Р Е Ш Е Н И
Е № 260389/8.12.2021 г.
гр. Ямбол, 08.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
районен съд, ХV-ти граждански
състав
На 07.12.2021 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при
секретаря Т.К.
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гр.дело № 2958 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Т.В. , с която се иска да се приеме за установено по
отношение на ответника А.И.Т., че дължи на ищеца сумите, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2018 г. по
описа на ЯРС.
В исковата молба се твърди, че със запис на заповед от
09.06.2016 год. ответникът като издател безусловно се е задължил да заплати на
ищцата като поемател исковата сума.Вземането било изискуемо, т.к. настъпил
определения падеж – 10.06.2017 год. Т.к. записът бил предявен на 11.06.2017
год., от тази дата ответникът изпаднал в забава, поради което и дължал лихва за
забава.
Иска се да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумите по
издадената заповед за незабавно изпълнение. Претендират се и разноски за
настоящото и заповедното производство.
В депозирания в законоустановения срок особения
представител на ответника оспорва иска. Посочва, че процесния запис бил
предявен след изтичане предвидения срок за плащане. По изложени съображения моли
за отхвърляне на претенцията.
В с.з. исковата молба се поддържа процесуалния
представител на ищеца.
Ответникът се представлява от особен представител,
чрез когото оспорва иска.
Съдът, съобразявайки доводите и процесуалните действия
на страните и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По заявление на
ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2018 год. на ЯРС и издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
заявителя сумите – 3 340 лв. – главница
по запис на заповед, лихва за забава от подаване на заявлението до изплащане на
вземането,сумата от 340,25 лв. – лихва за забава, както и разноски в заповедното производство. В
законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, поради което и заявителя е предявил настоящия иск по чл.
422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.
По делото е приложен запис на заповед , издаден на 09.06.2016
год. в гр. Я., с
поемател- ищеца и издател – ответника, платим на определена дата – 10.06.2017
г. и предявен за плащане на 11.06.2017 год.
Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК.
Съдът приема иска за допустим, т.к. е предявен от
легитимна страна – заявител в заповедното производство в предвидения в закона
едномесечен срок от уведомяването, че длъжникът
е възразили срещу издадената заповед.
В производството по чл. 422/ ГПК
съдът е длъжен да установи дължимостта
на сумите по издадената заповед за изпълнение. С т.17 от ТР № 4/ 18.06.2014 год. на ВКС по тълк. дело
№ 4/ 2013 год. е прието, че предмет на делото при предявен установителен иск по
реда на чл. 422 ал.1/ ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.
417 т.9/ ГПК е съществуване на вземането, основано на запис на заповед. При
въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
на изследване подлежи и каузалното правоотношение, като всяка от страните доказва фактите, на които са основани
твърденията и възраженията, и са обуславящи за претендираното, съответно
отричано право – за съществуването или несъществуването на вземането по записа на заповед. В това производство ищецът – кредитор доказва вземането си,
основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
В процесния случай твърдение за
наличие на каузално правоотношение не е въведено от никоя от страните в
процеса.
Записът на
заповед е едностранна сделка, която поражда парично задължение за издателя към
поемателя за заплащане на сумата по записа. Същият се подчинява на формални изисквания по
отношение на реквизитите му, които следва по несъмнен начин да установят
безусловно поетото задължение да се плати определена сума по конкретния запис на заповед и лицето, в чиято тежест е възникнало
менителничното задължение. Формата и съдържанието на тази ценна книга е
установена в закона - чл. 535 от ТЗ и неспазването на определените изисквания
лишава менителничния ефект от правна сила. В този смисъл съдът намира, че
приложеният към заявлението по чл. 417 ГПК запис на заповед отговаря на
съдържателните изисквания на чл. 535 ТЗ, поради което е редовен от външна
страна. В същия е посочено, че е платим на определена дата- 10.06.2017 год.,
поради което и съдът приема, че вземането по него е изискуемо.
ЯРС намира за
неоснователни изложените от ответника доводи, че записът на заповед
е бил предявен за плащане след изтичане на определената в него падежна дата. В
тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че в текста на представения запис
на заповед по недвусмислен начин е посочен падеж на паричното задължение - 10.06.2017
год. С оглед тълкуванията дадени в т.3 от Тълкувателно решение №1 от 28.12.2005
год. на ВКС по т.д. №1/2004 год. на ОСТК, за да е налице подлежащо на
изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за
плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане
представлява покана за изпълнение на менителничното задължение.
В същото време не съществува като правно задължение изискване за предявяване на
записа на заповед за пращане и непредявяването на посочения менителничен ефект за пращане не се отразява върху
възможността да бъде ангажирана отговорността на неговия издател по реда на
чл.417 от ГПК. Единствено в хипотезата, при която падежът на записа на
заповед е „на предявяване“, каквато не е настоящата, с акта на предявяването на
ефекта се определя самия падеж на задължението и настъпва изискуемостта му.
Освен гореизложеното, въпреки предоставената
възможност и указаната доказателствена тежест ответникът не е ангажирал
доказателства за извършено пълно или частично плащане.
Безспорно
длъжникът е изпаднал в забава поради което дължи и претендираната лихва за
забава в установения от приетата по делото ССЕ размер – 339,59 лв.
Предвид горните мотиви и съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът счита,че претенцията се явява основателна и доказана и
следва да бъде уважена.
Съгласно
ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
заповедното производство в намален размер от 441, 72 лв., предвид частичния отказ
от претенцията.
Пак по силата на горепосоченото ТР исковия съд следва
да обезсили издадената заповед за изпълнение в прекратената част.
Уважаването на исковете води до
уважаване претенцията на ищеца за разноски в настоящото производство, които са
в размер на 1024,60 лв. – държавна такса, внесен депозит за вещо лице и особен
представител , и адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.И.Т., ЕГН ********** , че дължи на Т.В.С.,
ЕГН **********, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № ***/2018 г. по
описа на ЯРС, а именно: сумата от 3340 лв. главница по запис на заповед от 09.06.2016
год.,лихва за забава в размер на 339,59
лв., за
периода 11.06.2017 – 11.06.2018 год., ведно със законната лихва от датата на
постъпване на заявлението в съда – 11.06.2018
г. до изплащане на вземането.
Обезсилва заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № ***/2018 в частта относно претенцията за лихва за забава за разликата
над 339, 59 лв. до пълния предявен размер от 340,25 лв.
ОСЪЖДА А.И.Т., ЕГН **********
да заплати на Т.В.С., ЕГН ********** разноски
по заповедното производство в размер на 441,72
лв., както и сумата от 1024, 60 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: