Р Е Ш Е Н ИЕ № 260002
05.12.2024 г., гр. Хасково
Хасковският окръжен съд, в закрито заседание на пети декември
две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :
Председател: Милена Дечева
Членове:1.Жулиета Серафимова
2.Васил
Чамбов
при
секретаря ...……………………...….........................................................................................
и в присъствието на прокурора
……………………………….................................…………… като разгледа докладваното
от председателя съдия Дечева в.гр.д. № 525 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 251 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 260778 от 10.10.2024 г. от въззивницата
Д.Д.М. (ответник в първоинстанционното производство), в която се отправя искане
за тълкуване на влязлото в сила съдебно решение № 260061/09.11.2020 г. по
в.гр.д. № 525/2019 г. на Окръжен съд – Хасково. Посочва се, че към датата на
подаване на молбата решението не е нито изцяло, нито частично изпълнено. Ищцата
по делото М.К. (въззиваема във въззивното производство) се снабдила с
изпълнителен лист с намерение да приведе в изпълнение решението и било
образувано изп.д. № 343/2022 г. по описа на ЧСИ Саумил Пеев, но в изпълнителния
титул не бил очертан пространствено предмета на изпълнението, което водело до
затруднения или невъзможност да се разбере действителната воля на съда,
постановил съдебния акт. Изпълнението било спряно съгласно определение №
113/28.06.2022 г. по ч.гр.д. № 2425/2022 г. на ВКС на основание чл. 309 ГПК.
Отделно от това през месец юли 2024 г. било заявено пред Община *** за
изпълнение на влязлото в сила решение на ХОС, но искането не било изпълнено с
оглед неразбираемостта на диспозитива на решението и скицата към него. Въззивницата
намира, че са налице неясноти, неразбираемост, относно вложения смисъл в
диспозитива на постановеното влязло в сила решение, което водело до затруднения
или до невъзможност да се изведе действителната воля на съда. Това налагало да
бъде тълкувана волята на съда, като искането да е формулирано в две точки.
На първо място, отправя се искане за тълкуване
диспозитива на решението, като съдът разясни дали е приел, че се касае за
урегулирани поземлени имоти по застроителен и регулационен план на село *** от
1968 г., одобрен със заповед № 123/1968 г., както и да разясни дали е приел, че
посочената реална част от 3,8 кв.м. е заснета погрешно в пространствените
предели на УПИ ***, кв.*** по подробния устройствен план на селото, вместо в
пространствените предели на УПИ ***, кв. ***. Ищцата заявила в исковата си
молба от какъв юридически факт произтичало правото на собственост, както и че
площта се намира до източната част на къщата, между последната и регулационната
граница по действащия план от 1968 г., т.е. очертала е защита, която търси по
действащия регулационен и застроителен план от 1968 г. Не било заявено
несъответствие на заснета граница по кадастрален план, съответно не е заявено
изменение на иска. Поради липсата на изменение на иска и предвид диспозитивното
начало, съдът не можел да присъедини нещо различно от това, което страната е
поискала.
На следващо място, отправя се искане за тълкуване
диспозитива на решението, като съдът разясни дали е приел, че отразената
графично част между т. 3; североизточния ъгъл на масивната жилищна сграда,
находяща се в УПИ ***, кв.***; югоизточния ъгъл на същата сграда и т. 4 от
скицата, представляваща приложение № 1 към заключението на вещото лице, е по
скица отразяваща процесните имоти по цифров модел на плана от 1968 г.
Ищцата заявила в исковата си молба, че е налице грешка
в кадастралната карта, с оглед на което съдът е квалифицирал иска по чл. 108 от
ЗС вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а същевременно е депозирала искане за възстановяване
на старата граница пред Община ***, преди изменението й през 2017 г., което към
този момент било с обща площ 4,14 кв.м. Това разяснение било необходимо с оглед
на това, че именна тази скица е призната за легитимна от ХОС и ВКС, а съобразно
обстоятелствената част на исковата молба претендираната част била очертана с
дължина 8 м между североизточен и югоизточен ъгъл на жилищната сграда,
построена в УПИ ***, кв.***, което водело до неразбираемост на волята на съда.
С тези аргументи се отправя искане за тълкуване на
въззивното решение.
Впоследствие е постъпила и допълнителна уточняваща
молба с вх. № 260802/17.10.2024 г., с която са представени документи в подкрепа
на искането за тълкуване.
Преписи от молбата са връчени на въззиваемата, в срока
по чл. 247, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от същата, наименуван „становище“.
Твърди се, че липсвали предпоставките за тълкуване при наличие на ясен
диспозитив относно страните и спорното право. Излагат се съображения в подкрепа
на този довод.
Постъпило е и отговор от въззивницата Д.М. по повод на
отговора на въззиваемата М.К., в което са доразвити първоначално заявените
съображения и аргументи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и във връзка с твърденията на страната в писмената молба, подадена на основание
чл. 247 от ГПК, установи следното:
Производството по гр.д. № 1172/2018 г. на Районен съд
– Димитровград е образувано по искова молба от М.Г.К. срещу Д.Д.М.. Ищцата е
отправила искане съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че 4.8 кв.м., находящи се до източната част на
къщата, между къщата и регулационната граница (по плана от 1968г.) между двата
съседни имота, подробно описани с идентификационни признаци в исковата молба, е
собственост на ищцата, като ответницата бъде осъдена да й предаде владението на
тази част. Също така е отправено и второ искане – ответницата да бъде задължена
да събори незаконно построената ограда, попадаща в имота на ищцата и изгради
същата съобразно действащия регулационен план на селото от 1968г., да премахне
улуците на оградата, направени от страната на имота на ищцата, както и
канализационната тръба, а също и да задължи същата да изгради комина на
барбекюто на подходяща височина, над височината на къщата на ищцата. Районният
съд е постановил решени № 225/27.05.2019 г., с което:
-е признал за
установено по отношение на ответницата Д.Д.М., че ищцата М.Г.К., е собственик
на отразената графично между: т.3; североизточния ъгъл на масивна жилищна
сграда, находяща се в УПИ ***, кв.*** по подробния устройствен план на с. ***;
югоизточния ъгъл на същата сграда и т. 4 от скицата, представляваща Приложение
№ 1 към заключението на вещото лице (стр.135 от делото), реална част с площ от
3.8 кв.м., заснета погрешно в пространствените предели на урегулиран поземлен
имот **-*** в кв.*** по подробния устройствен план на с. ***, обл. Хасково,
вместо в пространствените предели на съседния урегулиран поземлен имот *** и
несъответно на вътрешната имотна граница между двата имота, като осъжда Д.Д.М.
да предаде на М.Г.К., владението на посочената реална част, като искът в
останалата му част за разликата до претендираната площ от 4.8 кв.м. като неоснователен
и недоказан е отхвърлен.
-е отхвърлил предявените от М.Г.К. срещу Д.Д.М. искове
с правно основание чл. 109 от ЗС за задължаване на ответницата да събори
ограда, прикрепена към югоизточния ъгъл на масивна жилищна сграда, находяща се
в УПИ ***, кв.*** по подробния устройствен план на с.***, да премахне
канализационна тръба и улуци на ограда, оттичащи се в УПИ ***, да изгради
комина на барбекюто в собствения й урегулиран поземлен имот *** в кв.*** по
подробния устройствен план на с.***, обл. Хасково на височина над височината на
жилищната сграда, находяща се в урегулиран поземлен имот ***, като
неоснователни и недоказани.
Решението на районния съд е обжалвано и е потвърдено с
решение № 260061/09.11.2020 г. по настоящото въззивно производство.
Впоследствие въззивният съдебен акт е потвърден с решение № 60138/26.01.2022 г.
по гр.д. № 723/2021 г. на Върховен касационен съд.
Преди да се разгледа молбата по същество следва да се
отбележи, че с нея се иска тълкуване на диспозитива на въззивното решение,
който е потвърдителен. Като се изхожда от спецификите на въззивното
производство и произнасянето на въззивния съд, то молбата за тълкуване следва
да бъде разгледана във връзка с диспозитива на първоинстанционното решение,
което е потвърдено. При тълкуване на съдебния акт не трябва да се игнорира
тясната и неразривна връзка между мотиви и решение. Макар първите да не се
ползват със сила на пресъдено нещо, но в тях се съдържат важни констатации и
изводи за доказателствата, върху които е постановено решението.
В първоинстанционното решение на РС – Димитровград
съдебният състав достатъчно ясно и изчерпателно е изложил мотивите си относно
кадастралния и регулационния статут на имота, като е извършил сравнение между
отделните планове, действали назад във времето, както и към настоящия момент.
Съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза,
депозирано от вещото лице Г.Р., с помощта на което е установено, че площта на
спорния участък реално възлиза на 3.8 кв.м. и че този участък се намира в
пространството между т. 3, североизточния ъгъл на къщата на ищцата, югоизточния
ъгъл на същата къща и т. 4 от скицата, представляваща Приложение № 1 към
заключението (стр.135 от делото), а също и че съгласно всеки от двата кадастрални
и регулационни плана на с.*** точно в спорния участък разликата в
местоположението на имотните граници е съществена. По-нататък в изложението на
мотивите районният съд е посочил, че видно от заключенията на
съдебно-техническите експертизи по делото, по кадастралния и регулационен план
на селото от 1928 г. двата процесни имота нямат обща граница, като съгласно
този план спорното пространство попада между границите на двата имота. Прието
е, че по действащия план обаче – този от 1968 г., процесното пространство
безспорно е част от парцел ***, кв.***. Отчетен е факта относно различните
правни норми, действали във времето, като в тази връзка е отбелязано, че
действащият регулационен план за процесните имоти от 1968 г. е приет при
действието на ЗПИНМ (отм.), според нормите на който планът има непосредствено
отчуждително действие за придаваемите части. Собствеността върху тях преминава
по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно
основание от деня, когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното й
изменение или създаване на цялостна регулация се изхожда от първоначалното
положение на имотите. Правилно съдът се е позовал на тълкувателната практика,
тъй като понятието „приложен регулационен план“ е разяснено в ТР № 3/1993г. на
ОСГК на ВС. При наличието на грешка в плана регулацията се счита приложена, ако
от деня на заемане на придадените имоти по законния ред е изтекъл 10-годишен
срок, в който случай парцелните граници се приемат за имотни граници. Именно с
оглед тези съображения районният съд е приел, че ищцата се легитимира като
собственик на процесните 3.8 кв.м. спорна реална част. В случая безспорно е
налице несъответствие между границите на поземлен имот *** по действащата
кадастрална карта на с.*** с границите на имота по кадастралния план от 1968 г.
При издаването на Заповед № РД – 06 – 633/25.04.2018 г. на кмета на Община ***
и съответно Скица № 731/09.07.2018г. на УПИ *** за имота на ищцата, не са били
съобразени действащите регулационен и кадастрален план за процесните имоти по
отношение на общата им граница. В тази връзка съдът приема, че в случая след
проведена административна процедура по изменение на кадастралната карта и регистри,
процесните имоти са били нанесени в кадастъра по начин, неидентичен с
първоначалното им нанасяне, без да е било констатирана промяна в установеното
право на собственост на страните върху съседните имоти, още повече такова,
предпоставящо за определяне на общата граница между тях.
Окончателните изводи на районния съд се основават
върху прието за установено, че ответницата М. упражнява фактическа власт върху
целия имот УПИ *** в границите му по действащата кадастрална карта, тоест и
върху спорната реална част от имота на ищцата, като не се установява владението
върху тази част да е осъществявано от ответницата на основание,
противопоставимо на собственика в лицето на ищцата. Именно този краен извод е
дал основание на съда следва да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата М., че ищцата е собственик на 3.8 кв.м.
реална площ, находяща се в пространството между т. 3, североизточния ъгъл на
къщата на ищцата, югоизточния ъгъл на същата къща и т. 4 от скицата, представляваща
Приложение № 1 към заключението (стр. 135 от делото), част от имот *** в кв.***
по подробния устройствен план на с. ***, обл. Хасково, като ответницата бъде
осъдена да й предаде владението, а искът в останалата му част до пълната заявена
площ от 4.8 кв.м. като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
На свой ред въззивната инстанция в лицето на Окръжен
съд – Хасково е приела изводите на районния съд, събрала е допълнителни
доказателства и е изградила вътрешно убеждение по съществото на спора, което
като краен резултат съвпада с това на първата инстанция. Прието е ново
експертно заключение от вещото
лице Т.М., съгласно което се установява, че действащият застроителен и
регулационен план на с. ***, одобрен със Заповед № 123/1968 г., имотната
граница между двата процесни имота в по-голямата си част съвпада с дворищната
регулационна линия, а също и че има несъответствие в нанесената на картона и на
цифровия модел на плана граница между двата имота в участъка между жилищната
сграда на ищцата и ул.*** . По картона границата била фиксирана от
североизточния ъгъл на сградата, а по платното на цифровия модел - по
югозападния ъгъл на гаража. Със Заповед № 129/2002 г. било одобрено изготвено
служебно изменение на дворищната регулация за УПИ ***, при което се урегулирал
поземленият имот на основание § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ.
Въззивният съд също изследва подробно кадастралните и
регулационни планове за имота. Констатирано е, че за с. *** е имало одобрени два
кадастрални и регулационни плана - единият бил одобрен със Заповед №
142/21.03.1928г., а другият - одобрен със Заповед № 123/21.02.1968г., действащ
към момента. Местоположението на границите на процесните имоти, отразени в
кадастралния и регулационен план от 1928 г. и 1968 г., се различавали
съществено. По кадастралния план от 1928 г. двата имота нямали обща кадастрална
граница. По плана от 1968 г. заповедите за изменението му по отношение на
процесните имоти и поддържания в общината цифров модел, общите кадастрална и
регулационна граници на процесните имоти имали различия в процесния участък,
източно от къщата на ищцата. В действащия кадастрален и регулационен план на с.***
процесните имоти са отразени съответно с номера *** и *** в кв.***.
От съществено значение за въззивната инстанция е отговора на
вещото лице по въпроса, съвпадат ли имотните граници по кадастралния и
регулационния план от 1928 г. с границите по кадастралния и регулационен план
от 1968 г., като вещото лице сочи, че местоположението на границите на
процесните имоти, отразени в кадастралния и регулационен план от 1928 г. и 1968
г. се различава съществено и по-конкретно, съществена e разликата в местоположението на
имотните граници точно в спорния участък. На извадката от кадастралния и
регулационния план на с.*** от 1928 г. (Приложение
2) имотът на ищцата частично съвпадал с парцел ***, а имотът на ответницата
частично се припокривал с парцел ***, като и двата парцела били в кв. 50 по този план. По този план същите
нямали обща граница, като тези граници (източна за имот 320 и западна за имот 319) се движели
успоредно, а в южната част на имот *** западната му граница не била отразена в
кадастралния план. Общата граница на парцели *** и *** в кв.*** по
регулационния план от 1928 г. (т. 14 - т. 15) пресичала в северната си част
източната граница на имот 320 (т.4).
Проведена е друга съпоставка - по оцифрения от „Пирингео“ООД
регулационен план от 1968 г. спорните 3,8 кв.м. попадат в двата съседни УПИ, като
в УПИ *** кв.м. се включват 1,8 кв.м. и
в УПИ *** се включват 2 кв.м. Същото
е положението и по оцифрения от EТ „Д.–Т.Н.“ план. При двете оцифрявания на регулационния
план общата гранична точка по регулационния план от 1968г. е североизточния
ъгъл на жилищната сграда на ищцата. Неправилно е отразена/заснета ограда,
разположена на западната регулационна граница на УПИ *** като обща по плана от
1968 г.
По застроителен и регулационен план на с. *** от 1968 г., процесното пространство
безспорно е част от УПИ ***, кв.***. Въззивният съд изрично е посочил, че в
случая от всички заключения на назначените съдебно-технически експертизи се
установява несъответствие между границите на поземлен имот *** по действащата
кадастрална карта на с. *** с границите на имота по кадастралния план от 1968 г.
В този план се установява, че в спорния участък няма придаваеми по регулация
части между двата съседни УПИ-та, поради което може да се направи извод, че
имотната и регулационната линия съвпадат една с друга и отстоят на известно
разстояние от източната фасада на жилищната сграда на въззиваемата. Крайният
извод във въззивното решение сочи, че Заповед № РД – 06 – 633/25.04.2018 г. на
Кмета на Община *** и издадената въз основа на нея скица № 731/09.07.2018 г. за
имота на ищцата не са съобразени с действащия регулационен и кадастрален план
по отношение на общата граница в процесния участък между двата съседни имота.
При така изложените мотиви на двете съдебни решения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 251 ГПК за тълкуване на въззивният акт. За да се пристъпи към тълкуване, е необходимо в съдебния акт да има неяснота и то не каква да е, а такава, която засяга основните, главните изводи на съда и която да води до сериозно затруднение в разбиране волята на решаващия съдебен състав по съществото на спора. Настоящият случай не е такъв. Напротив, както първоинстанционният съдебен акт, така и въззивното решение, който го потвърждава, са пределно ясни, изчерпателни, подробни, недвусмислени и категорични в своите изводи, изложени в мотивите, след това възпроизведени и в диспозитива на акта, поради което няма нужда от тяхното тълкуване. Ако се възприеме логиката, изложена в молбата за тълкуване и тя бъде следвана докрай, тогава ще се стигне до положение, при което въззивният съд ще се налага да препотвърждава нещо, което вече веднъж е потвърдил. Нещо повече, въпросите в молбата за тълкуване, които според въззивницата Д.М. били неясни от диспозитива на въззивния акт, са формулирани по такъв начин, че с тях се излагат възражения по съществото на спора и срещу крайните изводи на съда и ако въззивната инстанция започне да се произнася по тези възражения, това ще доведе до ситуация, в която ще се пререшава съдебния спор наново, което е процесуално недопустимо. Всички възможности за възражения са били преклудирани в производството, което вече е приключило, и поставянето им с молбата за тълкуване по-скоро цели въззивният съд да вземе отношение по тях след преклудирането им, което създава опасност с решението по чл. 251 ГПК да се вземе становище, което би противоречало или не би съответствало напълно на вече влязлото в сила решение, още повече, че то е потвърдено и от Върховния касационен съд. Не това е целта на производството по чл. 251 ГПК, а всички органи и длъжностни лица, които са ангажирани в изпълнението на влязлото в сила решение, следва да се съобразяват с изразената в него воля.
С оглед на горните съображения молбата за тълкуване
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба вх. № 260778/10.10.2024
г. и молба вх. № 260802/17.10.2024 г. от Д.Д.М. за тълкуване на решение № 260061
от 09.11.2020 г. по в.гр.д. № 525/2019г. на Окръжен съд – Хасково, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.