предходните дни. Нещо повече, при извършено изследване на кръвта на
подсъдимия вещите лица са установили концентрация на наркотични
вещества в кръвта 161 нанограма /мл., което е от 6-8 пъти по-голямо
количество от минималната концентрация, която се цитира по литературни
данни за лице без зависимост към дадено химическо вещество.
Въззивният съд счита, че подсъдимият към момента на
инкриминираното деяние е бил със съзнанието ,че е зависим от наркотични
вещества, че е употребил такива преди два дена и е възможно това да се
установи при изследване и въпреки това, съзнавайки обществената опасност
на деянието си е управлявал МПС.В подкрепа на този извод е и факта, че
забелязвайки полицейския автомобил, внезапно е отклонил посоката си на
9
движение и е влязъл в междублоковото пространство, за предотврати
проверка. Полицейските служители описват подсъдимия, като силно
притеснен от проверката.
За извършеното от подсъдимия презстъпление по чл.343б, ал.4 от НК
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до пет
години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Решаващият съд е
наложил наказание на И. от една година и четири месеца лишаване от свобода
и глоба в размер на 600.00 лева при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Като такива РС-Габрово правилно е отчел младата възраст на
подсъдимия, полагането на грижи за малолетното дете на приятелката му и
добрите характеристични данни. Въззивният съд счита, че не е налице
приетото от РС-Габрово смекчаващо вината обстоятелство-затруднено
материално положение. Същото не е налично, тъй като видно от декларацията
за семейно и имотно състояние на И. същия получава ежемесечно трудово
възнаграждение в размер трикратно по-висок от минималната работна
заплата за страната и освен това е неотносимо към конкретното деяние. Като
смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете, че подсъдимия е
отличен работник, високо ценен, като такъв от ръководство на дружеството в
което работи, което говори за изключително добри данни за личността му на
човек, който се издържа с обществено полезен труд. Като смекчаващо вината
обстоятелство следва да се отчете и стремежа на подсъдимия да се справи с
наркотичната зависимост, чрез доброволно лечение. Като отегчаващи вината
обстоятелства РС-Габрово е отчел това, че подсъдимия е приел два вида
наркотични вещества и то в значително количество. Като отегчаващи вината
обстоятелства следва да се отчете завишената степен на обществена опасност
на подсъдимия, който в изпитателния срок на наложено му наказание
лишаване от свобода за управление на МПС след употреба на наркотични
вещества е осъществил същото деяние, което сочи, че наложеното му
наказание не е постигнало целите на личната превенция.
Въззивният съд счита, че РС-Габрово правилно и законосъобразно е
определил наложеното на подсъдимия наказания за това престъпление, както
и наказанието лишаване от право да управлява МПС, като счита ,че така
наложените наказания ще постигнат целите на генералната и лична
превенция.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото е доказано по
безспорен и положителен начин ,че подсъдимият И., както от обективна така
и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.354а,
ал.3 пр.второ, т.1 от НК, като на 23.07.2019 г. в гр. Габрово, без надлежно
разрешително, изискуемо се по ЗКНВП, държал в себе си и в лек автомобил
марка „***” с рег. № *** следните високорискови наркотични вещества –
амфетамин с нетно тегло 0,44 грама, със съдържание на активен компонент
19,7 % тегл. на стойност 13,20 лева и канабис с нетно тегло 0,90 грама, със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол
13,6 % тегл. на стойност 5,40 лева - престъпление по чл. 354а, ал.3, предл.
10
второ, т.1 от НК.
От показанията на полицейските служители спрели за проверка
подсъдимия, на пътуващата с него свидетелка Ц.М. и от показанията на
поемните лица безспорно се установява ,че в автомобила си на
инкриминираната дата подсъдимия е държал два броя наркотични вещества.
Амфетамина съхранявал в портфейла си, а останалия наркотик в жабката на
автомобила. Безспорно се установява ,че подсъдимият И. доброволно показал
на полицейските служители наличния в портфейла му амфетамин и
марихуаната в автомобила. По отношение на изготвения протокол за оглед,
който по своята същност представлява протокол за претърсване и изземване,
съдът е изложил мотиви при обсъждане на събраните доказателства.
Безспорно, подсъдимият е осъществил деянието и от субективна страна.
Същият неотрича ,че наркотиците са негови и ,че употребява именно
амфетамин и марихуана.
За извършеното от подсъдимия престъпление законодателят е предвидил
наказание от една до шест години лишаване от свобода и глоба в размер от
две до десет хиляди лева.
Първоинстанционният съд е приел , че са налице изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, като минималното количество наркотични
вещества и ниската им пазарна стойност съчетани с многобройни смекчаващи
вината обстоятелства при които и най-лекото предвидено в закона наказание
би се явило несъразмерно тежко за извършеното престъпление и е определил
наказание под законовия минимум в размер на шест месеца лишаване от
свобода.Не е наложил и глоба съобразявайки разпоредбата на чл.55, ал.3 от
НК.
Настоящият съдебен състав намира,че не са налице законовите
предпоставки, за преквалифициране на деянието на подсъдимия, като
маловажен случай. Не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които да
определят деянието, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. С.И. не
се отличава с ниска степен на обществена опасност, същият системно
употребява наркотични вещества и има трайно установени криминални
навици свързани с управление на МПС след употреба на наркотични
вещества.
Въззивният съд намира, че е приложен правилно материалния закон
при налагане на подсъдимия И. на наказание от шест месеца лишаване от
свобода за извършеното от него престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1,
пр.първо от НК при приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК.Правилни са
изводите на решаващия съд ,че количеството наркотично вещество и
стойността на инкриминирания амфетамин и канабис определят наличието на
изключителни смекчаващи вината обстоятелства при които и най-лекото
предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко.Тези
смекчаващи вината обстоятелства и младата възраст на подсъдимия от своя
11
страна са мотивирали РС-Габрово да прояви снизходителност и да не налага
на И. предвиденото в закона наказание –глоба.
Въззивният съд намира, че РС-Габрово правилно е приложил
материалния закон, като е определил едно общо наказание за изтърпяване от
една година и четири месеца лишаване от свобода при, което да се изтърпи
при първоначален общ режим. Към наказанието правилно е присъединено и
наказанието глоба в размер на 6000 лева и лишаването от право И. да
управлява МПС за срок от две години. Не са налице законовите предпоставки
за приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Решаващият съд е съобразил, че деянията по настоящото дело са
извършени в изпитателния срок на Присъда №125/2018г. постановена по
НОХД № 235/2018г. на РС-Габрово и е привел същата на основание чл.68,
ал.1 от НК, като е постановил наказанието от четири месеца лишаване от
свобода да се изтърпи от подсъдимия при първоначален общ режим.
При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314
от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.
На основание изложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 260020/12.03.2021г. постановена по
НОХД № 186/2020г., като правилна и законосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12