№ 1312
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Златина Рубиева
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000501314 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.№ 30199/30.03.2023 г. на ответника в първоинстанционното
производство ЗД „БУЛ ИНС“ АД, който обжалва Решение № 1039/02.03.2023
г., постановено по гр.д. № 12866/2022 г. по описа на СГС, І-30 състав в
частта, с която искът на А. Н. Н. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ е уважен за сумата от 25 000 лв., представляваща
разликата над сумата от 10000 лв. до присъдената сума от 35 000 лв., ведно
със законната лихва от 31.08.2021 г.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (чрез
куриер на 29.03.2023 г.), чрез юрисконсулт Ц. Д. с пълномощно приложено
към жалбата. Внесена е дължимата държавна такса.
С оглед на горното въззивната жалба е редовна.
Въззивникът поддържа неправилност на решението в обжалваната му
част. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните
по делото доказателства и е уважил иска на ищеца в силно завишен размер,
предвид травмите и периода на възстановяване. Твърди, че няма данни за
психологическа травма, тъй като ищецът не е посещавал невролог, психолог
1
или психиатър, не са му предписвани някакви медикаменти в тази насока.
Поддържа възражението си за принос от страна на ищцата, което е прието от
първоинстанционния съд за изцяло неоснователно. Твърди, че ищецът преди
да излезе от автомобила, не се е съобразил с другите участници в движението,
стоял е отстрани на автомобила и се е опитвал да пресече на опасно и
нерегламентирано за целта място, като не е положил необходимата грижа за
себеопазването си, нещо повече-сам се е поставил в опасност. Поддържа, че
съдът е присъдил завишен размер на обезщетението, като счита че сумата от
10 000 лв. е справедлив размер на застрахователното обезщетение.
Моли съда да отмени решението за сумата над 10 000 лв. и да постанови
ново, с което да отхвърли иска над този размер като неоснователен и
недоказан. Претендира разноските. При условията на евентуалност заявява
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата
страна.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК, въззиваемият ищец
депозира отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител
адвокат Д. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно
приложено на л.9 от делото на СРС, пред който съд първоначално е започнало
делото.
Оспорва въззивната жалба по подробни съображения изложени в
отговора и моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението в
обжалваната му част. Претендира адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
С оглед на така очертания предмет на въззивното производство
решението и в частта, с която искът на ищеца за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди е уважен за сумата от 10 000 лв., както и в частта, с
която искът за имуществени вреди в размер на сумата от 340 лв., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от 31.08.2021 г., както и в
частта, с която искът на ищеца за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над сумата от 35 000 лв. до сумата от 45 000 лв., ведно с дължимата
законна лихва от 31.08.2021 г., е влязло в сила на 31.03.2023 г., като
необжалвано.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован не изпраща
представител. Поддържа становището си, изразено в писмена молба
2
депозирана преди датата на откритото съдебно заседание.
В съдебно заседание, въззиваемият чрез своя процесуален представител
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без
уважение и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му
част. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от А. Н. Н. против
ЗД „ БУЛ ИНС“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдената сума от 35 000 лв. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и за имуществени вреди за сумата от 340 лв., ведно със
законната лихва от 31.08.2021 г., между страните със сила на пресъдено са
установени правопораждащите факти на спорното субективно материално
право, както следва:
На 05.05.2021 г., л.а.м. «БМВ Х 3» с рег.№ ******** с валидна
задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответното
дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/02/120001758051,
валидна от 26.06.2020 г. до 25.06.2021 г., управляван от свидетеля Я. К. Я. със
скорост от порядъка на около 70 км/ч, се движи по Републикански път І-8, с
посока от гр. Хасково за гр. Харманли и в района на км 317+320, виждайки
спрял пред него автомобил, водачът предприема маневра за отклонение в
дясно, в следствие на което преминава през банкета/крайпътната канавка,
където реализира пътно транспортно произшествие с ищеца А. Н. Н., слезнал
от превозното средство, в което пътувал с цел да пресече пътното платно и да
помогне на кола, намираща се извън пътното платно.
3
Причина за настъпване на произшествието са субективните действия на
водача на л.а.м. «БМВ Х 3» с рег.№ ********, който е управлявал автомобила
със скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на
опасната зона, което е довело до извършване на неправилната маневра
отклонение в дясно, при която е реализирал ПТП с намиращия се в дясно от
платното за движение пешеходец А. Н. Н..
Непосредствено след произшествието, ищецът е прегледан в спешното
отделение на МБАЛ-Хасково АД. От неоспореното от страните заключение
на СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от процесното ПТП,
ищецът е получил травма на левия долен крайник, изразяваща се в:
1. разкъсно-контузна рана на лявото коляно по предно-страничната
повърхност, с изразен оток и кръвонасядане на околните тъкани, ограничен
обем на движения на левия долен крайник в областта на коленната става,
поради изразен болков синдром, разкъсване на задния рог на вътрешния
менискус, възпаление на латерален колатерален лигамент, хондропатия на
коленната капачка, възпаление на залавното място на четириглавия бедрен
мускул, възпаление на залавното място на коленния капачен лигамен,
възпаление на бурсите на задната мускулна група на коляното,
2.разкъсно-контузна рана по предно вътрешната повърхност на лявата
подбедрица в горната й трета, с оток и кръвонасядане на околните меки
тъкани,
3.повърхностна разкъсно-контузна рана по предно вътрешната
повърхност на дясната подбедрица, с оток и кръвонасядане на околните меки
тъкани.
Вещото лице установява, че травмата на лявата колянна става е
причинила на ищеца трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник за период по-голям от 30 дни. Последствията от тази травма са
обездвижване на левия крак в областта на коляното за дълъг период от време,
свързано с продължителната болка, както и неясна прогноза за пълното
излекуване. Разкъсно-контузните рани и мекотъканните промени на левия
долен крайник, са причинили на ищеца временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, за всяко едно от уврежданията. Последствията от тези
травми са болка в периода на възстановяване и остатъчни белези с доживотен
характер.
4
Травмата на ставата на лявото коляно е свързана със силна болка,
особено в първите 10-15 дни, която се е засилвала при движение, затихваща
постепенно в рамките на пълния възстановителен период от 2,5-3 месеца.
Раните причиняват средна по сила болка, по-значима в първите 3-5 дни,
постепенно стихваща в рамките на възстановителния период от 10-14 дни.
Две от раните са били дълбоки и се е наложило хирургично лечение чрез
зашиване. Вещото лице дава заключение, че се касае за първична травма на
лявото коляно - мекотъканни увреждания и дълбоки увреждания на колянната
става, налице е сериозна травма на цялата анатомична област. В първите 1,5-2
месеца е било необходимо обездвижване в колянната става посредством
ортеза. Вещото лице установява, че характерен ход на този вид травми, е
постепенно дегенеративно изменение на ставните повърхности и съответно
влошаване на движенията в бъдеще.
По време на разпита си в съдебно заседание, проведено на 21.06.2022 г.
пред Софийски районен съд, вещото лице д-р Н. е посочил, че структурата на
менискуса е такава, че увреждането й дори след оперативно лечение,
предполага нарушение във функцията за цял живот. Тези структури не се
възстановяват. В конкретния случай при ищеца се касае за една сериозна
травма на коляното, която предполага постоянна болка при ходене, стъпване
и тази болка не може да бъде избегната без специализирано лечение, но дори
и проведеното от ищеца лечение не е успяло да притъпи и намали степента на
болката. Ищецът освен скъсан менискус има и множество съпътстващи
увреждания на цялата ставна повърхност на коляното, което предполага
продължаваща хронична болка и ще продължи до края на живота.
Единственото решение е колянното протезиране. При ищеца е установена и
продължителна дисфункция на лявото коляно, включително с проектиране на
болката и надолу към подбедрицата с увреждане и засягане на всички ставни
естествени функции, особено при клякане и ставане.
Пред първоинстанционния съд са събрани показанията на свидетелката
Л. В. Д. - майка на ищеца за установяване на търпените от него
неимуществени вреди. Свидетелката сочи, че след произшествието тя и
нейната сестра взели ищеца у дома си да се грижат за него. Ищецът не можел
да излиза навън, имал една патерица и не можел да си обува панталоните.
Имал нужда от помощ за пране, готвене и тази необходимост продължила
около един месец. Две седмици ищецът не се къпал от страх да не получи
5
инфекция, поради което го обтривали с кърпи с оцет. После започнал да ходи
лека по-лека, но било много трудно особено по стълбите. Има случай като
седи по-дълго време и се изправи, да не може да ходи. Патерица ищецът
ползвал около 3,4 седмици. Приемал лекарства за болките най-редовно.
Свидетелката установява, че споменът за произшествието все още е силен, но
ищецът не обича да говори за него, изнервен е. Преди инцидента той тичал,
карал ски, сега това вече не може да прави, ежедневието му се променило.
При промяна във времето изпитва болки, не може вече да носи къси
панталони, защото казва че като задуха, го заболява и крака.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от
35 000 лева, която е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания
от вредите, причинени от процесното ПТП. При определяне на този размер в
съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, първоинстанционният съд е съобразил броя и
вида на претърпените травматични увреждания; вида и сериозността на
травмата на левия долен крайник, силата и интензивността на болките и
страданията, продължили през целия възстановителен период от 2,5-3 месеца,
необходимостта от ползване на помощни средства за придвижване –патерица,
по време на възстановителния период; настъпилото към момента физическо
възстановяване на засегнатия крайник, но и установените от СМЕ оточност и
болезненост на коленната става, ограничена флексия и затруднения при
клякане и изкачване на стълби; възрастта на ищеца – 49 г. към датата на ПТП
– активна и трудоспособна възраст, в която накуцваща походка и ограничения
в движението на долния крайник в областта на колянната става поради
изразен болков синдром със сигурност водят до промяна в начина и
качеството на живот; неотработената емоционална травма, установяваща се
от свидетелските показания; неясната прогноза за пълно излекуване и по-
скоро прогнозата за влошаване на състоянието на ищеца, поради
дегенеративното изменение на ставните повърхности, характерно за този вид
травми, както и социално[1]икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент. Първоинстанционният съд е
приел за неоснователно възражението за принос от страна на ищеца, тъй като
последният се е намирал извън платното за движение в момента на удара,
поради което поведението му по никакъв начин не е довело до настъпване на
6
ПТП.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна - ответникът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 31.05.2021 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество. Претенцията е предявена по пощата чрез известие за
доставяне № PS1000046G8M2, получено от ответното дружество на
31.05.2021 г. (л. 23 от делото на СРС) като в законоустановения тримесечен
срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 31.08.2021 г., ответникът не е
определил и не е изплатил застрахователно обезщетение. Искът е предявен
пред първоинстанционния Софийски районен съд на 29.10.2021 г. (пощенско
клеймо) т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок, поради
което се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
7
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел
и първоинстанционния съд.
Както бе посочено по-горе спорът в настоящото въззивно производство
между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди.
По възраженията, въведени от въззивника-ответник с въззивната му
жалба. Същите са неоснователни.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е
определил справедлив размер на обезщетение на ищеца за претърпените от
него неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
8
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените
физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични
заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще
нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на
лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за
възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за
бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от
уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване
на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на
пострадалия към момента на увреждането и установените предходни
заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на
работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без
чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице
и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на
живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически
страдания, социално-икономическите условия в страната, съдебната практика
при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото е установено, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие
ищецът на 48 години към датата на произшествието е получил сериозна
травма на коляното, описано подробно по-горе в настоящите мотиви, която
предполага постоянна болка при ходене, стъпване и тази болка не може да
бъде избегната без специализирано лечение, но дори и проведеното от ищеца
лечение не е успяло да притъпи и намали степента на болката. Ищецът освен
скъсан менискус има и множество съпътстващи увреждания на цялата ставна
повърхност на коляното, което предполага продължаваща хронична болка и
ще продължи до края на живота. Увреждането при ищеца е такова, че
предполага нарушение във функцията за цял живот. Единственото решение е
колянното протезиране. При ищеца е установена и продължителна
дисфункция на лявото коляно, включително с проектиране на болката и
надолу към подбедрицата с увреждане и засягане на всички ставни естествени
функции, особено при клякане и ставане.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
9
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 35 000
лв., както е приел и първоинстанционния съд
Така определено, същото не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта. Същото е съобразено както с икономическата конюнктура
към 2021 г., израз на която са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492, т.1 от КЗ за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица).
Така определеното обезщетение е съобразено с изяснените в ППВС №
4/1968 г. и постоянната практика на ВКС критерии за справедливост и
установените по делото релевантни обстоятелства, имащи значение за
правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост.
Отчетени са характерът и тежестта на увреждането, проведеното на ищеца
консервативно лечение – обездвижване в колянната става посредством ортеза,
в първите 1,5-2 месеца и необходимостта от ограничаващ двигателен режим,
щадене на активните движения и избягване на повечето естествени движения
за коляното-тичане, клякане, нуждата от чужда помощ за този период за
задоволяване на обичайните битови потребности. Отчетена е и настъпилата
трайна промяна в живота на ищеца, изразяваща се в невъзможност да
спортува както преди инцидента, да кара ски, да тича.
Неоснователни са възраженията на ответника, че така определеното
обезщетение е завишено, тъй като ищецът се е възстановил за около два
месеца. В същност от разпита на вещото лице в проведеното на 21.06.2022 г.
открито съдебно заседание пред Софийски районен съд, пред който съд
първоначално е започнало производството, се установява, че с оглед
характера на увредата (скъсан менискус), функцията на структурата е
нарушена за цял живот и не може да се възстанови дори и при оперативно
лечение. При ищеца обаче освен скъсан менискус, са налице множество
увреждания на цялата ставна повърхност на коляното (разкъсване на роговете
10
с възпаление на всички връзки около ставата, увреждане на ставните
повърхности и на капачето на коляното, бурсити около здравата кухина),
което определя и много по-голяма тежест на травмата, която от своя страна
обуславя продължаваща до края на живота на ищеца хронична болка, въпреки
направените до момента медицински усилия за лечение на травмата.
Единственият начин за избягване на болката е операция -колянно
протезиране - махат се всички проблемни тъкани и се слагат метални
сглобки.
Следователно при определяне на размера на дължимото обезщетение
следва да се отчете и обстоятелството, че в същност при ищеца никога няма
да настъпи пълно възстановяване, т.е. пълно лечение на така получената
травма, трябва да се отчете неблагоприятната прогноза за в
бъдеще-постепенно дегенеративно изменение на ставните повърхности и
съответно влошаване на движенията, което е характерен ход на този вид
травма. Следва да се отчете и наличието на трайни остатъчни ограничения,
изразяващи се в продължителна дисфункция на лявото коляно, включително с
проектиране на болката и надолу към подбедрицата с увреждане и засягане на
всички ставни естествени функции, особено при клякане и ставане.
По отношение на възражението във въззивната жалба за неправилност
на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на въведеното от
ответника възражение за принос от страна на ищеца.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не
и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат,
като го обуславя в някаква степен.
С оглед на горното въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е приел за неоснователно това възражение на
ответника. С оглед установения по делото механизъм на настъпване на
произшествието, въззивният съд намира, че поведението на ищеца не се
намира в пряка причинно следствена връзка с настъпване на произшествието,
нито е допринесло за увеличаване на обема на търпените от него вреди.
Видно от заключението на САТЕ, мястото на удара е в дясно от
11
платното за движение в посоката на лек автомобил БМВ Х 3, т.е. видно и от
снимката, мястото на удара е извън платното за движение-на банкета. В
момента на удара, ищецът е стоял на банкета и не е бил предприел пресичане
на пътното платно.
Единствена причина за настъпване на произшествието е
незаконосъобразното поведение на водача на лек автомобил, който поради
нарушение на правилата за движение по пътищата и по-конкретно чл.20, ал.2
от ЗДвП, изразяващо се в управление на превозното средство с несъобразена
скорост, която е станала причина водачът да не е в състояние да спре, при
наличието на внезапно спрял пред него автомобил, за който е имал видимост,
което нарушение е довело до второ такова, предприемане на непозволена от
закона маневра за заобикаляне от дясно, която не е спасителна по своя
характер в конкретния случай. При възникване на опасност за движението,
водачът е длъжен да предприеме спиране и да продължи движението си
направо до окончателното спиране на управляваното от него превозно
средство, а не да предприема маневри, изменяйки неправомерно посоката си
на движение.
Както е прието в константната съдебна практика, маневрата за
спасяване, не е правно понятие, а фактическо такова, по същността си се
изразява в действия на водача по завиване наляво или надясно, които той
извършва, за да предотврати настъпването на съставомерните последици.
Понеже не е правно регламентирана и се предприема в опасната зона,
нейното успешно завършване зависи от възможностите на водача, от неговия
опит, знания, рефлекси, предвидливост. И именно поради това, че за водача
не съществува законно задължение да предприема спасителна маневра,
извършването на такава не може да го оневини, след като е съпроводена с
настъпването на общественоопасни последици. Следователно
предприемането на спасителна маневра остава на риска на водача, който носи
отговорност, щом като при нейно неуспешно завършване настъпи такъв
резултат. От доказателствата по делото безспорно се установява, че ако
застрахованият водач бе изпълнил задължението, което има по закон по
отношение режима на скоростта за предотвратяване на ПТП, без да
предприема спасителна маневра, то нямаше да настъпят телесни повреди за
намиращия на банкета ищец.
12
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ответника се явява
неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд ще
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото пред настоящата инстанция и на основание
чл.38, ал.2 от ЗА въззивникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат
Я. Д. Д. адвокатско възнаграждение с ДДС, предвид регистрацията на адвокат
Д. по ЗДДС.
Съдът определя дължимият минимален размер на адвокатското
възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
минимален размер и при обжалваем интерес от 25 000 лв., а именно: 3 180 лв.
с ДДС.
При този изход на делото на въззивника не се дължат разноски.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1039/02.03.2023 г., постановено по гр.д. №
12866/2022 г. по описа на СГС, І-30 състав в частта, с която искът на А. Н. Н.
срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е уважен за
сумата от 25 000 лв., представляваща разликата над сумата от 10000 лв. до
присъдената сума от 35 000 лв., ведно със законната лихва от 31.08.2021 г.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
на адвокат Я. Д. Д., код по БУЛСТАТ *********, гр.София, пл. „Позитано“ №
3, ет.2, офис 10 адвокатско възнаграждение в размер на 3 180 лв. с ДДС (три
хиляди сто и осемдесет лв.).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14