Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІV
касационен състав, в публичното заседание на пети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Деница Кръстева
в присъствието на прокурор Владислав Томов
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КНАД
№2108/2020 г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на жалба на Регионалана дирекция
„Автомобилна администрация – Варна (РДАА) към Изпълнителна Агенция „Автомобилна
администрация“ с адрес – гр. Варна, ул. „Тролейна“ №48, ет.4, срещу Решение №1148/31.07.2020 г. по НАХД № 1959/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, 15 наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №23-0000391/18.07.2019 г., издадено от
Началника на Областен отдел РДАА – гр. Варна, с
което на „Терра транс“ ЕООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. за
нарушение по чл.91в т.2 от ЗАвтП на осн.
чл.104 ал.7 от ЗАвтП.
Касаторът твърди, че решението е
незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка и
решението е постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита за неправилен извода на въззивния
съд, че е налице неяснота относно факта за какво точно изпълнително деяние е
предприето административнонаказателното преследване, като пояснява, че се касае
за непредставяне, а не за не съхраняване на данните. В тази връзка излага
обширни доводи относно правилността на наложеното административно наказание.
Твърди, че всяко едно бездействие от
страна на превозвача следва да се тълкува като отказ от представяне на
регистрационните документи, като явно счита, че не е нужно този отказ да бъде
заявен ясно от представител на превозвача. Цитира пректика на административен
съд – Варна. Отправя към касационната инстанция е искане за отмяна на обжалваното
решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответната страна е представила отговор на касационната жалба от 08.09.2020
г. оспорва жалбата, като изразява доводи за правилност и законосъобразност на
съдебното решение. Твърди, че изпълнителното деяние
за извършеното нарушение описано в чл.104, ал.7 от ЗАвтП е да бъде отказано
представянето на тахографските листа (разпечатки и т.н.), а в случая такъв
отказ няма, като административнонаказващия орган е описал като изпълнително
деяние в НП непредставянето им за проверка. Намира, че жалбата е неоснователна,
а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли
същата да се отхвърли. Счита, че ВРС е постановил законосъобразно и правилно
решение, като не са налице основания за неговата отмяна.
Съдът
като разгледа по отделно
и в съвкупност наведените в касационната жалба основания,
намира за установено следното:
Производството
пред Районен съд Варна е образувано по жалбата на „Терра транс“ ЕООД, ***** със
седалище и адрес на управление с. Болярци, област Варна, склад за зърнени
храни, със съдебен адрес *** срещу НП №23-0000391/18.07.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 5 000 лева, на основание чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните
превози (ЗАП) за извършено нарушение по чл. 91в, т. 2 от същия закон затова, че
на 16.05.2019 г. не е предоставило изисканите му с подпокана с изх.№ 14.00-10-234/3/23.04.2019
г. тахографски листи, използвани в аналогов тахограф марка „VDO Kienzle“, тип 1318.27, №2276181, монтиран във
товарен автомобил марка „Мерцедек“, кат. №2, рег. №В7257РМ, предназначен за
извършване на международен обществен превоз на товари.
В решението
си въззивният съд е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените от закона срокове и при спазване на процесуалните правила, като
съдържат и реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е, че фактическата
обстановка е била правилно установена от органа, като същата се установява от
събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел. Счел е обаче, че АНО е не приложил правилно материалния закон и е ангажирал
административнонаказателната отговорност на дружеството за административно нарушение, което не е било
безспорно установено. Въззивният съд е посочил, че административното наказание
не следва да се налага единствено, защото е било прието, че има някакво нарушение,
което е счел за недоказано, а следва да
се наложи за конкретно нарушение установено по безспорен и несъмнен начин. Изложил е мотиви,
че санкционната норма на чл.104, ал.7 от
ЗАвтП предвижда налагане на административно наказание на превозвач, който „не
съхранява“ тахографските листа за период от 365 дни или „откаже“ да ги
предостави за проверка на контролните органи, но в конкретния случай намира, че
в НП е посочено единствено, че превозвачът „не е предоставил“ на контролните
органи за проверка на всички тахографски листи за процесното МПС, оборудвано с
аналогов тахограф, изискани с процесната покана, а факти дали се съхраняват
тахографските листи и дали има отказ тази информация да се предостави в АУАН и
НП липсват. Въззивният съд е приел, че не става ясно, в процесния случай, дали
изобщо тахографски листи са били изготвени, респективно имало ли е обективна
възможност те да бъдат представени, тъй като задължението за използване на
тахографски листи при извършване на превоз е за водача, а освен това
задължението на превозвача да организира правилното използване на аналоговите
тахографи и тахографските листи е съвсем различно от това, което съобразно
санкционната норма би следвало да се приеме, че не е изпълнено. Непредставянето
на тахографски листи според въззивния съд не води до категоричния извод, че има
отказ.
Обжалваното решение настоящата инстанция намира за неправилно.
Не се споделят изводите на въззивния съд относно наличието на неправилно
приложение на материалния закон при издаване на процесното наказателно
постановление.
Нормата на чл.91в т.2 предл.2
от ЗАвтП съдържа задължение за превозвачите
да предоставят за проверка
от контролните органи информацията от тахографа на водача. В разпоредбата на
чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвПр е формулирано задължение за превозвачите, ръководителите
на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да съхраняват
най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от
контролните органи: т.2. - информацията
извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача. В настоящия
случай, от страна на санкционираното лице, в качеството му на превозвач, не са
представени тахографски листи касаещи процесното МПС, поради което е налице
от обективна страна вмененото на
дружеството административно нарушение. Съдът намира, че изпълнителното деяние - непредоставяне на тахографски
листи, което изписано в НП покрива
състава от разпоредбата на чл.104 ал.7 от ЗАвтП, поради което и правото на
защита на санкционираното дружество не е накърнено. Причина за това е, че като
последствие непредоставянето на информация се приравнява на отказ от
представяне на информация. Жалбоподателят е запознат с фактите с предявяване на
акта за установяване на административно нарушение и се е защитавал срещу тях,
както в хода на административнонаказателното производство, така и в хода на
съдебното такова. До даване ход на устните състезания санкционираното дружество
не е представило тахографски лист за изминатите с автомобила километри нито е
посочило причина за непредставянето им. Отговорността по чл.104, ал.7 от ЗАвПр
е обективна и безвиновна и при наличието на останалите елементи на нарушението,
следва да се понесе от субекта, посочен в нея.
Предвид установеното неизпълнение на задължението за
предоставяне на изисканата информация, налице е съставомерно деяние, за което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното
лице.
По изложените съображения обжалваното решение следва
да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди
наказателното постановление.
Водим от горното и на осн. чл. 221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, четвърти касационен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №1148/31.07.2020 г. по НАХД № 1959/2020 г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0000391/18.07.2019 г.
издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна,
с което за извършено нарушение на чл.91в, т.2, пр.2 от Закона за автомобилните
превози и на основание чл.104, ал.7 от Закона за автомобилните превози, на „Терра
транс“ ЕООД, ***** със седалище и адрес на управление с. Болярци, област Варна е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
` 2.