Решение по дело №407/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 221
Дата: 28 май 2021 г. (в сила от 26 юли 2021 г.)
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20214520200407
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Русе , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина И. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520200407 по описа за 2021 година
като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 407 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „ЕМ ЕМ СИ ГРУП“ ЕООД против Наказателно
постановление /НП/ № 540043-ФС44502/06.10.2020 г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна при Централно управление на НАП, с което на
дружеството-жалбоподател на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена
административна имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обект чрез фискални устройства на министъра на финансите.
Жалбоподателят не оспорва наличието на нарушение, но счита, че същото се
явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като в тази насока моли обжалваното
постановление да се отмени.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
представлява се от адв. Ю. Д., която поддържа изложеното в жалбата и моли
наказателното постановление да се отмени, доколкото нарушението се явява
маловажно.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Елена Трайкова, която моли жалбата да се остави без уважение като
неоснователна. Сочи, че посочените от представителя на жалбоподателя обстоятелства
са били съобразени при индивидуализацията на наказанието. Моли обжалваното
постановление да се потвърди.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – препис от НП е бил връчен на
представител на дружеството на 19.01.2021 г., а жалбата е подадена на 25.01.2021 г.,
касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се
явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно
нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
„ЕМ ЕМ СИ ГРУП“ ЕООД стопанисва търговски обект – павилион за цветя,
находящ се в гр. Русе, на площад „Хан Крум“. В обекта бил монтиран и въведен в
експлоатация електронен касов апарат с фискална памет за отчитане и регистриране на
продажбите, като същият разполагал с изискуемите документи по Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите – паспорт на фискалното устройство,
свидетелство за регистрация на фискалното устойство в НАП, договор за сервизно
обслужване и др.
На 07.03.2020 г. свидетелят А.С. и А.К. – данъчни инспектори при ЦУ на НАП,
извършили проверка в горепосочения обект. При извършената проверка на касовата
наличност било установено, че дневният оборот, съгласно междинен отчет от ФП, е в
размер на 9,00 лева, а фактическата наличност в касата на обекта била в размер на
49,00 лева. В паметта на фискално устройство не била отразена промяна на касовата
наличност. Така констатираната разлика между фактическата наличност и тази,
разчетена от фискалното устройство, била в размер на „+ 40,00 лева“. С оглед на
2
посоченото свидетелят С. приел, че търговецът не е изпълнил задължението си извън
случаите на продажба да отбележи всяка промяна на касовата наличност /начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство
чрез операциите служебно въведени или служебно изведени суми.
Гореизложеното било обективизирано в Протокол за извършена проверка №
0388671/07.03.2020 г.
За така констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., свидетелят С. съставила АУАН № F544502 от 27.04.2020 г., който
бил подписан от представител на жалбоподателя с отбелязване, че има възражения.
Подробни възражения били представени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които се
сочи, че причина за допускане на нарушението е незнание – сервизният техник не е
уведомил за тези функиции на фискалното устройство, както и че неотразената във
фискалното устройство сума фигурира в книгата на дневните финансови отчети.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични
с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на дружеството-жалбоподател на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС била наложена административна имуществена санкция в размер на
500 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № F544502 от 27.04.2020 г., № 540043-ФС44502/06.10.2020 г.,
Протокол за извършена проверка № 0388671/07.03.2020 г. – опис на касова наличност,
дневен финансов отчет, периодични отчети, декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение, писмени възражения от 28.04.2020 г., четири
броя разпечатки от фискално устройство, както и събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля А.С. – актосъставител, и И.М., , които съдът кредитира изцяло
като логични, последователни и намиращи потвърждение в останалата доказателствена
съвкупност. При кредитиране на показанията на свидетелката И.М., съдът съобрази, че
същата се намира в трудово правоотношение с дружеството-жалбоподател, като
последното се явява нейн работодател. Съдът дава вяра на изложеното от свидетелката
Маринова, доколкото показанията се потвърждават от останалата доказателствена
съвкупност.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съответно
чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, видно от
представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния
директро на НАП, спазени са изискванията на чл. 42 от ЗАНН, подписан е и е връчен
надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на
извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП. При съставянето на АУАН са спазени
изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал.
4 от ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и
споделят от настоящия състав.
На следващо място съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна състава на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, извън случаите
на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари в и извън касата) на фискалното устройство се регистрира във
фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми. С посочената разпоредба законодателят е целял осигуряването на
строга финансова отчетност в търговските обекти, отразяване на сумите от оборота по
фискалното устройство и на касовата наличност, съгласно този оборот.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че „ЕМ
ЕМ СИ ГРУП“ ЕООД, в качеството си на задължено лице – търговски обект по
смисъла на § 1, т. 41 от ЗДДС, не е изпълнило вмененото му задължение с чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, извън случаите на продажби, да отбележи
всяка извършената промяна в касовата наличност на фискалното устройство чрез
съответната операция - в процесния случай въвеждане на пари в касата чрез операция
„служебно въведени“ суми. Така извършеното нарушение е довело и до констатираната
от служителите на НАП разлика между фактическата наличност на фискалното
устройство в размер на 49,00 лева и отчетеното от фискалното устройство в размер на
09,00 лева, тоест разлика от „+40,00 лева“.
Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не
следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е безвиновна и обективна.
4
Следва да се отбележи, че така установеното нарушение е от категорията на
формалните нарушения, или т.нар. нарушения на просто извършване. Типичното за тях
е, че в състава им не е посочено настъпването на някакъв вредоносен резултат. Тези
нарушения се осъществяват със самия факт на извършването им.
Правилно е издирена и приложена съответната за това нарушение санкционна
норма на чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която при допуснато
нарушение на Наредбата, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, на
юридическа лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Съдът
намира, че размерът на санкцията е индивидуализиран правилно, доколкото същата е
определена в минимален размер, а именно 500 лева. По делото се установи, че
нарушението е извършено със сравнително малка сума пари, както и че същото е било
допуснато поради незнание настъпилата законодателна промяна.
Съдът не споделя изложеното от жалбоподателя, че в процесния случай следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за
„маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение щу му бъде наложено административно наказание. За
маловажен случай следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед
липсата на вредни последици или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид
(аргумент от чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН). Процесният случай не е
такъв, доколкото по делото не се установиха множество смекчаващи обстоятелства или
изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство. Действително касае се за
първо по ред нарушение, като същото е извършено със сравнително малка сума пари,
но посоченото е отчетено при индивидуализацията на наказанието, тъй като същото е
определено в минимален размер. Същевременно по делото се установи, че в хода на
проверка е установено и друго нарушение, от което вече са настъпили вредоносни
последици. Наличието на две нарушения, констатирани в хода на извършената
проверка, не позволява процесното нарушение да се разгледа като инцидентен случай,
а следва да се разглежда като индиция за системно неспазване на ЗДДС. Така
изложеното не позволява на съда да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, каквато
пречка не би била налице, ако в хода на проверка не бяха установени други
нарушения.

5
С оглед на гореизложено, съдът приема, че жалбата се явява основателна, поради
което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.
По разноските:
Процесуалният представител на АНО е направил искане да му се присъдят
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ съдът счита, че същото се явява
основателно с оглед изхода от спора, поради което жалбоподателят следва да се осъди
да заплати на АНО сумата в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 540043-
Ф544502/06.10.2020 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна
при Централно управление на НАП, с което на „ЕМ ЕМ СИ ГРУП“ ЕООД на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена административна имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обект чрез фискални устройства на
министъра на финансите.
ОСЪЖДА „ЕМ ЕМ СИ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК: *********, да заплати на
Национална агенция по приходите сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6