Р Е
Ш Е Н
И Е № 259
гр.Кюстендил, 10.12.2018год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 419 по описа за 2018год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Д.Л.Т. ***
и съдебен адрес:***, е подал жалба
срещу Заповед № 18-5310-000182 от 11.05.2018г., издадена от началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил, с
която му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му на осн.чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, за
нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Релевирани са всички основания за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по чл.146 от АПК. Прави се
искане за отмяна на издадената заповед и за присъждане на разноски.
Ответникът
- началникът на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил, не изразява
становище по жалбата.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Атакуваният
административен акт е издаден на посоченото в него законово основание и въз
основа на съставен Акт № Д861560/11.05.2018г. за установяване на административно нарушение,
респ. при изложените в същия фактически обстоятелства, за това, че на 11.05.2018г.,
около 10,40 часа, при км 318+530 на ПП1, Е79 в посока гр.София, жалбоподателят
управлява МПС - лек автомобил „БМВ-335“ с рег. №, като водачът отказва да бъде
проверен с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни
аналози и не изпълнява предписание, отказвайки да даде проба, за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, а съставеният за констатиране на
същото акт е връчен лично на нарушителя. Към административната преписка е приложен
талон за медицинско изследване № 0017042, който водачът е отказал да получи и в
който съставителят е отбелязал отказа на водача за извършване на проба с
тест и за предоставяне на кръв за
медицинско изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Въз
основа на обстоятелствата отразени в съдържанието на АУАН № Д861560/11.05.2018г.,
началникът на група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил
издава оспорената заповед № 18-5310-000182 от
11.05.2018г., с която приема, че жалбоподателят при управление на МПС е извършил нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, изразяващо се в
отказ да бъде проверен с тест за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил
предписание, отказвайки да даде проба, за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, поради което му е наложена принудителна административна
мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността”, но не повече от 18 месеца, на осн.чл.171, т.1, б.”б”
от ЗДвП вр. с чл.22 ЗАНН.
Заповедта
е връчена лично на санкционираното лице на 16.08.2018год., а жалбата е подадена
на 28.08.2018г.
В
съдебното производство, освен посочените писмени доказателства, са представени Заповед № 277з-1046/ 30.06.2017г. на директора на ОД на
МВР – Кюстендил за упълномощаване на
длъжностни лица от структурни звена на
ОДМВР, вкл. на началниците на групи в сектор ”Пътна полиция”, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по
ЗДвП, както и копие от свидетелство за регистрация на процесното МПС, част І.
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП от адресата на наложената ПАМ, чийто права и
интереси се засягат пряко от оспорения
административен акт. Същата е редовна,
като изпълнява изискванията на чл.150 и
чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е валиден административен
акт, издаден при спазване на установената форма и на административнопроизводствените
правила, в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на специалния закон.
Обратно на поддържаното от
жалбоподателя, по отношение
компетентността на органа следва да се констатира, че са налице
изискванията за материална компетентност на началник група
в Сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР - Кюстендил, видно от заповед № 277з-1046/ 30.06.2017г. на директора на ОД на МВР – Кюстендил -
последната, издадена въз основа на упълномощаване със заповед рег. № 8121з-48/16.01.2015г.
на министъра на вътрешните работи.
От
процесуална страна, следва да се констатира, че са изложени фактическите и
правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Материално компетентният
административен орган е издал атакувания индивидуален административен акт на осн.чл.171, ал.1, б.”б” от ЗДвП и съобразно обстоятелствата отразени в
съставения АУАН, като ги е възпроизвел в изложените мотиви. В жалбата се прави
възражение за липса на мотиви, което съдът счита за неоснователно. Конкретно и
ясно е описано нарушението на правилата за движение по пътищата по чл.174,
ал.3, предл.2 от ЗДвП, извършено от водача на автомобила, което представлява
фактическото основание, прието като материалноправна предпоставка за налагане
на принудителната административна мярка. Липсват процесуални пречки за инкорпориране като елемент
от съдържанието на административния акт на друг акт, констативен по природа,
който в случая е съставен в хода на образувано административнонаказателно производство.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспореният административен акт е и
материалноправно законосъобразен.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, установи
че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед,
т.е. осъществен е фактическия състав за
прилагане на принудителната административна мярка, визиран в разпоредбата на
чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Съобразно предвижданията на цитираната правна
норма, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС се налага на
водач, който управлява МПС и отказва
да бъда проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на
алкохол или на наркотични вещества или техни аналози. Срокът на мярката при тази хипотеза е до решаване на въпроса за отговорността на
водача, но за не повече от 18 месеца. Конкретното
нарушение в случая е на нормата на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП - отказ
на водача на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба
на наркотични вещества или техни аналози и отказ да даде проба за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
При
тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на принудителната административна мярка, е установено по надлежния ред
нарушение от посочения вид. Безспорно е в случая, че последното е констатирано
със съставения АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното, поради което на оспорващия
принадлежи доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка,
различна от визираната в акта. В случая такива доказателства не са представени,
като жалбоподателят се е ограничил единствено до голословно оспорване на
описаните факти. Следователно, извършването на процесното нарушение е
установено по безспорен и категоричен начин, поради което е налице фактическото
основание за издаване на заповедта и законосъобразно спрямо оспорващия е наложена принудителната административна
мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.
Предвид изложеното, издадената
заповед се явява законосъобразен административен акт, а оспорването като
неоснователно - подлежи на отхвърляне.
Водим от
горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на Д.Л.Т., ЕГН
**********,*** и съдебен адрес:***, срещу
Заповед № 18-5310-000182 от
11.05.2018г., издадена от
началник група в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Кюстендил, с която му е наложена принудителна
административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността му на осн.чл.171, т.1,
б.”б” от ЗДвП, за нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: