№ 8352
гр. С., 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110149937 по описа за 2021 година
„Т. е предявила против ОЛ. Б. Х. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 18,99 лева - представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 23.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 4,14 лева - представляваща обезщетение за забава за периода от 31.12.2017г. до
11.12.2020г.
Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответника О.Х. са се намирали в облигационни отношения,
като е доставял до имота през процесния период топлинна енергия за битови нужди в имот -
апартамент 50, находящ се в гр. С..
От своя страна ответникът се явявал неизправна страна относно дължимата главница за
осъществената услуга дялово разпределение във визирания период, като дължал и
обезщетение за забавено изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът О.Х. не е представил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание оспорва претенциите на ищеца и твърди, че ke ползва ТЕ в имота си.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При така предявените искове ищецът носи тежестта да докаже, че със задълженото
лице са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния
период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на
претендираните мораторни лихви, респективно - извършване на услугата дялово
1
разпределение, размера на задължението на ответника във връзка с тази услуга, неговата
изискуемост и размера на мораторните лихви.
При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи
своевременното погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
По делото не се спори между страните, че ответникът е собственик на процесния имот
– апартамент 50, находящ се в гр. С., С.. Това обстоятелство се установява и от представения
от ищеца и неоспорен от ответника нотариален акт № 199, том I, рег. № 1232, дело №
188/1999г. Видно от последния, на 11.03.1999г. ответникът О.Х. е сключил договор за
покупко-продажба на процесния недвижим имот, обективиран в нотариалния акт, като е
придобил собствеността върху него, закупувайки имота.
Видно от Протокол от дата 18.04.2003г. на ОС на ЕС на адрес: гр. С., жк. „Л. – от
страна на етажните собственици на посочения адрес, е било взето решение за сключване на
договор със „С. с оглед извършване на услугата дялово разпределение. Видно от
съдържанието на протокола в него са посочени собствениците на имоти с отбелязване на
отопляемия обем, ползвани радиатори, разпределители, радиаторни вентили, брой водомери
и брой лица. Срещу името на О.Х. – ап. 50 са отбелязани 2 бр. радиатори, 128 куб.м.
отопляем обем, а по отношение на броя разределители, радиаторни вентили и водомери,
както и брой лица е отразено липсата на такива и е посочено „демонтирани от „Т.. Срещу
името О.Х. се съдържа и неговия подпис, който не е оспорен.
Разгледаните до тук писмени доказателства не се оспорват от страните, поради което
съдът ги кредитира изцяло.
Видно от разпечатката от сметката на абонатен № **********, по тази сметка „Т. е
начислило суми за дялово разпределение в размер на 18,99 лева за периода от м. 11.2017г.
до м.04.2019г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 4,14 лева. Във връзка
с тази разпечатка, съдът ще посочи, че същата единствено удостоверява сумите, които са
били начислени във връзка с процесния имот. Същата, обаче, не представлява доказателство
за ползване на ТЕ в имота, нито за реално предоставена услуга за дялово разпределение.
Що се отнася до представените от ответника документи, същите са представени извън
срока за отговор, поради което и не подлежат на кредитиране. Възраженията на ответника
обаче, които са в смисъл за липса на облигационна връзка между него и ищеца, се
установяват от представените от третите лице – помагач документи.
Съдът кредитира изцяло и представените от страна на третото лице – помагач
доказателства, като съобрази, че същите не се оспорват от страните.
Видно от представените 2 броя справки за показанията на измервателните уреди в
жилищата, находящи се в жк. „Л./, на 18.04.2018г. е било извършено отчитане на
показанията на водомерите, като срещу абонатен № 215043 – ап. 50 със собственик О.Х., са
отразени броя лица – 0, показания на база – липсва отбелязване, отчет нов – „тапа”. Срещу
показанията е налице подпис на О.Х..
Видно от втората справка от дата 22.04.2019г. на посочената дата е извършен отново
отчет на водомерите в процесния вход, като срещу ап. № 50 са направени аналогични
отбелязвания на тези, посочени по-горе.
Съдържанието на разгледаните справки за отчети, макар да представляват частни
документи /неоспорени от страните/, мотивира съда да приеме, че в процесния период 2018-
2018г. във вх. .”, не е била подавана ТЕ за отопление, а единствено за БГВ. Такава, обаче, не
е била подавана за имота на ответника, доколкото водомерите са били затапени, т.е.
ответникът освен, че не е ползвал ТЕ за отопление, както и целия вход, и в този смисъл не е
дължал и заплащане на ТЕ за сградна инсталация, същият не е ползвал и ТЕ за БГВ.
2
Същото обстоятелство се установява и от представените от третото лице помагач 2
броя индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния имот. Видно от същите, за
отчетни периоди 01.05.2017г. – 30.04.2018г. и 01.05.2018г. – 30.04.2019г. цялата сграда,
включително и апартамента на ответника, е ползвала единствено ТЕ за БГВ. Т.е., в сградата
в процесния период не е била доставяна ТЕ за отопление.
Видно от същите справки – в имота на ответника не е била доставяна и ползвана и ТЕ
за вода, тъй като същите съгласно отбелязването в отчетите, извършени от ЕС на дати
18.04.2018г. и 22.04.2019г., са били затапени. Отчетите и задълженията са нулеви според
справките на ФДР.
При това положение съдът счита, че ответникът не се явява потребител на ТЕ в
процесния период.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ - потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
По силата на чл.153, ал.1 ЗЕ потребители на ТЕ са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно нормата на чл.153, ал.5 и 6 ЗЕ при въведена система за дялово разпределение
на топлинна енергия клиентите в сграда - етажна собственост, нямат право да прекратяват
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация. Клиентите в сграда – етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
В настоящия случай от така представените писмени доказателства се установява, че в
процесния период сградата в режим на ЕС, в която се намира и апартамента на ответника,
не е ползвала ТЕ за отопление, доколкото видно от отчетите на ФДР, ТЕ е доставяна и
ползвана единствено за БГВ. В този смисъл, в процесната сграда по реда на чл.153, ал. 2 ЗЕ
/ДВ, бр. 74 от 2006 г./ е прекратено топлоснабдяването за отопление, т.е. на това основание
ответникът не следва да бъде определян като клиент на ищцовото дружество.
Видо е от доказателствата по делото, представени от ФДР, че ответникът е прекратил и
топлоснабдяването на топлинна енергия за БГВ до имота си, т.е. не ползва и тази услуга,
предлагана от ищеца, следователно не е и потребител на топлинна енергия за топла вода,
доставяна до сградата - ЕС.
Поради изложеното съдът приема, че между страните не съществува облигационна
връзка за доставка на ТЕ до имота. ТЕ не е доставяна от ищеца, като поради прекратяване на
доставката на ТЕ до цялата сграда за отопление, ответникът не дължи и заплащане на ТЕ за
отдадена сградна инсталация. Същият не е ползвал и ТЕ за БГВ. Тъй като ответникът не е
клиент на ищеца, липсва основание за предоставяне на услугата дялово по разпределение на
ползваната ТЕ в сграда в режим на ЕС, като такава услуга реално не е престирана в полза на
ответника от ФДР.
С оглед на всичко изложено, съдът счита, че искът по чл. 422, ал. 1, вр . чл. 79, ал. 1
ЗЗД следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Отхърлянето на главния иск води до неоснователност и на иска за мораторна лихва,
който е акцесорен такъв.
По разноските:
3
При този изход на спора право на разноски има единствено ответника.
Същият не е сторил разноски нито в исковото, нито в заповедното производство, като
и не претендира такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. срещу ОЛ. Б. Х. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „Л. искове с правно основание
чл. 422, ал. ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване на установено, че ОЛ. Б. Х. ЕГН ********** дължи на „Т. с ЕИК . следните
суми във връзка с имот, находящ се на адрес: гр. С., жк. „Л., а именно: сумата от 18,99 лева -
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 23.12.2020г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 4,14 лева - представляваща обезщетение
за забава за периода от 31.12.2017г. до 11.12.2020г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „М.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4