Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
08. 10. 2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Районен съдия:Петър П.
при секретаря Радостина
Стоянова…………………………………………
и в присъствието
………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 00155 по описа за 2019г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от И.Г.П. ЕГН **********
*** срещу Г.Б.В. ЕГН ********** ***, с която се твърди следното :
В края на м. ноември 2013 год. ищецът се
споразумял с ответника последният да му закупи от Г. и да му внесе в България
товарен автомобил до 12 тона товароносимост. В изпълнение на споразумението
ответникът закупил от Г. товарен автомобил „ Рено- РВИ „ и го регистрирал в КАТ
Д. на 17. 12. 2013 година. В началото на м. Януари 2014 год. ответникът
паркирал автомобила в двора на „ А.- Д „ АД гр. Д., където автомобилът престоял
2-3 месеца. В това време само веднъж на 07. 01. 2014 год. се наложило ищецът
заедно с професионален шофьор да провери изправността на автомобила, при което
се установило, че автомобилът няма трета предавка на скоростната кутия, имал
недопустим шум в задната част на автомобила и липсвал тампон на напречната
щанга и разбити биалетки.
Междувременно с РКО от 31. 12. 2013 година и
от 10. 01. 2014 година ищецът заплатил на ответника съответно сумите от 7000.00
лева и 1500. 00 лева.
След получаването на сумата от 1500. 00 лева
ответникът започнал да изнудва ищеца за още пари, за което бил представил
саморъчно написана справка за направени разходи при доставката на автомобила,
при което бил завишил твърдяните от него разходи, а оттам и цената на
автомобила, за което ищецът възразил. С оглед констатираните недостатъци на автомобила
и завишената му цена двамата се споразумели ответникът да върне получените от
ищеца пари и да си прибере автомобила. Ответникът се съгласил с възражението и
прибрал автомобила под претекст, че ще го продава, но не върнал получените от
ищеца пари, независимо от обещанията му.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да осъди
ответника да върне на ищеца получената по договора общо сума от 8500.00 лева.
Претендират се и
разноските по делото.
Така предявен
искът е по чл. 59 и чл. 55 ЗЗД.
С отговора си на исковата молба ответникът
оспорва твърдяните факти и обстоятелства в исковата молба, като на свой ред
твърди, че ищецът, след преглед в Интернет, одобрил избрания от ответника
процесен автомобил, закупен от ответника на цена 3000 евро. Тъй като ищецът не
бил предоставил на ответника пълномощно за закупуване на името на ищеца
автомобил, то в изпълнение на договора за поръчка ответникът закупил и
регистрирал пред КАТ автомобила на свое име и представил на ищеца оправдателни
документи за направените в изпълнение на поръчката на обща стойност 4018 лева,
която сума е извън цената на закупения автомобил. Твърди, че тези му разходи са
му изплатени и са включени в сумата от 7000 лева от ищеца на 18. 12. 2013
година, а не както е посочено в РКО на 31. 12. 2013 година и в тази връзка
оспорва посочената в РКО за сумата от 7000.00 лева дата- 31. 12. 2013 год.
Оспорва и РКО от 10. 01. 2014 год., като твърди, че не се подписвал под такъв
РКО и не е получавал от ищеца сумата от 1500. 00 лева. Твърди, че от
представените от него на ищеца сметки последният му дължал общо 3400 евро по
изпълнението на поръчката. Твърди, че след като е предал автомобила на ищеца го
е уговарял многократно да прехвърлят автомобила на името на ищеца, но
последният все отказвал, а и не бил положил за автомобила грижата на добрия
стопанин, вследствие на което се появили и сочените в исковата молба повреди по
автомобила. По автомобила, след престоя му при ищеца, ответникът бил сторил
допълнителни разходи по привеждането му в техническа изправност на обща
стойност 6000.00 лева. Твърди, че същите повреди се дължали на неправилната
експлоатация на автомобила от ищеца.
Ответникът прави и правопогасяващо изявление
за изтекла погасителна давност по отношение на сумата от 7000. 00 лева, дадена
му от ищеца на 18. 12. 2013 год. Прави възражение за изтекла погасителна
давност и по отношение на твърдяната от ищеца сума от 1500. 00 лева.
Ответникът прави и възражение за прихващане
на по- малкото задължение за сумата от 6000.00 лева, заплатена от него за
последващ ремонт на автомобила вследствие на неправилна експлоатация на
автомобила от ищеца.
От събраните по делото доказателства и
заключението на вещото лице по приетата от съда и неоспорена от страните
съдебно- графологична експертиза съдът намира за установено следното :
- Не се спори между страните и съдът приема
за доказано, че ответникът се е занимавал с доставка на автомобили от чужбина,
включително и товарни такива, във връзка с което ищецът в края на м. ноември
поискал ответникът да му достави от чужбина товарен автомобил до 12 тона
товароносимост.и ответникът се съгласил. По времето, когато ответникът бил в
чужбина- Г., с посочената цел, двама с ищеца постигнали съгласие предмет на
доставката да бъде товарен автомобил „ Рено- РВИ“ . При пристигането на
автомобила в Б., ответникът, като не разполагал с пълномощно от ответника, го
регистрирал на свое име в КАТ на 17. 12. 2013 година.
Видно от показанията на разпитания по искане
на ищеца свидетел С. Г. С., през периода 2011-2014 година същият е работил при
ищеца, като карал и негови коли и карал
включително и процесния товарен автомобил- „ Това „Рено „ 2014 година, някъде към 6,7 януари.
Карах това „Рено“ три пъти. Друг не го е карал.“
Видно от показанията на разпитания по искане
на ответника свидетел М. К. М.- „ Г. продаде на И. един камион през 2013
година. Аз отидох да го вземам, когато носеше камиона на И., една седмица преди
Коледа…Взех Ж. с мен и той ми спомена, че И. му дал 7000 лева и имал да взема
още. „
От показанията на всички свидетели се установява,
че през м. март 2014 година ищецът върнал камиона на ответника поради дефект в
скоростната му кутия.
От показанията на свидетелите С. и М.,
непротиворечащи си едно на друго и звучащи в логична последователност, съдът
намира за доказано, че ответникът е предал една седмица преди Коледа/ 24-25
декември/ 2013 година на ищеца процесния камион, т.е. около 17-18 12. 2013
година и по същото това време е получил от ищеца сумата от 7000 лева като част
от цената и разноските по доставката на автомобила от чужбина, при което оставало
да получи от ищеца и допълнителна парична сума, която не е била известна по
размер на свидетелите.
Следователно сумата от 7000 лева е била
заплатена от ищеца на ответника най- късно на 18. 12. 2013 година, както и
самият ответник твърди в отговора си на исковата молба, независимо, че РКО за
същата сума е бил съставен и подписан от страните на 31. 12. 2013 година.
За сумата от 1500 лева, допълнително платена
от ищеца на ответника като част от цената на автомобила и сторените разходи по
доставката му от чужбина, съдът, предвид заклъчението на вещото лице и липсата
на свидетелски показания в тази насока, приема за доказано, че била платена от
ищеца на ответника на датата на РКО- 10. 01. 2014 година.
Съдът, с оглед доказателствата по делото,
намира, че страните са сключили помежду си устен,неформален, двустранен,
възмезден, консенсуален договор за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД,включващ
доставка на процесния камион от чужбина за сметка на ищеца, като фактическият
състав на договора не бил довършен, тъй като в КАТ автомобилът бил регистриран
на името на довереника- ответника по делото. При това положение следва да се
приеме, че с връщането на предадения му автомобил от ищеца на ответника, ищецът
е развалил трансформирания в предварителен за покупко- продажба на автомобила
договор. Към датата на фактическото предаване на автомобила от ответника на
ищеца-18. 12. 2013 година, когато е била платена и част от цената по сделката-
сумата от 7000 лева, това плащане е имало своето договорно основание- предварителния
договор.
Съгласно чл. 194, ал.1 ЗЗД след като приеме
вещта, купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено
необходимо за това в подобни случаи и незабавно да уведоми продавача за
забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята за одобрена,
освен ако по- късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат
забелязани при обикновен преглед. В последния случай правата на купувача се
запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък. „
В случая, съдът, с оглед свидетелските
показания, приема за доказано, че процесният автомобил е бил докаран на
собствен ход от Г. до България, преминал е успешно техническия преглед при
регистрацията в КАТ и на ход е бил предаден на ищеца без никакви забележки.
Ищецът не е извършил технически преглед на автомобила при или след получаването
му и не е направил забележки за техническото състояние на автомобила. Същият
автомобил три пъти е бил управляван от работник на ищеца и чак накрая е била
констатирана неизправност- дефект на скоростната кутия на камиона, след което
камионът е бил върнат на продавача- ответника по делото.
От горното за съда следват изводи или че
продавачът не носи отговорност за дефекта по автомобила, който може да се дължи
на неправилна употреба от купувача или, че дори продавачът да носи отговорност
за дефекта/ недостатъка по автомобила, при което договорът се счита за развален
по негова вина, то дадената по договора сума от 7000 лева, при насрещно
възражение за изтекла погасителна давност, не се дължи обратно, а сумата от 1500
лева, като дадена при отпаднало основание на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД се
дължи обратно на купувача- ищеца по делото.
Очевидно двата извода си противоречат и се
изключват един друг. Съдът счита, че при условие, че автомобилът е бил приет
обратно от продавача- ответника по делото, то договорът е развален, без
значение чия е вината, и платеното по него подлежи на връщане- чл. 88, ал.1 ЗЗД. Предвид направеното възражение от ответника за изтекла погасителна давност
по отношение на платените от ищеца на ответника общо 8500 лева като цена по
сделката и при условие, че сумата от 7000 лева е била платена на 18. 12. 2013
година, а сумата от 1500 лева- на 10. 01. 2014 година, и при условие, че
исковата молба е заведена на 27. 12. 2018 година в ДРС, то общата петгодишна
погасителна давност съгласно чл. 110 ЗЗД е настъпила по отношение на платената
сума от 7000 лева и не е настъпила за сумата от 1500 лева.
По изложените съображения искът в частта му
за сумата от 1500 лева се явява доказан по основание и размер а за разликата от
7000 лева до пълната претендирана сума от 8500 лева, се явява неоснователен.
Що се отнася до направеното от ответника
възражение за прихващане със сумата от 6000 лева за платен от него ремонт на
процесния автомобил, то съдът намира, че представената от ответника фактура не
доказва плащането на същата сума от ответника, поради което вземането не е
доказано да е насрещно, да е изискуемо и ликвидно и не може да бъде прихванато
срещу предявените вземания по исковата претенция.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторени разноски пропорционално на
уважената част от иска- 264. 70 лева, като съдът намира, че делото е със
завишена степен на фактическа и правна сложност
и не споделя възраженията на ответника за прекомерност на размера на
платеното адвокатско възнаграждение от ищеца.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва
да плати на ответника пропорционално на отхвърлената част от иска сторени
разноски- 745. 29 лева.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ответника Г.Б.В. ЕГН ********** *** да
заплати на ищеца И.Г.П. ЕГН ********** *** сумата от 1500. 00 лева,
представляваща платена с РКО от 10. 01. 2014 година при отпаднало основание
сума като част от цена и разноски по доставка на товарен автомобил марка „ Рено-
РВИ „ от ответника на ищеца, като ОТХВЪРЛЯ иска за останалата част от 7000. 00
лева по РКО от 31. 12. 2013 година, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Б.В. с гореснета самоличност да
заплати на И.Г.П. разноски от 264. 70 лева.
ОСЪЖДА И.Г.П. да заплати на Г.Б.В. разноски
от 745. 29 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Д.ки
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: